№ 318
гр. Дупница, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200998 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG01032022/5800/P8-234/25.08.2022
г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ към Агенция "Пътна
инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със
Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на К. Д. М., с
адрес: с.Г., общ.П., обл. Б, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Жалбоподателят обжалва НП в срок. В жалбата си излага твърдения, че при издаването
на НП не са спазени изискванията на закона, поради което същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за
отмяната на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично във второто
открито съдебно заседание, като поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна
подкрепа. Иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от процесуален
представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмено становище.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 27.02.2022 г., в 09:24 часа, на Дяково, по път А-3, при км. 52 + 049 м., който е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложени към т. 1 на Решение №
101/20.02.2020 г., на МС е засечено от контролно устройство на АПИ да преминава без
заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП състав от ППС с влекач „Скания Р500 ЛА
4Х2 МЛА“, с рег. № Е3493НВ с обща техническа допустима маса над 3,5 тона /над 12 тона/,
собственост на „Дани Транс 2004“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от К. М.. ППС
е било заснето да се движи с влекач с 2 оси и прикачено ремарке с 3 оси. Същото е било
декларирано и отчетено за преминаване през сегмент с № **********, като такова с 2 оси,
вместо с общо 5 оси. Съставен е от техническото средство доказателствен запис с номер на
нарушение D9012E15DF8158WAE053011F160A1209, ведно със снимков материал на ППС.
На 01.03.2022 г., около 00:03 часа на ГКПП-Кулата, в направление към р. Гърция
същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като при направена проверка в
информационната система по номера на ППС от митническите служители-свидетелите З. Д.
и П. П. било установено горепосоченото управление в цитирания платен пътен участък. С
оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя св. И.
съставил на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля П. и от жалбоподателя
без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление №
BG01032022/5800/P8-234/25.08.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол
управление“ към Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на К. Д. М., с адрес: с.Г., общ.П.,
обл. Б, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните свидетели И. и П., както и въз основа на събраните по делото множество
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят изцяло от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
И двамата добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло
констатациите отразени в АУАН. Няма данни за евентуална тяхна предубеденост спрямо
жалбоподателя. Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда и предоставени
от страните също спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е издадено
от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,
които съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени
процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно посочване на субекта на
нарушението и най-вече неправилно посочване на нарушената законова разпоредба от
ЗДвП.
На първо място е налице нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН,
доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово
приложимата и единствено относима, като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а
именно чл. 139, ал.7 от ЗДвП, който предвижда следното: „ Водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице“. Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на
обжалваното НП е посочена, като нарушена законова разпоредба единствено и само
санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи: „ Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“
Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна
санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния закон, което е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Относно правните последици и
съотношението между разпоредбите на чл. 139, ал.7 ЗДвП и чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на
нарушена материалноправна норма спрямо санкционна такава, виж подробно и
разсъжденията в Решение от 18.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 10043 / 2022 г. на
Административен съд - Велико Търново.
Извън гореизложените съображения за отмяна на НП следва да се посочи
допълнително и че не е доказано и установено безспорно от обективна и субективна страна
авторството на деянието, което е приписано на жалбоподателя, като водач на процесното
ППС по-късно. В тази насока същият е установен да управлява процесното ППС едва 2 дни
по-късно, на 01.03.2022 г., при напускане на р. България през ГКПП-Кулата. В същото
време по делото е представена разпечатка от тахограф с дигиталната карта на лице/водач
Йорданка Тилева, която е съпруга на жалбоподателя, от която разпечатка е видно, че
3
автомобилът е бил управляван на процесната дата общо 161 км за 2 часа и 14 минути от
06:56 часа до 09:16 часа сутринта. В същото време по делото е представена справка от РД
„АА-София“, в която се сочи, че ППС е било снабдено с дигитален тахограф, но не може да
се установи по направените справки, кое лице е управлявано ППС на процесната дата и час,
като при справка направена с дигиталната карта на водач на жалбоподателя – л. 85 от
делото е посочено, че картата на водача е извадена предходния ден – 26.02.2022 г. и е
поставена в тахографа отново на 28.02.2022 г. От справката на л. 86 от делото е видно, че
липсват данни за дейности за времето през което са изминати точно 161 км от ППС, като
километража на същото е бил с показания 799404 км. и е достигнал до 799565 км. за
процесното денонощие. Поради това и според съда безспорно се установява, че ППС не е
било управлявано с картата на водач издадена на жалбоподателя К. М. на 27.02.2022 г. за
времето 00:00 часа на до 24:00 часа на същата дата, поради което и не е отчетено изминато
от този водач разстояние. Нарушението се сочи в АУАН и НП, че е установено от доклад и
снимки от електронната система за събиране на пътни такси, които съгласно разпоредбата
на чл. 189е, ал. 8 от Закон за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат
за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси, но не и за доказване на авторството по отношение на управлението
на ППС от конкретно физическо лице. Доказателствената тежест за този положителен
факт е възложена от закона изцяло, като задължение на АНО, а не на санкционирания
субект. Липсата на възражения в тази насока от водача при съставяне на АУАН не
освобождава АНО от задължението му да обоснове със съответните доказателства
обстоятелствата, въз основа на които налага административното наказание, вкл. да
персонализира по безспорен начин самоличността на нарушителя-водач на ППС. Изцяло в
горния смисъл виж Решение от 18.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 10043 / 2022 г. на
Административен съд - Велико Търново; Решение № 673 от 19.05.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 435 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
На самостоятелно основание, съдът счита, че са налице и всички предпоставки за
приложение и на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят е откровено маловажен и се касае за
деяние и нарушител с по- ниска степен на обществена опасност, доколкото ППС все пак е
било с декларирана и заплатена чрез бордово устройство пътна такса за ППС с 2 оси, като
поради пропуск не е декларирано коректно с 5 оси, което е възможно да се дължи на грешка
на водача. Нещо повече санкционираният субект няма данни да има каквито и да е други
нарушения по ЗДвП от този вид, т.е. да не е плащал и преди дължимите пътни ТОЛ такси,
въпреки че е професионален шофьор и видно от справката от дигиталната му карта на водач
е управлявал 141 дни през настоящата календарна година до датата на справката –
27.10.2022 г. Според съда такъв принципно дисциплиниран водач в никакъв случай не
заслужава спрямо него да бъде наложена тежестта на предвиденото много сериозно по
размер наказание – „глоба“ от 1800 лева. Такава глоба по размер би се наложила и на всеки
4
един друг нарушител, дори същият изобщо да не е декларирал дори и една ос от
преминаващото по платената пътна мрежа ППС, какъвто не е настоящия случай. От самите
обяснения дадени в хода на проверката от жалбоподателя и от изявленията му пред съда
може да се направи извод за липса на каквото и да е намерение за нарушение на закона и
искрено недоумение у жалбоподателя за констатираното недеклариране на пълния брой оси
на ППС. Частичното в случая неизпълнение на задължението не е равносилно според съда
на пълно неизпълнение с оглед постъпилата сума и за констатирания безспорно според съда
„маловажен случай“ на нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, а не както неправилно се сочи в
АУАН и НП по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наказващият орган не е следвало да налага наказание
на нарушителя. Следвало е да оцени неговото поведение и само да го предупреди изрично и
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН. Като не е сторил това АНО не е приложил
правилно нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложените няколко самостоятелни основания обжалваното НП следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и поради липсата на заявена претенция за разноски от страна
на жалбоподателя, такива не се дължат.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН присъдените по делото пътни
разноски за явяване на свидетел в размер на 79,38 лв. с оглед изхода на делото следва да
останат за сметка на държавата.
Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG01032022/5800/P8-234/25.08.2022 г.,
издадено от Директор на „Национално тол управление“ към Агенция "Пътна
инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със
Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на К. Д. М., с
адрес: с.Г., общ.П., обл. Б, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН присъдените по делото пътни
разноски за явяване на свидетел в размер на 79,38 лв. остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6