Решение по дело №1408/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 26.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1408 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Електронен фиш Серия К №2209028 на ОД на МВР-Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на основание чл.189 ал.4  във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на Б.И.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 28.05.2018 год. в 11:55 часа на ПП І-4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр.София, землището на с.Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 /60 км/ч, заснето с автоматизирано техническо средство тип стационарна SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс минус 3% с МПС Мерцедес  ГЛ 350 Блутек с регистрационен номер ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059048ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 103 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя Б.Б., който го обжалва в срок, като  счита електронният фиш за неправилен, необоснован и незаконосъобразен.  Сочи, че още при съставянето на електронния фиш, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не е отразено правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и дали е извършил вмененото му нарушение на ЗДП. Твърди, че електронният фиш е съставен на основание изцяло на твърденията на съставителят му, който е посочил неточни и неясни факти и обстоятелства досежно обстановката, а като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, съставителят на ел. фиш е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което пък е довело до нарушаване правото му на защита. Твърди, че е в невъзможност да разбере в какво точно нарушение е обвинен, а допуснатото нарушение от страна на съставителят на ел. фиш се е пренесло и в обжалвания ел. фиш. Сочи, че не е отразена в пълнота фактическата обстановка на нарушението, че ел. фиш е издаден и при непълнота на доказателствата, както и че при определяне размера на административното наказание, АНО не е взел предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН относно: тежестта на нарушението и обстоятелствата, касаещи извършване на същото. Счита, че по този начин издаденият санкционен ел. фиш е необоснован, неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован – не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Асен Димов от АК – Варна, но представят писмени бележки, като моли да се даде ход на делото, моли да се изиска по делото от ОД на МВР - Варна да представят информация чия собственост е посоченото МПС с peг. № *****, като сочи, че същото се води по регистрация на фирма, като доверителят му не е собственик на същата, нито представител. Адв. Асен Димов излага, че доверителят му е работил на 28.05.2018г. в дружество, което непрекъснато е променяло фирмата, която се е водела работодател, а именно „*****” ЕООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, ж.к. Манастирски Ливади, ул. Димитър Сагаев №23 и „*****” ЕООД, ЕИК *****, адрес: гр. Враца, ул. „М. Горки” №7, вх.В, ап.22 и предвид това, моли да бъде изисканото от тези две фирми информация на 28.05.2018г. какви са били служебните задължения на Б.И.Б., къде е изпратен на монтаж, с какъв автомобил. Моли да се изиска по делото от ОД на МВР Ловеч да представят техническо описание и инструкция за експлоатация на системата за видео контрол и измерване на скорост тип „SITRAFFIC LYNX”, да се изиска от Главния секретар на Българският институт по метрология, към датата на установяване на процесното нарушение на ЗДП, дали системата за видео контрол и измерване на скорост тип „SITRAFFIC LYNX” е била вписано в регистъра на одобрени за използване типове средства за измерване и отговаря ли тази система на изискванията визирани в текста на хипотезите на чл.31, чл.32, чл.33 и чл.34 от Раздел II на Закона за измерванията, според които посочената система трябва да е тествана и одобрена от Българският институт по метрология (БИМ). В противен случай счита, че няма гаранция, че техниката не е манипулирана умишлено или че не дава фабрични отклонения. С цел установяване на обективната истина моли съда да изиска от отдел „ПП” при ОД на МВР - Ловеч видеоклипа, на който е заснето превишаването на скоростта на доверителят му, за да бъде изгледан в съдебно заседание, от който да се установи какъв е регистрационния номер на заснетия автомобил, кой е управлявал процесното МПС, каква е установената скорост, дали в този клип се вижда само МПС на жалбоподателя или има и други такива. Не  е съгласен с наложеното наказание парична глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДП. Счита, че така издаденият Електронен фиш в тази му част е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което го обжалва в законовият срок. Твърди, че посоченото МПС е собственост на друго лице. Изтъква, че е недопустимо на несобственик, на един невинен човек да се преписват чужди грешки и да плаща за някой друг. Същият на този ден е бил изпратен на монтаж от работодателят си, като посоченият автомобил, който е заснет със стационарна камера е бил на неговия шеф, който по никакъв начин не е разрешавал да се ползва личния му автомобил. В случай, че съдът не приеме доводите му за незаконосъобразност на ЕФ, моли да има предвид, че по своето предметно съдържание наказателното постановление (електронния фиш, се явява съкратен вариант на НП) е правораздавателен акт, акт на административно наказателната юрисдикция, като чрез него се установява фактът на административното нарушение и се свързва с точно определено лице, на което се налага съществуващото по закона административно наказание. Счита, че атакуваният електронен фиш по процесното дело е неправилен и АНО е издал същият неправомерно. Същевременно тежестта на доказване в административното производство лежи върху наказващия орган. Смята за безспорно, че в преценката си дали да издаде НП последният се позовава на констатациите в АУАН при условията па чл.189 ал.2 от ЗДП и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното, но това не е така при съдебното производство, в което те нямат обвързваща доказателствена сила. В съдебното производство визираният съдебен състав трябва да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не следва да се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, то те не могат да имат предварително определена сила. Тази позиция е категорично застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС.  Излага, че в хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, които да потвърждават описаните в АУАН обстоятелства, а именно: липсват изискуемите от законодателя в чл.57 ал.1 от ЗАНН императивно изброени атрибути, които трябва да съдържа едно наказателно постановление. В атакувания електронен фиш липсва най-важната т.5 от чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно: „...1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при   които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават ...” Изтъква, че по този начин, доверителят му не знае в какво точно е обвинен и каква точно защита му е необходима. Не става ясно по какъв начин и на основата на какви доказателства първоинстанционният съд е формирал своето вътрешно убеждение и на база на него е приел за доказано, че Б.И.Б. виновно е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.2 от ЗДП, като собственик на лек автомобил, с рег. *****, със скорост 103 км/ч., което е над разрешените стойности. Допълва, че по делото не са налице доказателства, че към момента на засичане на спорната скорост радарният скоростомер, с които е било установено процесното административно нарушение, като средство за измерване съгласно чл.31, 32, 33, 34 и следващите от Раздел II от Закона за измерванията, не е одобрен тип средство за измерване и дали е технически изправен, годен ли е и отговаря ли на всички законови изисквания за радарните скоростомери, че липсват доказателства относно заповедта, с която съответното техническо средство е въведено в експлоатация и е прието на въоръжение в МВР и по точно в ОД на МВР-Ловеч, а АНО е изградил своето вътрешно убеждение именно точно на това липсващо в АНП. Счита, че това обстоятелство, което е приел АНО е само едно предположение, но в правото не се борави с предположения, а с доказателства. Счита, че е недоказано, че фиксираната скорост на техническото средство е точно тази, която е отразена в АУАН, че административно наказващият орган не се е позовал на метрологичната проверка на техническото средство, че не са представени доказателства за принципа на работа на същото, възможността за запаметяване на скоростта и техническите характеристики на радара, с който е установено нарушението и поради това счита, че не е доказана нито от обективна, нито от субективна страна вмененото нарушение на доверителя му. Сочи, че административно наказващият орган не е обсъдил тези обстоятелства при издаване на НП. Твърди, че в АУАН се установяват сериозни процесуални пропуски, които не могат да бъдат санирани дори и в съдебно заседание. Според него, от обстоятелствената част на процесният ел. фиш се вижда, че са нарушени императивно изброените от законодателя задължителни атрибути, които трябва да съдържа един фиш, че същият е съставен в нарушение на чл.39 ал.2 от ЗАНН, като цитира изцяло разпоредбите на чл.39. Посочва, че никъде в процесния ЕФ не се коментира и не са събрани доказателства, че именно Б.Б. е управлявал визираното МПС, което необосновано твърдение на административнонаказващият орган се е опровергало по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства по делото, а именно че същият не е собственик на МПС и още повече - управлява чужд автомобил. Сочи, че в разпоредбата на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН законодателят е предвидил в този спорен ел. фиш да бъде изписано бащиното  и фамилното име на  нарушителя, а не на собственика и точния му адрес, а в чл.39 ал.3 от ЗAНH пък е предвидено още един път, че фиш се съставя в присъствие на нарушителя, а не на собственика и при изричното му съгласие да не оспорва установеното нарушение и че е съгласен да плати глобата. Твърди още, че не става ясно къде точно - на кое място е извършено това деяние, както и че липсват доказателства по делото, от които да се установява, че описаната във фиша скорост от 103 км/ч е именно на неговия доверител. Оспорва и снимката, като сочи, че в нито един действащ нормативен акт на територията на Република България, не му е вменено задължение при управление на МПС да разбира от координати, да бъде снабден с GPS и да може да борави с него. Изтъква, че изискването на закона за посочване на точното място на нарушението има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител, обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението, тъй като липсват данни за наименованието на пътя, действащото ограничение на скоростта и пътен знак, посоката на движение на автомобила, разположението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалното му сертифициране и проведения последващ технически преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване и поради това, при наличието на използвано мобилно техническо средство за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението, следва административното наказване да се наложи по реда и условията на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, да се издаде НП с налагане на съответното административно наказание. Счита, че прилагането на процедурата по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, както и счита, че в хипотезата на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Сочи, че съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Твърди, че освен това, в електронния фиш не е посочено, че скоростта е била показана на доверителя му, като непосочването във фиша на това обстоятелство е процесуално недопустимо. Следователно не е доказано, че описаното в НП административно нарушение е извършено от лицето и това лице не може да бъде административно наказателно отговорно по смисъла на чл.26 ал.1 и чл.6 от ЗАНН. Адв. Димов, след анализ на всички събрани по делото доказателства прави изводи, които не касаят процесния електронен фиш а ел.фиш серия К № 1587088/2017г., издаден от OД МВР - Перник, отнасящ се до нарушение, установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения.

Видно от събраните писмени доказателства, нарушението е установено не с мобилна, а със стационарна видео-радарна системата за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400, която е одобрен тип средство за измерване и на 26.04.2018 година й е била извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол за проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 година на БИМ. Според представената схема за организация на движението на път І-4 в участъка от км 65+250 до км 66+350, на 203 метра преди камерата за наблюдение посока София има поставен знак В26 с ограничение на скоростта – 60 км/ч, а на км 66+326 в същата посока е поставен и знак Е24.

Съдът намира, че възражението за неконкретизиране мястото на нарушението също е неоснователно, тъй като в самия ЕФ подробно е описано до метри по дължината на ПП І-4, че се намира извън населено място, в землището на село Малиново, като е посочен и конкретен крайпътен обект – бензиностанция „Петрол”, а върху приложения снимков материал, в горния ляв ъгъл също е изписано по разбираем начин мястото на нарушението „с.Малиново. 1-4. #. km 65. посока 3. Страна дясна”, от което става ясно, че нарушението е извършено на ПП І-4, при 65-ти км  съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България в района на село Малиново, Ловешка област.

От представените към АНП писмени доказателства безспорно се установява, че автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на *****ЕООД, представлявано от К.И.Д., на чието име е бил издаден ЕФ серия К №2159678. След връчването му, Декова по силата на чл.189 ал.5 от ЗДвП е представила декларация, в която е посочила, че на 28.05.2018 година автомобилът е бил предоставен за ползване на Б.И.Б., притежаващ валидно СУМПС, копие от което е приложено. Именно на това основание посочения ЕФ е бил анулиран и на 09.08.2018 година е бил издаден процесния ЕФ.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак, което изрично е отразено и при описание на нарушението в ЕФ.

Съдът намира за неоснователно и позоваването на жалбоподателя на Тълкувателно решение №1/26.02.2014г., постановено от Общото събрание на колегиите на ВАС, тъй като в случая установяването и заснемането на нарушението е осъществено със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, като в тази връзка са приетите и вложени по делото писмени доказателства.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство - снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е с 43 км/ч.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани, а издаденият електронен фиш е законосъобразен, поради което същият следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №2209028/28.05.2018г. на ОД на МВР-Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл.189 ал.4  във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на Б.И.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП като ОБОСНОВАН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :