№ 20975
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110125405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр. С....... представлявано от управителите П.
В. и Х. М., чрез юрк. Д. Б., срещу С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.....,
чрез адв. Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 815.11 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № 448947 предоставен от „С. К.“ ООД на 04.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
23.01.2024г., както и договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 91.82 лв. за периода от 04.09.2020 г до 21.05.2021 г., законна лихва за
забава върху главницата в размер на 164.19 лв. за период от 21.05.2021 г. до
12.01.2024 г., 405.12 лева - представляваща неплатени дължими такси,
дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. К.“ ООД,
578.07 – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски
кредит.
Ищецът твърди, че между ответника и третото лице „С. К.“ ООД бил
сключен договор за кредит № 448947 от 04.09.2020г., по силата на който е
получил сумата от 1000 лева, която се съгласил да върне 37 броя вноски в по
55 лв. в срок до 21.05.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 49.56 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите
условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че
1
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Сумата по кредита е
изплатена в брой. Сочи че било уговорено договорът служи като разписка за
усвоената сума, съгл.чл.4 от него. Поддържа, че С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. г. „С. К.“ ООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..... Заявява, че длъжникът бил уведомен
за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 27.05.2022 година,
както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не
изпълнил задълженията си по договора, ето защо за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който счита
исковете за недопустими, в условията на евентуалност за неоснователни.
Оспорва да е уведомен за цесията, тъй като цесионера в случая „А. Б. Б.“
ЕООД не представил доказателство за валидно-учредена представителна власт
от цедента. Оспорва действителността на договора за кредит сочи че същият е
нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Прави възражение
за неравноправни клаузи. Прави възражение за погасяване на сумата от 550
лева. Ето защо намира, че искът следва да се отхвърли, а в условията на
евентуалност следва да бъде уважен за сумата която е останала непогасена в
размер на 450 лева.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на
сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната
между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/;
цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за
извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и
лихва.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да
докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил
задължението.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ответника и „С. К.“ ООД е сключен договор за
паричен заем № 448947 от 04.09.2020г., по силата на който е получил сумата
от 1000 лева, която се съгласил да върне 37 броя вноски в по 55 лв. в срок до
21.05.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. В договора бил
посочен годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите в
размер на 49,56%. В чл. 8 от договора било прието, че заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 869,57 лева поради непредоставянето на
2
посочено в общите условия обезпечение.
Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника на датата на
сключването му като същият има силата на разписка.
От заключението се установява, че за изплащане на кредита са
направени вноски в общ размер на 550 лева, с които са погасени 291,50 лева
Неустойка и 73,61 лева лихва и 184,89 лева главница.
От приложените писмени доказателства се установява, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. и подписано към него
Приложение №1 заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора,
сключен с ответника на ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че
предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията
по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.
В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят
дължи заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 40, 05 % от
главницата по кредита.
Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на
волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните
клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави
е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските
сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава
на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала
изискване чрез договорите да не се злоупотребява.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то
ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може
3
законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено
чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от
ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни
клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Въпросът дали
договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава конкретно за
всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не
само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока
на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за
лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по
договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Нарушение на
нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено
за генериране на свръхпечалба.
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от
съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които
договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба
законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват,
привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1
предл първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за недействителност
поради противоречие с добрите нрави за неуредените хипотези. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021
г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка,
вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и
годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на
потребителя при сключен от него договор за кредит. В съдебната практика са
установени субективните критерии за накърняване на добрите нрави при
злепоставяне на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода
(Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК и
Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК,
4
Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о., ТК),
които принципно съвпадат с хипотезите на надмощно положение на
специализиран на съответен пазар търговец над неинформиран потребител,
поради което за да е налице по-общ състав на опорочаване на сделката, се
налага да се установи другия обективен критерий на толкова значителна и
явна несъразмерност на стойностите на насрещните престации, че полученото
от зависимата или фактически подчинената страна да е толкова незначително,
че да има практически нулева стойност. Нарушение на нравствения императив
би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на
свръхпечалба.
В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на
законната лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Второ
ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение
№ 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.
В случая е уговорен годишен лихвен процент от 40, 05 %. Трикратният
годишен размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, формирана като сбор от основен лихвен процент на БНБ плюс 10
процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент към датата на сключване на
договора - 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен по, ал. 1 /чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/.
При съобразяване на размера на отпуснатата сума, срока на ползване и
функцията на възнаградителната лихва /цена на парите като капитал и цена на
времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал/, се
налага извод, че клаузата за възнаградителна лихва от 40, 05 % е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. Налице е нарушаване
на принципа за недопускане на несправедливото облагодетелстване, тъй като
възнаграждението е предвидено за генериране на свръхпечалба.
Съдът намира, че тъй като договорът има ясно дефинирани насрещни
престации, едната от които е нищожна, то сключването на договора е
опорочено. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части от
договора не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните части. Следва да се държи
сметка, че не съществува правомощие на съда да се намеси в отношенията
между страните като замества една нищожна клауза с друга нормативна
разпоредба на закона. С оглед характера на нищожната клауза, засягаща
5
възнаградителната лихва, заместване и прилагане по аналогия не би могло да
бъде допуснато, тъй като спрямо възнаграждението на кредитора не е
приложимо ограничението относно законната лихва в чл. 10, ал. 2 ЗЗД и
определения лимит от МС.
Не може да се направи предположение че кредиторът би сключил
договора за потребителски кредит и без клаузата за лихва, тъй като той е
търговец който по занятие предоставя кредити срещу заплащане на лихва.
При това положение настоящият състав намира, че договорът за кредит
е недействителен.
За пълнота следва да се посочи, че уговорената в чл. 8 от договора
неустойка по съществото не изпълнява функциите на неустойка по смисъла на
чл. 92 ЗЗД. Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи
неустойка на кредитора при неосигуряване на обезпечение, е уговорена във
вреда на длъжника и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Кредиторът, като професионалист,
е длъжен да направи преценка на възможността на кредитополучателя да
върне кредита, съответно да даде надлежно обезпечение на предоставения му
кредит. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не осигури
обезпечение, всъщност цели освобождаване на кредитора от изпълнение на
задължението му по чл. 16 от Закона за потребителския кредит и чл. 8 от
Директива 2008/48 и е опит за прехвърляне на същото в отговорност на
потребителя. В тежест на кредитора е да проучи предварително финансовото
състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по
договора за кредит най-късно към сключването му и да не допуска
предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.
Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от неизпълнение на това
задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Тази неустойка по съществото си представлява лихва и като такава
следва да се начислява към годишния процент на разходите по кредита,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК. На основание
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
6
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
При прибавяне на сумата по „неустойката“ към ГПР същият надвишава
изискуемите по закон пет пъти размера на законната лихва.
Въпреки че ищецът не претендира сумата по неустойката същата следва
да се вземе предвид, тъй като внесена сума е разпределена за погасяване на
клаузата за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От гореизложеното следа, основателен е единствено искът за главница.
Претендираният размер на главницата е 815,11 лева, но съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза ответникът е направил
плащания в размер на 550 лева, които следва да бъдат приспаднати от
главницата по кредита.
Ето защо следва да бъде уважен искът за сумата от 450 лева главница по
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и
отхвърлен за сумата от 365,11 лева главница, сумата 91.82 лв. за периода от
04.09.2020 г до 21.05.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 164.19 лв. за период от 21.05.2021 г. до 12.01.2024 г., 405.12 лева -
представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „С. К.“ ООД, 578.07 – дължима неустойка,
съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит.
По отношение на разноските.
При този изход на производството разноските следва да се разпределят
съобразно уважената и съответно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и
475,83 лева депозит за хонорар на вещо лице. С оглед уважената част на
исковете следва да бъде присъдена сума в размер на 123,11 лева разноски в
производството. Съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева предвид ниския материален интерес и ниската фактическа и
правна сложност на делото. Съразмерно на уважената част от исковете следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,63 лева.
Следва да бъдат присъдени и разноски в заповедното производство в
полза на ищеца в размер на 4,85 лева за държавна такса.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева за исковото производство и още 500 лева за заповедното.
Съдът намира, че в исковото производство на ответника следва да му
7
бъдат заплатени разноски в размер на 411, 66 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Като тук съдът следва да подчертае, че
размерът е съобразен с НМРАВ.
В заповедното производство съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 200 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете на ищеца се следват 153,47 лева разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
За да определи този размер съдът взе предвид следното:
В Наредба № 1/2004 г. не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, възнаграждението следва да се определи при
съобразяване на тежестта на извършеното процесуално действие, а не по
аналогия с чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, въз основа на материалния интерес по делото.
Процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден
образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който
съдържа указания за попълването му. Съдът намира, че най-сходни по обем с
подаване на възражение са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от наредбата - за
изготвянето на книжа и молби, при които минималният размер на
възнаграждението е 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..... ДЪЛЖИ на „А.
Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр. С....... представлявано
от управителите П. В. и Х. М., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД сумата от 450,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 448947 от
04.09.2020г., сключен между ответника и „С. К.“ ООД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.01.2024г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4309/2024г. по описа на СРС 168 състав като,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от
450,00 лева, главница до пълния претендиран размер от 815,11 лева главница
/или за сумата от 365,11 лева/ както и предявените искове за сумата от сумата
91.82 лв. за периода от 04.09.2020 г до 21.05.2021 г., законна лихва за забава
върху главницата в размер на 164.19 лв. за период от 21.05.2021 г. до
12.01.2024 г., 405.12 лева - представляваща неплатени дължими такси,
дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. К.“ ООД,
8
578.07 – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски
кредит, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на
„А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр. С.......
представлявано от управителите П. В. и Х. М., на основание чл. 78, ал. 1, ал.1
ГПК сумата от 123,11 лева разноски в производството, както и 21,63 лева
юрисконсултско възнаграждение и 4,85 лева за държавна такса в заповедното
производство.
ОСЪЖДА А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр.
С....... представлявано от управителите П. В. и Х. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. И.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от
411, 66 лева разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение
и 153,47 лева разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9