РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
II-Б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова въззивно частно гражданско дело № 10846 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********– длъжник по изп. дело № 20207850400096 на
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., рег. № 785 при Камарата на частните
съдебни изпълнители, срещу постановление за разноски от 11.09.2020 г. в частта,
с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя Б.С.М.ЕООД,
ЕИК ******* от сумата 400.00 лева на сумата от 200.00 лева, както и на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното
производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г.
/актуализирана на 31.07.2020 г./ предвижда минимален размер на възнаграждение
за образуване на изпълнителното производство 200.00 лв., с който размер ЧСИ не
се е съобразил. Съответно като към момента на изпращане и получаване на
поканата за доброволно изпълнение присъдения размер се явява прекомерно
завишен. Освен това в случая било извършено само действието по образуване на
изпълнителното дело и други действия не са били извършвани. Освен това, според
жалбоподателя, производството не представлява действителна правна и фактическа
сложност.
Поради
това отправя искане за отмяна на атакуваното постановление и намаляване размера
на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подадено възражение срещу частната жалба от
взискателя Б.С.М.ЕООД, в
което се излагат съображения за нейната неоснователност.
По делото са изготвени мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ Л.М.,
в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата. Заявява, че
към датата на Постановлението – 11.09.2020 г. ЧСИ е съобразил размера на дълга
по образуваното изпълнително дело и минималният размер на адвокатско
възнаграждение дължимо за образуване на изпълнителното дело към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие -Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. Освен това в
проведеното производство са извършени и други същински изпълнителни действия –
по искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника, което
сочи, че не се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното производство, а и за процесуално представителство по делото. Длъжника
не е погасил дълга в срока за доброволно изпълнение, поради което изложените от
него доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство се явяват неоснователни.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От представените в изпълнителното дело
писмени доказателства се установяват следните значими за решаването на спора
факти по делото:
Изпълнително
дело № 20207850400096
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., рег. № 785 е образувано по молба на взискателя Б.С.М.ЕООД, действащ чрез
адвокатско съдружие „С.К.“, чрез адв.М.Л.срещу
длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумата
по изпълнителен лист от 19.12.2019 г., издаден по гр. д. № 19181/2019 г., по
описа на СРС, 41 с-в, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело, в
това число и адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева.
С
покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 24.08.2020
г., съдебният
изпълнител е поканил последния на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да изпълни
доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчването, като заплати
дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и
разноските по изпълнението, включително и сумата от 400 лева – адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство и сумата 85.90 лв.- такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ. По делото липсват доказателства за доброволно изпълнение на
дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Същевременно на
19.08.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД по молба на взискателя от
19.08.2020 г. за налагане на запор на сметките на длъжника.
С възражение от 28.08.2020
г. „Т.С.“ ЕАД е заявило, че намира за прекомерни посочените в поканата за
доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски, като е поискало
определянето на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 200
лева. С постановление от 11.09.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 400.00 лева на 200.00
лева. Длъжникът е атакувал това разпореждане, подавайки на 25.09.2020 г.
разглежданата в настоящото производство частна жалба.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в случаите, когато: 1.
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, 2.
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи,
които не са приложени.
При положение, че в
конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не
са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не е
налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на
длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.
Доколкото поканата за
доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 24.08.2020
г., като не са представени
доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно
изпълнение. Предвид предприетите действия по реализиране на конкретен способ за
принудително изпълнение, а именно- налагане на запор на банковите сметки на
длъжника, то съставът на СГС намира, че при това положение жалбоподателят дължи
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за образуване на изпълнителното дело и за защита и
съдействие по него. С оглед материалния интереас по делото, окончателно
определеното от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение от 400.00 лева
не се явява прекомерно, съответно не следва да се намалява и размерът на дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Ето
защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а атакуваното постановление от 11.09.2020 г. на
частен съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785 по изп. дело № 20207850400096 следа
да бъде потвърдено.
По
разноските:
Доколкото
настоящото производство касае спор за изменение на разноските, то, СГС намира,
че в него не се дължат разноски на страните.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, втори „Б“ въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу постановление
за разноски от 11.09.2020 г. в частта, с която е отказано намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя Б.С.М.ЕООД, ЕИК ******* от сумата
400.00 лева на сумата от 200.00 лева, както и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по
изп. дело № 20207850400096 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., рег. № 785 при
Камарата на частните съдебни изпълнители.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.