№ 435
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110166257 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Б. Г. Ш. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата
дължи на ищеца сумата от 3383.87 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020г.
за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******,
ведно със законна лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 390.20 лв.
за периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., сумата от 56.71 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
26.04.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 10.89 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
19.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
23592/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният
представител.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Г. Ш. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва претенциите за цена на услуга дялово разпределение
и мораторна лихва върху нея като недопустими. Оспорва исковата молба в
останалата част като неоснователна. Поддържа, че не е налице облигационно
правоотношение между страните. Сочи, че имотът не се ползва и топлинна
енергия не се потребява, като титуляр на партидата преди извършената
служебна корекция е лицето К.Н.Б.. Твърди, че ищцовото дружество без
правно основание е начислявало служебно разход. Оспорва методиката за
начисляване на сумите за дялово разпределение, както и начислените лихви.
Поддържа, че клаузите по чл. 33, ал.1, ал.2 и ал.3 от ОУ са нищожни.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 4478 от 28.09.2002 г., сключен между
Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно
който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства, че
ответникът е титуляр на вещни права по отношение на процесния апартамент
2
№ 68, находящ се в /административен адрес/, т.е, че е негов собственик или
ползвател, както и такИ., че е наемател на имота. За това обстоятелство няма
и признание от страна на ответника /напротив същият оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните/.
Действително по делото е представено писмо от Столична община, район
„Искър“, в което е посочено, че Б. Г. Ш. на 14.12.1989 г. бил закупил
процесното жилище, но така представеното писмо по никакъв начин само по
себе си не може да удостовери наличието на право на собственост на
ответника върху процесното жилище. Отделно от това прави впечатление, че
писмото изходящо от третото за спора лице е постъпило в деловодството на
ищеца на 02.03.2018 г., като дори и след тази дата в т. ч. към 30.04.2021 г.
ищецът продължава да води партидата на името на друго лице /К.Н.Б./. Още
повече, че е представен списък към протокол на ОС на ЕС, /административен
адрес/ от 15.09.2002 г., където К.Н.Б. е декларирала качеството си на
потребител по отношение на процесното жилище. В този смисъл само въз
основа на обсъждания документ настоящият съдебен състав въобще не би
могъл да формира положителни изводи за спорния между страните въпрос. А
при липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът не
е потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно, че между
страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
Следователно ответникът не дължи на ищцовото дружество
претендираните главници. А щом няма главни вземания, не може да има и
задължения за обезщетения за забава, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски, като на страната следва да се присъди сумата от 300 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Фирма, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/ против Б. Г. Ш., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Р. Р.,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание ч чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с, с искане спрямо Б. Г. Ш. да бъде
признато за установено, че дължи на Фирма сумата от 3383.87 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от
3
26.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 390.20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
19.04.2021 г., сумата от 56.71 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 26.04.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10.89 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 19.04.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 23592/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Б. Г. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. Р. Р., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 300 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4