Р Е Ш Е Н И Е
№…............/17.02.2021
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
53 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1858/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Л.С.Л., ЕГН **********,***,
срещу*** , положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ***в кв.*** по действащия
регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г. за улична и
дворищна регулация, при граници и съседи:***и улица, с площ от 560 кв.м., а по
предходен план: парцел***с площ от 580 кв.м., ведно с построената в него къща с
площ от 70 кв.м. и навес с площ от 20 кв.м., на основание наследствено правоприемство от*** и давностно
владение в периода от 23.12.2010 г. до настоящия момент.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска отмяна на издадения за процесния недвижим имот Акт за общинска собственост***г. на***
, вписан в***– Варна с рег. №***г.
По твърдения в исковата молба ищецът е собственик по наследство от своя
дядо***, починал на **** г., на недвижим имот представляващ***в кв.*** по
действащия регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г. за
улична и дворищна регулация, при граници и съседи:***и улица, с площ от 560
кв.м., а по предходен план: парцел***с площ от 580 кв.м., ведно с построената в
него къща с площ от 70 кв.м. и навес с площ от 20 кв.м., който имот е актуван
като общинска собственост с Акт за общинска собственост***г. на*** . Сочи се,
че със Заповед № *** г. на*** Варна на наследодателя на ищеца е отстъпено прано
на строеж върху парцел***с площ от 580 кв.м. по предходен регулационен план,
който имот е записан на името на***. Заявява се, че на 22.03.1976 г. е издадена
скица за отстъпено право на строеж на името на последния, като същият е
построил в имота къща и навес. Наследодателят на ищеца е починал на 23.12.2010
г., като дотогава същият владее целите имоти необезпокоявано, без заявени претенции
от други лица, като ги е декларирал в съответната данъчна служба и редовно е
заплащал данъци за тях. След смъртта на*** имотите се владеят непрекъснато и
необезпокоявано от ищеца, който счита себе си за пълноправен собственик на
същите. В тази връзка се твърди, че със Заявление вх. №***г. ищецът е направил
искане до****** за издаване на удостоверение за идентичност на имотите, във
връзка с процедура по извършване на обстоятелствена проверка на същите, за
които не разполага с документ за собственост. Сочи, че от издаденото
Удостоверение изх. № ***-*** г. се установява идентичност между имотите***в кв.***
по действащия регулационен план на село***,*** , с площ от 560 кв.м. и парцел***с
площ от 580 кв.м. по предходен план, като в същото удостоверение е посочено, че в разписен лист към действащия
регулационен план като собственик на процесния имот е
вписано трето лице, различно от заявителя. Заявява се, че в молби - декларации
от ищеца от служба „***“ при****** е удостоверено, че собственици на процесния недвижим имот са ищецът и други физически лица, а
в Удостоверение №***г. на Областния управител на Област *** се сочи, че за
имота няма вписан собственик. Ищецът твърди, че от Удостоверение изх. №***г.,
издадено от Отдел „Общинска собственост, земеделие и гори“ при******, ищецът
разбрал за първи път, че за имот***в кв.*** по действащия регулационен план на
село***,*** , има издаден Акт за общинска собственост***г. на*** . По отношение
на посочения акт се твърди, че същият е съставен след подаване на Заявление вх.
№***г. от ищеца, без наличие на правно основание и при неспазване на
административната процедура по неговото издаване, без уведомяване на ищеца.
По изложените съображения се предявява исковата претенция.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата претенция, като счита същата за
основателна и доказана от събраните в производството доказателства. Претендират
се сторените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на предявения иск, като се излагат твърдения, че******
е собственик на***в кв.*** по действащия регулационен план на село***,*** , по
силата на Акт за общинска собственост***г. на*** . Сочи се, че същият имот, по
предходен план: парцел***с площ от 580 кв.м., е бил собственост на ***, като на
основание чл. 59, ал. 1 ЗС е преминал в собственост на******. Заявява се, че
последното се установява и от молба от***от
11.04.1977 г. за отстъпване на право на строеж върху общинско място, въз основа
на която е издадена Заповед №***. Твърди се, че към 1970 г. правомощия да
отстъпва право на строеж на територията на****** е имал Общинския народен съвет
– ***, както и че е възможно наследодателят*** да е построил къща и навес в процесния парцел на основание предоставено право на
ползване, но същото представлява ограничено вещно право и не прехвърля правото
на собственост върху целия недвижим имот. Ответникът сочи, че декларирането на
имот не е основание за придобиване на право на собственост върху същия, както и
че наследникът не може да придобие право на собственост върху имот, който не е
бил в патримониума на неговия наследодател. Заявява
се, че давност за придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост
спира да тече до 31.12.2022 г.
С оглед посочените съображения се иска отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че
процесният недвижим имот
представлява***в кв.*** по действащия регулационен план на село***,*** , одобрен
със Заповед***г. за улична и дворищна регулация, при граници и съседи:***и
улица, с площ от 560 кв.м., а по предходен план: парцел***с площ от 580 кв.м.;
че в имота са построени къща с площ от 70 кв.м. и навес с площ от 20 кв.м.; че
за процесния недвижим имот е издаден Акт за общинска
собственост***г. на*** , вписан в***– Варна с рег. №***г.
Съгласно Заповед №***. на***е отстъпено право на строеж върху държавен
урегулиран парцел***с площ от 590 кв.м. Видно от Скица за отстъпено право на
строеж, имотът е записан на***.
Представени са молби – декларации от ищеца, съдържащи удостоверяване от ***“
при******, че за процесния имот е издадено
Удостоверение №***г. от *** на******, удостоверяване от Областна администрация
– ***, че за имота е издадено Удостоверение №***г., както и удостоверяване от
МДТ –***, че процесният имот е деклариран и записан
на името на ищеца и на трети лица.
Съгласно Удостоверение №***г. на Кмета на******, по отношение на процесния недвижим имот***в кв.*** по действащия
регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г. за улична и
дворищна регулация, има съставен Акт за общинска собственост***г. Видно от
удостоверението, със Заповед №***. на лицето***е отстъпено право на строеж
върху държавна земя - парцел***по регулационния план на село***,*** , а по
разписен лист към действащия регулационен план – като собственик е вписано
трето лице, различно от ищеца.
Съгласно Удостоверение***г. на Кмета на******,***в кв.*** по действащия
регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г. за улична и
дворищна регулация, при граници и съседи:***и улица, с площ от 560 кв.м.
отговаря на УПИ***с площ от 580 кв.м.
Видно от Удостоверение №***г., за процесния
имот няма съставен акт за държавна собственост.
Представени по делото са Акт за общинска собственост***г. на*** , вписан
в***– Варна с рег. №***г., издаден за процесния
недвижим имот, както и Скица № 566 за актуване от 07.10.2019 г.
Приобщени към доказателствата по делото са Скица № *** на процесния недвижим имот, Удостоверение за данъчна оценка по
чл. 264, ал. 1 ДОПК, издадено от Отдел „***“ при******, Удостоверение за
наследници на***, приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси.
Съгласно Справка от Началник Отдел *** при****** изх. № *** г., по
действащия регулационен план на село***,*** и по предходен план за процесния
имот няма конкретно обозначение за отреждане, същият попада в жилищна зона с
преобладаващо застрояване с малка височина; за имота няма данни за извършване
на отчуждителни мероприятия за периода от *** г. до
момента.
Съгласно Писмо от ***на****** изх. № *** г., лицата***и*** не са едно и
също лице, като последният е променил имената си на***.
От показанията на разпитания по
делото свидетел, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят***твърди, че е съсед на
ищеца и на лицето***, като последният и дядото на ищеца са различни лица, имат
различни поземлени имоти с различни сгради, построени в същите. Сочи, че в
имота винаги е живяло семейството на***, след неговата смърт – синът му, а след
смъртта и на последния – неговият внук.
По делото е изслушана
Съдебно-техническа експертиза, съгласно която на процесния***в
кв.*** по действащия регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г.
за улична и дворищна регулация, при граници и съседи: **** и улица, с площ от
560 кв.м. отговаря на УПИ***с площ от 580 кв.м. В разписния лист към
кадастралния план за собственик на *** е записан***, като имотът включва три
парцела: *** и *** с отреждане за жилищно строителство, като липсва вписване на
собственици на посочените отделни парцели. От извършения оглед на място е
установено, че поземленият имот на ищеца отговаря на ***, кв.*** в ***, част от
територията на ***, кв. ***по *** от *** г. с вписан собственик***. Не са
установени отчуждителни мероприятия за процесните имоти по стар и по нов план. Разпитано в открито
съдебно заседание вещото лице посочи, че имотът, за който ищецът е направил
постъпки за снабдяване с констативен нотариален акт, е различен от този, за
който се установява същият да е собственик.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове
претенции, но по отношение на установителните искове е
изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна
форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на
накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото
би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. В
случая, изхождайки от релевираните в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство и давност, настоящият състав приема, че за
същия съществува правен интерес от избраната форма на защита. Същевременно, с
оглед издаване на Акт за общинска собственост***г. на*** , вписан в***–
Варна с рег. №***г. и
изрично заявеното от ответника в отговора на искова молба оспорване на
предявената искова претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно
процесуално легитимиран по предявената претенция. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че положителният установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК е предявен при наличието на правен интерес
както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално легитимирана
страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване на твърдяното основание за
придобиване на право на собственост, а именно: по силата на наследствено правоприемство от наследодател, придобил на свой ред
правото на собственост върху процесния имот; както и
че е осъществявал необезпокоявано фактическата власт върху процесния
имот с намерение за своене за периода от 23.12.2010
г. до настоящия момент.
От приобщеното
по делото Удостоверение за наследници на*** е видно, че ищецът действително е
наследник на починалото лице. От друга страна, не се установи от събрания по
делото доказателствен материал наследодателят на
ищеца да е придобил правото на собственост по отношение на процесния
имот, представляващ***в кв.*** по действащия регулационен план на село***,*** ,
одобрен със Заповед***г. за улична и дворищна регулация, както и не се установи
идентичност на същия имот, по отношение на който ищецът е инициирал процедура
по снабдяване с документ за собственост, и този, в който са построени процесните сгради. Напротив, наличието на два отделни
парцела с построени в тях различни сгради се установи както от свидетелските
показания на разпитания в производството свидетел, така и от заключението на
експерта по назначената Съдебно-техническа експертиза. Последният, след
запознаване с цялата относима документация и оглед на
място, посочи, че като собствен на ищеца отговаря да е съседният на процесния УПИ, а именно: г., който е идентичен с **** г.
На
следващо място, изхождайки от събрания по делото доказателствен
материал, включително Заповед №***., съдът намира, че процесният недвижим имот***в
кв.*** по действащия регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г.
за улична и дворищна регулация, съответстващ на парцел***с площ от 580 кв.м.,
представлява държавен парцел, по
отношение на който е учредено право на строеж на трето за спора лице. Същевременно,
ответникът твърди, че е собственик на процесния
недвижим имот, като се позовава на Акт за общинска
собственост***г. на*** , издадена на
основание чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост.
Съгласно
пар. 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост, застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините.
Установи
се по делото от Справка
от Началник Отдел *** при****** изх. № и от изслушаната Съдебно-техническа
експертиза, че процесният имот е за жилищно строителство, тоест отговаря
на визираните в посочената разпоредба характеристики. От друга страна, не се
установи по делото имотът да е бил частна собственост в периода след
1960 г., като наличието на разписен лист към кадастралния план за
целия установява придобито право на
собственост от страна на наследодателя на ищеца, доколкото, както и вещото лице
посочи, към същия не е налице отразяване на никакъв титул за собственост. Показанията на разпитания по
делото свидетел от своя страна могат да бъдат приети за установяване на строежа
на процесните сгради, но не и за придобиването на
правото на собственост по отношение на процесния
урегулиран поземлен имот.
Предвид
изложеното, процесният поземлен имот към момента на
влизане в сила на Конституцията
от 1991 г. и ЗМСМА
е бил статут на държавна собственост, поради което и ищецът не е могъл да
придобие собствеността върху имота чрез придобивна
давност, с оглед на въведения мораториум за придобиване по давност на
имоти общинска и държавна собственост. Давностен
срок за имотите частна държавна и общинска собственост е било възможно да
тече от 01.06.1996 г., след изменението на чл. 86 ЗС /ДВ,
бр. 33 от 1996 г./. По силата на §1 от ЗИД на ЗС (обн.
ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.) срокът на давността е
спрян на 31.05.2006 г., първоначално за седем месеца, а след това с последващи изменения на разпоредбата до 31.12.2011 г.
Последният ден на срока на десетгодишната давност по отношение на имоти частна
държавна и общинска собственост, започнала да тече на 01.06.1996 г., е
31.05.2006 г., когато давността е спряна и пълният срок на десетгодишната
давност по чл. 79 ЗС не
е изтекъл към датата на спиране на давността, като мораториумът е продължен с последващи изменения на ЗС до
31.12.2022 г. В този смисъл, процесният имот не може да бъде придобит по силата на придобивната давност.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че не се доказа при
условията на пълно и главно доказване ищецът да е собственик на процесния недвижим имот, представляващ***в кв.*** по действащия
регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г. за улична и дворищна
регулация, ведно
с построените в него сгради, поради което и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед на горното,
искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения за процесния недвижим имот Акт за общинска собственост***г. на***
, вписан в***– Варна с рег. №***г. следва да бъде оставено без уважение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на
основание Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Л.,
ЕГН **********,***, срещу*** , положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ***в кв.***
по действащия регулационен план на село***,*** , одобрен със Заповед***г. за
улична и дворищна регулация, при граници и съседи:***и улица, с площ от 560
кв.м., а по предходен план: парцел***с площ от 580 кв.м., ведно с построената в
него къща с площ от 70 кв.м. и навес с площ от 20 кв.м., на основание наследствено
правоприемство от*** и давностно
владение в периода от 23.12.2010 г. до настоящия момент.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Л.С.Л., ЕГН **********, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
за отмяна на издадения Акт за общинска собственост***г. на*** , вписан в***–
Варна с рег. №***г.
ОСЪЖДА Л.С.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на*** , сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: