№ 25
гр. Стара Загора , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001097 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260490 от 29.12.2020г., постановено по гр.д.
№ 1522/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е осъдено
дружеството въззивник да заплати на Т. П. Д. сумата от 20 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 04.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.02.2019г.
до окончателното изплащане.
Решението се обжалва в частта, с която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 10 000 лв., като са
изложени съображения, че в обжалваната част решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и несъобразено с доказателствата по
делото. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение в частта, с
която на ищцата е присъдено обезщетение над сумата от 10 000 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемия оспорва същата. Счита, че постановеното решение е
1
правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ за сумата от 20 000 лв., представляваща
незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 216,86 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Безспорно е, че на 04.02.2019г., около 15.00 часа в Стара Загора на
ул.Х.А. между товарен автомобил „М.З." с peг. № *******, собственост на
военно формирование 52 590 - Я., управляван от редник С.З.З. и лек
автомобил „***" с per. № *******, собственост и управляван от Д.Г.Г. е
възникнало ПТП, вследствие на което е пострадала Т.П. К. – пътник на задна
дясна седелка в лекия автомобил „***" с per. № *******.
Не е спорно между страните обстоятелството, че към датата на ПТП -
04.02.2019г. товарен автомобил „М.З." с peг. № *******, има валидна
застраховка „Гражданска отговорност" към ЗАД „***" АД, със
застрахователна полица № BG123/119000026983, валидна до 31.12.2019г.
С Решение №8/08.11.2019г. по АНД №106/2019г. по описа на
Пловдивски военен съд се, влязло в сила на 26.11.2019г., редник С.З.З. е
признат за виновен в това, че на 04.02.2019г., около 15.00 часа в Стара Загора,
при управление на товарен автомобил „М.З." с peг. № ******* е отнел
предимството на лек автомобил „***" с peг. № *******, управляван от Д.Г.Г.,
като нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5 ал. 1 от ЗДвП, чл. 50
ал. 1 ЗДвП, чл. З от ППЗДвП, чл. 104 от ППЗДвП, поради което блъснал
странична дясна част на лекия автомобил ***, движещ се по пътя с
предимство, вследствие на което по непредпазливост причинил две средни
2
телесни повреди на возещата се на задната седалка в дясно Т. П. Д., като по
този начин е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота
със срок за възстановяване от три до шест месеца, като на същото лице
причинил травма на шията, изразяваща се в счупване на задната дъга на пети
шиен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движенията на шията
за срок от около шест месеца - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б ал. 2 вр. с чл.
342 ал. 1 пр.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
Пострадалата Т. П. Д. е представила писмено уведомление с вх. № 99 –
619/11.02.2019г. до ответното дружество за настъпилото ПТП, като на
15.01.2020г. е подала и застрахователна претенция с вх. № 99-373.
От представената Епикриза с ИЗ: 2999 на Клиника по неврохирургия
към МБАЛ Проф.Д-р Ст.Киркович, гр. Ст.Загора се установява, че
пострадалата е провела лечение в периода 04.02.2019г. до 11.02.2019г. По
данни на анамнезата пациентката е пострадала при ПТП, като пасажер на
задна седалка с травми в главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците.
Във връзка с проведеното лечение е направила разходи, за което е
представила фактури и касови бележки - заплатени такси и закупени
лекарства и консумативи във връзка с лечението на обща стойност 216,86лв.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, която
първоинстанционния съд е кредитирал с доверие като компетентна и
неоспорена от страните, се установява, че Т.Д. е получила следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвна
колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка; травма на
шията, изразяваща се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен;
счупване на четвърто ляво ребро; кръвонасядания на крайниците. Вещото
лице заключава, че описаните увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи и отговарят да са получени по време и начин, отразени в
материалите по ДП - травма в кабината на лек автомобил. Медицинският
експерт посочва, че черепно-мозъчната травма, изразяваща се в кръвна
колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота със срок за
възстановяване около три месеца. Травма на шията, изразяваща се в счупване
3
на задната дъга на пети шиен прешлен, която е довела до трайно затруднение
движенията на шията за срок от около шест месеца и счупването на четвърто
ляво ребро е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота със срок за възстановяване в рамките на един месец. По отношение на
кръвонасяданията на крайниците, вещото лице посочва, че последните са
причинили страдание на ищцата.
Ищцата е възстановена от черепно-мозъчната травма и шийната
травма, като се отбелязва, че има наличие на обичаен остатъчен дискомфорт
при движенията на врата, който може да продължи няколко години, предвид
възрастта на ищцата. На ищцата е проведено болнично лечение в осем дневен
престой, с последващо домашно-амбулаторно и домашно лечение в рамките
на шест месеца, като продължителността на оздравителния процес е била
шест месеца, а болките и страданията в първите три месеца са били най-
интензивни.
По отношение на въпроса с правилното поставяне на обезопасителен
колан, вещото лице посочва в заключението си, че за конкретния случай няма
предпоставки за получаване на характерни травматични увреждания от
правилно поставен предпазен колан, поради посоката на действие на
инерционните сили - предимно странично, но за случаи като настоящия и
разположението на ищцата в автомобила - пасажер на задна дясна седалка
при дясно странично блъскане от друг автомобил, разликата на
травматичните увреждания със или без поставен предпазен колан е
пренебрежимо малка.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
04.02.2019г., по силата на което въззивника ЗАД „***" АД е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
4
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалата при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищцата е отправила
до ответното дружество писмено уведомление, както и писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, по която не спорно, че застрахователят е заплатил на
Т.Д. сумата от 20 000лв. обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди от процесното ПТП, като е направил мълчалив отказ
от изплащане на пълния претендиран размер от 40 000лв.
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна
за гражданския относно извършването на деянието, противоправността му и
вината. Ето защо, е налице установена по несъмнен начин причинно-
следствена връзка между горните противоправни действия на водача на МПС
и настъпилата вреда.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
5
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от
следните травматични увреждания, а именно: от заключението на
назначената по делото съдебно- медицинска експертиза и свидетелските
показания, представени пред първоинстанционното производство, се
установява, че ищцата е получила: черепномозъчна травма, изразяваща се в
кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка; травма
на шията, изразяваща се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен;
счупване на четвърто ляво ребро; кръвонасядания на крайниците, част от
които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота
със срок за възстановяване около три месеца. Травмата на шията, изразяваща
се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен е довела до трайно
затруднение движенията на шията за срок от около шест месеца, счупването
на четвърто ляво ребро е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота със срок за възстановяване в рамките на един месец,
кръвонасяданията на крайниците са причинили болки и страдания на
пострадалата Д..
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена възрастта на ищцата, която към момента на ПТП е
била на 74г. и това допълнително удължава процеса на възстановяване от
травматичните увреждания. Съдът взема предвид и преживяната от ищцата
остра стресова реакция, която е довела до негативна промяна в психо-
емоционалното състояние, което се установява от гласните доказателства.
Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява
значителен стресогенен фактор.
6
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното
засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да бъде
престирана сума в общ размер на 40 000 лева, която би била адекватна на
претърпените от ищцата вреди. Ищцата е претърпяла две средни телесни
повреди, черепно-мозъчна травма и травма на шията.
Определените размери на обезщетението съответстват както на
законовия критерий „по справедливост”, така и на трайно установеното
съдебна практика в аналогични случаи. Същите не биха могли реално да
обезщетят преживяната болка и страданието, което остава за цял живот.
Във въззивната жалба е посочено като основание за неправилност на
първоинстанционното решение това, че е налице принос от страна на
пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, тъй като намира за
доказано, че последната е била без поставен предпазен колан към момента на
ПТП и поради това тялото свободно се е движело в автомобила, в резултат
на което са настъпили вредните последици. Счита, че неправилно съдът е
оставил без уважение възражението за съпричиняване и не е намалено
търсеното обезщетение съобразно с процента на съпричиняване.
За да признае наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, не може да се почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалата при ПТП е пътувала в лек автомобил без
поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
ВКС /Решение № 144 от 27.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1000/2015 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Анна Баева/.
Окръжен съд – Стара Загора, в настоящия съдебен състав, намира, че
не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинно-
7
следствена връзка между поведението на пострадалата Т.Д., изразяващо се в
пътуване на задната седалка без поставен обезопасителен колан, и
причинените ѝ телесни увреждания.
Първоинстанционният съд е изградил правилните си изводи въз основа
на заключението на съдебно-медицинската експертиза, като е взел предвид и
обстоятелството, че от нея и от дадените от вещото лице пояснения не се
установява по несъмнен начин, че при поставен обезопасителен колан от
ищеца, увреждането не би настъпило. При отсъствие на категорични
доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалата по
време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат
обезщетението по чл. 432, ал. 1 от КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в
пълния определен от съда размер, възлизащ на 20 000лева, представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, изразяваща се в
направените разходи от страна на Т.Д., същите са безспорно доказани по
основание, във въззивната жалба не се навеждат доводи за обжалване на
решението в осъдителната му част за имуществените вреди. Поради това,
решението в тази част е влязло в сила и не подлежи на обсъждане от
настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
В полза на въззиваемата страна, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 830 /осемстотин и тридесет лева/ лв., съобразно
представения списък и договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено заплащането им в брой.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260490 от 29.12.2020г., постановено по
гр.д. № 1522/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА ЗАД „***" АД София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*******, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на Т. П.
Д., ЕГН **********, гр.*******, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 830
/осемстотин и тридесет лева/ лв., представляваща разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9