Решение по дело №2487/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260038
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110202487
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260038/15.1.2021г..         2021 година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

            при секретаря РАДОСТИНА И., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2487 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано по жалба на ЕТ „ЕЛВИ- Д. С.”, представлявано от Д. К. С., депозирана чрез адв. Г. С. против НП № КХ-008/ 13.01.2020г. на Директора на ОДБХ- гр.Варна, с което  на търговеца  е  наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/лв. на основание  чл.42 ал.2 от Закона за храните, за нарушение на чл.12 ал.1 от Закона за храните.

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

           С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, твърди се, че санкционираният ЕТ е получил  и притежава валидно Удостоверение за  регистрация , издадено от РИОКОЗ с ДЗК-01686/06.07.2007г. и че тази регистрация е безсрочна и е била валидна към датата на проверката.Освен горното се твърди, че визираното Удостоверение е било иззето при една от проверките в обекта, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че промяната в законодателството  не задължава търговец, притежаващ регистрация от РИОКОЗ да извършва последващи действия за нейната актуализация и в заключение се иска НП да бъде отменено.

            В   съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява, депозира се писмено становище от процесуален представител с аргументи за отмяна на НП, идентични с изложените в жалбата и молба за присъждане на разноски..

           Процесуалният представител на органа, издал НП моли за потвърждаване на НП, като правилно и обосновано, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение с молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

            След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:    

           На 16.12.2019г. служители на ОДБХ – Варна, сред които св. Ж., съвместно с полицейски служители, извършили проверка в търговски обект- смесен магазин за търговия с няколко групи храни, находящ се в гр. Долни Чифлик,ул. „Еделвайс“ №31, стопанисван от ЕТ „Елви- Д. С.“

           По време на проверката обектът функционирал, като зад щанда се намирал продавач, който предлагал стоки на клиенти. В обекта имало функциониращ касов апарат.

           В хладилните витрини имало колбаси, млечни и месни продукти. На рафтове в обекта имало поставени хляб, плодове, зеленчуци и други хранителни стоки.

          По време на проверката и до приключването й на проверяващите не било предоставено Удостоверение за регистрация по ЗХраните, като в магазина присъствала и управителката на обекта.

         Такова удостоверение не било представено и впоследствие, при насрочената допълнителна документална проверка.

         Предвид горното било прието, че ЕТ „ЕЛВИ- Д. С. е нарушил разпоредбата на чл.12 ал.1 от Закона за храните, поради което на 19.12.2019г.св.Ж. съставила АУЕН срещу  този ЕТ, в който описала приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието и надлежно  връчен на представляващата дружеството, която го подписала и в съответната графа вписала, че няма възражения.В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите по преписката, на 13.01..2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото на дружеството, стопанисващо проверения обект,  било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000лв., на основание  чл.42 ал.2 от ЗХ, за нарушение на чл.12 ал.1 от Закона за храните.

          В с.з. се изискаха и приобщиха писмени доказателства, както следва:            

          1.Отговор от РЗИ-Варна , съгласно който в архивите на РЗИ не съществува Удостоверение за регистрация с № ДЗК-01686/06.07.2007г.

          2.Документи от Агенция „Митници“, ТД Северна морска, касаещи издадено Разрешение за търговия с тютюневи изделия на ЕТ „ЕЛВИ- Д. С.“, сред които фигурира Здравно становище за държавна приемателна комисия с № ДЗК-01686/06.03.2007г, издадено от РИОКОЗ-Варна, съгласно което следва да бъде издадено разрешение за ползване от Държавна приемателна комисия за строеж:“Магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Долни чифлик, ул.“Еделвайс“ №31.

          3.Отговор от ОДБХ , съгласно който в периода от януари 2011г. до 16.12.2019г. не са били извършвани проверки в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя и че към процесната дата този обект не е бил регистриран по Закона за храните от ОДБХ.

          4. Отговор от РЗИ, съгласно който не е издаван друг документ с регистрационен номер, идентичен с номера на здравното становище на държавната приемателна комисия, касаещо въвеждане в експлоатация на обект. 

          Съдът кредитира изцяло показанията на св.Ж., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и липсват доказателства, които да ги оборват.

           Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си.

           Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на св.Ж., дадени в съдебно заседание, АУАН, доклад, предписание, отговори от горепосочените институции и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

                       По приложението на процесуалния закон:

          Съгласно разпоредбите на чл.49 и чл.28 от ЗХ, издалото НП лице е компетентно и АУАН  е съставен от компетентен служител.Двата акта формално съдържат изискуемите реквизити, като са спазени сроковете, визирани в ЗАНН.

          Срещу АУАН  не са били депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което съдът  счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, а и нарушението не е оспорено в нито един момент.

          Нарушението е описано достатъчно точно и ясно,посочени са дата и място на извършване, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, поради което съдът не констатира съществени процесуални нарушения по отношение на  конкретното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на въззивника.

         

                  По приложението на материалния закон:

          Правилно АНО е приел, че в конкретния случай  е била нарушена разпоредбата на чл.12 ал.1 от Закона за храните, тъй като съгласно тази правна норма на първо място производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на този закон и на следващо място, които отговарят и на другите визирани в закона изисквания, тъй като по делото се установи безспорно, че към датата на проверката процесният обект, стопанисван от търговеца- жалбоподател, не е бил регистриран по надлежния ред.

          Съдът не споделя възраженията в жалбата и в писмените становище, че обектът е бил регистриран и търговецът е притежавал валидно Удостоверение за регистрация, доколкото тези твърдения и възражения не се доказаха в с.з.На въззивника бе предоставена възможност да представи копие от твърдяното за издадено удостоверение, което не бе сторено, като не се доказаха и твърденията, че удостоверението е било иззето от проверяващи при предходна проверка в обекта, тъй като от приобщения по делото отговор се установи, че предходна проверка в процесния обект не е била извършвана.

           Ирелевантно за съда е отразяването в протокола за проверка на лица, подали писмено заявление за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, че е извършена проверка на магазин за продажба на храни и нехранителни стоки, съгласно Удостоверение за регистрация от РИОКОЗ  № ДЗК-01686/06.07.2007г, тъй като сред документи, представени  от Агенция „Митници“, ТД Северна морска, касаещи издадено Разрешение за търговия с тютюневи изделия на ЕТ „ЕЛВИ- Д. С.“,  фигурира единствено Здравно становище за държавна приемателна комисия с № ДЗК-01686/06.03.2007г,/ а не Удостоверение с този номер, но от 06.07.2007г./ съгласно което следва да бъде издадено разрешение за ползване от Държавна приемателна комисия за строеж:“Магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Долни чифлик, ул.“Еделвайс“ №31 и от всички приобщени писмени доказателства по делото се установи, че не е издавано Удостоверение за регистрация от РИОКОЗ с визирания от жалбоподателя и посочен в протокола № ДЗК-01686/06.07.2007г.Доколкото се установи, че не е издавано Удостоверение за регистрация съдът не дължи произнасяне, дали такова удостоверение евентуално е запазило своята валидност към датата на проверката.

           Правилно АНО е наложил административно наказание на основание чл.42 ал.2 от ЗХ и в конкретния случай наложеното административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000лв. е в минимално предвидения от санкционната норма размер, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

С оглед изхода на делото/ предпоставки за потвърждаване на НП и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОДБХ- гр.Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството  не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

           Отново предвид изхода на спора искането за присъждане на разноски от жалбоподателя не следва да бъде уважавано.

           Предвид гореизложеното съдът счита, че  НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА НП № КХ-008/ 13.01.2020г. на Директора на ОДБХ- гр.Варна, с което  на ЕТ „ЕЛВИ- Д. С.”, представлявано от Д. К. С.  е  наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/лв. на основание  чл.42 ал.2 от Закона за храните, за нарушение на чл.12 ал.1 от Закона за храните.

           ОСЪЖДА ЕТ „ЕЛВИ- Д. С.” ЕИК  *********, представлявано от Д. К. С. да заплати на ОДБХ- гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

 

 

                                                           СЪДИЯ при ВРС: