НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 261506/2.12.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 05.11.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 303 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, а в
условията на евентуалност с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответника А.И.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***0 положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 1682.34 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и тридесет и четири ст./лева, дължима главница , представляваща 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.04.2020 г. по отношение на които на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 18.07.2019 г. по Договор за стоков кредит № 2694051, сключен на 20.04.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/,
- сумата от 190,65 лв. /сто и деветдесет лева и шестдесет и пет ст./лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г.,
- сумата от 97,03 лв. /деветдесет и седем лева и три ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 30.09.2019 г.
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
7454/01.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15485/2019 г. на Районен
съд-гр.Варна.
Претендира се за осъждане на
ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 15485/2019 г. по описа на Районен съд-Варна.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове, се предявяват осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за
осъждане на ответника А.И.Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***. ж.к.Вл.Варненчик бл.138, ет. 3, ап.
10, в качеството на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 2694051 от
09.01.2017 г., да плати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми:
- сумата от 1682,34 лв. /хиляда и шестстотин осемдесет и
два лева и 34 стотинки/ - представляващи главница по 23 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.04.2020 г., по
отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б."а" от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
18.07.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/;
- сумата от 190,65 лв. /сто и деветдесет лева и 65
стотинки/, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
- сумата от 140,14 лв. /сто и четиридесет лева и 14
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от
21.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
ведно със законна лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.01.2020 г. до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че на
18.01.2019 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД срещу А.И.Ц., произтичащо от
договор за стоков кредит № *****************г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Общите условия на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Излага се , че на 20.04.2017 г. А.И.Ц.
в качеството на Кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № 2694051 с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните
Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването
на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката,
получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги
приема.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от
Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 2373,00 лева,
при който отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, на дата
12.05.2017 г. В настоящия случай ответникът е закупил следните стоки от
търговеца Плесио Компютърс
ЕАД, а именно: телевизор 32" TXV 32400 -
7 броя с единична цена в размер на 339,00 лв. За потвърждаването покупката
търговецът е издал Фактура № **********/24.04.2017 г. на обща стойност 2373,00
лева.
Счита се, че подписвайки договора
за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума
и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит,
страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 854,40 лв. Общата сума,
която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за
кредит е в размер на 3227,40 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит
е платима на 36 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 89,65 лева, като първата погасителна вноска е дължима
на 21.05.2017 г., а последната е с падеж на 21.04.2020 г., съгласно погасителен
план, съдържащ се в Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Сочи се, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 21.04.2020 г./дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 16, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни
за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на три последователни
погасителни вноски по кредита. От страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД до
кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2694051,
с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие
и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 18.07.2019 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е
връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Петя Любомирова Иванова, per. № 883, на когото „А.з.с.н.в." ЕАД е възложила
правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 18.07.2019
г.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за
кредит Общи условия, при забава
в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължи на Кредитодателя,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни, за
всеки ден на забава, изчислена
върху просрочената дължима главница. На посоченото основание,
на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на
97,36 лв. за периода
от 21.06.2018 г. до датата на входиране
на задължението в съда.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 1180,00 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва: 489,01лв., главница: 690,66лв. и
лихва за забава 0,33 лв.
С оглед
на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция.
Моли се
в случай, че ответникът не депозира
отговор на исковата молба, не вземе становище
и не оспори приложените доказателства, не се яви
в първото по делото заседание и не направи искане
за разглеждане на делото в негово
отсъствие, да се постанови неприсъствено
решение.
Ответникът А.И.Ц. ЕГН **********, с адрес:
***0
, в срока по чл. 131 от ГПК, не е е депозирал отговор на исковата молба.
В хода
на проведеното по делото съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез
своя
процесуален представител, поддържа
предявените искове и моли за постановяване
на неприсъствено решение по делото,
с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност,
в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не
е депозирал
отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №
15485/2019 г. на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство
в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 30.09.2019 г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед № 7454/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът А.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***0
да заплати на Кредитора „Агенция
за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 Сумата от 1682.34/хиляда шестстотин осемдесет и два
лева и тридесет и четири ст./лева, дължима главница представляваща 23 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.04.2020
г. по отношение на които на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 18.07.2019 г.
по Договор за стоков кредит № 2694051, сключен на 20.04.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2019 г. към Рамков Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., в полза на
„Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 190,65 лв. /сто и деветдесет
лева и шестдесет и пет ст./лева, представляваща възнаградителна
лихва по договор за кредит за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г., сумата
от 97,03 лв./деветдесет и седем лева и три ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.06.2018 г. до 30.09.2019 г., както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 39,40 /тридесет и девет лева и
четиридесет ст./ лева – заплатена държавна такса и 50,00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните
обстоятелства: дължима главница представляваща 23 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.04.2020 г. по отношение на които на
основание чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 18.07.2019 г. по Договор за стоков
кредит № 2694051, сключен на 20.04.2017 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по
силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.01.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 20.12.2016 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК
*********/.
Съдът е приел, че издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания
и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното
производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и предвид идентитета на процесните вземания
с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото производство е допустимо
и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото са
представени следните писмени доказателства, а именно:
Договор за стоков кредит №
2694051 от 20.04.2017 г., ведно с общи условия и погасителен план; Фактура №
********** от 24.04.2017 г., издадена от Плесио Компютърс ЕАД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 18.01.2019 г.; Потвърждение за
извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към индивидуалния договор за
цесия, от което се удостоверява, че вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Пълномощни от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - 2 бр.; Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-УКФ/2694051 от 29.01.2019 г. ведно с обратна разписка; Уведомително писмо
с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2694051 от 14.05.2019 г. ведно с уведомително писмо и
разписка; Преводно нареждане за платена държавна такса в размер на 177,89 лева
и представения с докладваната молба Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2018 г, сключен между УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за стоков кредит
№ 2694051 от 20.04.2017 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор
и А.И.Ц. като кредитополучател , по силата на същия на ответника е предоставен
кредит в размер на 2373,00 лв. , при 36 месечни
погасителни вноски в размер на 89,65 лв. Договорът е подписан от А.И.Ц. в качеството му на заемополучател, като не е оспорен подписа на заемополучателя в процесния
договор. Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа
на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя
с всички конкретни условия по заема в
договора.
Видно от представеното Приложение № 1 от 18.01.2019 г.
към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.01.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 20.12.2016 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, вземането, произтичащо от Договор за
стоков кредит № 2694051 от 20.04.2017 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
като кредитор и А.И.Ц. като кредитополучател , е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Следователно предмет
на договора за цесия са и вземанията по процесния
договор.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това
установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор.
Представено е
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2694051 от 14.05.2019 г . по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез
„А.з.с.н.в." ЕАД з. станалата
продажба на вземания, чрез ЧСИ Петя Иванова с рег.№ 883 и район на действие –
Окръжен съд-гр.Варна, с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, което не е връчено на длъжника, като
е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Същевременно исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника , поради което съдът намира, че същият
е уведомен за извършената цесия.
Липсват твърдения от страна на ответника , респективно и
не са ангажирани доказателства ответникът да е внасял претендираните вземания по процесния
договор за кредит.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща
упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни
норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова, като предявените главни искове следва да бъдат уважени в претендирания размер.
С
оглед уважаване на предявените главни искове, съдът не следва да се произнася
по евентуалните искове.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби.
С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ
размер от 277,89 лв., от които от които държавна такса в размер на 177,89 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100,00
лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25
от НЗПП. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 89,40 лв. , от
които 39,40 лв.- за държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и ответника А.И.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***0 , от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 1682.34 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и тридесет и четири ст./лева, дължима главница , представляваща 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2018 г. до 21.04.2020 г. по отношение на които на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 18.07.2019 г. по Договор за стоков кредит №**********, сключен на 20.04.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/,
- сумата от 190,65 лв. /сто и деветдесет лева и шестдесет и пет ст./лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г.,
- сумата от 97,03 лв. /деветдесет и седем лева и три ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 30.09.2019 г.
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
7454/01.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15485/2019 г. на Районен
съд-гр.Варна, на основание
чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***0 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер
на 89,40 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 15485/2019 г. на Районен съд-гр.Варна,
както и сумата от 277,89 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: