№ 278
Силистра,
24.06.2020 година
Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: Добринка Стоева
мл.с-я Огнян Маладжиков
като разгледа докладваното от съдия
Стоева ч.гр.д. № 110 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.423 от ГПК.
Н.Н.А.
депозира пред СОС възражение, че не дължи вземането, предмет на Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 421/19г. по описа на ДРС. Твърди, че за тази
заповед е узнала на 5.03.20г., когато в дома й е бил извършен опис от ДСИ по
изп.д.№ 179/19г. по описа на ДСИ при ДРС. Твърди, че преди това не е била уведомена нито за издаването на Заповедта
за изпълнение, нито за образуваното против
нея изпълнително дело. Счита, че при това положение се явява длъжник, лишен от
възможността да оспори вземането, тъй като заповедта не му е била връчена
надлежно. Моли СОС да приеме настоящото възражение против Заповед № 240/17.07.19г.
като подадено в срок и да се изпрати делото на първоинстанционния съд за
по-нататъшно разглеждане, с дадени указания по чл. 415, ал.1 ГПК. Моли също да
бъде спряно изпълнението на осн.чл.423, ал.3 ГПК.
Заявителят С.
Д. С. не депозира писмен отговор.
Силистренският
окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите в жалбата, приема
за установено следното:
Съгласно
чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради
особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражението си,
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Следователно,
за да има право длъжникът да се възползва от тази разпоредба, следва да е
налице един от изброените в ал.1, т.1-4 на чл. 423 ГПК пороци при връчването на
заповедта за изпълнение, както и да не е изтекъл едномесечният срок от узнаването на длъжника за
заповедта за изпълнение.
В настоящия случай подалата възражението
твърди, че е узнала за заповедта за изпълнение на 05.03.20г., когато в дома й е
бил извършен опис на движими вещи от ДСИ при ДРС. При това положение СОС приема, че
възражението,
депозирано на 14.05.19г., е подадено в законоопределения едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение.
Н.А.
твърди, че е била лишена от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта
за изпълнение не й е била връчена надлежно.
От
приложеното съобщение с разписка по делото /стр.8/ се установява, че на
22.07.2019г. Н. е отказала да получа съобщението за връчване на Заповед за
изпълнение № 240/17.07.19г.
В
депозираното възражение тя твърди, че отблязването не е вярно, тъй като никой не
е ходил при нея, за да й връчва съобщение, а и на посочената дата е била на
преглед в болницата в гр.Дулово при д-р Бекир - невролог, за което представя
издадено й от д-р Бекир медицинско направление.
Съгласно
чл. 44, ал.1, предл. последно ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва
в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, както е в случая, като
отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Съдебната практика е
категорична, че уведомяването е редовно по см. на ГПК, когато са спазени общите правила /чл. 42,чл.
44 и чл. 46 от ГПК/. При така направеното удостоверяване на извършените по
връчването действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният
официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с
него факти на връчване.
Обстоятелството,
че Н.А. е била същия ден на преглед при д.р Бекир не опровергава отразеното в
разписката, тъй като посещението на лекар в този ден не изключва да е била
посетена от призовкар през деня във времето, когато не е била в лекарския
кабинет.
Във
възражението страната моли да й се предостави възможност да сочи допълнителни
доказателства, но не заявява конкретно какви допълнителни доказателства ще
сочи.
Съобразявайки
изложеното до тук, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1
от ГПК и подаденото от длъжника възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК е
неоснователно.
По
отношение на особеното искане за постановяване на спиране на образуваното
изпълнително дело № 179/2017 г. по описа на ДСИ при ДРС, произнасянето по същото
е обусловено от изхода на делото по направеното възражение по реда на чл. 423 ГПК. Предвид неприемането на последното, не се възстановява и висящността на
заповедното производство, поради което и искането за спиране следва да се
остави без уважение. Този извод се извежда и по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, който предвижда служебно спиране на
изпълнението на заповедта по чл. 410 ГПК в случай на приемане на възражението.
Водим от
горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражение по реда на чл. 423 ГПК,
подадено от Н.Н.А. срещу Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№
421/19г. по описа на ДРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Н.А. за
спиране на изпълнението по издадената Заповед № 240/17.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 421 по описа за
2019 г. на ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
№279/24.06.2020.
На
основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в
отпуск, определението от 24.06.20г.,
постановено по в.гр.д № 110 по описа на
СОС за 2020г., да бъде вписано с два подписа.