Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр. София, 17.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Соня Найденова
Мл. съдия : К.Станчева
при
участието на секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия
И.в. гр. дело № 12954 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 171277/19.07.2019 г. постановено по гр. д.
№ 43811/2018 г. на 63 с-в, СРС е допуснато да се извърши съдебна делба на
недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 68134.100.171.1.6., находящ се в гр. София,
район „Средец“, ул. „******, съгласно данъчна оценка, вход А, на 2 етаж, със
застроена площ от 78, 08 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня,
тоалетна, антре и входно антре, при съседи: на запад - ул. „Добруджа"; на север
- апартамент, собственост на Л.У шева; на изток - стълбище, на юг - калкан;
отдолу - апартамент, притежаван от Н.С., отгоре - апартамент, собственост на П.
Б., и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж 68134.100.171.1.7;
под обекта 68134.100.171.1.3; над обекта 68134.100.171.1.9, заедно със зимнично помещение, съгласно данъчна оценка с площ от 50
кв. м, при съседи: на запад - ул. „Добруджа"; на юг - коридор и сем. Х.;
на изток - Ан. К. и К.М.; на север - калкан, заедно със 7, 35 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
съставляващо парцел VI, в квартал 455 по плана на гр. София, местност
„Центъра" между Н.А.П., ЕГН ********** и П.Д.И., с ЕГН ********** при следните квоти:
-
5/6 ид. ч. за Н.А.П., с ЕГН **********.
-
1/6 ид. ч. за П.Д.И., с ЕГН ********** (починала на 02.05.2019
г. и заместена в производството от наследника си по закон К.Р.Р., действаща със съгласието на законния й представител - баща Р.Р.К.,
конституирана с определение № 172686 от 22.07.2019 г. на СРС).
Срещу решението в срок е
постъпила въззивна жалба от К.Р.Р.,
действаща със съгласието на законния й представител - баща Р.Р.К., конституирана на мястото на
първоначалния ответник П.Д.И.) с доводи, че е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че при постановяване на решението не са
обсъдени представяните пред СРС доказателства, в тяхната цялост. Въпросът за размера
на квотите на съделителите в съсобствеността касае правилното
приложение на закона, който съдът е следвало да изследва служебно. Излага се,
че със становището си в отговора на исковата молба, ответникът П.И.не се е съгласявала
с квотите в съсобствеността посочени от ищеца, а само е заявила, че не оспорва
наличието на съсобственост върху имота между страните. По тези съображения се оспорват
само квотите, при които е допусната делбата, като се излагат доводи, че общият
наследодател К.М.е придобила 1/3 част от имота
по дарение от баща си от 1978 г., поради което тази част е останала
нейна индивидуална собственост през
цялото време. След извършената съдебна делба на имота, по спогодителен протокол
от 17.02.1978 г., наследодателката действително е получила
в дял целия имот, т. е. останалите 2/3 ид. ч. от
него. Излагат се доводи, че по делото няма данни и твърдения имотът да е придобит
в условията на СИО, поради което след смъртта на К.М., тя е наследена от двете
си дъщери и от съпруга си при равни дялове - от по 1/3 част. Поддържа се още,
че действително двама от наследниците са продали частите си на ищеца Н.П., но
съпругът на К.М.- Д.И.не притежава право на собственост върху 4/6 ид. ч. от имота, както е обективирано
в нотариалния акт за продажба в полза на ищеца, а само върху 1/3 ид. част от имота. Поради това се твърди, че над действително
притежаваното от него право на собственост върху 1/3 идеална част от имота,
разпореждането по продажбата не е породило действие. Излагат се и доводи, че
другата наследница - В.Д.И.действително се е разпоредила със своята идеална част
от имота в полза на ищеца Н.П. и той е придобил нейните права върху процесния имот. Тъй като СРС не е обсъдил посочените
съображения, съдебният акт неправилен по отношение на квотите, при които е
допусната делбата. Моли да се отмени решението на СРС, в частта относно
квотите, като делбата се допусне при правилни квоти между страните, които
според нея са 2/3 за ищеца Н.П. и 1/3 за нея, като наследник на П.И.. Във
въззивната жалба е отправена и покана до ищеца за предоставяне на достъп до
имота за съвместно ползване на имота или за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на частта на ответницата. Претендира адвокатски хонорар по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна Н.А.П., чрез представителя
си, е депозирал в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор, в който оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно
постановено, при обсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и
установената от тях фактическа обстановка. Сочи, че в жалбата за първи път се
излагат съображения относно квотите, при които е възникнала съсобствеността,
които не са правени пред СРС и се явяват преклудирани
по смисъла на чл. 133 ГПК. Излага съображения, че по делото не е било спорно,
че наследодателката К.П.М.и Д.Т.И.са били в брак и че
имота е придобит в условията на СИО. Ако възражението срещу придобиването на
имота в условията на СИО е било направено своевременно, ищецът е щял да представи
доказателства за установяване на това обстоятелство. Тъй като ответницата П.И.не
е оспорвала в отговора на исковата молба, че имотът е съсобствен
при определените в исковата молба квоти, съдът е приел този факт за безспорен с
доклада по делото, в определението от 22.02.2019 г. На страната е била указана
тежестта на доказване в производството, както и последиците от неизлагане на
възражения и непредставяне на доказателства за тях. Сочи се, че релевираните от ответника доводи във въззивната жалба са
изцяло преклудирани. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид изложеното по въззивната жалба и установената по делото фактическа
обстановка, намира следното :
Производството е било образувано по
иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като решението
е по първа фаза на делбеното производство.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо. По отношение законосъобразността на решението, както се
посочи, съдът е обвързан от доводите изложени във въззивната жалба. Като
съобрази тези доводи, съдът намира, че решението не се оспорва относно
допускането на делба на процесния имот, а само относно квотите, при които тя е
допусната. Поради това съдът намира, че решението, с което е допусната делбата
се жали само в частта относно квотите, а по отношение на допускането на делбата
то е влязло в сила
Предмет на конститувния
иск за делба
е потестативното право да се иска
от всеки съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се допуска делба
съдът е задължен, по императивен начин, да се произнесе по въпросите
- между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя,
какви са правата на
съсобствениците, както и каква е
частта на всеки съделител в имотите.
В разглеждания случай между страните по спора принципно не е налице
спор по основните факти, касаещи възникването на съсобственост между тях.
Пред
СРС не се е спорило, а и от представените пред СРС доказателства се установява,
че К.П.М.- И.е придобила по дарение от баща си, с нотариален акт № 23, том IV,
дело 360/1978 г., 1/3 ид. част от процесния
имот.
Впоследствие,
съгласно одобрена съдебна спогодба от 17.02.1978 г., по гр. д. № 2188/1978 г. на
Софийски районен съд, 39 с - в, имотът е поставен изцяло в неин дял имот.
Понастоящем се установява, че този имот представлява апартамент с идентификатор
68134.100.171.1.6., находящ се в гр. София, район
„Средец", ул. „******, вход А, на 2 етаж, със застроена площ от 78, 08 кв.
м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, антре и входно антре,
при съседи: на запад - ул. „Добруджа"; на север - апартамент, собственост
на Л.У.; на изток - стълбище, на юг - калкан; отдолу - апартамент, притежаван
от Н.С., отгоре - апартамент, собственост на П. Б., и при съседи с посочени
идентификатори: на същия етаж 68134.100.171.1.7; под обекта 68134.100.171.1.3;
над обекта 68134.100.171.1.9, заедно със зимнично
помещение, съгласно данъчна оценка с площ от 50 кв.м, при съседи: на запад -
ул. „Добруджа“; на юг - коридор и сем. Х.; на изток - Ан. К. и К.М.; на север -
калкан, заедно със 7, 35 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, съставляващо парцел VI, в квартал 455
по плана на гр. София, местност „Центъра". От спогодителния протокол е
видно, че останалите съделители са получили
съответните парични суми за уравняване на дяловете си към момента на подписване
на спогодбата по делбата.
Пред
СРС не е имало спор по въпроса, че към момента на извършване на дарението, а в
последствие на делбата, К.П.М.- И.е била в брак с Д.Т.И..
За
първи път пред въззивната инстанция се правят възражения, че не е установено К.П.М.–
И.да е била в брак с Д.Т.И.към момента на извършване на делбата с одобрената
съдебна спогодба от 17.02.1978 г. Въззивният съд намира възраженията за несвоевременно
направени, а от там – за преклудирани, а е и по
същество за недоказани, тъй като извод
за наличие на брак още към 1975 г., може да се направи и от данните, съдържащи
се в удостоверението й за наследници.
От
представеното пред СРС удостоверение за наследници от 14.11.2016 г. на СО - район
Средец се установява, че К.П.М.- И.е
починала на 07.11.2016 г., като е оставила за свои наследници съпруга си Д.Т.И.и
двете си дъщери - В.Д.И.и П.Д.И..
Н е
спорно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том IV,
peг. № 15045, дело № 986 от 20.06.2018
г. Д.Т.И.е прехвърлил 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот в полза на ищеца Н.А.П..
В
същото време с договор за продажба на наследство № 131, том VI, peг. №
14537 от 2018 г., В.Д.И.е прехвърлила на ищеца Н.А.П. цялото наследство,
оставено от майка й К.М.-И..
Ответникът
П.Д.И. е починала на 02.05.2019 г. – след приключване на устните състезания
пред СРС, като на нейно място е конституирана наследницата й по закон – К.Р.Р., действаща със съгласието на законния й представител - баща Р.Р.К..
При
тези факти, установени в производството, както се посочи и по – горе, не е
налице спор, че между страните е възникнала съсобственост върху процесния апартамент, находящ се
в гр. София, район „Средец“, ул. „******, вход А, на 2 етаж.
Спорни
са единствено квотите, при които е възникнала тази съсобствеността.
По
императивен начин в закона е предвидено, че съдът следва да определи квотите в
съсобствеността и без да има доводи на страните, на база конкретните
представени доказателства по делото. В
тази връчка следва да се има предвид, че делбеното производство е особено исково
и диспозитивното начало търпи отклонения, които са предвидени
в специалната уредба на института на
делбата.
Както се посочи и по - горе, съгласно нормата на чл.
344, ал. 1 ГПК, с решението
по допускане на делбата, съдът е задължен да се произнесе относно това между
кои лица, досежно кои имоти
и при какви квоти се допуска
дебата. В първата фаза следва
да се изяснят
тези въпроси, като се изследва
на какво основание или основания
е възникнала съсобствеността,
за да определи
правилно кои са съсобствениците, защото те са
задължителни необходими другари и за съда
съществува служебно задължение да конституира
всички съсобственици.
Освен това задължение на съда е да
установи и действителните квоти между страните
независимо от заявените от тях
твърдения, защото решението за допускане
на делбата се ползва със
сила на пресъдено
нещо по посочените
три въпроса, а съдът дължи прекратяване
на съсобствеността във втората фаза
и уравняване на дяловете с имоти или в пари - чл.
69, ал. 2 ЗН. В този смисъл Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I Г.О., решение № 190 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 3054/2015 г., г. к.,
І Г. О. на ВКС, решение № 46 от
28.02.2014 г. по гр. д. №
4870/2013 г., г. к., І Г. О. на ВКС, Решение № 147 от 07.01.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 1234/2019 г., II г. о. решение № 98 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 663/2020 г., г. к., І Г. О. на ВКС и т.
н.
Като
съобрази посочената непротиворечива практика по делбата, въззивният състав
намира, че оспорването във въззивната жалба относно квотите, при които е
допусната делбата, направени във въззивното
производство от новоконституирана наследница на ответницата,
не са преклудирани.
На
следващо място, като съобрази доказателствата за възникване на съсобствеността
върху имота, представени още с исковата молба, настоящият състав намира
възраженията за основателни, по следните съображения :
От
анализа на доказателствата, събрани пред СРС е безспорно установено, че 1/3 идеална
част от процесния недвижим имот е придобита от наследодателката К.П.М.– И.по дарение от баща й, с нотариален
акт № 23, том IV, дело 360/1978 г. Тази част е останала нейна индивидуална
собственост, по аргумент за противното от нормите, както чл. 13, ал. 1 СК - 68 (отм.), така и на чл. 19, ал. 1 СК - 86 (отм.) и чл. 21, ал. 1 СК - 2009 г., уреждащи
режима на придобиване на вещни права в режим
на съпружеска имуществена общност. Според всички посочени норми, хипотезите при които придобитото на името на
някой от съпрузите имущество не попада в този
режим касае безвъзмездното придобиване по дарение и наследяването.
Придобитото по този начин имущество остава индивидуална собственост на съпруга,
който го е придобил.
С одобрена съдебна
спогодба по гр. д. № 2188/1978 г. на Софийски районен съд, 39 състав, процесният апартамент е поставен изцяло в дял на К.П.М.– И.,
като останалите съделители са получили парично уравняване на дяловете
си, съгласно спогодителния протокол.
Според разясненията,
дадени с ППВС № 5/1972 г., т. 3,
което не е загубило сила по този въпрос, „когато по реда на чл. 288, ал.
2 ГПК (отм.) през време на брака
се постави в дял на съпруга-сънаследник
неподеляемо наследствено жилище и последният е осъден да заплати
на останалите сънаследници суми за уравнение на
дяловете им, съпругът - сънаследник остава индивидуален собственик на частта,
която има по наследство, а върху закупената част от жилището
възниква съпружеска имуществена общност, ако тя е изплатена
през време на брака със
средства на семейството“.
Следователно, в хипотезите на придобиване през време на брака
от единия съпруг на идеална
част от имот
по силата на постигната в делбено производство и одобрена от съда
спогодба, с която съпругът-сънаследник е поел задължение да заплати
на другите сънаследници парични суми за уравнение
на дяловете им, върху така придобитата идеална част от
наследствения имот възниква съпружеска имуществена общност, когато сумите за уравнение на дяловете
са изплатени през време на
брака със средства на семейството.
(в този смисъл: решение № 184 от
31.01.2019 г. по гр. д. №
219/2018 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 99 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 4691/2019 г., г. к., І Г. О. на
ВКС и т. н.).
Както се посочи, в случая от спогодителния протокол е видно, че
останалите съделители са получили съответните суми за
уравняване на дяловете си от имота. Щом като по силата на съдебна
спогодба по делба съделителят, получил в дял делбения имот, е изплатил сумите за уравняването на дяловете на
останалите съделители, като се предполага, че след като е станало по време на брака сумите са
изплатени със семейни средства, изкупената част се включва в съпружеската
му имуществена общност.
Към момента на
смъртта на К.И.на 08.11.2016 г., е бил в действие
СК от 2009 г., като съгласно § 4, ал. 1
ПЗР на СК от 2009 г. правилата на новия СК относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат
и за имуществата, придобити от съпрузите
по заварени бракове. СК - 2009 г. не
предвижда нищо различно от предишните уредби относно възникване на
съсобствеността от СИО.
Следователно само върху 2/3 от имота е възникнала СИО, а не както приема
СРС върху целия имот. Останалата 1/3 от имота е останала индивидуална
собственост на наследодателката К.П.М.-
И..
След смъртта на К.П.М.-
И., 1/3 част от имота е поделена по равно между съпруга и децата й, т. е. на 3
части - 1/3:3 - по 1/9 част за всеки. (чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН).
От останалите 2/3
части от имота, които са станали СИО, съпругът
наследява половината 1/3 част, а останалата 1/3 част се поделя между него и
двете деца по равно – т. е. отново се разделя на 3 или 1/3:3
=1/9 част за всеки.
При това след смъртта
на К.П.М.– И.съпругът й Д.Т.И.е получил 1/9 част от частта, индивидуална
собственост на съпругата си + 1/3 част (неговата част от СИО) и още 1/9 част от
частта на съпругата си в СИО – или той е получил 5/9 идеални части от имота по
наследство.
Съответно децата на К.П.М.– И.и
Д.Т.И., двете им дъщери : В.Д.И.и П.Д.И. са получили по 1/9 част от частта от
имота, която е останала лична собственост на майка им, както и по 1/9 част, от
частта, която е станала СИО.
Следователно те са притежавали по 2/9 ид. части от процесния имот.
По
отношение на прехвърлителни сделки, с който ищецът Н.П.
се легитимира като собственик на имота, а именно : покупко-продажба на недвижим
имот № 176, том IV, per. №
15045, дело № 986 от 20.06.2018 г., с която Д.Т.И.е прехвърлил 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот
в полза на ищеца Н.А.П. и договор за продажба на наследство № 131, том VI, peг. № 14537
от 2018 г., с която В.Д.И.е прехвърлила на ищеца Н.А.П. цялото наследство,
оставено й от К.М.– И., въззивният състав приема
следното :
Облигационното
действие на сключения договор за покупка - продажба поражда валидно задължение
за прехвърляне на собствеността, а неизпълнението му – поражда право за
насрещната страна да развали договора. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че продажбата на чужда вещ
не е нищожна сделка, а единствено не поражда вещно - транслативно действие като не прави купувача собственик на прехвърляното
чуждо имотно благо. По такава
сделка продавачът не е изпълнил задължението
си да прехвърли
правото на собственост, поради което сделката би подлежала на разваляне, с възможност за реализиране на правата при
евикция.
В този смисъл
е и становището, възприето в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, според което „вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена
с нотариален акт, настъпва само тогава,
когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат
от нейните последици, които в този случай са
облигационни и относителни (само между
страните по сделката) - по аргумент от чл.
21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това
е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност
и е елемент от фактическия състав, от който възникват
последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният ефект на този нотариален
акт. Формата за действителност трябва да бъде
запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи
от неизпълнението на валидния договор,
който не е произвел транслативен ефект.“.
В
заключение съдът намира за основателно възражението на жалбоподателката, че покупко-продажба
на недвижим имот № 176, том IV, per. №
15045, дело № 986 от 20.06.2018 г., с която Д.Т.И.е прехвърлил 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот
в полза на ищеца Н.А.П. ще породи правно действие само по отношение частта от
имота, която е можело да се прехвърли от продавача – т. е. само за притежаваните
от него 5/9 идеални части, а не за прехвърлените 4/6 части. След приравняване
на дробите под общ знаменател (18) се получава, че продавачът е прехвърлил
12/18 части (4/6), а притежава по наследство само 10/18 (5/9) части. Предвид
посочената по – горе практика въззивният съд приема, че посочената покупко – продажба е породила транслативан
ефект за ищеца само по отношение на притежаваните от прехвърлителя
Д.Т.И.5/9 части от имота.
По
отношение на продажбата на наследство № 131, том VI, peг. №
14537 от 2018 г., с която В.Д.И.е прехвърлила на ищеца Н.А.П. цялото
наследство, оставено й от К.М.– И., въззивният съд
намира следното :
Като
тълкува смисъла на договора в неговата цялост и волята на прехвърлителката,
изразена в т. 1 от договора, съдът приема, че В.И.е изразила валидно воля да
продаде на ищеца Н.П. цялото наследство, оставено от майка й К.М.- И.,
включително съответната идеална част от процесния
недвижим имот. Т. е. от договора не следва извод, че продавачката е имала
намерение да запази право на собственост върху някаква част от имота след
прехвърлянето. При това, независимо от посочената погрешно дробно идеална част
в договора, съдът приема че в него е изразена изрично воля за продажба на
цялата идеална част от наследствения имот, притежавана от В.И., която е 2/9
части, както се посочи по – горе.
Предвид направените
до момента изводи в съвкупност, въззивният състав споделя крайният решаващ
извод на СРС, че искът за делба на процесния
апартамент е основателен и същата следва да се допусне, но при квоти от 7/9 за
ищеца Н.П. и 2/9 за К.Р.Р., действаща със съгласието на законния й представител - баща Р.Р.К., конституирана
на мястото на първоначалния ответник П.Д.И..
Доколкото крайните изводи на настоящия състав не съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено само в оспорената част - относно квотите, при които е допусната
делбата на съсобствения имот и да се определят
правилните квоти на страните в съсобствеността.
Решението е влязло в сила в частта, в която е
допусната делбата на имота, като неоспорено от страните.
По разноските
пред СГС:
Предвид изхода от спора в полза на въззивника
- ответник следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер
на 40 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид направеното искане, в полза на адвокат К.Д.,
процесуален представител на въззивника, следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за въззивното
производство, на основание чл. 38, ал. 1
и ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7
НМРАВ, за безплатно процесуално представителство.
Водим от горното Софийски
градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №
171277/19.07.2019 г. постановено по гр. д. № 43811/2018 г. на 63 с - в, в частта, в която са определени притежаваните
от съделителите квоти в имота, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ притежаваните от съделителите квоти от правото на
собственост върху апартамент с идентификатор
68134.100.171.1.6.,
находящ се в гр. София, район „Средец", ул. „******,
съгласно данъчна оценка, вход А, на 2 етаж, със застроена площ от 78, 08 кв. м,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, антре и входно антре, при
съседи: на запад - ул. „Добруджа"; на север - апартамент, собственост на Л.У
шева; на изток - стълбище, на юг - калкан; отдолу - апартамент, притежаван от Н.С.,
отгоре - апартамент, собственост на П. Б., и при съседи с посочени
идентификатори: на същия етаж 68134.100.171.1.7; под обекта 68134.100.171.1.3;
над обекта 68134.100.171.1.9, заедно със зимнично
помещение, съгласно данъчна оценка с площ от 50 кв. м, при съседи: на запад -
ул. „Добруджа"; на юг - коридор и сем. Х.; на изток - Ан. К. и К.М.; на
север - калкан, заедно със 7, 35 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място, съставляващо парцел VI, в квартал
455 по плана на гр. София, местност „Центъра“, както следва:
- 7/9 ид. ч. за Н.А.П., с
ЕГН ********** и
- 2/9 ид. ч.
за К.Р.Р., ЕГН **********, действаща със съгласието
на законния й представител - баща Р.Р.К., конституирана
с определение № 172686 от 22.07.2019 г. на СРС на мястото на П.Д.И., с ЕГН **********,
починала на 02.05.2019 г.
РЕШЕНИЕТО №
171277/19.07.2019 г. постановено по гр. д. № 43811/2018 г. на 63 с-в, в частта, в която е допусната съдебна делба на описания по - горе имот е влязло в
сила, като неоспорено от страните.
ОСЪЖДА Н.А.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Г. да заплати на К.Р.Р., ЕГН **********, действаща със съгласието на законния й
представител - баща Р.Р.К., с адрес ***,
офис 2, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за въззивното производство в размер на 40 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Н.А.П., с ЕГН ********** да заплати на
адвокат К.Д., с личен № ********** във ВАдвС, с адрес
: гр. София, ул. „*********, офис 2 адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7 НМРАВ, за безплатно процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в 1 - месечен срок от връчване преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.