№ 981
гр. София , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502127 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение № 8381 от 09.12.2019г., постановено по гр.д. №7870/2018г.
Софийски градски съд, ГО, 17 състав е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на С.Т. Н.
- Б. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 314 от НК, за което е била постановена оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от
200 000 лева и за заплащане на законна лихва за периода от 04.08.2008 г. до
05.02.2018 г. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 20 000 лева, представляващи разходи за процесуална защита в
наказателното производство. С решението Софийски градски съд, ГО, 17
състав е осъдил, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Прокуратурата на Република България да заплати на С.Т. Н. - Б., сумата от
286.50 лева разноски за производството.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни – от
ищеца в отхвърлителните части и от ответника – в осъдителната част.
Въззивникът-ищец, чрез процесуалния си представител, релевира
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните
1
части. В жалбата се изразява несъгласие с приетото от първата инстанция, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди не били в такъв обем, който се
претендира. Сочи се, че в резултат на продължилото 10 години наказателно
производство се е стигнало до сериозно увреждане на здравето на ищеца.
Поддържа се, решаващият съд не е отчел обстоятелството, че към момента на
привличане на ищеца под наказателна отговорност той е бил на 68 години в
работоспособна възраст, като в резултат на незаконното обвинение е бил
принуден да напусне работа и през цялото време е бил на издръжка на своите
приятели, претърпял е значителни финансови загуби. В жалбата се релевира
възражение, че решението на СГС съдържа противоречия, тъй като от една
страна, съдът бил приел, че при определяне на обезщетението следва да се
вземе в предвид тежестта на обвинението и предвиденото наказание от
лишаване от свобода от 5 до 8 години, но от друга страна си противоречал,
приемайки, че поради обстоятелството, че на ищеца била наложена по-лека
мярка на принуда - „Подписка“, то той не бил толкова увреден, за да му бъде
присъдено обезщетение от 200 000лв. Изразява се несъгласие с приетото от
първата инстанция, че по делото не било доказано влошаване на
здравословното състояние на ищеца, като се поддържа, че това било
безспорно доказано от разпитаните свидетели. Релевира се оплакване, че СГС
въобще не се е съобразил с постановеното решение на съда по делото на
„медицинската сестра от Либия“, като се сочи, че обема на болките и
страданията при нея действително били по-големи, но и затова обезщетението
за претърпените неимуществени вреди било в размер на 500000лв., поради
което се сочи, че претендираното от ищеца обезщетение е в рамките на
нормалното за този обем страдания в продължение на 10 години. Поддържа
се възражение по отношение отхвърлянето на претенцията за имуществените
вреди, като се сочи, че съдът въобще не е прегледал документите и
представените доказателства за направените разходи на ищеца за адвокатска
защита, като по наказателното дело са били депозирани адвокатските
пълномощни и платени възнаграждения, без които адвокатите не биха могли
да го представляват, защитават и явяват в производствата по водене на този
процес. Прави се оплакване, по отношение на опрeделения размер на
адвокатското възнаграждение пред СГС, който не бил съобразен с Нарeдбата,
тъй като при такива дела можело да бъде увеличен три пъти. Релевира се
възражение по отношение на началния момент на законната лихва върху
присъденото обезщетение, която според пълномощника се дължи от датата на
увреждането, а именно: 04.08.2008г., в който смисъл била цялата практика на
съда. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове до пълните заявени размери,
ведно със законните последици.
Срещу постановеното решение в осъдителната му е постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на
Република България. Въззивникът-ответник твърди, че постановеното
2
решение, в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Възразява, че определеният
от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като
намира, че същият не съответства на принципа за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната, на трайната
съдебна практика по аналогични казуси, както и на обема на доказаните
вреди. Релевира възражение, че съдът е изброил общо, без преценка на
значението им някои от елементите, влияещи върху обезщетяването, но без да
се обоснове как е достигнал до определения за справедлив размер на
присъденото обезщетение. Смята, че така определеното обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и да намали размера на присъденото
обезщетение.
В о.с.з. пред въззивната инстанция въззивникът-ответник Прокуратура
на РБ, представлявана от прокурор при САП, поддържа подадената въззивна
жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Въззивникът-ищец,
чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което поддържа
жалбата и оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК
и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
За да постанови обжалваното решение, съставът на съда е приел, че са
налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата на РБ, която е повдигнала и
поддържала обвинение срещу ищеца.
Въззивният съд, в настоящия си състав, приема че решението е правилно
досежно изводите за наличие на предпоставките по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
3
ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на РБ.
С оглед оплакванията на страните, които са само по размера на
обезщетението, въззивният състав намира следното:
Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство - от
датата на извършване на първото действие по разследване – 04.08.2008г., с
Постановление срещу него е било образувано досъдебно производство по чл.
316, вр. чл. 308, ал.1 от НК. С постановление от 23.01.2009 г. на СРП
наказателното производство е било спряно, поради необходимост от
установяване на лицето С. Т. Б.. Същият е бил обявен за общодържавно
издирване с постановление от 03.07.2009 г. и след установяването му, на
08.07.2009 г. е бил проведен разпит. Въз основа на събраните по делото
доказателства с постановление на прокурор при СРП наказателното
производство срещу С.Б. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК е
било прекратено. Постановлението е било отменено на 27.11.2010 г. и
досъдебното производство е било върнато за допълнително разследване и
евентуално повдигане на обвинение по чл. 209 и сл. от НК. След многократно
удължаване на срока на разследването, на 30.10.2013 г. разследването е било
предявено на обвиняемия С.Т. Н. - Б., а на 29.12.2014 г. в СРС е бил внесен
обвинителен акт, с който Б. е бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 314 от НК. На
обвиняемия е била определена мярка за неотклонение „Подписка“. След
проведени пет съдебни заседания, на четири от които С.Б. се е явявал лично, с
определение от 15.01.2016 г. производството пред СРС е било прекратено и
делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения
и повдигане на прецизно обвинение. На 04.07.2016 г. е бил внесен нов
обвинителен акт в СРС, с който на С.Т. Н. - Б. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. На
всяко от проведените осем съдебни заседания по НОХД № 11979/2016 г. по
описа на СРС в периода 06.10.2016 г. - 01.12.2017 г. обвиняемият се е явявал
лично. На 01.12.2017 г. е постановена присъда, с която С.Т. Н. - Б. е бил
признат за невиновен в това, че на неустановена дата през месец март 2006
година, в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Г. Л. Р. - представител на фирма „Глобал Риал Естейт“ ООД,
като го убеждавал, че е единствен наследник и собственик на поземлен имот
№ 206024, находящ се в землището на Долни Лозен, община Лозен, местност
„Алитица”, като му показал оригинал на удостоверение за наследници №
475/28.01.2005г. и предоставил последното за осъществяване на покупко-
продажба на същия имот и поддържал това заблуждение чрез разговори и
срещи, проведени помежду им до 13.04.2006 г., когато в гр. София, ул.
„Мальовица“ № 5, в канцеларията на Д. И. Т., нотариус с peг. № *** е
осъществена покупко-продажба на същия имот и е изплатена последната
дължима вноска по договорената цена, с което причинил на „Глобал Риал
4
Естейт“ ООД с представител Г. Р. имотна вреда в размер на 120 000 (сто и
двадесет хиляди) лева и причинената вреда е в големи размери, както следва:
1. на 12.04.2006 г. в гр. София сумата от 10 000 (десет хиляди) лева са
изплатени на ръка от Г. Л. Р. - представител на „Глобал Риал Естейт“ ООД, за
което е съставен разходен касов ордер и 2. на 13.04.2006 г. в гр. София сумата
от 110 000 (сто и десет хиляди) лева са изплатени от Г. Л. Р. - представител на
„Глобал Риал Естейт“ ООД чрез вносна бележка по банкова сметка в КТБ на
Б. и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 от НК. Подаденият срещу оправдателната присъда протест е върнат
с разпореждане от 23.01.2018 г. и поради липса на жалба срещу връщането, на
06.02.2018 г. оправдателната присъда е влязла в сила. Повдигнатото срещу
ищеца обвинение е било по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което
престъпление се предвижда лишаване от свобода за срок от една до осем
години, т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7
НК. Не се установява обвиняемият да е възпрепятствал хода на делото. Не се
констатира и неоснователно забавяне на процеса в резултат на поведението на
процесуалния представител на ищеца.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
двама свидетели.
От показанията на свидетеля Б. Н. – приятел на ищеца, съдът приема за
установено, че С.Б. е бил задържан пред дома му, който се намирал в центъра
на с. Лозен. Отвеждането на Б. с белезници в районното управление видели
голяма част от хората в селото. В резултат на това съседите му започнали да
го отбягват. С. строял къща преди задържането, но след това преустановил
строежа. Страхувал се е и спял при приятели. Споделял, че не може да живее
с мисълта да лежи в затвора и че иска да се самоубие. Все още не се е отърсил
от стреса. Бил променен и изнервен, а хората в селото го избягвали, тъй като
го мислили за престъпник.
От показанията на свидетеля С. Б. – познат на ищеца, съдът приема за
установено, че свидетелят познавал ищеца, който бил пазач на паркинг,
където свидетелят си паркирал камиона. Видял ищеца на автобусна спирка и
от него разбрал, че е обвинен в престъпление и че ще лежи в затвора 8
години, плачел, дори не могъл да го познае. Преди да започне наказателното
производство ищецът имал трактори и извършвал услуги по селото, но след
като научили за обвинението, съселяните започнали да го отбягват, казвали,
че е престъпник. С. строял къща преди задържането, но след това
преустановил строежа и към момента не го е възстановил, тъй като нямал
средства, за да я довърши. Пенсията му била около 300лв. и не му стигала, за
да плаща на адвокати, поради което вземал пари назаем, включително и от
свидетеля.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в посочените части, тъй
като счита същите за обективни и взаимно допълващи се.
5
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че след подаване на
жалбата е налице нововъзникнало обстоятелство, а именно: в резултат на
воденото срещу него наказателно производство е заболял от тежко
онкологично и неврологично заболяване, пред въззивната инстанция е
допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със
специалност „Вътрешни болести“ и „Онкология“. Съгласно заключението на
вещото лице, при рака на дебелото черво, включително и невроендокринния
карцином най-същественият екзогенен етиологичен фактор е хранителния
режим, както и недостатъчна протекция при недоимък на витамините С, А, Е,
а също и ниския прием на калций. Допълва, че друг значителен етиологичен
фактор са карценогените в околната среда. Поради тази причина вещото лице
дава заключение, че не може да се твърди, че злокачественото заболяване е в
пряка причинно- следствена връзка с воденото наказателно производство.
Категоричен е, че неврологичното заболяване не е в причинно-следствена
връзка както със злокачественото заболяване, така и с воденото наказателно
производство. Според доктора косвена причинно-следствена връзка между
„10- годишния тормоз“ и злокачественото заболяване може да бъде потърсена
в контекста доколко този тормоз е довел до съществено нарушение на
хранителния режим на пациента, излагането му на екзогенни физични и
химични канцерогенни въздействия и други неизвестни етиологични
фактори, които биха довели до индуцирана канцерогенеза. Сочи, че тази
косвена връзка е в рамките на хипотетично вероятното и за поддържането й
не са налице данни както от приложените към делото медицински документи,
така и в изложените етиологични данни за рак на дебелото черво в
специализираната литература.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото
е изготвено от компетентно лице, което след анализ на приложените
медицински документи и специализирана литература е дало пълен отговор на
релевантния въпрос. Жалбоподателят-ищец оспорва експертизата по
съображения, че тя не давала категоричен отговор на причинната връзка
между възникналите множество заболявания и десет годишния морален
тормоз. Настоящият съдебен състав не споделя тези възражения, тъй като е
налице категоричен отговор от доктора, но не в смисъла, който
жалбоподателят желае. Вещото лице дава категоричен отговор на въпроса, че
не е налице пряка причинна връзка между нововъзникналите заболявания и
продължилото наказателно производство.
Анализът на събраните и обсъдени доказателства обосновава несъмнен
извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр.
чл.4 от ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
6
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. Размерът на обезщетението се определя съобразно
действително претърпените от ищеца болки и страдания, преценени с оглед
общите критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД /т.11 от ТР № 3/2005г. на
ОСГК/. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид всички конкретно установени в производството
обстоятелства, следва да се вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка
за неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания.
С оглед на тези постановки и обсъдените поотделно и в съвкупност
доказателства, настоящият съдебен състав, приема, че престъплението, в
извършването на което и бил обвинен ищецът е тежко по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до осем години. Съдът съобрази и продължителността на водения срещу
ищеца процес – 10 години, като ищеца е бил обвинен в извършването само на
едно престъпление, а продължителността на процеса е била неоправдана. Това
обстоятелство мотивира съдебният състав да определи по-висок размер от
обичайния в сходни случаи. Наказателното производство се е развило и в
съдебна фаза, като ищецът се е явявал, а това е било свързано с допълнително
напрежение и неудобство. През целия период на воденото срещу ищеца
разследване и поддържане на обвинението в съдебна фаза той е имал
проблеми със съня. Изпитвал е чувство на безсилие и страх, а авторитетът му
е бил сринат от създаденото у съседите му убеждение, че е престъпник.
Образуваното срещу ищеца наказателно производство е оказало негативно
въздействие върху психичното му здраве, причинило му е душевни страдания
и неудобства, страх от осъждане, загуба на съня, самоубийствени мисли,
довело е до промяна в поведението и към момента е изнервен. Съдът
съобрази и обстоятелството, че ареста на ищеца е станал достояние на
неговите съседи, което е довело да създаване на негативни настроения срещу
него, които са му се отразили тежко. Съдът взе предвид и че воденото срещу
ищеца производство се е отразило негативно и върху неговото финансово
състояние, тъй като пенсията му била твърде недостатъчна, за да може да
посрещне нарасналите си парични нужди, свързани със заплащане на
адвокатски възнаграждения, което го принудило да вземе заем от свои
близки. На следващо място, по делото се установи, че ищецът е с влошено
здравословно състояние, но по никакъв начин не може да се приеме
категорична пряка причинно-следствена връзка между новооткритото
7
онкологично и неврологично заболяване и воденото срещу ищеца
наказателно производство. С оглед на това, съдът не взема предвид тези
новопоявили се заболявания при определяне на дължимото от Прокуратурата
обезщетение. Обстоятелства, налагащи неприсъждане на обезщетение в по-
голям размер са, че спрямо ищеца не е била наложена най-тежката мярка за
неотклонение – „Задържане под стража“. Наложената на ищеца мярка за
неотклонение – „Подписка“ е най-леката и безспорно не ограничава неговата
възможност за реализация в личен и обществен план. Съдът съобрази и
обстоятелството, че спрямо ищеца не са били наложени административни
мерки, ограничаващи свободата му на предвижване. На следващо място не се
доказа пряка причинна връзка между спирането на работа и водения срещу
ищеца наказателен процес. Противно на твърденията на жалбоподателя, че
към датата на образуване на наказателното производство той е бил в
работоспособна възраст, съдът намира, че възрастта, на която е бил ищецът -
66 години се счита за пенсионна възраст. Действително по делото от
свидетелските показания се установи, че ищецът е работел, но липсват
доказателства, че единствено по причина воденото наказателно производство
той е спрял да работи. Доколкото ищецът не е бил с мярка „Задържане под
стража“, т.е. неговото право на труд не е било ограничено, то причините за
спирането на работа могат да бъдат различни и не би могло да се твърди, че
наказателното производство е било единствената той да напусне работа.
Съдът съобрази и съществуващата в страната икономическа обстановка към
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като един от критериите
за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Необосновано е
искането на жалбоподателя-ищец, че определеното обезщетение за
претърпените от медицинските сестри в Либия неимуществени вреди следва
да служи за база за преценка. Всеки случай е различен сам за себе си, строго
специфични са обстоятелствата, имащи отношение към неимущественото
увреждане и справедливото му обезщетяване. Трайно установено в съдебната
практика е разбирането, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна
преценка във всеки отделен случай. В тази връзка неоснователно е
възражението на въззивника-ищец, че определеното обезщетение е в много
занижен размер. Неоснователно е възражението на въззивника-ответник, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди е в завишен размер. Воденото срещу ищеца наказателно дело обхваща
продължителен срок от време (10 години), при съобразяване вида на
деянието, за което е повдигнато обвинението, доказателствата, които е
следвало да се събират, както и че разглеждането на делото е преминало в
една съдебна инстанция. Преценката на гореизброените обстоятелства
мотивира настоящата инстанция да определи сумата от 10 000лв. за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Върху
определеното обезщетение следва да се присъди и претендираната
компенсаторна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка е неоснователно
8
възражението на жалбоподателя-ищец, че законната лихва се дължи от датата
на образуване на досъдебното производство. Практиката е безпротиворечива,
че началният момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху
вземането по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършеното престъпление (т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.
№ 3/2005 г. ОСГК на ВКС). В този смисъл е неясно каква конкретна практика
има предвид жалбоподателят, сочещ различен начален момент.
По отношение на доводите в жалбата на въззивника-ищец относно
отхвърления иск за имуществени вреди. Съгласно дадените разяснения с т. 1
на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната в
чиято полза е решен правния спор е представила доказателства, че е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия
случай, според сключения на 25.03.2013 г. договор /лист 134 от досъдебното
производство/ с адв. П. договореното възнаграждение е в размер на 500 лева,
като е отбелязано, че платената сума е в размер на 270 лева. По договор от
04.03.2015 г. /лист 20 от НОХД № 23901/2014г./ С.Б. и адв. Р. са се
споразумели за адвокатски хонорар от 1 200 лева, като е отбелязано, че са
платени. Именно вписването за направеното плащане в двата договора е
основание да се приеме, че е налице реално плащане и договорите имат
характер на разписка. В тази връзка следва да се посочи, че е безспорно, че по
силата на нормативен акт не е налице задължение заплащането да се
осъществи по банков път. Поради това въззивният състав приема, че до тези
суми исковата претенция за имуществени вреди е основателна и доказана. До
пълния заявен размер от 20 000 лв. липсват доказателства по делото.
В заключение: Въззивната инстанция, приема, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в отхвърлителната част до размера на сумата от 1470
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2018г. до окончателното плащане, като вместо него
въззивният съд постанови друго, с което претенцията на въззивника-ищец
следва да бъде уважена. В останалите обжалвани части решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора пред настоящата инстанция
въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
пред СГС, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, допълнително още 12.34лв. /при
взета база за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 5 530лв./ Не са
налице основания за ревизиране на така определения от първата инстанция
размер на адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец разноски в
9
размер на 5 лв. – платена държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8381 от 09.12.2019г., постановено по гр.д.
№7870/2018г. от Софийски градски съд, ГО, 17 състав в частта, в която е
отхвърлен иска, предявен от С.Т. Н.-Б., на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, против Прокуратура на РБ за сумата от 1470лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2018г. до окончателното плащане и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2
да заплати на С.Т. Н. - Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №1-А, Търговски дом, ет.3, кантора 354-адв. П., на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 1470лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №8381 от 09.12.2019г., постановено по гр.д.
№7870/2018г. от Софийски градски съд, ГО, 17 състав в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати допълнително на С.Т. Н. – Б.
сумата от 12.34 лв. – разноски пред СГС, както и да заплати сумата от 5 лв. –
разноски пред САС, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10