МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД №1058 / 2019 год, по описа на Русенски районен съд, втори наказателен
състав.
Русенска районна прокуратура е обвинила
Подс.Г.П.К. за
това, че
на 17.12.2017г., в гр. Русе, причинил лека телесна повреда
на повече от едно лице-на
две лица-на А.П.К.,***, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, в резултат от временно нарушение
на зрението, и на Т.С.Т.,***, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, в резултат
от временно нарушение на зрението,
като деянието е извършено по хулигански
подбуди -
престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК,
като
внесла Обвинителен
акт срещу дееца, обвиняващ го в извършване на посоченото престъпление.
В
проведеното на 27.06.2019год. Разпоредително заседание, на основание чл.248
ал.1 , т.4 от НПК и при наличие на
условията на чл.78А от НК съдът насрочил и провел заседание по особената процедура
на глава 28 от НПК, въпреки че прокурорът внесъл обвинителен акт, а не
постановление, каквото е следвало да бъде изготвено, съобразно правомощията му
по чл.242, ал.1 от НПК. Изрично предвидената възможност на чл.248, ал.1, т.4 от НПК сочи недвусмислено на това и отстранява пропуска на прокурора.
Подсъдимият се явява. Отказва да дава
обяснения в съдебно заседание. На досъдебното производство дал такива на два
пъти, в които изнесъл факти, че използвал сприй в самозащита, тъй като св.Т. го
псувал и гонил из целия паркинг да го бие. Не се признава за виновена.
Представител на РП –Русе поддържа обвинението, пледира за
приложението на чл.78А от НК.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна:
Подс.
Г.П.К. е роден на ***г***. Със средно образование.
Неженен. Работи като водач
на таксиметров автомобил във фирма
„Такси 6". Неосъждан и не бил освобождаван
от наказателна отговорност при условията на чл.78А от НК.
През 2017г. подс.Г.П.К. работел като водач
на таксиметров автомобил във фирма
„Точните таксита", в гр. Русе.
На 17.12.2017г.
подс.К. бил паркирал
таксиметровия си автомобил на стоянката
за таксиметрови коли, пред магазин
„Кауфланд 1", на бул. „Липник"
№ 8, в гр.
Русе. Около 16,00 часа получил
заявка от клиент. Потеглил
с висока скорост, като се движил по алеята пред фасадата на магазина. Междувременно от него излезли св.
Т.С.Т. и св. А.П.К., които носели чанти с покупките
си. Когато
стъпили на намиращата се пред входа на „Кауфланд
1" пешеходна пътека, подс.К., без да се съобрази с пешеходците преминал опасно близо
до тях. Св.К. се стреснала, а св.Т., възмутен, на висок глас отправил
забележка спрямо подс.К.: „Какво правиш бе човек, ще ни убиеш!”. Забележката
ядосала подсъдимия и той решил да се саморазправи със свидетелите. Без да се
съобразява с пиковия момент, свързан с голямо посещение на граждани в магазина,
той спрал автомобила, върнал на заден ход и се приближил
до св. Т.С.Т. и св. А.П.К.. Двамата решили, че водачът иска да се извини и се навели
към отворения прозорец. Вместо
това подс.
К. напръскал с носения от него лютив
спрей лицата на свидетелите. Лютивият дим засегнал изцяло лицето
на св. А.К. и
частично на св. Т.Т., който успял да обърне главата си на
ляво. Без да каже нищо подс.Г.К. бързо потеглил с автомобила, но преди да успее
да се отдалечи,
регистрационният номер на колата му
бил заснет с мобилния телефон от св.Т.,
който забелязъл, че
колата
е с логото на таксиметрова фирма „Точните таксита". Пострадалите
усетили парене по лицето, дихателните пътища, очите им сълзели. В близост до
тях се се намирали св.Б. К. и неговата дъщеря – св.
.Г. К., които станали очевидци на инцидента. Нещо повече,
облакът от спрея достигнал и до тях, в резултат на което им залютяло на очите.
Присъстващи на инцидента подали сигнал в ОД на МВР Русе, откъдето бил изпратен
екип, в състав К. Д. К. и И. Д.-полицейски
служители от Първо районно управление.
Известно време след това на
местопроизшествието пристигнал
и медицински екип, който прегледал на място свидетелите А.П.К. и Т.С.Т.. На другия ден двамата
посетили съдебен лекар, който издал съдебномедицински удостоверения.
По подадената от св. А.П.К. тъжба била извършена
проверка, а впоследствие обазувано настоящото
досъдебно производство. В хода на последното били
назначени и изготвени два броя
съдебномедицински експертизи,
заключението
на които сочат, че в резултат на напръскването със
спрей на Т.С.Т. и А.П.К. било причинено разстройство
на здравето, извън
случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, в резултат от временно нарушение
на зрението на двамата пострадали.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства:
По делото се събраха еднозначни, уличаващи в авторство подсъдимия,
доказателства. На първо място това са показанията на свидетелите А.П.К. и Т.С.Т., които са подробни и в детайли описват извършеното от подсъдимия
престъпление. И двамата свидетели заявяват, че с нищо не са провокирали
действията на подс.К., единствено била отпрравена към него забележка, във връзка с рисковото
преминаване на автомобила покрай тях. Съдът дава вяра на техните показания
изцяло, като внимателно ги преценява съпоставяйки ги с показанията на
останалите свидетели, с оглед обстоятелството, че и двамата са пострадали и като
такива биха могли да бъдат заинтересован от изхода на делото. Съдът ги
кредитира с доверие, тъй като те кореспондират и се допълват с показанията на
св.Б.
Г. К., пряк
очевидец, без връзка с пострадалите и подсъдимия, поради което незаинтересовани от изхода на делото, което
определя показанията му като надежден източник на доказателства. Уличаващите
доказателства съдържащи се в тях, кореспондират с тези на дъщеря му – св.Г.
Б. К. и установяват наличието на противоправното
поведение на подс.К. – напръскването със спрей лицата
на пострадалите, при това без последните да са провокирали такова действие. Към
тази група гласни доказателства следва да се отнесат и тези на св.
Стилян С.П.,
също очевидец, но само на края на инцидента. Той твърди, че
след като „чул викове” се „обърнал и
видял „…едно такси да тръгва с мръсна газ, а в близост до мястото от където
тръгна, на земята беше приклекнала и се беше свила една жена, а до нея
приклекнал и мъжът й”. От тях разбрал, че водачът на таксито ги напръскал с
спрей. Свидетелства за последиците от последното: „Лицето на жената беше цялото
червено, очите й бяха червени, имаше сълзи, каза че много й лютил
Мъжът изглеждаше по-добре”. Показанията му кореспондират на предходните и съдът
ги кредитира с доверие.
По
делото се събраха и втора група доказателства, която в по-голямата си част имат
оправдателен характер. На първо място това са обясненията на подс.К., дадени на два пъти на досъдебното производство. С
тях той отрича горепосочените уличаващи показания, като твърди че минал през пешеходаната пътека, на която нямало никой, „с нормална
скорост” и се върнал защото чул мъжки вик: „Ей, майка ти ще еба”. Твърди, че
към него „тръгнал мъж с нещо в ръцете, заплашително”, „да го псува, да се държи
агресивно”. По тази причина пръснал със спрея „във въздуха”, а непознатият „тръгнал
да го гони из целия паркинг”. В обясненията си от 09.01.2019год. изнася
по-различна версия: твърди, че усетил „..удар в задната част на колата…”, спрял
за да обясни че „отива на заявка”, смъкнал прозореца и непознат за него мъж
отправил към него закани и псувни, като му посегнал. Едва тогава, в самозащита
пръснал със спрея, потеглил, след което „непознатия мъж тръгнал да го гони,
държейки нещо в ръката си”.Като очевидци на случая сочи двама свои колеги –
свидетелите И. П.
И. и Й. Д. Й.. Първият твърди, че „…вниманието му било привлечено от
някаква караница, видял че става караница мужду
таксиметровия шофьор и някакъв мъж”. За всичко останало не бил очевидец,
разбрал за спрея от „насъбралите се хора”. И вторият свидетел не сочи
подробности за инцидента: чул „кръсък” и псувни от
непознат мъж, който стоял на пешеходната пътека, видял „…някаква гъста мъгла,
пушек”, който излязъл „от самата кола”, като „…не разбрал точно какво станало”.
Потвърждава, че „….мъжът държал нещо в ръка и с него преследвал таксито през
паркинга…” . В съдебно заседания в подкрепа защитната версия на подсъдимия
показания дават двама свидетели. Св.И.З. П., твърди че бил очевидец на
инцидента, който станал „по обяд”. Твърденията му сочат наличие на неправомерно
поведение единствено от страна на „непознатия мъж” / „викал….обиждал
подсъдимия….псувал….ударил с ръка по
автомобила от лявата му страна.” /, на която агресия подс.К.
не отговорил с подобна : „Нямаше никаква реакция от страна на подсъдимия на това действие на господина”.
Вторият
свидетел Т.Г.Б. твърди, че инцидента се разиграл в часовия период 11:00-14:00 часа. И той като
първия сочи наличие на неправомерно поведение единствено от страна на
пострадалия /……викнал, според мен господина заплашваше човека в таксиметровия автомобил и го
псуваше… държеше нещо в ръката си и
тръгна да преследва автомобила…./, докато подс.К.
„нищо не правел”, „автомобилът му се движил бавно, нармално”
и той не „видял облак от газообразно вещество да излиза от прозореца на автомобила”. Съдът не дава вяра на тази
група гласни доказателства, поради следните съображения: Нелогични и вътрешно
противоречиви са обясненията на подс.К.. В първите
изнася едни факти, докато във вторите засилва „драматизма” в инцидента, като
изложеното от него е стремеж да оправдае неправомерното си поведение спрямо
пострадалите. Нелогични и необосновани са твърденията, че пострадалият го гонил
из целия паркинг, при положение че последният бил във физическо състояние,
което му пречело да стори това /„вследствие напръскването със спрея известно
време не можех да виждам нищо”/. Абсурдно и противно на житейската логика е
твърдението му за наличие на агресивно
поведение от страна на пострадалия, който не познава, без да има някакво
основание за него. По изложените съображения съдът не дава вяра на обясненията
му, като ги приема като упражнено право
на защита. По същинте причини съдът не дава вяра и на
показанията на посочените от подсъдимия четирима свидетели. Показанията на
свидетелите . З. П. и Т.Г.Б. освен, че са нелогични, но се дискредитират
и от твърденията им че инцидента станал „по обяд”, „в
часовия период 11:00-14:00 часа”, докато безспорно той се разиграл в късния
след обяд „16-16.30часа”, факт който се доказва с останалите гласни
доказателства и отразеното в ДУФПД, приложен на л.17. от ДП. Нещо повече, описанието
на външния вид на пострадалия „…. с нормално телосложение, среден на ръст…” , дадено от
св.П. е в пълно противоречие с действителното, за което съдът има и преки
впечатления от съдебното производство по прекратеното НОХД 169/19год: висок, с
едро телосложение, което навежда че свидетелите не са бил на
местопрестъплението.
Показанията на свидетелите И. Д. Б., К. Д. К., И. Й. Д. съдържат производни доказателства – провели беседи с
лицата, които впоследствие са конституирани като свидетели и подсъдим, поради
което не са източник на нови доказателства.
Заключението на експерта от СМЕкс,
сочат, че в резултат на напръскването със
спрей на Т.С.Т. и А.П.К. било причинено разстройство
на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, в резултат
от временно нарушение на зрението
на двамата пострадали.
Поради така направения анализ на доказателства съдът
намира за безспорно установено, че:
От обективна страна подс.К. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
на 17.12.2017 год. в гр. Русе, причинил
другиму - на две лица: А.П.К. и на Т.С.Т., лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – временно
нарушение на зрението, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
От
обективна страна елементите на изпълнителното
деяние са налице: подсъдимият напръскал
с лютив спрей лицата на А.П.К. и Т.С.Т., и така засегнал очите им, в
резултат на което зрението им било временно нарушено, което
обективира състава на ЛТП по смисъла
на чл.130 ал.1 НК - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота им. Този вредоносен
резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия – насочване флакона със спрея към лицата на
пострадалите и напръскването им със струя лютив газ, като така засегнал обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Налице е и квалифициращо
обстоятелство на т.4 на чл.131 ал.1 НК - леката
телесна повреда е причинена на
повече от едно лице – на две лица: А.П.К. и на Т.С.Т.. Съдът намира, че е
налице и квалифициращото обстоятелство на т.12 на
чл.131 ал.1 НК - леката
телесна повреда е нанесена по “хулигански
подбуди” – напръсквайки
с лютив спрей лицата на пострадалите, подсъдимият едновременно
с желанието си за физическа саморазправа с тях,
целял
и друго - да покаже
своето неуважение към обществото, към нормите и правилата на нормалното човешко общуване, пренебрежение
към нормите на морала, към
човешката личност и телесна неприкосновеност, тъй като в случая
липсвала
и съществена, основателна
причина за проява на такова
насилие.
В
настоящия случай подсъдимият и пострадалите не са се познавали и не са имали
каквито и да било отношения преди инцидента. Наличието единствено на личен
мотив не бе доказан в настоящото съдебно следствие – установи се, че
пострадалите не са обиждали, псували или извършвали някакви други неправомерни
действия спрямо подсъдимия. Единствено св.Т. изказал възмущението си от рисковото
преминаване на управлявания от подсъдимия автомобил през пешеходната пътека с
думите: „Какво правиш бе
човек, ще ни убиеш!”
Отправените думи в никакъв случай не могат да бъдат причислени към тези, които
са от естество да предизвикат гняв, желание за саморазправа, поради което
възраженията на адв.П. за наличие единствено и само
на личен мотив се опровергава от събраните по делото доказателства. С действията си подсъдимият е показал пълно
пренебрежение към обществения ред, към отделните личности на обществото, към
установените законови и морални порядки. Деянието е извършено през деня, на
публично място каквато е територията пред м-н Кауфланд,
във време през което имало много пазаруващи граждани, станали очевидци на
действията на подсъдимия. Поведението му
било брутално и агресивно, с незачитане на здравето и телесната
неприкосновеност на св.Т. и неговата съпруга, която не е отправяла забележки
към водача, като облакът от газа, достигнал и до свидетелите Бисер Костадинов и
Габриела Костадинова, които по никакъв начин не били предизвикали такава
реакция у дееца. По този начин той е показал пълното си пренебрежение към
обществото и неговите представители в лицето на тези хора и на пострадалите,
изразявайки чрез постъпките си желанието да се противопостави на установения
ред и да покаже своето превъзходство над другите граждани, включително и чрез
засягане на тяхната телесна цялост. С оглед на това, съдът намира, че квалификацията
по чл.
131, ал.1, 12
от НК е съставомерна. В тази насока е трайната
практика на ВС и ВКС на РБ изразена последователно в решение № 90/1976 г. на I-во НО, решение
№ 274/1978 г. на II-ро НО, решение № 201/1985 г. на I-во НО, решение
№ 156/7.06.1995 г. на I-во НО, решение № 82/1990 г. II-ро НО, решение
№ 124/1990 г. на I-во НО.
Деянието осъществил умишлено – с ясното съзнание за
противоправността на извършеното, за опасността от увреждания, които може да
получи св.Т. и св.К. при напръскването с лютив спрей, попадащ в лицата им и
целейки се именно там, съзнавал
и се стремял към тези увреждания, водени от желанието за саморазправа с тях, да демонстрира надмощието си, както и да
прояви своето явно неуважение към обществото, към неговите норми, повеляващи нормални, лишени от агресия човешки
взаимоотношения.
Предвид
изложеното, съдът признава подс.Г.П.К. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението
по чл.131, ал.1, т.4, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и
му налага наказание при индивидуализацията,
на което съобрази: налице са законовите
предпоставки по чл.78а НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност:
1.Към момента на извършване на престъплението подсъдимия
е бил пълнолетен.
2.За извършените от него умишлено престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до
три години.
3.Към момента на извършване на
деянието подсъдимият не е бил осъждан
за престъпления от общ характер
и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава
VIII, Раздел IV от НК.
4.С престъплението не са причинени
имуществени вреди.
5.С престъплението не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
извършителят не е бил в пияно състояние, не е извършил множество
престъпления и престъплението
не е извършени спрямо орган на
власт
при или по
повод изпълнение на службата му,
и предвид императивното задължение,
вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Съобразявайки размера на глобата по чл.78А от НК - от
1000лв. до 5000лв. съдът намира, че подс.К. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание “ГЛОБА” към средата – 2500лв, при баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като за такива отчел: липса на данни за други
противообществени прояви, полагане на общественополезен труд; отегчаващи: висока
степен на обществена опасност на конкретното деяние, произтичачаща
от проявената агресия и засегнати лица.
Така определеното наказание би постигнало целите предвидени
в чл.12 ЗАНН, ще мотивират подсъдимият
в
бъдеще да съобразява поведението си с установените в държавата правни и морални норми, свързани с телесната непрекосновеност
и общуване между гражданите.
Подсъдимият
дължи направените по делото разноски, както следва: 246лв. по
сметка на ОДМВР – Русе.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................