№ 676
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110138465 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
ПРЕДЯВЕНИ са от Ц. Б. И. от гр. София срещу ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ на ******** – ГРАД ОБЕКТИВНО кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1 и т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР, обн.
ДВ бр. 26 от 29 Март 2011 г./, за установяване по отношение на ТП на
******** – ГРАД, че в периода от 01.09.1984 г. до 01.07.1991 г. Ц. Б. И. е
работил по трудово правоотношение на различни длъжности в различни
структури на Димитровски комунистически младежки съюз /ДКМС/ и
Българска демократична младеж /БДМ/ в гр. София, както и е бил
командирован в гр. Москва, СССР (сега Русия), с продължителност на
работния ден 8 часа и половина на ден при петдневна работна седмица и
ненормиран работен ден, който период от 01.09.1984 г. до 01.07.1991 г. се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както следва:
От 01.09.1984 г. до 31.12.1985 г. е работил на длъжност „сътрудник“ в
отдел „Организационен” на Димитровски районен комитет на ДКМС.
От 01.01.1986 г. до 31.10.1987 г. е работил на изборна длъжност като
„секретар“ на „ИВД” на Димитровски РК на ДКМС.
От 01.11.1987 г. до 16.04.1989 г. е работил на изборна длъжност като
„секретар“ на ОбК на ДКМС - Илинден.
1
От 17.04.1989 г. до 13.03.1990 г. е работил на длъжност „политически
сътрудник“ в Комисията по организационните въпроси на ЦК на ДКМС.
От 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. е работил на длъжност „сътрудник“ в
БДМ, като в рамките на този период от 17.07.1990 година до 01.07.1991 г е бил
командирован в Москва.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2024 г. се поддържа от
страна на ищеца чрез неговия процесуален пълномощник адвокат Йорданова,
че работодател на ищеца в заявените процесни периоди е Димитровски
комунистически младежки съюз (ДКМС), както и за последния период
работодател е Българска демократична младеж (БДМ). Конкретизира също
така, че отделните районни комитети, както и Централен и Общински
комитети, това е вътрешно структуриране на дейността на ДКМС в
изследвания процесен период. „При заверката в трудовите книжки, ако е
отразено Общински комитет или Районен комитет, или Централен комитет
това не са различни работодатели, а това са структури на единствения
работодател“ на ищеца ДКМС, а след промяната БДМ.
Съображения в подкрепа на предявените искове се излагат от ищеца чрез
адвокат В. Р. - Й. в исковата молба, в писмено заявление от 27.03.2023 г., в
първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2024 г. в
хода на устните състезания и в писмени бележки по съществото на спора от
05.04.2024 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ***********, гр. София, чрез процесуалния си
пълномощник юрисконсулт Д.В. в писмен отговор на исковата молба от
13.04.2023 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове.
Така застъпената теза се развива от страна на ответника чрез юрисконсулт В. и
в писмено становище по съществото на спора от 29.03.2024 г. Моли се съда да
отхвърли предявените искове.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими.
Относно исковете за установяване на трудов стаж на Ц. Б. И. при ДКМС
за периодите:
от 01.09.1984 г. до 31.12.1985 г. на длъжност „сътрудник“ в отдел
„Организационен” на Димитровски районен комитет на ДКМС;
от 01.01.1986 г. до 31.10.1987 г. на изборна длъжност като „секретар“ на
„ИВД” на Димитровски РК на ДКМС;
от 01.11.1987 г. до 16.04.1989 г. на изборна длъжност като „секретар“ на
ОбК на ДКМС – Илинден и
2
от 17.04.1989 г. до 13.03.1990 г. на длъжност „политически сътрудник“ в
Комисията по организационните въпроси на ЦК на ДКМС,
съдът намира, че последните са неоснователни, по следните
съображения: По делото не са представени регламентирани от нормата на чл.
6, ал. 2 ЗУТОССР документи, установяващи вероятност в посочените периоди
– от 01.09.1984 г. до 13.03.1990 г. да е положен претендирания трудов стаж.
Нормата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР установява изискване писмените
доказателства по чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът по време на полягане
на стажа. Кадровата справка от месец август 1989 г., съставена от председател
на комисията по организационните въпроси, А.В. (лист 8 и 9 от делото) не се
установява да е съставена от твърдения от ищеца работодател ДКМС;
извлеченията от Протокол № 28, решение № 16 от заседание на Бюрото от
17.04.1989 г. (лист 10 от делото) и от Протокол № 40, решение № 86 от
заседание на Бюрото от 20.10.1989 г. (лист 11 от делото), не установява да са
издадени от твърдения от ищеца работодател ДКМС, доколкото и двата
документа носят подпис неясно на кое лице и в какво му качество от името на
„Сектор „Бюро и секретариат“, неясно при коя точно организация;
извлеченията от фишове за заплата, респ. трудово възнаграждение (лист от 16
до 23 от делото, включително) не се установява от кого точно (кой
работодател) са съставени/издадени, предвид липсата на отбелязване върху
преписите от документи, приложени към исковата молба на това
обстоятелство. Преписите от Пропуск и служебни карти на лист 61 от делото,
докладната записка от 17.04.1989 г. на лист 62 от делото, Атестат от октомври
1987 г. на лист 63 от делото и двете грамоти на лист 64 и 65 от делото, не са
сред документите, установени в чл. 6, ал. 2, т. 1 – т. 9 от ЗУТОССР, като
настоящият съдебен състав не ги възприема и като такива по чл. 6, ал. 2, т. 10
от ЗУТОССР – други подобни на тези по предходните точки – трудов договор,
допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на
компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за
възлагане на управление и контрол.
При това положение и доколкото за периода от време от 01.09.1984 г. до
13.03.1990 г. от страна на ищеца не са представени по делото писмени
доказателства по чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, установяващи вероятността на
трудовия /осигурителен стаж, издадени от работодателя /осигурителя, при
който се твърди, че е придобит стажът и по време на полагане на стажа, то на
основание чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР събраните по делото гласни доказателства
относно горния период се явяват недопустими и не следва да бъдат вземани
предвид при постановяване на съдебното решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете на Ц. Б. И. за
установяване на трудов стаж при ДКМС за периодите:
3
от 01.09.1984 г. до 31.12.1985 г. на длъжност „сътрудник“ в отдел
„Организационен” на Димитровски районен комитет на ДКМС;
от 01.01.1986 г. до 31.10.1987 г. на изборна длъжност като „секретар“ на
„ИВД” на Димитровски РК на ДКМС;
от 01.11.1987 г. до 16.04.1989 г. на изборна длъжност като „секретар“ на
ОбК на ДКМС – Илинден и
от 17.04.1989 г. до 13.03.1990 г. на длъжност „политически сътрудник“ в
Комисията по организационните въпроси на ЦК на ДКМС, се явяват
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно иска на Ц. Б. И. за установяване на трудов стаж при БДМ за
периода от 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. като „сътрудник“ в БДМ, в рамките на
който период от 17.07.1990 година до 01.07.1991 г е бил командирован в
Москва, съдът приема, че са налице писмени доказателства, установяващи
вероятността на стажа по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 10 ЗУТОССР –
ангажираните с исковата молба Трудов договор № 90/14.03.1990 г., Заповед №
422/17.07.1990 г. за командироване и Заповед № 295/06.08.1991 г. за
прекратяване на трудовия договор с Ц. Б. И. за работа като представител в
БДМ – Москва, считано от 01.07.1991 г., при което положение за действително
полагания труд и съответно установяване на трудов стаж при работодателя
БДМ от 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. като „сътрудник“ в БДМ, в рамките на
който период от 17.07.1990 година до 01.07.1991 г. ищецът е бил командирован
в Москва, е допустимо събиране на гласни доказателства, на основание чл. 6,
ал. 1 ЗУТОССР. Цитираните документи не установяват полагане на труд от
ищеца по възникналото по силата на Трудов договор № 90/14.03.1990 г.
трудово правоотношение. Съгласно т. 2 от трудовия договор работникът се
задължава да постъпи на работа на 14.03.1990 г. или в двуседмичен срок от
връчването на екземпляр от договора, подписан от двете страни. Върху
екземпляра от договор на лист 12 и 13 от делото не е отбелязана датата на
връчване на Ц. Б. И. и е недопустимо да се предполага в кой момент е станало
това. Със Заповед № 295/06.08.1991 г. се прекратява трудовия договор с Ц. Б.
И. за работа като представител в БДМ – Москва, считано от 01.07.1991 г.,
което е индиция за сключване на друг трудов договор, различен от
представения по делото, който друг трудов договор се прекратява с
последната заповед на Председателя на Националния изпълнителен съвет на
БДМ.
По делото не са ангажирани годни доказателства, установяващи
твърдените от страна на ищеца обстоятелства, че в периода от 14.03.1990 г. до
01.07.1991 г. Ц. Б. И. е работил по трудово правоотношение с работодател
Българска демократична младеж (БДМ) на длъжност „сътрудник“ в БДМ, с
продължителност на работния ден осем часа и половина, ненормиран работен
ден, при петдневна работна седмица, в рамките на който период от 17.07.1990
година до 01.07.1991 г. ищецът е бил командирован в Москва.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
4
установяват последните обстоятелства.
Горното мотивира съда да приеме, че предявените искове са изцяло
недоказани и като такива да ги отхвърли изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не се
следват разноски.
Ищецът не дължи по сметка на Софийски районен съд държавна такса и
разноски, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред. Внесената на 15.07.2022 г. по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в определен от ищеца размер 30 лв. е
недължимо платена и подлежи на възстановяване след надлежно отправено
писмено искане за това. Нормата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР освобождава ищеца
от плащане на такси и разноски към съда. Относно направените от другата
страна в процеса разноски и възнаграждението за юрисконсулт, ако е страната
е представлявана от такъв, са приложими общите правила за разноските по чл.
78 ГПК, по силата на чл. 10 от ЗУТОССР.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането
на правната помощ, вр. чл. 10 от ЗУТОССР ищецът Ц. Б. И. следва да бъде
осъден да заплати на ***********, гр. София сумата от 180 лв. –
възнаграждение за един юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Ц. Б. И. с ЕГН ********** с адрес
******** със съдебен адресат адвокат В. Р. - Й. – ******** срещу
*********** с адрес ********* обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1 и т. 3 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР, обн. ДВ бр. 26 от
29 Март 2011 г./, за установяване по отношение на ТП на ******** – ГРАД, че
в периода от 01.09.1984 г. до 01.07.1991 г. Ц. Б. И. е работил по трудово
правоотношение на различни длъжности в различни структури на
Димитровски комунистически младежки съюз /ДКМС/ и Българска
демократична младеж /БДМ/ в гр. София, както и е бил командирован в гр.
Москва, СССР (сега Русия), с продължителност на работния ден 8 часа и
половина на ден при петдневна работна седмица и ненормиран работен ден,
който период от 01.09.1984 г. до 01.07.1991 г. се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, както следва:
От 01.09.1984 г. до 31.12.1985 г. е работил на длъжност „сътрудник“ в
отдел „Организационен” на Димитровски районен комитет на ДКМС;
От 01.01.1986 г. до 31.10.1987 г. е работил на изборна длъжност като
5
„секретар“ на „ИВД” на Димитровски РК на ДКМС;
От 01.11.1987 г. до 16.04.1989 г. е работил на изборна длъжност като
„секретар“ на ОбК на ДКМС – Илинден;
От 17.04.1989 г. до 13.03.1990 г. е работил на длъжност „политически
сътрудник“ в Комисията по организационните въпроси на ЦК на ДКМС и
От 14.03.1990 г. до 01.07.1991 г. е работил на длъжност „сътрудник“ в
БДМ, като в рамките на този период от 17.07.1990 година до 01.07.1991 г е бил
командирован в Москва, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. Б. И. с ЕГН ********** с адрес ******** със съдебен
адресат адвокат В. Р. - Й. – ******** ДА ЗАПЛАТИ на *********** с адрес
********* сумата от 180 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23,
т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 10 от ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6