РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Ямбол, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600225 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 62 постановена на 30.04.2024 г. по НОХД № 238/2024 г.,
Районен съд – Елхово , признал подсъдимия У. А. /U. А./ за виновен в това, че
на **.**.****г. в района на гранична пирамида № ****, намираща се в
землището на с. ****, общ. ****, обл. Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279,ал.1 ,вр.
чл.55,ал.1,т.1 и 2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест
месеца и глоба в размер на 600 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК
наказанието лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три
години.
Недоволен от присъдата останал адв.С. К., служебен защитник на
подсъдимия А.., който я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимият
да бъде признат за невиновен. В жалбата се твърди ,че престъплението за
което е предаден подсъдимият на съд е с ниска степен на обществена опасност
и същият идва от държава, в която към момента има военен конфликт.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият, призован
чрез сл. защитник не се явява. Защитника му адв.Б.К. подържа жалбата. Счита
постановената присъда за неправилна и незаконосъобразно.Излага ,че
1
деянието представлява маловажен случай , като се и позовава на
постановление на ЯРП за прекратяване на наказателно производство по
отношение на друго лице от същата група, преминала границата на
страната.В тази връзка се иска производството спрямо подсъдимият да бъде
прекратено.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е
приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите
към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият У. А. напуснал държавата си по произход ***** **** ****,
поради военния конфликт в Сирия в началото на м. април 20** година и
влязъл в република Турция с цел да достигне до Кралство Белгия. Тъй като не
притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе в Кралство
Белгия или друга държава на територията на ЕС, включително и в република
България, подсъдимия в гр. Истанбул, република Турция, се свързал с
неустановено по делото лице, с което се договорил, това неустановено по
делото лице да му помогне срещу парично възнаграждение да влезе в
република Сърбия, като премине през границата на република България, като
част от пътя на подсъдимия към Кралство Белгия, не по установения от закона
ред, без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи
на властта. В изпълнение на договореното на **.**.**** г. подсъдимият
достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската
границата, като част от група от общо двадесет лица, всички имащи намерени
да влязат от република Турция в република България не по установения за
това ред, ****и от едно неустановени по делото лице. На **.**.****г.
привечер подсъдимия преминал през отвор във възпрепятстващото
съоръжение на турско - българската граница в района на *** гранична
пирамида, находяща се в землището на с. ****, общ. ****, обл. Ямбол, заедно
с още девет лица от групата.
Така на **.**.****г. подсъдимия, влязъл от република Турция в
република България, без разрешение на надлежните органи на властта, в
района на *** гранична пирамида в землището на с.****, обл. Ямбол. При
влизането си в страната ни на **.**.****г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в
република България. Няколко минути след влизането си в страната ни
подсъдимия и останалите девет лица от групата, с които влязъл в република
2
България, били установени на около 200 метра от *** гранична пирамида от
полицейски служители на ГПУ – Болярово при РД „ГП“ – Елхово,
изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната граница,
между които и св. Н. К. Н. – **** *** в ГПУ – Болярово и задържани.
При извършената полицейска проверка на подсъдимия на мястото и в
последствие при извършения обиск на подсъдимия при задържането му в
помещение за временно задържане на ГПУ – Болярово за срок от 24 часа, в
подсъдимия на са били намерени документи за самоличност, както и такива,
даващи му право да влезе в Република България, нито в последствие
подсъдимия е представил такива.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият не е осъждан.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на
практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по
повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред
въззивния съд не се правят.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно
споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени
материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.
Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите
обстоятелства ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на
Република България се установяват въз основа на обясненията на
подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Н. Н. ,както и от приобщените по
делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на
гореизложените факти всички налични по делото доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на
извършване на деянието.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се
оспорва от защитата , първоинстанционният съд е направил законосъобразен
извод ,че с деянието си подс.А. е осъществил от обективна и субективна
3
страна състава на чл.279,ал.1 от НК, тъй катоа, че на **.**.****г. в района на
гранична пирамида № ****, намираща се в землището на с. ****, общ. ****,
обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта .
От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към
инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща
правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството,
така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна,
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че
същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане”
през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на
надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен
контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на
фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока
към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през
отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на
Република Турция с Република България, от турска на българска територия.
Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването
през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места
– ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно ,
след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с
установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това
места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съд-
Елхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни
признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.
Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е
осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по
делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република
България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право
на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че
същият доброволно е напуснал както страната си по произход, така и
Република Турция и преминава през територията на България транзитно
,като крайната му цел е да пристигне и се установи да живее трайно при
роднини на територията на друга европейска държава Белгия.Липсват също
така и данни, същият да е бил преследван в Сирия или в Турция заради свои
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи,
както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
Предвид изложеното ЕРС обосновано е приел ,че влизането на
подсъдимия в страната не е реализирано с цел ползване на гарантираното от
чл.27, ал.2 от Конституцията на РБ право на убежище, и законосъобразно го е
4
санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.
Въззивният съд не споделя становището на защитата ,че
извършеното деяние следва да бъде окачествено като маловажен случай ,след
като прокурор от ЯРП по отношение на друго лице от същата група , в която е
бил и подсъдимия е прекратил наказателното производство.
Обстоятелството ,че наказателно производство по идентичен казус е
прекратено от прокурор не обвързва съда, а от друга страна няма никакво
отношение за разрешаване на въпроса за приложението на чл.9,ал.2 от НК.За
да е налице случай по чл.9 ал.2 от НК следва деянието макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначитеност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност
да е явно незначителна.Процесният случай не е такъв. Деянието не се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите случаи на престъпления от този вид. Отчитайки и начина на
предвижване на подсъдимия в Република –България- укривайки се от
органите на реда и неносенето на документи за самоличност, въззивния съд
намира, че в случая не се касае за деяние което може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Този извод следва и с оглед
на изключителната разпространеност на този вид деяние в страната към
настоящия момент.
Законосъобразни и справедливи се явяват и определените по отношение
на подсъдимия и съответно наложените му наказания за деянието, за които
той е признат за виновен с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, районният съд е
преценил чистото му съдебно минало ,самопризнанията му, с които е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното
му поведение в хода на полицейската проверка.
Като отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия,
първоинстанционният съд е отчел високата обществена опасност на
деянието.
Законосъобразно районният съд е преценил, че на подсъдимия
наказанията следва да се наложат при условията на чл.55 от НК, тъй като
действително са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. В този смисъл определените размера на наказанията са
справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
Правилно се явява и решението на районния съд да постанови отложено
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален
изпитателен срок от три години, тъй като с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода,
който е в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Наред с това, като се имат
предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
свързани главно с индивидуалните му особености, които го характеризират
като личност с невисока степен на обществена опасност, с пълно основание е
5
прието, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно направените
разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,поради
което и в тази й част присъдата следва да се потвърди.
Поради изложените съображения, ЯОС преценява, че авторството и
вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на
делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложените наказания са справедливи.Тъй като при извършената
въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или
отмяна на присъдата на ЕРС, следва същата да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №62 от 30.04.2024 г., постановена по НОХД
№ 238/2024 г. по описа на Районен съд - Елхово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6