№ 1906
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110214056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. А. Д., ЕГН **********, чрез
адв.Ж. Й. – САК, срещу Наказателно постановление № 21-4332-
021497/22.10.2021 г., издадено от Началник Сектор в ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, в която
връзка се поддържа, че наказващият орган е описал единствено нарушенията,
както и нарушените разпоредби, но не е изложил въобще фактическите
обстоятелства, релевантни към съставите на коментираните нарушения,
респективно липсва яснота дали фактите и обстоятелствата, при които са
реализирани нарушенията, представляват съставомерни от обективна и
субективна страна признаци на вменените административните нарушения.
На първо място и конкретно по отношение вмененото нарушение по чл.
1
137А, ал. 1 от ЗДвП се сочи, че в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление не е посочена никаква фактическа обстановка,
при която е извършено твърдяното нарушение, като по същество липсва
описание на конкретно установени факти и/или обстоятелства, не е посочено
конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние,
както и по какъв начин е установено същото от контролния орган, съставил
АУАН. Поддържа се, че липсата на конкретизация на деянието е в нарушение
на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която правна норма е
императивна и спазването й е не само абсолютно условие за формална
изрядност, но и условие за законосъобразност на атакувания административен
акт. Акцентира се, че посоченото нарушение на процесуалните правила е от
категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, който единствено от обстоятелствената част на
наказателното постановление има възможност да разбере какво е вмененото
му във вина административно нарушение и срещу кои факти и обстоятелства
следва да се защитава.
На следващо място и по отношение нарушението с правна квалификация
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се излага, че изпълнителното деяние на това
административно нарушение, състоящо се в неносене на определения от
законодателя документ /в случая – СУМСП и контролен талон към СУМПС/,
не е посочено от административнонаказващия орган в НП. Навежда се, че
непредставянето на контролен талон не е визираното от закона изпълнително
деяние и не е елемент от обективната страна на нарушението. В случая
липсата на изложение на обстоятелства от съществено значение за
обективната съставомерност на едно деяние като административно
нарушение е неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставителя
по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на административнонаказващия орган по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, което също следва да бъде ценено за съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
Отделно от това и по наложената санкция на основание Наредба № 1з-
2539/17.12.2012г. на МВР се излага, че в атакуваното наказателно
постановление не е конкретизирано по коя нормативна разпоредба се налага
санкцията - отнемане на контролни точки от талона, нито за кое от
наложените наказания се отнася, поради което и в тази му част НП се счита за
незаконосъобразно.
2
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.Й., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител поддържа становище за отмяна на атакуваното
наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата.
Претендират се сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
основателността на жалбата, инициирала настоящото производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.10.2021 г. свидетелят П. Д. Д. – младши автоконтрольор при ОПП –
СДВР, заедно с колегата си Р.И.С., извършили проверка на лек автомобил
марка „............“ с рег. № ХХХХ, управляван от жалбоподателя Д. А. Д..
Проверката била извършена в 12:55 часа на посочената дата на
ул.“Инж.Георги Белов“ с посока на движение по ул.“Инж.Георги Белов“ от
ул.“Жеко Гюмюшев“ към ул.“Самоковско шосе“ срещу № 11.
В хода на проверката на 03.10.2021 г., бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия GA № ХХХ от страна на свидетеля П.
Д. Д. срещу жалбоподателя Д. А. Д. за това, че на 03.10.2021 г. в 12:55 часа в
град София по ул. „Инж.Георги Белов“ с посока на движение от ул. „Жеко
Гюмюшев“ към ул.“Самоковско шосе“ срещу номер 11, управлява собствения
си лек автомобил марка „............“ с рег. № ХХХХ без поставен
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът и не представя
СУМПС и контролен талон към него. Актосъставителят квалифицирал
визираните нарушения по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя Д. А. Д. на 03.10.2021 г.
3
лично и срещу подпис, който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 21-4332-
021497/22.10.2021 г., издадено от Началник Сектор в ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител П. Д. Д..
Показанията на св. П. Д. Д. са информативни единствено относно
съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че
именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира. Същевременно е необходимо да бъде отбелязано, че свидетелят
няма какъвто и да било съхранен спомен за събитията, предмет на
конкретната проверката или за каквито и да било други факти от предмета на
доказване. Тук е мястото да се отбележи, че актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила,
тъй като в производството по чл. 59 и следващите от ЗАНН, съдът се
ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл. 14, ал. 2 от
НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване, дадено в т. 7 на ППВС №
10/1973 г. Предвид това същият няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се
цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на
административнонаказателното производство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства в тяхната съвкупност, с уточнението направено
по-горе, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
4
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административнонаказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната
материална и териториална компетентност, съгласно приложените и
приобщени по делото Заповед № 8121К – 13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като е налице и редовна процедура по връчването
им на жалбоподателя. Спазени са и изискванията за форма и съдържание,
регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, установените за това законови срокове. Противно на
изложеното в жалбата, наказателното постановление не страда от пороци,
които да засягат описанието на нарушенията, поради което и доводите на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
В хода на административнонаказателното производство на въззивника е
било повдигнато обвинение за осъществени от негова страна
административни нарушения, като съгласно съставения АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, Д. А. Д. е нарушил
разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 100, ал.
5
1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка обаче не бе
установена от настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно
следствие. Съдът намира, че отразените в наказателното постановление
констатации подлежат на доказване на общо основание с всички позволени от
закона доказателствени средства, като това касае както обективните признаци
на извършеното, така и неговото авторство. В рамките на състезателното
производство по оспорване на наказателното постановление, наказващият
орган не е ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на
фактическите основания на своя акт, а разпитаният по инициатива на съда
свидетел П. Д. Д. няма съхранен какъвто и до било спомен за събитието.
Поради това и доколкото от събраните гласни и писмени доказателства
може единствено да се направи извод за законосъобразно от процесуална
гледна точка административнонаказателно производство, но не и да се
установи по безспорен начин извършването на нарушение от страна на
жалбоподателя с отразените в НП параметри, то предвид недоказаност на
вмененото на жалбоподателя нарушение, наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-021497/22.10.2021 г.,
издадено от Началник Сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя Д. А.
Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6