МОТИВИ №
/…...05.2021г.
към ПРИСЪДА № 260012
от 06.04.2021г. по НОХД № 182
по описа за 2015 г. на КРС
Производството
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр. Костинброд в КРС обвинителен
акт срещу М.С.Д. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК .
В съдебно заседание на 07.06.2016г.
по искане на пострадалия, съгласно диспозитива на ОА – Г.Н.С.
с ЕГН: ********** съдът го е конституирал в качеството му на частен
обвинител и граждански ищец, като е
приел
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него
срещу подсъдимия М.Д., граждански иск за сумата от 8
000.00 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие от твърдяното деяние.
В съдебно заседание КРП се
представлява от прокурор Иванов.
В хода на съдебните прения , последният поддържа повдигнатото обвинение,
като сочи, че по безспорен и категоричен начин е доказано времето, мястото,
начина и авторство на извършеното деяние.
Прокурорът намира, че по описания в обвинителния акт начин, подсъдимият е
причинил вредоносния резултат, като действията му се доказват от показанията на
св. Ж. и св. С., а вида и характера на нанесената телесна повреда – от
заключението на СМЕ.
Предвид изложеното, прокурорът иска подсъдимият М.Д. да бъде признат за виновен , като му се наложи наказание към
минимално предвидения размер.
Относно предявения граждански иск, прокурорът не взима отношение.
В съдебно заседание , гражданският ищец и частен
обвинител се представлява от адв. К..
В хода на съдебните прения, последната от името на
доверителя си поддържа обвинението. Сочи, че последното е несъмнено доказано с
показанията на св. Ж., св. С. и св. Д..
В заключение , адв.К. моли подс.Д. да бъде признат за
виновен , като бъде уважен , предявения от доверителя й граждански иск изцяло,
ведно със сторените по делото разноски.
В съдебно заседание , подс. Д. се явява лично и с адв.Ч..
В хода на съдебните прения, последният сочи, че
по делото са събрани противоречиви
гласни доказателства. В тази връзка се навеждат възражения за необективност на
показанията на св. Ж. , респективно за недоказаност на обвинението.
В хода на съдебното следствие, подс. Д. се възползва от
правото си да не дава обяснения.
В хода на съдебните прения моли да бъде оправдан, а в
последната си дума , заявява, че не е извършил деянието.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.С.Д. е роден на *** ***, българин,
българско гражданство, със средно образование,
женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 06.08.2014г. св. Г.С. започнал работа в „ Транспортер-М“ООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Спасина Димитрова на длъжност „шофьор ,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“.
За изпълнение на служебните му задължения на св. С. бил предоставен товарен
автомобил марка „МАН-ТГА“ , модел „460“ с ДК № СА 4879 ММ.
По същото време подс. Д. заемал длъжността „шофьор“ в „ Транспортер-М“ООД с
ЕИК *********, но като баща на Спасина Димитрова фактически контролирал
дейността на дружеството, вкл. и работата, извършвана от св. С..
На 13.08.2014 г., около обяд, св. С.
натоварил в посочения товарен автомобил пшеница, собственост на ТД „Неотрон“
ООД, представлявано от св. К. от землището на с. Лозен до зърнобаза на ТД
„Фермер пойнт“ ООД, находяща се в гр. Костинброд.
Вместо да закара товара в посочената зърнобаза, св. С. се отклонил и спрял
в с. Кривина.
По същото време от там минал св. К. и като забелязал товарния автомобил със
собственото на управляваното от него дружество се свързал по телефона с подс. Д.
да му поиска обяснение.
Подс. Д. заявил, че няма представа за причината, поради която св. С. се
намира в с. Кътина , а не в зърнобазата в гр. Костинброд. Двамата се разбрали
да се срещнат в зърнобазата и да направят ревизия на стоката в товарния
автомобил.
Св. К. пристигнал първи, а след него , около 14:00ч., пристигнал св. С..
След това дошъл и св. Д., видимо ядосан.
Св. С. качил товарния автомобил на кантара и след като се установило, че
товарът отговаря по количество , св. К. си тръгнал.
Подс. Д. извършил проверка за количеството гориво в автомобила и между него
и св. С. възникнал конфликт по повод нерегламентирани действия на последния.
Подс. Д. обвинил св. С. за липсващо гориво, след което словесния конфликт
прераснал в сбиване, по време на което св. С. паднал на земята. След това св. С.
се изправил , взел от товарния автомобил собствен сак с вещи и напуснал
зърнобазата.
След това св. С. отишъл на портала на складова база „Ролпласт“ , находяща
на се на около 700-800 м. и поискал от охраната – св. Д. да го пусне вътре , да
се измие и преоблече.
Св. С. споделил на св. Д., че „шефът“ му го е пребил в следствие , от което
е дефекирал в бельото си.
Св. Д. отказал да го пусне , но го насочил в страни от портала , където да
се преоблече.
След това св. Д. помолил св. Ж. – шофьор в „Ролпласт“, който имал курс към
гр. София, да откара св. С. до някъде. Св. Ж. се съгласил и откарал св. С. ***,
като го оставил в района на Централна гара.
На 14.08.2014г. св. С. посетил УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, КСМД, където
съобщил за нанесен на 13.08.2014г. побой.
При прегледа, обективно било установено, че външно от дясната вежда по
кожата на слепоочието вдясно и в средната трета на дясната скулна област има
петнисто синкаво червеникаво
кръвонасядане на полощ 7/5см., като околните меки тъкани са оточни.
Констатирано е и мораво кръвонасядане с диаметър 5,5 см. по вътрешно задната
повърхност на дясната мишница на границата средна и горна трета.
За направените констатации било издадено СМУ № 263/2014г. за констатирани
повреди, причинили на пострадалия болка и страдание.
Посочено е , че посочените увреждания
се дължат на действието на твърди тъпи предмети.
Съдебният лекар не констатирал обективни находки в областта на дясното ухо
на св. С., но последният съобщил за болка и заглъхване, поради което му било
дадено предписание да посети специалист УНГ.
На 15.08.2014г. на св. С. било извършено изследване на слуха в I-ва МБАЛ –
София ЕАД.
На 18.08.2014г. св. С. , отново посетил УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, КСМД,
където представил резултатите от проведеното му изследване на слуха.
На базата на представените документи било издадено СМУ № 631/18.08.2014г.
за констатирано разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо със
звукопроводно намаление на слуха , със слухова загуба от 65 децибела, което е
довело до трайно намаление на слуха.
На 23.01.2015г. на св. С. било извършено изследване на слуха в I-ва МБАЛ – София ЕАД, при което е
установено звукопроводно намаление на слуха , със слухова загуба от 69
децибела
По делото е изготвена и приета СМЕ, оспорена от защитата , видно от чието
заключение , пострадалият е получил :
1.
Кръвонасядане в областта на дясно слепоочие, дясна скулна
област, дясна ушна мида и дясна мишница , които наранявания според вещото лице
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето , неопасно за
живота. Посочените травми, според вещото лице са получени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да се получат от удари с юмруци и ритници.
2.
Разкъсване на
тъпанчевата мембрана на дясното ухо със звукопроводно намаление на слуха , със
слухова загуба от 69 децибела, което е довело до трайно намаление на слуха на
дясното ухо. Посочената травма, според вещото лице е получена от удар
в областта на ушната мида.
3.
Нарушение на вестибуларната функция , което е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е получено в следствие
на психотравма , нанесена по време на инцидента.
Така описаната фактическа обстановка се установява
от събраните в хода съдебното производство, писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. М. – към 2014г. служител на ТД „Фермер
пойнт“ ООД с месторабота – зърнобаза Костинброд.
От показанията на този свидетел се установява, че на 13.08.2014г. св. К. му
се е обадил и го е уведомил, че трябва да очаква товарен автомобил, който
тръгва от полето. Час по-късно св. К. отново се свързал със св. М. и му казал,
че не трябва да разтоварват автомобила като пристигне, а само да го премерят
заедно с товара и да го чакат, да дойде.
Св. М. изпълнил казаното от св. К. , като в показанията си сочи
обстоятелствата по пристигането на последния, товарния автомобил, управляван от
св. С. и подс. Д..
Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на св. У.-служител
на „Фермер пойнт“ ООД с месторабота – зърнобаза Костинброд и св. К..
И тримата свидетели заявяват, че не са възприели сбиване, а само вербален
конфликт заради отклонението в маршрута на товарния автомобил, липсата на
гориво и повреда(срязана гума) от
предишен ден.
Съдът не кредитира показанията на св. С. в основните им, релевантни за
предмета на доказване части. Така св. С. твърди , че подсъдимият му е нанесъл
„зверски“ побой, продължил от 20 до 30 минути, като е поел множество, силни
удари с юмруци , като подс. Д. го е ритал с крака по тялото и главата, докато
(на два пъти) пострадалият е бил на земята.
Така описаното по никакъв начин не отговаря на обективните находки,
обективирани в СМУ № 263/14.08.2014г.
Недостоверно, както от медицинска, така и от житейска гледна точка е при
така описаните удари в тялото и главата на пострадалия, последният да получи петнисто
синкаво червеникаво кръвонасядане на
полощ 7/5см., външно от дясната вежда по кожата на слепоочието вдясно и в
средната трета на дясната скулна област, съпроводено с оток на околните меки
тъкани и мораво кръвонасядане с диаметър 5,5 см. по вътрешно задната повърхност
на дясната мишница на границата средна и горна трета.
Показанията на св. С. страдат ,
както от вътрешна противоречивост, така са в противоречие с писмените
доказателства по делото.
Така в показанията си пред съда, св. С. заявява, че след като св. Ж. *** в
района на Централна гара, първият е посетил ИСУЛ и 9 РУ СДВР.
По делото са събрани писмени доказателства, от които е видно, че С. е
посетил не ИСУЛ, а УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и не на 13.08.2018г., а на
14.08.2018г., а жалба в ОД на МВР е подал на 18.08.2014г., като няма данни да е
посещавал , което и да е полицейско
управление.
Съдът не кредитира показанията на св. Ж..
По делото е приложено писмо, озаглавено „Декларация“ от „Ролпласт
транспорт“ООД с приложени към него пътен лист и GPS координатите на , управлявания от св. Ж. автомобил , от които се
установява, че на 13.08.2014г. автомобилът е напуснал базата на „Ролпласт“ в
гр. Костинброд в 13:22ч. и се е завърнал в 19:26ч., от което следва, че св. Ж.
не е бил в района на гр. Костинброд в 14:30ч., когато според обвинението е
извършено процесното престъпление.
По отношение приетата по делото СМЕ, съдът намира следното: На първо място
в т. 1, б.“а“ от заключението, вещото лице е описало за констатирано,
нараняване на ушната мида на дясно ухо, като не става ясно от къде е почерпило
данни за него. В приложената медицинска документация липсва описание на
кръвонасядане в тази част на тялото.
На следващо място в т. 3, вещото лице е посочило , че констатираното т. 1, б.“б“ разкъсване на тъпанчевата
мембрана на дясното ухо със звукопроводно намаление на слуха , със слухова
загуба от 69 децибела, което е довело до трайно намаление на слуха на дясното
ухо е получено от удар в областта на ушната мида. За съда е неизвестно на
базата на какви доказателства вещото лице е стигнало до категоричен извод , че
на пострадалия е бил нанесен удар с юмрук в областта на дясно ухо. В тази
връзка е нужно да се посочи, че лекарят, извършил непосредствено
освидетелстване на св. С. на 14.08.2014г. не е констатирал обективни находки в
областта на ухото, а в последващото освидетелстване по писмени данни на
18.08.2014г. само е описал резултата от извършено изследване в I-ва МБАЛ –
София ЕАД. Показателно е , че съдебният лекар не е посочил механизъм на
нанасяне на телесното увреждане, а само е посочил медикобиологичния признак ,
който осъществява.
Не на последно място не почиват на обективни данни и изводите на вещото
лице по т. 1, б.“в“ за причинноследствена
връзка между диагностицирано нарушение на вестибуларната функция и случилото се
на 13.08.2014г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери за недоказано, че
подсъдимият М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл. по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а именно:
на 13.08.2014 г., около 14:30 ч. в гр. Костинброд, обл. София, в складова база
„Фермер Пойнт“ ООД, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на главата и тялото причинил на Г.Н.С. с ЕГН: **********
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на тъпанчевата мембрана на
дясното ухо, което увреждане реализира медико-биологичния признак трайно
намаление на слуха на дясно ухо за повече от 30 дни.
Както беше посочено по-горе , при анализа на приетата по делото СМЕ, по
делото не е установена причинно-следствена връзка между конкретно действие на
подс. Д. и констатираното увреждане на слуха , на пострадалия.
Липсват доказателства, даже липсват твърдения и от самия пострадал в
разпита му като свидетел, че подс. Д. му е нанесъл удар в областта на дясно
ухо, като липсват и обективни находки, охлузване, зачервяване, оток и пр.
Предвид извода на съда, неоснователен се явява и предявения граждански иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите - имуществени
и неимуществени, които виновно е причинил другиму. За да е осъществен съставът
на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и противоправно
поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.
В настоящият случай, съдът изложи аргументи за
недоказано извършено, такова посегателство срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия, което да е довело до
съставомерен по чл. 129 от НК резултат,
респективно липсва причинно- следствена
връзка между деянието на подс. Д. и вредоносния резултат.
Следователно, елементите, касаещи обективната
страна на състава на непозволено увреждане, не са изпълнени.
Изложените съображения мотивират извод за оправдаване
на подсъдимия и отхвърляне на
гражданския иск, като неоснователен.
По
изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: