Определение по дело №3547/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8776
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110103547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8776
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110103547 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Т. Г. против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а
предявеният с нея иск е допустим.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба в законоустановения
срок е постъпил отговор от ответника, като последният релевира възражение за
недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на правен
интерес за ищеца. Процесуалната легитимация на последния се обуславя от заявената от
него принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от
него право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството
на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител
на правното задължение. Поради това че процесуалната легитимация на двете страни следва
не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено
от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос
по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не
и допустимостта на иска. Отделно от това в исковата молба са наведени и твърдения за
настъпила погасителна давност на процесното вземане, което от своя страна е допълнително
основание за наличието на правен интерес. С оглед на изложеното съдът приема, че
възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА препис на изпълнително дело № 551/2018 г. на ЧСИ Стоян Благоев
Якимов.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.05.2022 г. от 11:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Т. Г. срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3394 лв., от които 853 лева, представляваща главница и 2541, представляваща
лихва за забава, дължими по кредит с вид „Придобивания на вземане по кредити“ №
667627/01.10.2015 г., която сума ответникът е придобил въз основа на договор за цесия от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на 16.11.2010 г.
В исковата молба ищецът излага, че при направена справка за кредитна задлъжнялост в
Централен кредитен регистър на Българска народна банка с изх. № БНБ – 137326/30.12.2021
г. разбрал, че ответникът е подал информация за дължим кредит в размер на 3394 лева.
Ищецът излага, че ответникът е придобил вземането по процесния кредит въз основа на
договор за цесия, който договор обаче нямал действие спрямо него поради ненадлежно
уведомяване от цедента на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Евентуално заявява, че процесното
вземане е погасено по давност, като с оглед липсата на информация за цедираното
задължение сочи, че тази давност е започнала да тече от 01.10.2015 г., видно от справката на
Централния кредитен регистър. Излага, че правния му интерес от предявяване на настоящия
иск е обусловен от законовата възможност сам да определи обема и размера на защитата си,
както и дали и кога да предприеме такава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че в изпълнение на закона и по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпратил до ищеца уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ–П–
ИАМ/2232999 от 06.10.2015 г. от името на цедента „Изи Мениджмънт“ АД, като писмото е
получено лично от длъжника. Заявява, че след образуване на изпълнителното производство
са извършени редица изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
погасителната 5–годишна давност – запори на банкова сметка, описи на движимо
имущество, с оглед на което оспорва твърдението на ищеца, че взискателят – ответник в
настоящото производство, е бездействал и вземането е погасено. Уточнява, че за да се
приеме, че е изтекъл давностният срок, не следва определените изпълнителни способи да са
последвани от извършването на успешни изпълнителни действия, а от значение е само
кредиторовата пасивност. Отделно от това сочи, че ищецът е извършвал плащания по
задълженията си, което ответникът приема за недвусмислени конклудентни действия по
признание на усвоената и дължима заемна сума по договора за кредит. Ищецът е извършил
плащане, като е посочил и конкретно основание при заплащане на дължимата сума, като
плащането е извършено по сметка на дружеството, което от своя страна ответникът сочи, че
води до извод за знание за извършената цесия.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, за което НЕ СОЧИ
доказателства.

2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3