Мотиви към присъда № 120/ 14.12.2016 г.по НОХД № 2579 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2016 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимите Н.А.А. и Д.Т.В. и същите са предадени на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК- за това, че на 08/09.07.2012 г. в с. Г., обл.
Пловдив, в съучастие като извършители са отнели чужди движими вещи: пари в
размер на 5610 лв.; 150 евро на стойност
293,37 лв.; 1 бр. златна монета „Наполеон" с тегло 6,45 грама, на стойност
555,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 6,42 грама, на стойност 520,00
лева; 1 бр. златен пръстен с тегло 9,6 грама на стойност 595,00лева; 1 чифт
обеци с тегло 3,17 грама, на стойност 206,00 лева; 1 чифт обеци с тегло 2,84 грама, на стойност 185,00 лева -
всичко на обща стойност 7 964,37 лева от владението на П.Д.К. и Ж.В.К. ***, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и
грабежът е придружен със средни телесни повреди на П.Д.К., изразяващи се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на челюст и
средна телесна повреда на Ж.В.К., изразяваща се в счупване на челюст.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимите счита, че
следва да им бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния
размер на предвиденото за това престъпление за подс. А. и около средния размер
на санкцията за подс. В.; наказанието си подс. А. да изтърпи при общ режим в
затворническо общежитие от открит тип, а подс. В.- при строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Счита, че не следва да се налага
алтернативно кумулативно предвидената санкция конфискация. Пледира в тежест на
подсъдимите да бъдат възложени направените по делото разноски.
По искане на
подсъдимите съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият А. и
подс. В. направиха признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от
обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие направеното самопризнание и обяви,
че ще го ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимите и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Подс. А. и защитниците му считат, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността му
обстоятелства, вкл. и изключително съдействие с направените от него
самопризнания и справедливо за него се явява наказание, позволяващо прилагане
на института на условното осъждане- т.е. определено по реда на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК. Подс. В. и защитата му изразяват несъгласие със
заявеното от прокурора, че той е имал по- голям личен принос при извършване на
престъплението и след това е получил по- голяма имуществена облага при
разпределяне на придобитото от грабежа.
Също акцентират върху направеното от него самопризнание. Искат минимално
наказание.
Съдът, като
анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимите самопризнание и
обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимите по
фактите, изложени в обстоятелствения акт и наличните по делото доказателства
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното
производство. Тя е следната:
Подсъдимият Н.А.А. е
роден на *** ***, живущ ***. Българин. Български гражданин. Неженен. Неосъждан.
С начално образование. Работещ. ЕГН:**********.
Подсъдимият Д.Т.В. е
роден на *** ***, живущ ***. Българин. Български гражданин. Неженен. Осъждан. С
начално образование. В момента в **. ЕГН:**********.
Подс. Д.В. към момента на разглеждане на делото е
осъждан шест пъти за извършени престъпления. Предхождащи деянието, предмет на
разглеждане в настоящето наказателно производство са три от постановените
спрямо него присъди, които не се отразяват на правната квалификация на
извършеното.
Двамата подсъдими се
познавали със свид. П.В.. През лятото на 2012 г. в гр. София, в квартал
„Орландовци“, се състояла среща между тримата. Подсъдимите попитали свидетеля дали не знае за хора с пари в неговото село - с. Г., П., на които да извършат грабеж. Обяснили
му, че от него се иска само да ги заведе до къщата на набелязаните жертви. Свидетелят
В. им споделил за семейството на свидетелите П.Д.К. / ** – годишен към
инкриминираните събития/ и Ж.В.К. / **- годишна към онзи момент/, които живеели
в с. Г., П., на ул. „Х.Б.. Свидетелят им
обяснил, че П.К. се занимава със злата и търговия с цигари и изразил
предположенията си, че в дома му се намират ценни предмети и пари.
При така получената
информация двамата подсъдими взели решението да извършат грабеж в жилището на самотно
живеещите свидетели П. и Ж. К.. В изпълнение на замисленото на 08.07.2012 г. подс.
А., подс. В., придружавани от св. В., който трябвало да им посочи точното
място, където се намира дома на К., отпътували от гр. София за с. Г., обл.
Пловдивска. Придвижили се с автомобила на подс. Н.А., който бил марка „**“. В късните часове на денонощието на
08/09.07.2012 г. тримата пристигнали в с. Г., П.. Св. П.В. им указал къщата на пострадалите П. и Ж. ***. Подсъдимите
А. и В. оставили св. В. в колата, а те самите се приближили към къщата, влезли
в двора. Проникнали в антрето на къщата на първия етаж, където по същото време пострадалите
К. спели в две от стаите. Врата към спалнята била заключена. Подс. В. я разбил
с ритник, след което нанесъл поредица от удари с юмрук по лицата на всеки един
от спящите свидетели П. и Ж. К.. Идентични действия извършил и подс. Н.А., който също ударил силно с отворена ръка
по лицата мъжа и жената. Действията на двамата подсъдими били осъществени с цел да отнемат вещи от
жилището на К.. След това двамата извършители започнали да търсят на различни
места в къщата ценни вещи. Открили, изнесли и отнесли със себе си следните вещи - пари в
размер на 5610 лв.; 150 евро; на стойност 293,37 лв.; 1 бр. златна монета
„Наполеон“ с тегло 6,45 грама, на стойност 555,00бв.; 1 бр. златна турска лира
с тегло 6,42 грама, на стойност 520,00 лева; 1 бр. златен пръстен с тегло 9,6
грама на стойност 595,00лева; 1 чифт обеци 3,17 грама, на стойност 206,00 лева;
1 чифт обеци 2,84 грама, на стойност 185,00 лева - всичко на обща стойност 7
964,37 лева. В резултата на нанесените им удари двамата свидетели били изпаднали
в безсъзнание. Подсъдимите А. и В., необезпокоявани от пребитите собственици на
имота, с част от намерените вещи в него напуснали къщата. Отпътували от местопрестъплението с автомобила, с който
били пристигнали. Подс. В. и подс. А. си поделили отнетите предмети. Не
споделили нищо за извършеното с чакащият ги свидетел В..
На сутринта свид. Д.А.- съседка на пострадалите К.,
направила неуспешен опит да разговаря по телефона със св. Ж.К.. Последната
говорела неразбираемо. Св. А. отишла в дома им. Заварила и двамата пострадали
видимо пребити- с множество синини по главата- и за двамата. И двамата не били
в състояние да обяснят с думи какво им се е случило. В къщата било видимо
разхвърляно, а летва от вратата, която била изкъртена видяла подпряна на
стената. Свидетелката била стъписана.
Неустановен по делото съсед подал сигнал в полицията. Двамата пострадали били
закарани в болница. Извършен бил оглед на местопроизшествието, с което при
условията на чл. 212 ал. 3 от НПК било образувано настоящето наказателно
производство.
Възприетата фактическа обстановка се установява от
направените от двамата подсъдими признания на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и
от наличните по делото доказателства, които са събрани по предвидения в
НПК ред в хода на досъдебното производство и които съобр. 373 ал. 3 от НПК настоящият съд приема за подкрепящи
неправеното от подсъдимите самопризнание. Те са следните: депозираните от
подсъдимите обяснения в хода на досъдебното производство, в които те описват
получаването на информация от „П.“ / св. П.В./ относно налични пари и злато в дом в с. Г., идването
до същото селото на тримата с автомобил, влизането в дома на пострадалите от
двамата подсъдими, влизането в имота чрез прескачане на оградата и разбиването
на вратата на спалнята, нанасянето на удари на намиращите се в къщата възрастни
мъж и жена, претърсването на къщата, вземането на пари и ценности, излизането
от къщата и прибирането в София. Първоначалните обяснения на подс. А., че не е взел нищо от дома на
пострадалите, не следва да се възприемат поради направено пред съда признание на този факт.Съдът не
възприема обясненията на двамата подсъдими в частта, в която всеки един от тях
сочи нанесени от него с незначителна сила удари по пострадалите, влизането в дома им в светлите часове на
денонощието, съобщената като взета сума, значително по- малка от възведеното им
обвинение и взаимните твърдения, че другият е взел инкриминираните по делото
вещи от дома, а след изнасянето им- и по- голяма част от отнетото
имущество. В тази част те противоречат
на направеното самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обв. акт- че „подсъдимият В. нанесъл поредица от удари с юмрук по лицата на
спящите свидетели П. и Ж. К., като действията му били последвани от такива на
подс. А., който също ударил мъжа и жената
по лицата силно с отворена ръка“; че престъплението е било извършено след
пристигането в с. Г. „ в късните часове на денонощието на 08/09.07.2012 г.“,
подробно описаните в ОА и признати като отнети вещи и пари, за които
подсъдимите признаха и факта , че „ си поделили отнетите предмети“. Как точно
се е реализирала подялбата и дали е била „ справедлива“ е извън възведеното им
обвинение, а така също и извън съставомерните признаци на престъплението. В
момента, в който подсъдимите са напуснали дома на пострадалите с отнетите вещи,
фактическият състав на престъплението е бил довършен. Направеното от
подсъдимите самопризнание се подкрепя и от показанията на свидетелите Ж.К. / л.
31 т. 1 дос. произв. и л. 43-44 т. 2
дос. произв./ и П.К. / л. 33 т. 1 дос. произв./. Те описват лаконично
нанесените им удари, св. К. сочи отнетите им вещи, и двамата се категорични, че
деянието е извършено след като са си били легнали, а това е станало „ около
00,30 ч. / според К./ и „ около полунощ“
/ според К./, което настоящият съд намира за съответно на посоченото в ОА „ в
късните часове на 08./09.07.2012 г..“. Свидетелите лаконично описват и
получените травматични увреждания. Основания, показанията им да не бъдат
възприети в която и да е част, не са налице. В подкрепа на направеното от
подсъдимите самопризнание са и показанията на свидетелката Д.А. / л. 30 т. 1 от
дос. производство/- жената, първа посетила дома на пострадалите и възприела
лично и окаяния им външен вид след деянието, и изкъртената врата, и следите от
тършуването на подсъдимите. В
преобладаващата част съдът възприема и показанията на св. Т.П. / л. 40 т. 2
дос. произв./, от които се установява споделеното му от пострадалите след
извършеното престъпление. В частта, в която свидетелят възпроизвежда известното
му от оперативните действия и от
извънпроцесуални изявления на подс. А., показанията му не следва да се
възприемат. В преобладаващото си мнозинство практиката на ВКС установява
процесуална недопустимост да бъде ползвано като годен източник на доказателства
заявеното от свидетел, възпроизвеждащ факти, станали му известни при полицейска
„беседа“ със задържано лице, което фактически не е могло да се ползва от
правата си по чл. 55 от НПК / вкл. решение
№ 247/12.12.2016 г. по к.д. № 895/2016 г. на ВКС/. Информацията, явяваща
се „ оперативна“ за полицейските служители, също не може да служи за годен
източник на доказателства, тъй като не е събрана и проверена по реда на НПК. Като
установяващи факти от местопрестъплението след извършването му следва да бъдат
кредитирани показанията на св. П../ л. 41 т. 2 дос. произв./ . Самопризнанията
на подсъдимите се подкрепят и от показанията на св. В.- лицето, информирало ги
за къщата на пострадалите, от която има какво да се вземе, придружило ги от гр.
София до с. Г. и изчакало в автомобила
извършителите. Според него деянието е извършено „ около 1 часа през
нощта“. Показанията на св. С.А. / л. 51
т. 2 дос. произв. /, съкилийник през 2012 г. на В., пред когото подс. В. е направил
признание за извършеното, също подкрепят направеното от подсъдимите
самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт. Със същата доказателствена стойност са и
показанията на св. А.Д. / л. 54 т. 2 дос. произв./. Възприетата фактическа
установеност на извършеното се установява и от наличните по делото писмени
доказателства, които следва да бъдат кредитирани, с изключение на справките от
мобилните оператори, които не съдържат никакви факти относно инкриминираните по
делото събития. В подкрепа на направеното от подсъдимите самопризнание са и
част от приложените по делото веществени доказателства, а именно- 1 бр. дървена пръчка с дължина 94 см., 1 бр. дървен сап с дължина 66 см,
калъфка от възглавница, зацапана с червено - кафяво течност. Като
напълно несъотносими към предмета на делото съдът намира останалата част от приложените
веществени доказателства- 1 бр. монета от жълт метал, 1 бр. плочка от
жълт метал с ритон на нея, 1 бр. монета от бял метал, 19 бр. монети от тъмен
метал, 10 бр. монети от бял метал, 1 бр. монета от тъмен метал, мобилен телефон, марка „Алкател" и
разписка от 14.05.2012 г., 1 бр. монета от жълт метал, 4 бр. монети от бял
метал, полиетиленово пликче с 15 монети от бял метал, 1 бр. монета от тъмен метал,
кутия съдържаща 1 бр. монета тъмна на цвят, 1 бр. монета с надпис „EINCREUSER 1816", 1 бр. монета с надпис „Месингъ", 1
бр. монета от жълт метал, 1 бр. монета без надписи, 8 бр. монети от тъмен
метал, 7 бр. монети от тъмен метал, 9 бр. монети от бял метал, 2 бр. парчета от
бял метал, 3 бр. монети от тъмен метал, 1 бр. монета от бял метал, 2 бр. монети
от тъмен метал, 4 бр. монети от жълт метал, 6 бр. монети от бял метал, 3 бр.
монети от тъмен метал, 1 бр. газов пистолет, марка ***. и 1 бр. газов пистолет марка „***
и 1 бр. празен пълнител, визитка картичка с надпис от едната страна „Т и
Т", пликче с ръкописно изписани думи на латиница и български, 4 бр.
листчета с надписи, 1 бр, визитна картичка с надпис „Ж.Г.", 2 бр. малки
листчета с надписи „А.и М.", бележка от Еврофутбол с надпис „Н.",
визитка с надпис „Антиквариат Казанлък", 4 бр. бележки с надпис „Х.,И.,В.",
картон от стек Bestman, лист с надпис „Т. и Т.",
лист с надпис „Н.", лист с надпис „Г.", 11 бр. бележки с телефонни
номера, 5 бр. пръстени от тъмен метал, 1 бр. метална пластика, 1 бр. метална
пластика с дупка в средата, 1 бр. счупена метална лула, 1 бр. керамична чаша с
дръжки. Всички те са били иззети от дома на пострадалото семейство / наред и с други монети и пари, върнати им в
хода на досъдебното производство/ при извършения на 09.07.2012 г. оглед на
местопроизшествието. Кое е наложило неотнетите от извършителите на грабежа вещи,
принадлежащи на пострадалите в посоченото по- горе изобилие да бъдат иззети от собствениците им, е неясно
за настоящия съд.
Направеното от подсъдимите признание на фактите се
установява и от заключенията на наличните експертизи, които следва да бъдат кредитирани
като добросъвестно и задълбочено изготвени от лица с необходимите специални
знания и опит.
В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени
съдебно- медицински експертизи на пострадалите. Според заключението на СМЕ № 273/2012 г. / л.
62-64 т. 1 дос. произв./ на пострадалата Ж.К. са били причинени контузии на
главата, лицето и тялото, мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане по лявата
лицева половина, кръвонасядане по шията и по дясната мишница, счупване на
лявата ябълчна кост, наложило оперативно наместване на костите и фрагментите.
Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд
тъп предмет и отговарят по време и масто да са получени при инкриминирания
инцидент. Счупването на лявата ябълчна кост, наложило и оперативно лечение се
преценява от експерта като счупване на челюст. Останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
Според заключението
на СМЕ № 274/2012 г. / л. 68-70 т. 1
дос. произв. /, на пострадалия П.К. са били причинени контузии на главата,
шията , лицето и тялото; наличие на кръв под твърдата мозъчна обвика в лявата
теменна област, наложило оперативно лечение, навяхване на шията, счупване на
дъгата на лявата ябълчна кост и счупване
на ляво рамо на долна челюст, контузия на ларингса, травматични отоци и
кръвонасядания по лицето, шията и горната част на гръдния кош. Тези травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и място да са получени при инкриминирания инцидент.
Наличието на кръв под твърдата мозъчна обвивка в лявата теменна област,
наложило оперативно лечение е преценено като разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Счупването на дъгата на лявата ябълчна кост и счупване на ляво рамо на долна челюст се
явяват счупване на челюст. Останалите травматични увреждания са причинили болка
и страдание.
Стойността на
отнетите вещи се установява от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство оценъчна експертиза- л. 59, т. 2.
При посочената
фактическа установеност на извършеното, съдът намира, че двамата подсъдими са
осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, визирано в чл.199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК, като че на 08/09.07.2012
г. в с. Г., обл. Пловдив, в съучастие като извършители са отнели чужди движими
вещи: пари в размер на 5610 лв.; 150 евро
на стойност 293,37 лв.; 1 бр. златна монета „Наполеон" с тегло 6,45
грама, на стойност 555,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 6,42 грама, на
стойност 520,00 лева; 1 бр. златен пръстен с тегло 9,6 грама на стойност
595,00лева; 1 чифт обеци с тегло 3,17 грама, на стойност 206,00 лева; 1 чифт
обеци с тегло 2,84 грама, на стойност
185,00 лева - всичко на обща стойност 7 964,37 лева от владението на П.Д.К. и Ж.В.К.
***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила
и грабежът е придружен със средни телесни повреди на П.Д.К., изразяващи се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на челюст; както
и средна телесна повреда на Ж.В.К., изразяваща се в счупване на челюст.
От
обективна страна е несъмнено установено, че всеки един от двамата подсъдими,
преследвайки обща цел, е извършил действия по физическо насилие спрямо всеки
един от двамата пострадали- П. и Ж. К., като им е нанесъл удари в областта на
главата- юмручни, за подс. В. и с длан, но силни – за подс. А.. По делото е
несъмнено установено, че именно в резултат на тези удари са били причинени
телесни увреждания и на двамата пострадали, част от които съответстват на
критериите на чл. 129 ал. 2 от НК за средна телесна повреда- счупване на челюст
/ и за двамата пострадали/ и наличие на кръв
под твърдата мозъчна обвивка в лявата теменна област, наложило оперативно
лечение за пострадалия К., явяващо се разстройство на здравето, временно опасно
за живота. По делото не е установено от кой удар кое точно телесно увреждане на
конкретния пострадал е причинено. Това е и обективно невъзможно не толкова
поради изминалия продължителен период от време, през който е настъпила и кончината на св. К., а най- вече с оглед на
обстоятелството, че поради причинените им травматични увреждания свидетелят К.
е депозирал оскъдни показания относно хронологията и начина на нанасяне на
ударите, св. К. няма никакъв личен
спомен за този факт, а само за последствията от побоя. Това не се отразява на правната квалификация
на извършеното. Съдебната практика е последователна и единна във виждането си, че когато
съизвършителите имат сходно поведение, резултатът от него е причинен от всички,
независимо от конкретния им принос. Когато всеки от съизвършителите върши
проява, подобна на тази на останалите, за възникването на тяхната отговорност е
без значение конкретният принос на всеки един за причиняване на престъпния
резултат. От съществено значение в този случай се явява по-голямата вероятност
от увреждане, когато не един, а няколко души участват в побой над жертвата.Налице
е пряка причинно- следствена връзка между нанесените от двамата подсъдими на
двамата пострадали удари и причинените им телесни увреждания, вкл. и
съставомерните такива. Употребената сила е била реализирана, за да не бъдат възпрепятствани при преследваната
цел- да отнемат от дома на пострадалите личните им ценни вещи. Между двата акта
на съставното престъпление- упражнената спрямо пострадалите принуда и
отнемането на вещите е налице типичната за това престъпление функционална
връзка. Използваната принуда е била начин
за осъществяване на самото отнемане и го е улеснила. Тя обективно е предхождала
отнемането на вещите и субективно е била подчинена на преследваната цел. Целта
е била постигната. Всеки един от двамата пострадали е участвал и в двете части
на съставното престъпление, за което им е предявено обвинение.
Тук е мястото да се отбележи, че наказателната отговорност на
подсъдимите следва да бъде ангажирана
съобразно възведеното им обвинение. По делото е несъмнено установено и признато
като факт от подсъдимите, че двамата пострадали, вследствие на нанесените им
удари, са били приведени в безсъзнание. Не е налице хипотезата на чл. 198 ал. 4
от НК. Съобразно константната съдебна практика,
по този състав принуда чрез сила или заплашване не е налице. Привеждането
в безсъзнание / или в беззащитно състояние/
се постига без употреба на сила, а по друг начин- например чрез опиат,
приспивателно и т.н. Въздействието върху съзнанието на пострадалия се
осъществява, за да не може той да
възприеме околната действителност и да реагира. В случая безсъзнателното състояние на пострадалите е в
резултат на употребена сила, привела ги в това състояние и правилната правна
квалификация на извършеното е предложената от обвинението- във вр. с чл. 198
ал. 1 от НК. Безсъзнателното състояние на пострадалите, получено в резултат на
употребената сила има значение като отегчаващо отговорността на подсъдимите
обстоятелство и не е съставомерен признак на извършеното.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл и от двамата подсъдими. И двамата са пълнолетни, вменяеми, по делото
не се установяват никакви доказателства, които да внасят и минимално съмнение във факта, че са годни
субекти на престъплението. Същото е извършено и в съучастие, като
съизвършители. Решението за извършване на престъплението е било взето
предварително, в сравнително спокойна обстановка, набелязани са били конкретните
действия за реализирането му- необходимост да се придвижат от гр. София до с. Г.
с автомобил, влизане от двамата в дома на пострадалите чрез прескачане на
ограда и разбиване на врата, общо изнасяне на вещите от дома на собствениците
им и отдалечаване от местопрестъплението. При нанасянето на удари по
пострадалите двамата подсъдими също са действали с общо съзнание, обхващащо
както естеството на извършваните от конкретния подсъдим насилствени действия,
така и факта за идентични физически увреждащи пострадалите действия на другия
подсъдим.
По делото не е установено кои от нанесените от двамата
удари кои точно травматични увреждания на пострадалите са причинили. Това,
съобразно константната съдебна практика, не влияе на правната оценка на
извършеното от всеки от двамата увреждане при условията на извършителство. В
този случай субективният обединяващ признак (т.нар. "общ умисъл") е
налице, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята проява е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е
допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни
признаци на престъпния състав. / Решение № 11 от 25.05.1998 г. на
ВКС по н. д. № 222/98 г/. Броят на нанесените удари и мястото на нанасянето им-
в жизненоважна област, каквато се явява главата, налагат извод за ясно съзнание
у дееца относно възможността за сериозни телесни наранявания, които в случая
обуславят правната квалификация на извършеното съобразно причинените средни
телесни повреди. Налице е неделимата
субективна връзка на всеки от дейците към извършването на това престъпление.
По вида и размера на
наказанието:
За да определи справедливото съобр. чл. 35 ал. 3 от НК
и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК наказание, Пловдивският
окръжен съд приема следните индивидуализиращи отговорността на дейците
обстоятелства: смекчаващи- младежка възраст /и за двамата подсъдими/, чисто
съдебно минало и трудова ангажираност- за подс. А.. Съдът не приема за
смекчаващо отговорността им обстоятелство направено самопризнание. То е
необходимо условие за протичане на съдебното производство по реда, пожелан от
подсъдимите- на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на направено при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание на фактите, обуславящо привилегията
на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК наказанието им да бъде
намалено с 1/3-та. Възможността това
самопризнание да бъде повторно премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр. т. 7 от Тълкувателно
решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, е ограничена до случаите, в които то изначално процесуално
поведение в хода на наказателното производство, форма на съдействие от страна
на обвиняемото лице при установяване на обективната истина- „ако е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи, същото би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство, включително и в пределите на отговорността“. В настоящия случай
самопризнанията на подсъдимите са депозирани след ефективна дейност на компетентните органи, в
резултат на която извършителите на престъплението са били вече разкрити. На
05.08.2016 г. пред съдия е бил разпитан св. П.В., който с категоричност сочи
извършителите на престъплението, които снабдил с информация, придружил до дома
на пострадалите, изчакал, докато приключи набегът им там. На 15. 07.2016 г. е проведен разпит на свид. С.А., с когото подс. В. лежал в Ловешкия затвор и комуто „се похвалил“ за извършеното, като
му разказал подробности относно грабежа.
На 21.07.2016 г. е проведен разпит на св. А.Д., с когото подс. В. бил задържан в Ловешкия затвор през 2012 г. и
комуто разказал за извършения грабеж в с. Г.. Депозираните от подс. А.
обяснения на 05.08.2016 г. и от подс. В.
на 09.08.2016 г. , имащи характер и на самопризнания / непълни/, са били дадени
след успешно реализирани действия по събиране на доказателства, установяващи
извършителите на престъплението и начина на осъществяването му. Техните
обяснения не са с решаващо приносно значение за разкриване на обективната
истина в процеса предвид останалите, събрани без участието им, доказателствени
средства.
Отегчаващи отговорността на подсъдимите са следните
обстоятелства: извършването на престъплението при усложнената престъпна форма
на „ съучастие“, като съизвършители; предварителното му обмисляне и планиране-
чрез събиране на информация, намиране на средство за придвижване, на лице,
което е местно, за да ги заведе до конкретния дом; нанасянето на три средни телесни
повреди на пострадалите, при достатъчна
една, за да е налице тази по- тежка правна квалификация на извършеното; изключителният
интензитет на упражненото насилие, довело до изпадане и на двамата пострадали в безсъзнание; нанасянето
на телесните повреди на самотно живеещи, възрастни хора, обект на необуздана
физическа агресия от двама здрави, прави, яки млади мъже; обстоятелството, че
упражненото насилие е било абсолютно ненужно, излишно и брутално- двамата
старци са били в леглата си, несъпротивляващи се, нищо не е налагало те да
бъдат пребити последователно от всеки един от двамата подсъдими, за да могат те
необезпокоявани да претърсват дома им. Съобр. съдебната практика, вкл. и Решение № 30 от 6.02.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1745/2014 г.- „когато принудата е значителна и се характеризира с бруталност,
арогантност или жестокост и излиза извън рамките на обичайните случаи на
употреба на физическо или психическо насилие, с цел отнемане на вещите, тя би
могла да се отчита… като отегчаващо отговорността обстоятелство“. Установеното
по настоящето дело за упражнената принуда спрямо всеки от пострадалите покрива
посочените в цитираното решение характеристики. Принудата е била толкова
брутална и жестока, че и двамата са били изпаднали в безсъзнание. След като са
дошли в съзнание, външният им вид и поведение са били огледален образ на
упражненото от двамата подсъдими насилие. Въпреки лаконичното възпроизвеждане
от самите пострадали на преживяното от тях, то е било видимо и стряскащо за околните. Св. А./ намерила ги/
описва , че на следващия ден постр. К.
е бил с надути устни, устата му била отворена, той не е могъл да отговори на
въпроса й какво е станало и само е показал с ръце. Едната страна на лицето му
била отекла и синя. Пострадалата К. лежала,
но също не могла разбираемо да съобщи какво се е случило. Св. П.- полицейски служител, посетил ги по
този повод сочи, че в деня на инцидента
не е разговарял с пострадалите „ понеже не бяха в състояние да произнасят думи.
Бай П. само мучеше“ и още „ бяха с видими подутини по лицата. Очите им бяха
затворени от подутини, а целите им лица бяха в подутини и съсирена кръв“.
Като отегчаващо отговорността им обстоятелство съдът
възприема и фактът, че престъплението е било извършено чрез противозаконно
влизане в чуждо жилище нощем- факт, описан в обвинителния акт чрез посочване на
времето на извършването му „ в късните часове на 08/09.07.2012 г.“, признат от
подсъдимите и изводим от свидетелските показания за това обстоятелство.
В обобщение следва да се отбележи налагащия се от
изложеното извод и за изключително висока обществена опасност на деянието,
която разкрива и завишената обществена опасност на извършителите му. Случаите
на жестоко пребити и ограбени нощем самотно живеещи в селата ни възрастни хора
се отличават с изключително висока обществена опасност, която ги отличава от
обичайните случаи на грабежи и следваща от това по- висока укоримост.
За подс. В. като отегчаващо отговорността му обстоятелство
съдът възприема и съдебното му минало. Той е осъждан до момента шест пъти за
умишлени престъпления от общ характер. Първите му три осъждания са със съдебни
актове, влезли в сила преди извършване на настоящето престъпление. Две от тях
са за грабежи, третото- за кражба. След инкриминираното по настоящето дело
поведение подс. В. е осъждан още три пъти, два от които за грабеж, третия- за
кражба. Съдебното му минало не се отразява на правната квалификация на
извършеното по настоящето дело. Постановените осъдителни съдебни актове с оглед
поведението, което санкционира,т налагат извод за личност с трайно установени
престъпни навици, склонна да извършва еднотипни престъпления – грабежи и
кражби.
С оглед на очертаните индивидуализиращи отговорността
на дейците обстоятелства, Пловдивският окръжен съд намира, че наказанията на
подсъдимите следва да бъдат определени както следва: за подс. В.- при
значителен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, ориентирано
към максимума на предвиденото от закона за това престъпление, който в случая е
15 години лишаване от свобода. Съдът намира, че съответно на извършеното
престъпление, индивидуализиращите отговорността на подс. В. обстоятелства и
годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК се явява наказанието от
четиринадесет години лишаване от свобода. Същото, съобр. разпоредбата на чл. 373
ал. 2 от НПК следва да бъде намалено с 1/3- та по правилата на чл. 58 а ал. 1
от НК и на подсъдимия В. да бъде наложено наказание от девет години и четири
месеца лишаване от свобода. Съобразявайки посочените по- горе обстоятелства за
подс. А., съдът приема, че наказанието му следва да бъде определено малко под
средния размер на предвиденото от закона за това престъпление, в размер на 8
години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 373 ал. 2 вр. с чл. 58
а ал. 1 от НК на този подсъдим следва да бъде наложено наказание от пет години
и четири месеца лишаване от свобода. Искането на Окръжна прокуратура-
Пловдив наказанието на двамата подсъдими
да бъде определено около средния размер на предвиденото от закона за подс. В. и
в минималния предвиден за подс. А., не следва да се удовлетвори. В посочените
размери наказанието не би отговаряло на критерия, установен в чл. 35 ал. 3 от НК, не би постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК. Неоснователно се явява
искането на подс. В. и на подс. А.- лично и чрез защитниците им, за налагане на
наказания около/ за В./ и под
минималния предвиден размер / за подс. А./
и за така определеното наказание при условията на чл. 55 от НК на втория да
бъде постановено отложено изтърпяване при условията на чл. 66 от НК. Не са
налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността на този
подсъдим обстоятелства. При отчитане на баланса между смекчаващите и отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства съдът, съобразно константната съдебна
практика, следва да има предвид не броя, а относителната им тежест. В настоящия
случай се открояват със значителна тежест отегчаващи отговорността
обстоятелства, които налагат извод, че наказания в размер, по- нисък от
посочения, не биха постигнали нито специалната, нито генералната превенция. За
постигане целите на наказанието не следва да се налага алтернативно кумулативно
предвиденото наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния.
На основание
чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното
наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода
подсъдимият Н.А.А. следва да
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо
общежитие от „закрит” тип.
На основание чл. 61, т. 2, във вр. с
чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание от девет години и четири месеца лишаване от свобода подсъдимият Д.Т.В. следва да изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор
или затворническо общежитие от „закрит” тип.
Веществени доказателства по делото, които са иззети от
дома на пострадалите : 1 бр. монета от жълт метал, 1 бр. плочка от жълт метан с
ритон на нея, 1 бр. монета от бял метал, 19 бр. монети от тъмен метал, 10 бр.
монети от бял метал, 1 бр. монета от тъмен метал, 1 бр. дървена пръчка с
дължина 94 см., 1 бр. дървен сап с дължина 66 см., калъфка от възглавница,
зацапана с червено - кафяво течност, мобилен телефон, марка „Алкател" и
разписка от 14.05.2012 г., 1 бр. монета от жълт метал, 4 бр. монети от бял
метал, полиетиленово пликче с 15 монети от бял метал, 1 бр. монета от тъмен
метал, кутия съдържаща 1 бр. монета тъмна на цвят, 1 бр. монета с надпис „EINCREUSER 1816", 1 бр. монета с надпис „Месингъ", 1
бр. монета от жълт метал, 1 бр. монета без надписи, 8 бр. монети от тъмен
метал, 7 бр. монети от тъмен метал, 9 бр. монети от бял метал, 2 бр. парчета от
бял метал, 3 бр. монети от тъмен метал, 1 бр. монета от бял метал, 2 бр. монети
от тъмен метал, 4 бр. монети от жълт метал, 6 бр. монети от бял метал, 3 бр.
монети от тъмен метал, 1 бр. газов пистолет, марка ***. и 1 бр. газов пистолет марка „***
и 1 бр. празен пълнител, визитка картичка с надпис от едната страна „Т и
Т", пликче с ръкописно изписани думи на латиница и български, 4 бр.
листчета с надписи, 1 бр, визитна картичка с надпис „Ж.Г.", 2 бр. малки
листчета с надписи „А.и М.", бележка от Еврофутбол с надпис „Н.",
визитка с надпис „Антиквариат Казанлък", 4 бр. бележки с надпис „Х.,И.,В.",
картон от стек Bestman, лист с надпис „Т. и Т.",
лист с надпис „Н.", лист с надпис „Г.", 11 бр. бележки с телефонни
номера, 5 бр. пръстени от тъмен метал, 1 бр. метална пластика, 1 бр. метална
пластика с дупка в средата, 1 бр. счупена метална лула, 1 бр. керамична чаша с
дръжки, следва да се върнат на Ж.В.К. след влизане на присъдата в законна сила.
Пострадалият К. към момента на постановяване на присъдата не е между живите.
Негов единствен наследник е К..
С оглед на постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимите Н.А.А. и Д.Т.В. следва да бъдат възложени направените по
делото разноски, като бъдат осъдени да
заплатят по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 182,79лв., като всеки един от тях заплати по
91,40/деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/.
Причини за извършване на престъплението- незачитане на
телесната неприкосновеност на личността и на неприкосновеността на чуждото
имущество, желанието към лесно облагодетелстване- и за двамата подсъдими. За
подс. В.- и изградените престъпни навици.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: