Р е ш е н И Е
№ 298/11.6.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито
заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Нанев административно дело № 1355, по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на Б.А.К.
***, подадена чрез адв. М. против Заповед № 367з-275/06.11.2019 г. на
началника на РУ Велинград за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца на младши инспектора Б.А.К.
– полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ Велинград към ОД на МВР
Пазарджик.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при нейното издаване, както и е
налице противоречие с материалноправните
разпоредби. На първо място се твърди, че в обжалваната заповед липсват мотиви,
които да индивидуализират всички белези на едно дисциплинарно нарушение. В
заповедта е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил конкретно поставена
задача по време на текущо дежурство – да получи и приеме за връчване срещу
подпис пет броя наказателни постановления, като липсват индивидуализиращите
белези на тези постановления, което следва да се приравни на липса на мотиви.
Липсата на индивидуализация на постановленията – кой е техният номер, по силата
на кой нормативен акт са издадени, кои са техните адресати, поставят оспорващия
в невъзможност да изложи възражения по задълженито за връчване на тези
постановления. В жалбата се развиват
съображения за допуснати нарушения на
Инструкция №812з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР /обн. ДВ бр.34 от 12.05.2015 г., изм. и допълнена, бр.25 от 24.03.2017 г., в сила от
24.03.2017 г./ Иска се от съда да отметни оспорената заповед на началника на РУ
Велинград като незаконосъобразна. Претендират се направените по производството
разноски.
Ответникът
редовно призован не се явява в открито съдебно заседание, но в изпратено
писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
с решението на съда.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено със
Заповед № 367з-215/11.09.2019 г. на началника на РУ Велинград за извършване на
проверка по получени данни за извършване на дисциплинарно нарушение. Със същата
заповед е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни,
че на 09.09.2019 г., около 10:20 часа, в гр. Велинград, в сградата на РУ Велинград,
младши инспектор Б.А.К., полицай в ППД, в група „Охранителна полиция“, в РУ
Велинград при ОД на МВР Пазарджик, е отказал да изпълни конкретно поставена
задача – да получи и приеме за връчване срещу подпис пет броя наказателни
постановления от длъжностно лице, което пряко отговаря за ППД, както и да се
провери нарушени ли са разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на
вътрешните работи, на зам.-министрите, на главния секретар на МВР и на преките
ръководители, относими към случая. В хода на проверката е прието за установено
следното: на 09.09.2019 г. около 10:20
минути командир на отделение „ППД“
повикал автопатрул, в състав мл.
инспектор С. и мл. инспектор К., за да получат призовки и НП за връчване. При
даването на пет броя НП и покана да се подпише, жалбоподателят К. заявил, че
няма да ги вземе, защото излиза в отпуск и имал други НП и след като се върне
от отпуск ще си връчи останалите. Административният орган е приел, че с тези
действия мл. инспектор К. е отказал да изпълни поставените му задачи за деня.
Деянието е квалифицирано като нарушение
по смисъла на чл.45 от Инструкция № 8121з -929/02.12.2014 г. за
патрулно-постовата дейност/ обн. ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г., изм. И доп.,
бр.25.09.2015, бр.75 от 15.09.2017 г./ и чл.19, ал.3, т.1 от ЗМВР, което е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР/ неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди/, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание “порицание“. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 06.11.2019
г., а жалбата е постъпила в РУ Велинград на 20.11.2019 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването. Същата, освен това, е подадени против акт,
подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 211 от ЗМВР, по предвидения в
закона ред, в предвидената писмена форма и от лице - неин пряк адресат, на
което лице с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание
"порицание" и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради
което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган.
При издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, предвидени в специалния закон и на материалноправните разпоредби по издаването й.
Същата е обективирана в писмена форма, но
при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването
не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно
съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; и др. При това
положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на
цитираната разпоредба - в същата липсва описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението както и посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено същото. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се
използват всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4
от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени
всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както
и доказателствата, посочени от държавния служител.
В случая административният орган твърди, че
жалбоподателят е отказал да получи и връчи на съответните граждани 5 бр.
наказателни постановления. С оглед възможността за защита на дисциплинарно
наказаното лице, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административното производство не са изяснени и не са намерили изражение в
оспорения административен акт важни обстоятелства, а именно неприетите
наказателни постановления не са индивидуализирани по никакъв начин. Не е
установен номерът и датата на издаване на същите, а така също и техният
издател. Освен това не става ясно постоянните и настоящите адреси на наказаните
лица, в кое населено място в района на РУ Велинград се намират. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е посочена за нарушена разпоредбата на
чл.45 от Инструкция № 8121з -929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. В
същата е посочено, че нарядите са подчинени на длъжностните лица, които
отговарят за изпълнението на ПДД и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Систематически тази
разпоредба е поставена в глава четвърта „Изпълнение на патрулно – постовата
дейност“ и има организационен и управленски характер, но видно от съдържанието
и не предписва конкретно правило за поведение, което жалбоподателят да е
нарушил. С оглед непосочване конкретността на задачата, както беше казано по
горе, не става ясно какво конкретна заповед или разпореждане, дадени по
съответния ред от горестоящия орган жалбоподателят е нарушил. Следва да се има
предвид, че когато се сочи нарушение на инструкцията за патрулно – постовата
дейност, че съгласно чл.2, ал.1 от същата патрулно- постовата дейност е вид
охранителна дейност, свързана с посочените в т.1-10 дейности. След преглед на
описаната нормативна регламентация се оказва, че в приложното поле на охранителната
дейност не влизат дейности и елементи на административно- наказателната дейност
на органите на МВР, каквото се явява съобщаване на издадени НП. Следователно
жалбоподателят не е отказал или неизпълнил разпореждане, свързано с
патрулно-постовата дейност, каквато субординация му налага посоченият в
оспорената заповед за нарушен текст на чл.45 от инструкцията.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че
изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на
дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към
административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите
следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в
преписката материали. Липсата на мотиви или неясни или неточни мотиви на
административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване
на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка
за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяната му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на
произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл.
146, т. 2 от АПК.
По така изложените съображения и след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав
намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които
обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна,
поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски, за които
са представени доказателства, а именно 10 лева за платена д. такса.
На основание чл. 211 от ЗМВР решението на
административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Б.А.К. ***, подадена чрез адв. М., Заповед №
367з-275/06.11.2019 г. на началника на РУ Велинград за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на младши инспектор Б.А.К. – полицай в
група „Охранителна полиция“ при РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на Б.А.К. *** направените по делото разноски в размер на 10
/десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: /П/