РЕШЕНИЕ
№
Сливен, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд – Сливен – I състав 3-членен, в съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ
КНАХД № 20237220600036/2023
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по касационни жалби на Г.В.Р.,***, чрез адв. М.П.,*** и на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
процесуалния представител А. П., срещу Решение № 489 от 12.12.
22 г. на Районен съд-Сливен, Трети състав, с което е изменено НП № 6730/05.03.2020 г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ"-Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол" в Агенция „Пътна инфраструктура"-гр. София, като е намален
размера на наложеното наказание „Глоба", на Г.В.Р. с ЕГН **********, от 2
500 (две хиляди и петстотин) лева, на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т.1,б."а" от ЗП, във вр. с чл. 37,
ал. 1,т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, наложено на основание чл.
53, ал.1, т. 2 от ЗП.
В жалбата
на Г.В.Р., чрез адв. М.П., са изложени доводи за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, необсъждане на всички наведени от страна на жалбоподателя възражение
за незаконосъобразност в обжалваното НП, от първоинстанционния
съд и допуснати при издаването на НП
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
нарушения на материалния закон и нарушения относно неговата форма. Иска се
съдът да отмени Решение № 489 от 12.12. 22 г. на
Районен съд-Сливен и да постанови решение по същество на спора, като отмени НП № 6730/05.03.2020 г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ"-Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол" в Агенция „Пътна инфраструктура"-гр. София, като
незаконосъобразно.
В жалбата на Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез процесуалния представител А. П., са изложени доводи, за
това че неправилно съдът е изменил НП, иска се настоящият съд да постанови
решение, с което да потвърди изцяло НП № 6730/05.03.2020 г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ"-Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол" в Агенция „Пътна инфраструктура"-гр. София.
В съдебно заседание-касаторът, редовно
призован, не се явява, за него се явява адв. М.П.,
която подържа жалбата и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
като незаконосъобразно първоинстанционното решение, в
обжалваната му част и да отмени атакуваното НП. Иска да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, чрез гл.
юрисконсулт Т., иска съдът да отмени Решение № 489 от 12.12.
22 г. на Районен съд-Сливен в частта, с която е намален размера на наложеното
наказание и да постанови решение, с което да потвърди изцяло НП № 6730/05.03.2020 г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ"-Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол" в Агенция „Пътна инфраструктура"-гр. София. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Сливен, взема становище за
неоснователност на касационните жалби.
Административен
съд - Сливен, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и са процесуално допустими.
Разгледана по същество жалбата на Г.В.Р., чрез адв.
М.П.,*** е основателна.
Разгледана по същество жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез процесуалния представител А. П. е основателна, но на различни от
посочените в нея основания.
С оспореното решение, по жалба Г.В.Р.,***, чрез адв. М.П.,***,е изменено НП № 6730/05.03.2020 г. на Началник отдел „Контрол по
РПМ"-Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция „Пътна
инфраструктура"-гр. София, като е намален размера на наложеното наказание
„Глоба", от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, на 1000 (хиляда) лева, за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1,б."а" от ЗП, във вр.
с чл. 37, ал. 1,т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, наложено на основание 53,
ал.1, т. 2 от ЗП.
По делото е приета, като писмени доказателства, цялата
административна преписка, по издаване на оспореното НП № 6730/05.03.2020 г.
В резултат
на събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения преклузивен
срок, от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество жалбата за
неоснователна.
Съдът е
приел, че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество. С
оглед установяване на редовността по връчване на процесното
наказателно постановление, съдът е изискал справка от ОДМВР-Сливен и справка от
Община Сливен, за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя за установяване на
адресната регистрация на лицето към момента на съставянето и изпращането на НП.
Видно от представените справки, идентични по съдържание, постоянният адрес за
периода от 05.03.2020 г. до 30.06.2020 г. на жалбоподателя е гр.Сливен, м. „Л.
в." № ….. от 07.11.2000 г., а
настоящият е гр. Сливен, ул. "А. З." № … и е установил, че по делото не са налице данни жалбоподателят
да е бил търсен на настоящия си към периода 05.03.2020 г. до 30.06.2020 г.
адрес. АНО е изпратил процесното НП, единствено на постоянния
адрес на жалбоподателя и видно от представената справка за адресна регистрация
на жалбоподателя, адресът на същия не е неизвестен. Липсват известия и обратни
разписки, за да се установи, че са били налице предпоставките за връчване на НП
по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд е стигнал до извода, че състава на административното нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, е осъществен и на посочената дата и час,
жалбоподателят като водач на въпросното съчленено ППС
с пет оси - МПС с две оси марка „Скания" модел
„124-420" с peг. № ……….. и полуремарке с три оси с peг. № …………. - тежко пътно превозно средство с натоварване на задвижващата 2-ра
единична ос от 12.225 т. и сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето от 27.680 т., управлявайки същото по път 1-6,
км.387, на входа на град Сливен в посока град София - град Сливен извършил
дейност от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя,
нарушавайки чл. 26, ал. 2, т. 1. б. „а" от ЗП.
Съдът счел
за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за
неправомерно ангажиране отговорността на наказаното лице - като водач, вместо
на собственика на ППС, защото вменената като нарушена разпоредба на ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без за това
да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това е прието, че субект на
нарушението по чл. 26, ал. 2,т.1, б. "а" е и лицето, което фактически
е извършило дейността по ползване на пътя, а в случая това е водачът на пътното
превозно средство.
Възражението
за недостатъчно изчерпателно описание на нарушението, съдът също приел за
неоснователно, тъй като АНО е описал конкретно нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, а това, че след изписването на „валидно
разрешение", в НП в скоби било посочено разрешително или квитанция не
променяло заключението, което АНО конкретно е посочил, а именно, че
жалбоподателят е без разрешение. Освен това, видно от AУAH въз основа, на който е съставено НП, актосъставителят съвсем ясно е описал, че „Водачът
осъществява движение без разрешение за дейности от специално ползване на
пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ)." В АУАН било
посочено още, че „Необходимостта от разрешение се доказва от направеното
измерване", т.е за съда било достатъчно ясно, че АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за нарушение извършено „без разрешение", а
не „без квитанция".
По
отношение на оспорването на доказаността на
субективния елемент на състава, съдът намира, че нарушението е извършено
виновно, доколкото нарушителят като водач на пътното превозно средство, е бил
длъжен лично да провери и да се увери в състоянието на същото, включително
габаритите му, тяхното съответствие с нормативните изисквания и наличието на
изрично разрешение за движение на извън габаритно пътно превозно средство.
По отношение на оспорването на
изправността на техническите средства от процесуалния представител на
жалбоподателят, съдът намира това оспорване за преклудирано,
доколкото то е направено едва в представената по същество писмена защита от
същия. Поради това счел, че измерването не е оспорено от водача на автомобила,
той е подписал съставения му АУАН, като е написал, че няма възражения по
установеното, поради което съдът приема за достоверно твърдението за резултата
от измерването на натоварването на ППС и измерването на разстоянието между
осите.
Съдът в ревизираното решение е
приел, че аминистративнонаказващият орган правилно,
след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното наказателно постановление и е наложил наказание,
съгласно чл. 53, ал.1 от ЗП-глоба. Съд обаче счел, че следва да се измени
обжалваното наказателно постановление в частта му относно наложеното наказание,
за така извършеното от жалбоподателя Г.Р. административно нарушение, защото в случая
се касае за нарушение, което е извършено за първи път от този нарушител, като
същото не се отличава с по- висока степен на обществена опасност, спрямо други
нарушения от същия вид. По делото липсват данни жалбоподателят да е
санкциониран за други нарушения по ЗП, липсват вредни последици,поради което
съдът счел, че за постигане целите на административното наказание, в случая на
нарушителя следва да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в
закона за такова нарушение, а именно - глоба в размер на 1000 лв.
Предвид което изменил НП №
6730/05.03.2020 г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ" Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура"
-гр.София, с което на Г.В.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** С. Р." № …., на
основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП е наложено административно наказание
„Глоба" в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т.1,б."а" от ЗП, вр. с чл. 37,
ал. 1,т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като намалил размера на
наложеното наказание „Глоба" на 1000 (хиляда) лева на основание 53, ал.1,
т.2 от ЗП.
Настоящата съдебна инстанция установи, че с
молба депозирана в края на с.з., проведено на 11.11.22
г. пред СлРС е направено възражение от адв. П., че от представените доказателства не се установява по категоричен начин,
че са изправни техническите средства (везна и ролетка), с които е извършена
проверка. Те следвало да са одобрени от БИМ, да са преминали начална и
периодична проверка за изправност, да са калибрирани (по-конкретно ролетката),
везната да е калибрирана да измерва съответния тонаж, за да може да бъде
ползвана правилно, както и да е преминало обучение лицето, което си служи с
тях. Всички тези изисквания обезпечавали достоверността и точността на
измерванията по време на проверката, при която е констатирано описаното в НП
нарушение.
В съдебно заседание пред АС-Сливен,
адв. П. твърди, че във въззивната
инстанция е релевирала възражение, с довод по
същество на спора, че остава неизяснена точността и достоверността на
измерванията по време на проверката.
Процесуалния представител на
ответната страна в с.з. пред касационната инстанция не представи доказателства,
свързани с техническата изправност на измервателните средства.
Решението на Районен съд-Сливен е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С обжалваното
решение първоинстанционният съдът не е изяснил
фактическата обстановка и не е обсъдил довод на процесуалния представител на
жалбоподателя, свързан с обезпечаване
достоверността и точността на измерванията по време на проверката, при която е
констатирано описаното в НП нарушение.
Действително адв.
П. е направила това възражение след приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Съдията-докладчик е приел, че е
сезиран с това искане, след приключване на делото и е счел, че след като
жалбоподателят е подписал съставения му АУАН и е написал, че няма възражения по
установеното нарушение, не е необходимо да възобновява разглеждането на делото
за събиране на нови доказателства. Това обстоятелство обаче остава неизяснено.
Редно е доказателствените искания да бъдат направени
своевременно, с цел процесуална икономия, но правилното изясняване на настоящия
спор налага установяването на техническата изправност на техническите средства (везна
и ролетка), с които е извършена проверка. Необходимо е да се знае, същите одобрени ли са от БИМ,
преминали ли са начална и периодична проверка за изправност, калибрирани ли са
да измерват съответните параметри, преминало ли е обучение лицето, което си
служи с тях и това налага събирането на тези доказателства.
Следователно касационната жалба на Г.В.Р.,
чрез адв. М.П.,*** е основателна, а
решението на СлРС е постановено при непълнота и
необсъждане на доказателствата, поради което решението трябва да бъде отменено, делото върнато за ново разглеждане, за изясняване на спорните въпроси.
По разноските следва да
се произнесе първоинстанционния съд, на основание чл.
226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл.
62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, Административен
съд - Сливен, Трети касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 489 от 12.12. 22 г. на Районен съд-Сливен, Трети
състав, с което е изменено НП № 6730/05.03.2020 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ"-Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция „Пътна
инфраструктура"-гр. София, като е намален размера на наложеното наказание
„Глоба", на Г.В.Р. с ЕГН **********, от 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева, на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1,б."а"
от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1,т. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, наложено на основание 53, ал.1, т. 2 от ЗП, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на СлРС,
съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.