№ 503
гр. Плевен, 23.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200945 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 185А/05.06.2020 г. на ** на 02
РУ на МВР-ПЛЕВЕН, на Б. АС. М. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.264 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 500 /петстотин/
лева.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7
ЗАНН, без да посочва конкретни съображения в тази връзка. Наред с това,
бланкетно оспорва приетата в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка като изтъква, че същата не отговаря на
истината. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление,
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и доразвиват
1
съображенията си /включително – в представени писмени бележки/, а именно
– че не оспорват фактите и обстоятелствата на случая, тъй като същите са
правилно посочени в АУАН/НП, но същевременно, в хода на
административнонаказателното производство е нарушено правото на защита
на жалбоподателя: от една страна се посочва, че същият не е изпълнил
полицейско разпореждане по чл.64 ал.4 ЗМВР, от друга – не е посочено, че е
пречил на полицейски орган, но вместо да бъде наказан на основание чл.257
ЗМВР – наложено му е административно наказание на основание чл.264 ал.1
ЗМВР, като своего рода, са „смесени“ фактическите състави на две отделни
нарушения. В този смисъл пледират за отмяна на НП и за присъждане на
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция в размер на 300 лева, за което представят нарочен списък.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№185а/11.05.2020г. от страна на ПЛ. АЛ. Д. – ст.полицай при 02 РУ-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н. Б. М., както и на нарушителя – Б.
АС. М.. Съставен е за това, че на 11.05.2020 г. около 10:10 часа в гр.ПЛЕВЕН,
кръстовището на улиците „***“ и „***“, на гърба на КП „***“, не изпълнява
устно полицейско разпореждане, издадено му ясно и разбрано от него - да си
даде ръцете и да спре да ръкомаха, за да му поставят белезници; с действията
си пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по служба –
нарушение по чл.64 ал.4 вр.чл.264 ал.1 ЗМВР. Нарушителят не се е ползвал от
правото на възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е възприел
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на на Б. АС.
М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.44 – 47 от делото/. Не са налице претендираните от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7
2
ЗАНН. Внимателното запознаване с обстоятелствената част на НП разкрива,
че е налице ясно, разбираемо описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено; отбелязано е,
че същото се издава въз основа на преписката по съставен от ПЛ. АЛ. Д.,
АУАН № 185а/11.05.2020г. /т.е. доказателствените материали, съдържащи се
в същата преписка/. По недвусмислен начин е посочен и вида, и размера на
наказанието – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Що се отнася до
въпроса за това кои са законовите разпоредби, които са били нарушени
виновно, в тази насока са и наведените от страна на жалбоподателя и неговия
защитник възражения, според които, в хода на
административнонаказателното производство е нарушено правото на защита
на жалбоподателя: от една страна, се посочва, че същият не е изпълнил
полицейско разпореждане по чл.64 ал.4 ЗМВР, от друга – не е посочено, че е
пречил на полицейски орган, като вместо да бъде наказан на основание чл.257
ЗМВР – наложено му е административно наказание на основание чл.264 ал.1
ЗМВР. Така предложената от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
интерпретация на Закона, няма как да бъде възприета. Действително, в
предадената по-горе фактическа обстановка, изложена в АУАН и НП изрично
е отбелязано, че нарушителят не изпълнява устно полицейско разпореждане,
издадено му ясно и разбрано от него - да си даде ръцете и да спре да
ръкомаха, за да му поставят белезници. Същевременно изрично е уточнено,
че с тези свои действия, нарушителят пречи на полицейски орган да
изпълнява функциите си по служба. С други думи, неизпълнението на
задължителното устно полицейско разпореждане /чл.64 ал.4 ЗМВР -
„Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му.“/, се явява способ,
посредством който се постига противоправния резултат – пречене на
полицейския орган да изпълни служебните си задължения. В този смисъл,
защитата обособява основния елемент от фактическата обстановка,
извеждайки го от неговия контекст – а именно, че неизпълнението на устното
разпореждане не е само по себе си и само за себе си, а именно посредством
това неизпълнение, компетентният полицейски служител бива препятстван в
своята регламентирана по Закон дейност. Ето защо, за никакво „смесване“ на
фактически състави на отделни нарушения /чл.257 ЗМВР, чл.264 ал.1 ЗМВР/
не може да става дума, а още по-малко – за някакво ограничаване правото на
защита на нарушителя. Следва да бъде отбелязано, наред с това, че
възприетата от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган прана конструкция за нарушение по чл.64 ал.4 вр.чл.264 ал.1 ЗМВР,
търпи критика, но единствено от гледна точка на юридическата прецизност.
Съдът намира, че в случая е било напълно достатъчно като нарушена да бъде
посочена единствено административнонаказателната разпоредба на чл.264
ал.1 ЗМВР. Прибавянето на връзка с чл. 64 ал.4 ЗМВР, явно е възприето за по-
голяма яснота относно начина на извършване на твърдяното нарушение, но от
3
юридическа страна, се явява напълно ненужно. Поради това, в настоящия
съдебен акт не се възприема тази връзка, явяваща се излишна от правна
страна, но същевременно, отново следва да бъде подчертано – нейното
наличие в съставения АУАН и издаденото НП, макар и в разрез с
юридическата прецизност, в никакъв случай не води нито до неяснота или
противоречие, нито – ограничава по някакъв начин, правото на защита на Б.
АС. М..
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите ПЛ. АЛ.
Д. и Н. Б. М., писмени доказателства /л.23 – 24, л.29 – 31 от делото/. Съдът
намира, че показанията и на двамата свидетели са подробни, последователни,
убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се
потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа
обстановка, Съдът ги преценява като достоверни и ги кредитира.
Следователно, фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП се
явява доказана по убедителен начин, като следва да бъде подчертано, че и
двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят М. се е държал буйно,
агресивно, не е изпълнявал устните им разпореждания да си даде ръцете, за да
му бъдат поставени белезници и е ръкомахал, пречейки „всячески“ /св.Д./ на
полицейските служители, което е наложило употреба на физическа сила, за да
може жалбоподателят да бъде задържан; любопитна подробност е впрочем
тази, че генезисът на процесната ситуация е свързан с извършването на друго
нарушение от страна на Б.М., а именно – категоричния му отказ да постави
предпазна маска в закрито помещение – при това, по време на обявеното от
страна на НС, извънредно положение през пролетта на 2020г. и въведените по
същото време, противоепидемични мерки. Отново следва да бъде подчертано
– на жалбоподателя е дадено ясно устно разпореждане да си подаде ръцете да
му бъдат поставени белезници, да спре да ръкомаха, но същият е продължил
да буйства, в т.ч. – парадирал с връзки и отправял закани за уволнение на
полицейските служители, които е следвало да го задържат, т.е.
неизпълнението на полицейското разпореждане е способ, който не само като
резултат, но и като цел, е бил насочен към това свидетелите Д. и М. да бъдат
препятствани при изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка,
Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по
убедителен начин – и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.264 ал.1 ЗМВР,
„Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
4
се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление.“. Налице е задължение за лицата да се въздържат от
поведение, с което пречат противоправно на органите на МВР да изпълняват
функциите си. Видно е, че при описаните условия на време, място,
обстановка, Б. АС. М. не е изпълнил това свое задължение. Следователно,
налице е доказано по несъмнен начин нарушение от посочения вид, поради
което правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към
налагане на административно наказание на основание чл.264 ал.1 ЗМВР –
глоба в размер от 500 до 1000 лева. Административното наказание е
наложено в предвидения минимум, поради което, този размер повече няма да
бъде обсъждан. Не на последно място, нарушението не представлява
„маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност на
обикновения случай на нарушение по чл.264 ал.1 ЗМВР.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
185А/05.06.2020 г. на ** на 02 РУ на МВР-ПЛЕВЕН, с което на Б. АС. М.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5