Номер:
154, 15.05.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На петнадесети март през 2018 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 731 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) и
евентуален иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Постъпила е искова молба вх.№
3730/04.10.2016г., уточнена с молба вх.№ 4195/03.11.2016г., от „РЗЗ Диамант“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ножарово, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ № 26, представлявано
от управителя Р. Рамадан Рамадан, ЕГН-**********,
действащ чрез упълномощен адв.М.Р.М.,***, съдебен
адрес:***, офис 15, против А.Х.А.,
ЕГН.-********** и В.М.Н.,***, за осъждането им да отстъпят на дружеството
собствеността и предадат владението върху предверие с
площ от 15.00 кв.м., съставляващо част от търговски обект – Ресторант, собственост
на ищеца, разположено между самостоятелен вход на търговския обект от юг и зала
на ресторанта, оградено от четири страни с плътни стени, а при условията на
евентуалност да бъдат осъдени ответниците да
преустановят неоснователните си действия спрямо притежавания от ищеца
самостоятелен търговски обект – Ресторант, като отстранят за своя сметка от процесното предверие
разположените в него маси и столове за обслужване на клиенти, преустановят това
обслужване на клиенти и предадат ключа от входната врата на самостоятелния вход
от юг на търговския обект – Ресторант. В съдебно заседание е дпуснато изменение в петитума
на иска за собственост относно площта на претендираното
предверие, като се счита предявен за осъждане на ответниците да отстъпят на ищцовото
дружество собствеността и предадат владението върху това предверие
с
площ от 15.99 кв.м. вместо първоначално посочената площ от 15.00 кв.м.
В исковата молба се твърди, че след участие в публична продан по изпълнително
дело № 20157610400144 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков,
рег.№ 761 и с район на действие Окръжен съд-гр.Разград, е възложен на ищцовото дружество, с влязло в законна сила на 29.06.2016г.
Постановление за възлагане на недвижим имот, изх.№ 6435/29.06.2016г., недвижим
имот, представляващ: Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – търговски
обект със самостоятелен вход от южната страна на сградата, състоящ се от
ресторант с кухня и складови помещения, с обща застроена площ от 135.00 кв.м., находящ се в югоизточната част на масивната едноетажна
сграда, застроена върху общинско дворно място в чертите на с.Ножарово,
общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ №
12, за който по плана на селото е отреден УПИ ХІV-106 в кв.13, с площ на имота
от 797.00 кв.м., при граници и съседи на имота: улици от двете страни, УПИ
І-105 и УПИ ХІІІ-107 от кв.13 по плана на селото, и граници и съседи на
търговския обект: от юг – магазин, от
запад – улица и от изток – УПИ ХІІІ-107 в кв.13 по плана на селото, без правото
на собственост върху земята. След възлагането, ищецът се опитал да ползва
имота, като искал да започне ремонтни работи, но бил възпрепятстван поради
описаните действия на ответниците. В качеството си на
собственици на съседния търговски обект – магазин, находящ
се в южната част на едноетажната масивна сграда, ответниците
поставили в процесното предверие
4 броя маси за обслужване на клиенти, без да имат разрешение за извършване на
подобна търговска дейност. Предверието се намирало непосредствено след самостоятелния
вход за ресторанта и преди залата на ресторанта, оградено с плътни стени от
всички страни и нямало връзка с магазина на ответниците,
като не било част от този магазин. След разговор с ответниците,
те отказали да освободят помещението, като разполагали и с ключ от входната
врата към Ресторанта на ищеца, чрез който отключвали всеки ден и имали достъп
до предверието. С горните обстоятелства ищецът
обосновава правния си интерес от водените искове. Претендира за присъждане на
направените деловодни разноски.
В срока за писмен отговор на исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците А.Х.А.,
ЕГН.-********** и В.М.Н.,***, представят такъв, като оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето
им, като неоснователни. Претендират за разноските по делото. Признават факта,
че владеят процесното помещение, което считат, че е
тяхна собственост. Твърдят, че с Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.04.2013г., оформен с НА № 176, том ІV, рег.№ 3611, дело № 488/2013г. по
описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 и с район на действие
РС-гр.Исперих, закупили от „Корект 2000“ООД, представлявано от М.Т.М., следния
недвижим имот: „Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – търговски обект
със самостоятелен вход от южната страна на сградата, със застроена площ от
135.00 кв.м., състоящ се от магазин за хранителни стоки със застроена площ от
75.00 кв.м. и складови помещения с обща застроена площ от 60.00 кв.м., находящ се в южната част на масивна едноетажна сграда,
застроена върху общинско дворно място в чертите на с.Ножарово, общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ № 12, за което по
плана на селото е отреден УПИ ХІV-106 в кв.13, с площ на имота от 797.00 кв.м.,
при граници и съседи на дворното място: улици от двете страни, УПИ І-105 и УПИ
ХІІІ-107 от кв.13 по плана на селото, и граници и съседи на търговския обект:
от юг – улица, от запад – улица, от
север – търговски обект /ресторант/ и от изток – УПИ ХІІІ-107 в кв.13 по плана
на селото, без правото на собственост върху земята“. Продавачът на този имот
бил собственик на цялата сграда, в която се помещавали хранителният магазин и
ресторантът. Преди сделката многократно оглеждали какво купуват и постигнали с
продавача съгласие относно това, какво точно се продава. Тогава Ресторантът в
сградата не функционирал. Работел магазинът, а в процесното
помещение бившият собственик продавал смески за животни. В него имало изграден
водопровод, канализация и електрическа мрежа, които не били самостоятелни, а
част от инсталациите на магазина. В него се намирало и централното ел.табло на
магазина, от което тръгват всички линии за захранване и са монтирани средствата
за измерване. Продавачът изрично им представил това помещение като част от имота
– предмет на продажбата. Площта на закупения от тях обект по нотариалния акт –
135.00 кв.м., излизала само като се включи и площта на процесното
помещение. Не оспорват, че действително от това помещение има вход към
ресторанта на ищеца, но вратата можела да се зазида и да се отвори друга –
извън спорното помещение, а именно на общото стълбище и площадката към него,
откъдето бил и техният достъп. Освен това твърдят, че Ресторантът има
самостоятелен вход от другата страна, с изградено стълбище. Твърдят още, че
когато ЧСИ Гюнеш
Солаков описвал обекта – ресторант - предмет на публичната продан, те му
съдействали като единствени обитатели на сградата и му показали помещенията,
които са тяхна собственост и границите, в които се простират, вкл. и процесното помещение. Затова и в площта на ресторанта –
135.00 кв.м., посочена в Постановлението на ЧСИ, не била включена площта на процесното помещение, като заедно с нея се надвишавала така
отразената площ. Стълбището, което обслужва и двата обекта, посочили като общо.
Обсъдени поотделно и в своята съвкупност,
както и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства
дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
С влязло в законна сила на 29.06.2016г. Постановление за възлагане на недвижим
имот, изх.№ 6435/29.06.2016г. по изпълнително дело № 20157610400144 по описа на
ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№ 761 и с район на действие
Окръжен съд-гр.Разград, след проведена по изпълнителното производство публична
продан е възложен върху ищеца по настоящото дело „РЗЗ Диамант“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Ножарово, обл.Разградска,
ул.“Христо Смирненски“ № 26, представлявано от управителя Р. Рамадан Рамадан, ЕГН-**********, недвижим имот, представляващ: Самостоятелен
обект с начин на трайно ползване – търговски обект със самостоятелен вход от
южната страна на сградата, състоящ се от ресторант
с кухня и складови помещения, с обща застроена площ от 135.00 кв.м., находящ се в югоизточната част на масивна едноетажна
сграда, застроена върху общинско дворно място в чертите на с.Ножарово,
общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ №
12, за който по плана на селото е отреден УПИ ХІV-106 в кв.13, с площ на имота
от 797.00 кв.м., при граници и съседи на имота: улици от двете страни, УПИ
І-105 и УПИ ХІІІ-107 от кв.13 по плана на селото, и граници и съседи на
търговския обект: от юг – магазин, от
запад – улица и от изток – УПИ ХІІІ-107 в кв.13 по плана на селото, без правото
на собственост върху земята.
От своя страна, ответницата А.Х.А., ЕГН.-**********
е закупила с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2013г.,
оформен с НА № 176, том ІV, рег.№ 3611, дело № 488/2013г. по описа на Нотариус
Радомир Александров, рег.№ 254 и с район на действие РС-гр.Исперих,
Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – търговски обект със
самостоятелен вход от южната страна на сградата, със застроена площ от 135.00
кв.м., състоящ се от магазин за
хранителни стоки със застроена площ от 75.00 кв.м. и складови помещения с обща застроена площ от 60.00 кв.м., находящ се в южната част на масивна едноетажна сграда,
застроена върху общинско дворно място в чертите на с.Ножарово, общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ № 12, за който по
плана на селото е отреден УПИ ХІV-106 в кв.13, с площ на имота от 797.00 кв.м.,
при граници и съседи на имота: улици от двете страни, УПИ І-105 и УПИ ХІІІ-107
от кв.13 по плана на селото, и граници и съседи на търговския обект: от юг –
улица, от запад – улица, от север –
търговски обект /ресторант/ и от изток – УПИ ХІІІ-107 в кв.13 по плана на
селото, без правото на собственост върху земята.
Осигурените
от ищцовата страна свидетели - Х. Сали Х. и Хйредин Салиев Керимов, двамата от с.Ножарово, обл.Разградска, твърдят че процесната
сграда с магазин и ресторант съществува, откакто се помнят. В момента работел
само смесеният магазин, който се стопанисвал от ответника В. и съпругата му.
Според свидетелските показания, спорното предверие е
към централния вход на сградата (откъм Кметството) и винаги е било към
кръчмата, служило е като вход на кръчмата, докато магазинът имал отделен вход
откъм улицата. Двата обекта си имали отделни малки странични врати за зареждане
от северната страна. Когато В. купил магазина, той нямал достъп до процесното помещение, което било заключвано и стопанисвано
от предишният собственик на цялата сграда – М.. Последният също държал процесното предверие като вход
към кръчмата. Докато Марият държал и магазина, той
направил ремонт на кръчмата, но без предверието.
Направил външна изолация, окачени тавани, сменил дограмата. Разделил ресторанта
на две части с гипскартон, като възнамерявал да ги
обособи като барче и строителен магазин, но запазил централния вход към
ресторанта и не е отварял други входове. След като В. закупил магазина, той
освежил фасадата на магазина – боядисал външната стена и сложил плочи (цокъл).
Свидетелите твърдят, че понастоящем в процесното предверие имало поставени маси и столове, където стояли
младежи и ги използвали за консумация, когато си закупят кафе и стоки от
магазина.
Назначените
по делото съдебно–технически експертизи с вещо лице арх.Е.Б., с изготвено
заключение вх.№ 1017/21.03.2017г. и втората – с вещо лице инж.В. Кулува (инженер ПГС (промишлено и гражданско
строителство)), с изготвено заключение вх.№ 914/07.03.2018г., непротиворечиво и
допълващо установяват, че процесната търговска сграда в с.Ножарово е законно
построена по стопански начин, въз основа на съответно съставени строителни книжа,
които, обаче не са запазени. Вповече от първата
експертиза, втората установява наличен Протокол - образец 16 за въвеждане на
обекта в действие от м.декември 1974г., в който сградата е описана като
едноетажна, строена по типов проект, който е спазен напълно. Състои се от две
помещения – Смесен магазин с два склада и Пивница с кухня, склад, миячно и избено помещение. След продажбата на части от
сградата (магазина през 2013г. и ресторанта през 2016г.) не са съставяни
строителни книжа за преустройство или промяна предназначението на помещенията,
каквито, според експертизата не са били необходими. През 2010г. е издадено от
Гл.архитект на Община-Самуил Удостоверение, което установява липсата на
строителни книжа за сградата, но удостоверява, че по действащия ПУП на
с.Ножарово от 2005г. сградата има траен градоустройствен статут и е търпим
строеж, съгласно § 16, ал.1 от ЗУТ.
И
двете заключения непротиворечиво отговарят, че процесното
предверие, което втората експертиза изчислява с площ
от 15.99 кв.м., обозначено като помещение № 5 върху Чертежа „Разпределение на
едноетажна търговска сграда“ (Приложение № 5 към заключението), не представлява
самостоятелен обект и е функционално свързано с помещенията (търговската зала)
на ресторанта – обслужва ресторанта. Констатират, че и магазинът, и ресторантът
имат самостоятелни входове, като ресторантът няма врата на южната фасада и
достъпът от юг е възможен единствено през процесното предверие, чиято врата е на западната фасада. Залата на
ресторанта има друга врата на северната страна. Предверието
няма врата към магазина.
Според
заключението на първата експертиза, не е възможно да се определят с точност
прилежащите помещения, включени в квадратурите на магазина и ресторанта, тъй
като първоначалната продажба на магазина за хранителни стоки не е съобразена с
функционалната схема на съществуващата търговска сграда. По този начин
обосновава извод, че предверието е функционално
свързано към ресторанта, но по документи площта на предверието
би трябвало да е част от площта на магазина за хранителни стоки, тъй като
според документите за собственост на двете страни, площите на търговските
обекти са равни – по 135 кв.м.
По–подробно в тази насока е заключението на втората съдебно-техническа експертиза,
изготвено от специалист ПГС – инж.В.К.. Според това заключение, общата
застроена площ на цялата търговска сграда е 270 кв.м., с общо 10 прилежащи
помещения, подробно описани по вид и площ в Приложение № 5 към заключението. Към
м.декември 1974г., когато е съставен Протокол обр.16
за въвеждане в действие на строежа, смесеният
магазин се е състоял от търговска зала (помещение № 9 с площ от 61.76
кв.м.) и два склада (помещения № 7 и № 8 с обща застроена площ от 37.58 кв.м.),
обща застроена площ на магазина от 99.34 кв.м. Ресторантът (пивница) се е състоял от пивница с кухня, склад, миячно и избено помещение, с обща застроена площ от 170.67
кв.м. По документи за собственост на двете страни, вкл. и по документа за
собственост на праводателя на страните ЕООД
„Корект-2000“-с.Хърсово, обл.Разградска,
представлявано от едноличен собственик и управител М.Т.М. – констативен НА №
125, том ІІІ, дело № 121/2008г. по описа на Нотариус с район на действие
РС-гр.Исперих, е отразено, че магазинът за хранителни стоки е със застроена
площ от 75 кв.м. и две складови помещения с обща застроена площ от 60 кв.м.,
респ. ресторантът с кухня и складови помещения, са отразени с обща застроена
площ от 135 кв.м., като заключението на обсъжданата експертиза констатира, че
описаните помещения са със застроени
площи, различни от действителните. Така, към момента на изготвяне на
експертизата вещото лице установява, че собствениците
на магазина ползват помещения с обща застроена площ (ЗП) от 120 кв.м.,
включващи: търговска зала (помещение № 9 със ЗП от 61.76 кв.м.), двата склада
(помещения № 7 и № 8 с обща ЗП от 37.58 кв.м.) и търговска зала (помещение № 6
със ЗП от 20.67 кв.м.). Собствениците на
ресторанта ползват помещение с обща ЗП от 140.33 кв.м., включващи:
търговска зала (помещение № 1 със ЗП от 83.50 кв.м.), кухня (помещение № 2 със
ЗП от 10.09 кв.м.), склад (помещение№ 3 със ЗП 20.06 кв.м.), предверие (помещение № 5 със ЗП 15.99 кв.м.) и стълбищна площадка (помещение № 10 със ЗП 10.70 кв.м.). При
това разпределение на помещенията вещото лице уточнява, че не включва в площите
на нито един от търговските обекти помещение № 4 (коридор със ЗП от 9.67
кв.м.), което е достъпно от двата търговски обекта – в него е отворът за достъп
до таванското помещение.
При
разпита в съдебно заседание на 15.03.2018г. вещото лице инж.В.К. обосновава
изводите си по обсъденото горе заключение, като приема категорично, че процесното помещение (предверие)
е било и към момента е неразделна част от ресторанта, тъй като няма врати към
магазина, респ. има врата към търговската зала на ресторанта, в това предверие има стара мивка, която е била предназначена за
клиентите на ресторанта, тъй като тоалетната е външна и твърди, че е неправилно
площообразуваното при съставянето на нотариалния акт
за търговската сграда. Обяснява, че в същото предверие
е монтирано старо електрическо табло, което обслужва магазина, но предстои
демонтирането му, тъй като всеки търговски обект би трябвало да има
самостоятелно ел.табло, което да е изнесено на достъпно място извън сградата, а
ренторантът си имал такова ново външно ел.табло.
Въпросното ел.табло в предверието било монтирано още
през 1974г., когато е построена сградата и е обслужвало цялата сграда.
Пояснява, че коридорът, съставляващ обсъденото горе помещение № 4, изначално
към момента на въвеждане на сградата в експлоатация през 1974г. е било част
ресторанта, но към момента на огледа двамата собственици имали достъп до него и
затова не го е отнесла към площта на ресторанта. Обяснява, че са възможни
различни варианти на разпределяне на помещенията, за да се постигне
изравняването на площите на двата обекта до 135 кв.м., така, както са ги
закупили страните, като обсъжда част от вариантите, вкл. и по повод доводите на
ответната страна относно действителната воля на страните при придобиването на
отделните търговски обекти, заявени още в писмения отговор и поддържани в хода
на делото. Вещото лице потвърждава, че е възможно да се обособи вход на стълбищната площадка към южната фасада на ресторанта, като стълбищната площадка ще бъде обща част за двата обекта, да
се затвори вратата между помещения № 1 и № 5, свързваща търговската зала на
ресторанта и процесното предверие,
респ. да се отвори врата между помещения № 5 и № 6, свързваща, процесното предверие с магазина,
което не е значително преустройство, но твърди, че е възможно и друго решение –
външните стълби и предверието да бъдат поделени,
предвид, че площта на стълбищната площадка също се
включва в застроената площ и за да има предверие и
към ресторанта, за да не се влиза директно в залата, а коридорът (помещение №
4) да се добави към могазина, с уточнението, че това
съвсем не са единствените варианти за разделяне и е въпрос на изчисления. Въпреки отбелязванията
в нотариалния акт от 2008г., вещото лице счита, че двата обекта никога не са
имали и няма как да имат общ вход.
И
двете експертни заключения на обсъжданите съдебно-технически експертизи
констатират, че процесното предверие
не се използва от собственика на магазина за хранителни стоки. Първото
заключение е изготвено на 21.03.2017г., като констатира горното и заключава, че
достъпът до залата на ресторанта не е възпрепятстван. Вещото лице по втората
съдебно-техническа експертиза дава заключение, изгответно
почти една година по-късно – на 07.03.2018г., като констатира че при извършените
три огледа на место, предверието не се използва,
нуждае се от основен ремонт и преместване на ел.таблото извън него.
В
производството по делото ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 1 035.00 лева, от които 50.00 лева
– заплатена ДТ при образуване на делото, 125.00 лева – припадаща се част от
възнаграждението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза,
560.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по втората
съдебно-техническа експертиза и 300.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.09.2016г. Ответниците са направили деловодни разноски в общ размер на
925.00 лева, от които 125.00 лева – припадаща се част от възнаграждението на
вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза и 800.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
28.03.2017г. Ответната страна представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за
общо 1 225.00 лева, в които включва вповече
300.00 лева – заплатено възнаграждение за другата експертиза, каквито разноски
не са направени от тази страна, тъй като разноските по втората
съдебно-техническа икспертиза са възложени изцяло в
тежест на ищцовата страна.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени
следното: Предявеният иск за собственост
върху процесното предверие
от 15.99 кв.м., е допустим, но разгледан по същество - неоснователен и
недоказан. Същият намира правното си основание в разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) –
ищецът претендира собственост върху спорното предверие,
което твърди, че ответниците владеят без основание.
За основателността на така предявения иск е необходимо кумулативното наличие на
три предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на предентираното
помещение; че същото се владее от ответниците и че
това тяхно владение е без основание. В обсъждане на тези предпоставки съдът
приема същите за недоказани от ищцовата страна.
Преди
всичко, от събраните по делото доказателства категорично се установи, че двете страни са собственици на
самостоятелни търговски обекти от обща масивна
едноетажна сграда, застроена върху общинско дворно място в чертите на с.Ножарово, общ.Самуил, обл.Разградска,
ул.“Христо Смирненски“ № 12, за което по плана на селото е отреден УПИ ХІV-106
в кв.13, с площ на имота от 797.00 кв.м., при граници и съседи на имота: улици
от двете страни, УПИ І-105 и УПИ ХІІІ-107 от кв.13 по плана на селото, като и
двете страни по делото са придобили равни
права от общата застроена площ на тази сграда, а именно по 135 кв.м.
Установи се също, въз основа на заключенията и на двете извършени по делото
съдебно-технически екпертизи, че в документите им за
собственост, съответно НА от 2013г. за ответниците и
Постановлението за възлагане от 2016г. за ищеца, както и в документа за собстгвеност на праводателя им -
констативния НА № 125 от 2008г., обсъдени в обстоятелствената част на
решението, описаните застроени площи на отделните търговски обекти и
прилежащите им помещения не съответстват
на действителните такива, като е отразено неправилно площообразуване,
несъобразено с функционалната схема на съществуващата
търговска сграда, което към настоящия
момент затруднява и точното разпределение на помещенията по начин, съответен на
правата, които всяка от страните е придобила като застроена площ. Установи
се също, от заключението вх.№ 914/07.03.2018г. на втората съдебно-техническа
експертиза, че реално собственикът на ресторанта (ищцовото
дружество) владее повече от действително придобитата по документи застроена
площ, а именно ползва помещения, описани конкретно по вид и площ, с обща ЗП от
140.33 кв.м., докато собствениците на магазина (ответниците)
ползват помещения с обща ЗП от 120.00 кв.м., т.е. по-малко от придобитата. В
тази връзка вещото лице коментира различни варианти, въз основа на които може
да се постигне изравняване на площите, съобразно правата на страните и които не
са предмет на настоящото дело.
Конкретно
за процесното предверие от
15.99 кв.м., което обсъжданата експертиза включва към застроената площ на
ресторанта, то както тази експертиза, така и първата съдебно-техническа
експертиза, непротиворечиво и еднозначно приемат, че това предверие
не е самостоятелен обект и е функционално свързано с помещенията (търговската
зала) на ресторанта – обслужва ресторанта. Ето защо и съдът кредитира този извод, като приема, че
процесното предверие е
неразделна част от ресторанта. Този извод кореспондира и с показанията на
разпитаните по делото свидетели – жители на с.Ножарово, които твърдят, че откакто
се помнят знаят процесната сграда с магазин и
ресторант, и спорното предверие винаги е било към
кръчмата, служило е като вход към кръчмата (ресторанта), вкл. и след като ответниците закупили магазина, те нямали достъп до процесното помещение, което било заключвано и стопанисвано
от предишният собственик на цялата сграда, което пък опровергава твърдението на
ответната страна, че са закупили магазина, заедно с това предверие
като част от търговскияа обект, който са придобили.
Следва да се отдаде значение и на функционалната свързаност на помещенията,
според описанието им по Протокол обр.16 за въвеждане
в експлоатация на търговската сграда, което също кореспондира с извода за
отнасяне на процесното предверие
към общата застроена площ на ресторанта, обсъдено в заключението и при разпита
на вещото лице по втората съдебно-техническа експертиза.
В
хода на делото, обаче, не се доказа ответниците да
осъществяват фактическо владение върху процесното предверие, което да обоснове основание за връщането му на ищцовото дружество. Уважаването на иска за ревандикиране на имот, в конкретния случай – отделно
помещение (предверие), предполага наличие на трите
кумулативно изискуеми предпоставки на
чл.108 от ЗС, които в хода на делото не бяха доказани и това е основание за
отхвърляне на иска за собственост.
Не
се доказаха и основанията за уважаване на евентуалния
негаторен иск, имащ своето правно основание в
разпоредбата на чл.109 от ЗС,
защитаващ правото на
собственика срещу действията на лице, което без да е установило своя фактическа
власт върху вещта (имота), нарушава или ограничава правата на собственика и му
пречи на спокойното упражняване на правото на собственост, като исковата защита
цели преустановяване на съответното действие и премахване на неговите последици.
В хода на делото не се доказа ответниците да
извършват действия (еднократни или трайно състояние), с които до нарушават
правото на собственост на ищеца върху притежавания от него търговски обект и
по–конкретно върху предверието към ресторанта и да му
пречат за за упражняване на правата му в пълнота. И
двете ексдпертизи, въз основа на извършен оглед на
место от вещите лица, установяват категорично, че собствениците на магазина (ответниците) не използват това предверие.
Същото е реално неизползваемо, тъй като се нуждае от основен ремонт, респ. не е
възпрепятстван и достъпът до залата на ресторанта по отношение на ищеца по
делото като собственик на този ресторант.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците
направените от тях деловодни разноски по производството, съразмерно на
отхвърлената част от иска, т.е. изцяло, като са доказани до размера от 925.00
(деветстотин двадесет и пет) лева.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен с правно основание чл.108 от ЗС от „РЗЗ Диамант“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Ножарово, обл.Разградска,
ул.“Христо Смирненски“ № 26, представлявано от управителя Р. Рамадан Рамадан, ЕГН-**********, против А.Х.А., ЕГН.-********** и В.М.Н.,***, за осъждането им да
отстъпят на дружеството собствеността и предадат владението върху предверие с площ от 15.99 кв.м., съставляващо част от
търговски обект – Ресторант, собственост на ищеца, разположено между
самостоятелен вход на търговския обект от юг и зала на ресторанта, оградено от
четири страни с плътни стени, представляващо част на масивна едноетажна сграда,
застроена върху общинско дворно място в чертите на с.Ножарово, общ.Самуил, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ № 12, за който по
плана на селото е отреден УПИ ХІV-106 в кв.13, с площ на имота от 797.00 кв.м.,
при граници и съседи на имота: улици от двете страни, УПИ І-105 и УПИ ХІІІ-107
от кв.13 по плана на селото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен при условията на евентуалност, с правно основание чл.109 от ЗС,
от „РЗЗ Диамант“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ножарово, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ № 26, представлявано
от управителя Р. Рамадан Рамадан, ЕГН-**********, против А.Х.А., ЕГН.-********** и В.М.Н.,***,
за осъждането им да преустановят неоснователните си действия спрямо
притежавания от ищеца самостоятелен търговски обект – Ресторант, като отстранят
за своя сметка от процесното предверие
разположените в него маси и столове за обслужване на клиенти, преустановят това
обслужване на клиенти и предадат ключа от входната врата на самостоятелния вход
от юг на търговския обект – Ресторант, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът „РЗЗ
Диамант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ножарово, обл.Разградска, ул.“Христо Смирненски“ № 26, представлявано
от управителя Р. Рамадан Рамадан, ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на ответниците А.Х.А., ЕГН.-********** и В.М.Н.,***,
сумата от 925.00 (деветстотин двадесет и
пет) лева – направени от страната деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: