Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012/20.08.2020
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На двадесет и пети юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар: Г. Ненчева
Прокурор: Св. Курновоска
като разгледа докладваното от съдия
П. Димитрова ВНОХД № 54 по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 12/10.12.2019
г. по НОХД № 332/18 г. на Окръжен съд гр.Добрич, с която подсъдимият Д.К.С. е
бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.54 от НК на
лишаване от свобода за две години, изпълнението на което, на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за три години, а по чл.343г от НК е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от две години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е
приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 20.10.2017 г. в гр.Добрич,
при управление на лек автомобил лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ТХ 5993 НХ,
подсъдимият е нарушил чл.20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на Иванка Иванова Николова.
В отличие с обвинителния акт, съдът е приел, че при
извършване на деянието подсъдимият не е допуснал нарушение и на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която част на повдигнатото обвинение го е признал за невинен.
Със съдебния си акт първоинст. съд се е произнесъл и
по веществените доказателства и разноските по делото.
Въззивното производство е образувано по жалба
/бланкетна и допълнение към нея / на адвокат М.Я. ***/, защитник на подсъдимия,
с искания за отмяна на присъдата, в условията на алтернативност – и връщане на
делото за ново разглеждане от съда, или постановяване на нова, оправдателна
присъда.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
направените подробни писмени оплаквания, в последната си дума подсъдимият моли
за справедливост.
Представителят на АП-Врана изразява становище за правилност
на присъдата.
След цялостната въззивна проверка, съгласно
изискването в чл.314, ал.1 от НПК, както и по изрично направените възражения от
защитата за допуснати в съдебната фаза съществени процесуални нарушения, се
установява, че в процеса на проверка и оценка на доказателствата
първоинстанционният съд, макар и да е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съгласно
изискването на чл. 14, ал. 1 от НПК, в мотивите към съдебния акт не са
отстранени възникналите противоречия и наведени съмнения в хода на проведеното
съдебно следствие, както и изобщо отразена фактическа обстановка, напротив –
същите са дозадълбочени. Съдът не е изложил ясни мотиви досежно възприетото от
него от фактическа страна, а е възпроизвел почти дословно фактическите обстоятелства
посочени в обвинителния акт и изброявайки механично заключенията по редица извършени на досъд.
производство експертизи, допълвайки ги със заключенията и по новоназначените от
него в хода на проведеното съдебно следствие. Подобно съдържание на мотивите в
този им вид, в случая е равнозначна на липсата на мотиви, на ясна и безспорна
основа, която да позволи законосъобразната въззивна проверка на постановения
съдебен акт.
Предмет на делото е било пътнотранспортно произшествие
между лекия автомобил „Опел Зафира“, управляван от подсъдимия, който е пътувал
сам, и пешеходката - починалата пострадала И.Н., която се оказала на пътното
платно пред колата. Пешеходката отивала на работа в ранните часове на
20.10.2017г, като слязла на автобусната спирка от микробус и пресякла на
непозволено място пътното платно.
Преки очевидци на пътния инцидент не е имало, но:
- заедно с пострадалата в микробуса била и колежката й
– св. Донка Митева, която обаче не възприела движението й след слизането й от
микробуса и пресичане на пътното платно, респ. последвалия удар с ЛА,
- непосредствено след настъпването му към мястото се
приближил автомобилът на свидетеля В. Б..
Извършеният оглед на местопроизшествието е обективиран
в протокол с принадлежащи към него скица и фотоснимки. От материалите са видни
находки по пътното платно, чието разположение е от значение за правилното
решаване на делото, и които са фиксирани като отстоящи на съответни разстояния
от приети ориентири, същевременно са видими и на снимките.
Фактическото
обвинение по обвинителния акт е било изключително пестеливо – относно главния
факт от предмета на доказване, с него прокуратурата е твърдяла, че „…по
ул.“Антон Стоянов“, край спирката преминал Д.С. с управлявания от него
автомобил “Опел Зафира“, с рег.№ ТХ 5993
НХ. В момента, в който пострадалата И.Н. пресичала платното за движение по
посока на движението на лекия автомобил, настъпил удар между предната средна
част на автомобила, в областта на предната броня и предна регистрационна табела
и долните крайници на пострадалата. Последвало падане по гръб на пострадала
върху предния капак и удар на главата й в предното панорамно стъкло, след което
тялото на пострадалата изпаднало вляво от автомобила.“ Последващите изложения в
обв. акт представляват буквално преписване на протокола за оглед на
местопроизшествие, заключенията по СМЕ, САТЕ, комплексната съдебномедицинска,
автотехническа и трасологична експертиза и установеното чрез извършен следствен
експеримент/. Тази пестеливост е наложила
съдът да положи максимални усилия /което той е сторил/ за всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото за правилно установяване на
фактическата обстановка, особено след констатираните нарушения в досъдебното
производство при изготвяне на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и
автотехническа експертиза въз основа на събрани в хода на досъдебното
производство гласни доказателства, включително и върху показанията на
обвиняемия в качеството му на свидетел. В
стремежа си обаче да стори това, в мотивите към съдебният си акт
първостепенният съд не е успял по ясен и разбираем начин да изложи дължимата на
собствено основание, съгласно чл.305, ал.3, изр.1, пр.1 от НПК фактическа
обстановка, разграничавайки се, ако това е установено от изложеното в обв. акт -
липсват основни възлови елементи като скорост на движение на ЛА, управляван от
подсъдимия, отстояние на автомобила преди мястото на удара с пострадалата,
траектория на движение на пострадалата, осветеност на мястото като цяло и с фаровете на движещия се
автомобил. На практика, ДОС е преповторил дословно фактическите обстоятелства,
посочени в обвинителния акт, изброявайки механично заключенията по редица извършени на досъд.
производство експертизи, цитирал е подробно и пространно големи пасажи от новоназначените
различни експертизи, след което е направил частичен доказателствен анализ в
цитати, възприемайки някои различни фактически обстоятелства, от посоченото в
частта, досежно възприетата фактическа обстановка. /Така напр. е посочено на л.
292 и 293 от НОХД, че „…намира за безспорно установено от фактическа страна,
че… свидетелките И.Н. и Д.Г. слезли на
спирката и тръгнали по тротоара, като се
насочили в посока обратна на движението на микробуса. Пострадалата И.Н. се
движила по-бързо и след като завила зад микробуса, предприела преди
свидетелката Д.Г. пресичане на пътното платно. Втората от тях се придвижвала
по–бавно поради заболяване на двигателната система и затова се забавила на
спирката. След като същата стигнала края на МПС и внимавала къде да стъпи, при
потеглил вече микробус, тя пресякла перпендикулярно пътното платно до отсрещния
тротоар…“ Това фактическо описание води до безспорния извод, че ДОС приема, че
пострадалата е пресякла пътното платно при все още спрял микробус. На л. 297 от
НОХД съдът вече заявява че „…на автобусната
спирка по време на удара е нямало спрял бус”, като излага своите доводи в подкрепа на този
фактически извод!/
Подобен подход търпи критика и не удовлетворява
стандарта за съдържанието на мотивите към един съдебен акт, както съгласно
закона, така и съобразно съдебната практика, според които фактите следва да
бъдат изложени от съда – именно те отразяват неговото вътрешно убеждение за
това кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства,
едва след което обосновано да се позовава на достигнатите чрез специални знания
изводи. В тази връзка е известно разбирането на съдебната практика, че
експертизата не е доказателство, или доказателствено средство, респ. не може да
бъде ползвана като източник на доказателствени факти. Нещо повече –
едновременно с посочените пропуски, в мотивите към проверяваната присъда изобщо
липсва анализ на въпросните експертни заключения, които в определени части си
противоречат, а в други са необосновани.
Материализираното в обжалваната присъда
решение на окръжния съд може и да е взето по вътрешно убеждение, но последното
в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на мотивите, не е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
доколкото същите не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
който недостатък фактически води до липса на такива. Липсата
на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право
предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията
за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.
Допуснатите нарушения са отстраними единствено
чрез ново разглеждане на делото, с оглед на това е
безпредметно обсъждането по същество на оплакванията изложени в жалбата на подсъдимия, поради което
и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т. т. 1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 12/10.12.2019г. по НОХД №
332/18 г. на Окръжен съд Добрич и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен
състав от стадия "предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане
на делото в съдебно заседание".
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.