РЕШЕНИЕ
№ 2619
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330105127 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу В. Т. А., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ****, с което се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 385,65 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П,
*****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; и сумата от 53,51 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 04.12.2018 г. – 31.01.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 1057/ 03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1687/ 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното
производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
1
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно
чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на
собственик на обект, находящ се в гр. П., *****, има качеството на клиент на
топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период била доставена от
ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
топлинна енергия на обща стойност 439,16 лева, включваща главница за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 385,65 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, както и обезщетение за забава в размер на 53,51 лв. за периода
04.12.2018 г. – 31.01.2021 г. Посочва. За процесните суми била издадена
Заповед № 1057/ 03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1687/ 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., която
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли
за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Я.К., в
качеството му на особен представител на ответника В. Т. А., с който отговор
се оспорва като неоснователна предявената искова претенция. Твърди се, че
липсват доказателства ответницата да притежава качеството „потребител“ на
топлинна енергия, съгласно приложимите Общи условия на ищцовото
дружество. Счита за недоказано и твърдението, че процесния имот е
снабдяван с топлинна енергия и че същата реално е била потребена от
абоната. По тези съображение моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1687/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIV гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
2
заповед № 1057/03.02.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.1 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 25.02.2021 г. и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество е следвало да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия
през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е
потребител на услугите за посочения в исковата молба обект, както и че е бил
изправна страна по договора, като докаже, че е предоставил топлинна енергия
до обекта на стойност, съгласно претендирания размер. По иска за мораторно
обезщетение, е следваво да установи момента на забавата.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за
територията на гр. Пловдив, където се процесния обект.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
3
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото
на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния
период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост –
чл.153, ал.1 ЗЕ. От приетите по делото справка от Служба по вписванията гр.
Пловдив /л.127-128/, Договор за продажба на държавен недвижим имот от
дата *** и удостоверение за семейно положение на В.А. ****, се установява,
че същата е придобила през 1988 г. в режим на СИО правото на собственост
върху процесния недвижим имот, с адрес гр. П., *****, върху който
впоследствие е наложена и възбрана. От това следва, че между страните по
спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с
конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на
топлоснабден имот. В тази насока за неоснователни се намират възраженията
на ответника в обратния смисъл.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на
съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В.Ш., неоспорено от страните, се установява, че през
процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр. П,*****, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
била подадена общо 424,386047 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 29,147209 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в имота всички
отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и
са били затапени. Отопляемият обем на имота е 124 куб. метра. През имота не
преминава щренг лира. В имота всички отоплителни тела тип радиатор са
отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не са начислява
топлинна енергия за отопление. През процесния период в имота няма
монтирани ИРУ /индивидуални разпределителни устройства/. В имота не се
ползва и не се начислява топла вода да БГВ. За имота не са прилагани
изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на
ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-
4
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като не се полза и отчита ТЕ за
отопление и БГВ. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
процесния имот възлизало на общо 3,40456 MWh, в това число 3,40456 MWh
за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,00 MWh за
БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото
лице, които се възприемат от съда като компетентни и обективни, следва, че
топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с
действащата нормативна уредба. По този начин, според съдебния състав, се
отграничават и различните компоненти, въз основа на които е формирана
претенцията на ищеца, като съобразно заключението на вещото лице и
заявеното от ищеца, същата е формирана въз основа на разпределената
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по
партидата на ответника – съгласно издадените към ответника фактури и
извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че през процесния период по партидата на
ответника е издадено едно кредитно известие / т.нар. „минусови изравнителни
сметки“/, като са извършавани частични плащания по издадените фактури,
преди предявяването на иска. Размерът на задължението за доставена
топлинна енергия на ответника за процесния период възлиза на 385,64 лева
главница, а обезщетението за забава до 31.01.2021 г. – в размер на 53,51 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация в процесния имот, собственост на ответника,
в която връзка неоснователни се явяват възраженията в отговора на исковата
молба. Необходимо е да се посочи, че независимо дали е потребявал топлинна
5
енергия, отдадена за жилището, ответникът - клиент на топлопреносното
предприятие и собственик на обект в топлоснабдената сграда, дължи
заплащане на топлоенергията за сградна инсталация. Последното се извежда
както от чл. 153, ал. 6 ЗЕ, така и от приетото в т. 2 на Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Разгледаното
положение не противоречи и на правото на ЕС, предвид приетото с Решение
от 05.12.2019 г. на Съда на ЕС по присъединени дела C-708/17 и С‑725/17, че
правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим
на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация
се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Следователно исковата претенция се намира за доказана по основание.
Същата се намира за доказана и по размер, с оглед приетото заключението по
съдебно-счетоводна експертизи. Определеният размер на главницата съгласно
заключението на вещото лице изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и
присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
6
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 53,51 лв. - обезщетение за забава за периода от
04.12.2018 г. – 31.01.2021 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответника, поради което претендираното обезщетение за забава се явява
доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78,
ал.1 ГПК, поради което на същия ще се присъди сумата от общо 725 лв.
съдебно-деловодни разноски, от които 75 лв. разноски за държавна такса, 300
лв. депозит за особен представител и общо 350 лв. платен депозит за
възнаграждение за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ще се присъди
и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, тъй като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. В тази насока в полза на ищеца ще се
присъди сумата от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, представляващи разноски по ч.гр.д. № 1687/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив, XIV гр. състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Т.
А., ЕГН **********, с адрес гр. П, ****, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: сумата от 385,65
лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
П., ****, и сумата от 53,51 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 04.12.2018 г.
– 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
7
издадена Заповед № 1057/ 03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1687/ 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
ОСЪЖДА В. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. П,***, да заплати на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 725 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за първата инстанция и сумата
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
както и сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от
25 лева за държавна такса и сумата от 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
8