О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 232 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, във вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, чрез процесуален представител
юрисконсулт А.Б., против Разпореждане № 1075/10.02.2020 г. по ч.гр.дело № 271/2020
г. на Районен съд – Враца, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против П.М.Д.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за следните парични
вземания: сумата 2 700,00 лв. – застрахователна премия и сумата 275,47 лв.
– лихва за забава, дължими по Договор за допълнителни услуги към Договор за
заем „CrediGo” № 5342-00016777.
В
жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Посочва
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в договора за
допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи, в частност клаузата за
заплащане на застрахователна премия. Твърди се, че допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставят на
заемополучателя само при изразено негово писмено искане и сключване на договор
за допълнителни услуги, като кредитополучателят е заявил желанието си да ползва
такава услуга, изразяваща се във финансиране и разсрочване на дължимата
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Поддържа се, че
„Микро Кредит” АД в качеството си на застрахователен посредник е заплатило
еднократно в полза на застрахователя „Уника Живот” АД застрахователна премия, с
което е изпълнило поетото към длъжника задължение по договора за допълнителни
услуги, като кредитополучателят се е задължил да върне на „Микро Кредит” АД
застрахователната премия на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати
на погасителните вноски по договора за заем. Сочи се, че кредитирането на
застрахователна премия е безвъзмездно предоставено от „Микро Кредит” АД, тъй
като в договора за допълнителни услуги не е уговорено възнаграждение за
предоставянето на такава услуга. Твърди се, че вземането за застрахователна
премия не се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като
уговорката не е във вреда на потребителя и не води до неравнопоставеност между
правата на търговеца и потребителя. В жалбата се поддържа също така, че клаузата
за допълнителни услуги не противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК, тъй
като уговарянето ѝ не е условие за сключване на договора за заем и самата
клауза за допълнителни услуги не може да съществува самостоятелно. Посочва се, че
мотивите на първоинстанционния съд, че потребителят заплаща такса за
хипотетично ползване на услуга, а не за реално предоставяне на такава, са
неоснователни, тъй като дали кредиторът ще изпълни поетото по договора
задължение за предоставяне на допълнителни услуги зависи единствено от волята
на потребителя, който следва да отправи конкретно искане до кредитора. Поддържа
се, че въпросът за отправяне на искане до кредитора и реалното предоставяне на
исканата от него услуга не е в пределите на изследване от съда в заповедното
производство, като в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
не следва да се доказват нито съществуването на вземането, нито
обстоятелствата, на които се основава претенцията. Иска се от въззивния съд да отмени
разпореждането в обжалваната му част. Претендират се и разноски, сторени пред
въззивната инстанция.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Производството
пред Районен съд – Враца е образувано по заявление на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
длъжника П.М.Д., ЕГН: **********.
В
т. 9 от заявлението се сочи, че се претендират следните парични вземания:
сумата 3 000,00 лв. – главница; сумата 787,56 лв. – договорна лихва за
периода 18.08.2018 г. – 18.01.2020 г.; сумата 2 700,00 лв. – застрахователна
премия за периода 18.08.2018 г. – 18.01.2020 г.; сумата 275,47 лв. – лихва за
забава за периода 18.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното
производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от задължение
по Договор за заем CrediGo № 5342-00016777/18.07.2018 г. между „Микро Кредит” АД и П.М.Д., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Микро Кредит” АД
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на което е
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/ по силата на приложение № 1/10.12.2018 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането в т. 12 от заявлението се сочи, че
на 18.07.2018 г. „Микро Кредит” АД е сключило с П.М.Д. договор за заем CrediGo № 5342-00016777, като дружеството е предоставило
кредит в размер на 3 000,00 лв. На 10.12.2018 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015
г., по силата на който „Микро Кредит” АД е прехвърлило вземанията си по
договора на „Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на което е
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/, за което длъжникът е уведомен с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-МКР/5342-00016777 от 18.12.2018 г., изпратено от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството му на пълномощник на цедента. Твърди се, че
заемополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с договорната лихва,
която е в размер на 787,56 лв. на 18 равни месечни погасителни вноски в размер
на 210,42 лв. всяка, считано от датата на първата погасителна вноска –
18.08.2018 г.
Сочи
се, че с подписване на искането за заем заемополучателят е предоставил
съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита” по Групова полица на ЗК
„Уника Живот” АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит”
АД за обезщетение, равно на остатъчния размер на кредита към датата на
настъпване на застрахователно събитие. Твърди се, че заемополучателят е
удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране
и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, като
застрахователната премия е определена в размер на 2 700,00 лв., която
заемополучателят се е задължил да заплати на 18 равни части, всяка в размер на
150,00 лв.
Посочва
се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода 18.08.2018 г.
/датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на
275,47 лв.
Твърди
се, че заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството, с
оглед на което за последното възниква правен интерес за предявяване на
претенциите му по съдебен ред.
Към
заявлението са приложени описаните в него Договор за заем CrediGo № 5342-00016777/18.07.2018 г., Искане за заем CrediGo № 5342-00016777/18.07.2018 г., Общи условия към договор за заем CrediGo и Застрахователна полица за застраховка „Защита” №
МС320145342-00016777.
С
Разпореждане № 1075/10.02.2020 г. районният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми в размер
на 2 700,00 лв. – застрахователна премия за периода 18.08.2018 г. –
18.01.2020 г. и в размер на 275,47 лв. – лихва за забава за периода 18.08.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е приел, че
искането по отношение на тези претенции на заявителя, се основава на
неравноправни клаузи съгласно нормата на чл. 143 ГПК, поради което следва да
бъде отхвърлено. В мотивите си е приел, че допълнителните услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на
кредитора, като принципите за добросъвестност и справедливост изискват
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетичното предоставяне на такава. Посочено е и че е налице
нееквевалентност на престациите, като услугата не гарантира каквото и да е
право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е
обусловено от насрещната воля на кредитора.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл. 410 ГПК съдът
следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми
или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден
на районния съд; за съответствие на заявлението с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5
ГПК.
В
конкретния случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични
задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно чл. 103, във вр. с чл. 104,
т. 4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и
описание на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право.
При извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът
има регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
в частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК въвежда задължение за заповедния съд
да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това,
следователно обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при издаване
на заповед по реда на чл. 410 ГПК обхваща валидността на основанието за
издаване на заповед за изпълнение в случаите, когато искането се основава на потребителски
договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована
вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на
чл. 143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В ал. 2 на посочената разпоредба са изброени хипотези, при
наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно.
В конкретния случай искането за издаване заповед за
изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит, по който на
длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени
дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
По същество настоящата инстанция намира, че
извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи в договора за
кредит е правилна, но само за част от претендираните от дружеството-заявител
суми. Настоящият съдебен
състав приема, че е налице евентуална неравноправност на клаузите от договора,
касаещи застрахователната премия в размер на 2 700,00 лв. за периода 18.08.2018 г. – 18.01.2020 г., поради следните съображения:
В т. 3 от Договор за заем
CrediGo
№ 5342-00016777/18.07.2018 г. е
предвидено, че за предоставената от кредитора допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка, заемателят дължи заплащането ѝ разсрочено, като последната
се раздели на 18 равни месечни вноски в размер на 150,00 лв. Като взема
предвид, че отпуснатата в заем парична
сума е 3 000,00 лв., а стойността на застрахователната премия /2 700,00 лв./ почти
напълно съвпада със стойността на главницата, настоящият съдебен състав намира,
че така постигнатата договорка поражда съмнение за неравноправност, тъй като е
във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
задължението на търговеца и правото на потребителя. Вероятността за
неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение на произтичащото от същата вземане, а доводите на
жалбоподателя, че клаузата не противоречи на чл. 10, ал. 2 ЗПК могат да бъдат
наведени и обсъдени в производството по предявен иск за тази сума.
Следва
да се отбележи и че възражението на жалбоподателя, че предоставянето на допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, е по искане на
потребителя, поради което не може да става въпрос за неравноправна клауза, е
неоснователно. Проверката за наличие на неравноправни клаузи цели именно установяване
налице ли е равновесие между права и задълженията на страните и предотвратяване
на нарушенията им. Фактът на изразено съгласие на потребителя с определени
клаузи на договора не ги изключва от
обхвата на служебната проверка.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че за посочената по-горе договорка за застрахователна премия
може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на неравноправна
клауза относно това вземане, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване
на заповед за изпълнението му. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в зависимост
от наличието на индивидуална договореност – чл. 146 ЗЗП, то в рамките на исково
производство, след изслушване становище на ответника и събиране на
доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на
посочената клауза от потребителския договор.
При предявяването на иск за тази сума могат да наведени изложените в
жалбата доводи във връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет,
еквивалентността на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство
следва да бъде извършена преценка дали тази клауза е нищожна и на друго
основание, а именно – поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК,
регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски
кредити.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сума в размер на 2 700,00 лв. – застрахователна премия за периода
18.08.2018 г. – 18.01.2020 г. Като е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за тази сума, районният съд е постановил правилен като
краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
Изложеното не се отнася до претендираната
от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сума в размер
на 275,47 лв. – лихва за забава за
периода 18.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Дължимостта на
законна лихва при неизпълнение на парично задължение е предвидена в закона –
чл. 86 ЗЗД, като настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на
клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора за заплащане лихва
за забава.
Предвид гореизложеното, по отношение на сумата от 275,47 лв. – лихва за забава за периода 18.08.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено издаването на
заповед за изпълнение за това парично вземане.
При
частичното уважаване на въззивната жалба на жалбоподателя следва на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъдят сторените пред въззивния
съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 50,00 лв.,
като възнаграждението за защита от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК се определя от съда съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая, приемайки жалбата за частично основателна и
намирайки, че заповедта за изпълнение е следвало да бъде издадена за част от
вземанията, настоящият съдебен състав счита, че заявителят има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за въззивното
производство съобразно уважената част от въззивната жалба в размер на 1,39 лв. – държавна такса и 4,63 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1075/10.02.2020 г. по ч.гр.дело № 271/2020
г. по описа на Районен съд – Враца, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против П.М.Д. за сумата от 275,47 лв. – лихва за забава за периода 18.08.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против П.М.Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за
сумата от
275,47 лв. – лихва за забава за периода
18.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за съдебните
разноски във въззивното производство за сумата от 1,39 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 4,63 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1075/10.02.2020 г. по ч.гр.дело № 271/2020
г. по описа на Районен съд – Враца в останалата обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против П.М.Д., за сумата от 2 700,00 лв. - застрахователна
премия за периода 18.08.2018 г. – 18.01.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.