Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261027 29.07.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд ХVI граждански състав
На
двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Мирослава Енчева
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 8221/2020г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. България №
81, вх. В, ет.8, пълномощник: адвокат В.П.Г. против И.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира
установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260670/05.11.2020г. по ч.гр.д. № 6977/2020г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 48,81 лева (четиридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща дължима сума за електронни съобщителни услуги за периода
08.10.2017г. – 07.01.2018г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски номер
16132013001/29.12.2015г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на „ЮБЦ“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. Претендира присъждане на направените в настоящото исково и в заповедното
производство разноски.
Твърденията са, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 16132013001/29.12.2015г.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането е било
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното
дружество го е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г. Ответникът е уведомен за цесиите с получаване на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез назначения особен представител, който е оспорил
исковата претенция като неоснователна и недоказана по подробно развити в
отговора си съображения. Счита, че по отношение на първия договор за цесия
липсата на Приложение № 1 към договора, в което са описани вземанията прави
договора недействителен поради липса на предмет. Прави възражение за
прогласяване нищожността на договор за цесия от 16.10.2018г. на осн. чл.26,
ал.2, пр.1 от ЗЗД, поради липса на предмет, съответно невъзможен предмет. Прави
възражение за прогласяване нищожността на договор за цесия от 01.10.2019г.,
поради липса на предмет и липса на съгласие на осн. чл.26, ал.2, пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по фактури, както следва: фактура
№**********/08.11.2017г.; фактура № **********/08.12.2017г. и фактура №
**********/08.01.2018г., трите фактури на обща стойност 49.84 лева на осн.
чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Счита, че предявеният иск от страна на „ЮБЦ” ЕООД не
следва да прекъсва давността, в случай, че договорът за цесия, върху който се
основава искът, бъде прогласен за нищожен. С тези мотиви моли за отхвърляне на
иска.
Правното основание на иска е в чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
При преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до
следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
По делото не е спорно и от представените писмени
доказателства се установява, че ответникът е бил в договорни отношения с БТК
ЕАД, по силата на които операторът се задължил да предоставя на ответника далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ***. Договорът е
сключен за срок от 24 месеца – от 29.12.2015 г. до 29.12.2017 г. Доставчикът на
услугите БТК ЕАД е издал три броя фактури №**********/08.11.2017г.; №**********/08.12.2017г.
и №**********/ 08.01.2018г. на обща стойност 49,84 лв., като ответникът не е
заплатил начислените по тях суми за ползвани далекосъобщителни услуги.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника заявява, че не оспорва факта, че за номер *** са доставени и
потребени далекосъобщителни услуги.
Спорен по делото е въпросът за валидността на двата
договора за цесия, като ответникът е направил
възражения за нищожност поради липса на предмет на договора от
16.10.2018г. и поради липса на предмет и липса на съгласие на договора от
01.10.2019г. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание и то следва да е
индивидуализирано в договора или да е определяемо. В чл. 2 от договора за цесия от 16.10.2018г.
е уговорено, че цедентът БТК ЕАД прехвърля възмездно на цесионера „С.Г. Груп“
ООД вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение №1, срещу цена
която ще бъде определена в същото приложение. В чл. 2.3 е предвидено, че
цедентът се задължава да предостави приложение № 1 на цесионера в тримесечен
срок от подписване на договора. В случай, че приложението не бъде предоставено
на цесионера в предвидения срок, договорът се счита прекратен, без да е
произвел правен ефект. Тълкуването на двете уговорки във връзка една с друга
налагат извода, че договорът влиза в сила от датата на получаване на приложение
№ 1 от цесионера, тъй като едва с него се извършва индивидуализацията на
прехвърлените вземания. По делото няма данни приложение № 1 да е предоставено
на цесионера в уговорения срок, предвид което и не се доказва по делото наличието
на валиден договор за цесия. От друга страна приложение № 1 не е представено по
делото, т.е. липсва индивидуализация на прехвърлените вземания – размер,
задължено лице, правоотношение, от което произтичат. Тъй като от събраните по
делото доказателства не се доказа „С.Г. Груп“ ООД валидно да е придобило
процесното вземане, макар съдът изрично да е указал доказателствената тежест за
това, дружеството не е могло и валидно да го прехвърли на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с
договора за цесия от 01.10.2019г. Ето защо, предявените искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на
делото, на ищеца не се дължат разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет.8,
пълномощник: адвокат В.П.Г. против И.М.П., ЕГН **********, с адрес ***
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 48,81 лева (четиридесет и
осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща дължима сума за
електронни съобщителни услуги за периода 08.10.2017г. – 07.01.2018г. по договор
за предоставяне на мобилни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
с клиентски номер 16132013001/29.12.2015г., което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го
прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., което
вземане е предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260670/05.11.2020г. по
ч.гр.д. № 6977/2020г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД