Решение по дело №2304/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 100
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520202304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Русе, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202304 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х. Н. ЮС., чрез процесуален представител, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 38-0002634/16.09.2021г. на Директора на
РД ”АА” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят управлявал автобус категория М 2 „Мерцедес 408Д“ с ДК № Р 24 61
КР, като извършвал обществен превоз на пътници с маршрутно разписание по автобусна
линия гр.Русе – с.Бисерци № 18101, възложено от община Русе на превозвача, при който
работел. На 29.07.2021. на автогара Русе - Юг му била извършена проверка от служители на
РД “АА“ - гр. Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните
актове по прилагането му. В хода на проверката се установило, че той тръгва по
маршрутното разписание в 10,15 ч., при положение, че това е следвало да стане в 10 ч. на
29.07.2021г. За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от
св.Д.Д., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му
било наложено административно наказание за нарушение по чл.37а т.1 от Наредба № 2 от
1
15.03.2002г. на МТС вр.чл.105 ал.1 от ЗАПр „глоба“ в размер на 200 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя
страна да налага излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои
отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така
и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното
производство факти, които приети за осъществили се факти не се и оспорват от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление са отразени датата и
мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Еднозначно и безспорно е установено, че жалбоподателят е имал закъснение от около
15 минути като водач на автобус по маршрутно разписание гр.Русе – с.Бисерци на
29.07.2021 г., при начален час на тръгване в 10 ч. Съгласно чл.37а т.1 от Наредба № 2 на
МТС водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да извършва
превозите в съответствие с възложеното маршрутно разписание. С това той действително е
нарушил разпоредбата на субсидиарния състав по чл.105 ал.1 от ЗАПр., доколкото за
подобно нарушение няма изрично предвиден нарочен административнонаказателен състав.
2
Налице са обаче предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като от
приложената по делото справка за нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му се установява, че същият е наказван общо девет пъти, като седем от тях
касаят проверката, извършена на процесната дата. Доколкото те не са влезли в сила предвид
обжалването им по съдебен ред, от тях не могат да се правят изводи във вреда на
жалбоподателя. Не могат да бъдат опровергани твърденията на защитата, че закъснението,
което е изключително малко се дължи на попадане в задръстване и зареждане с гориво на
бензиностанция. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и целите на наказанието по отношение на
този жалбоподател биха били постигнати като същият бъде предупреден, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на материалните
предпоставки за това, административнонаказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение на материалния закон, поради и което същото следва да бъде
отменено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.2 вр.ал.4 от ЗАНН ,съдът :


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38–0002634/16.09.2021 г. на Директора на РД
”АА” -гр.Русе, с което на Х. Н. ЮС. с ЕГН ********** му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Н. ЮС. с ЕГН **********, при извършване на друго
административно нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАПр, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на това решение, че за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
3
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4