ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
град Габрово, 28.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПОЛИНА ПЕНКОВА
Членове: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като изслуша докладваното от съдия Ива Димова в.ч.гр.д.№ 351/2019 г. по описа на Габровски окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Р.Й.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Ф. от Софийска адвокатска колегия против Определение № 4069 от 25.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1985 по описа за 2018 г. на Габровски районен съд, с което се осъжда "Профи Кредит България" ЕООД да заплати на адв. Ф. адвокатско възнаграждение за прекратената част от исковете в размер на 671,73 лв., на основани чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в исковото производство, като е отхвърлил в останалата част исковата претенция като неоснователна. Осъдил е "Профи Кредит България" ЕООД да заплати на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лв. за подаване на възражение в заповедното производство по ч.гр.д. № 1523/2018 г. по описа на ГРС, като е отхвърлил в останалата част претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като неоснователна. Отхвърлил е изцяло искането за изменение на решение № 217 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 1985/2018 г. по описа на ГРС, в частта за разноските като неоснователно.
Прави се искане да се отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение. Счита, че неправилно решаващия състав е определил адвокатски хонорар в размер от 671,73 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 общо за двата иска - за главницата над разликата от 1793,00 лв. до 8169,25 лв. и за неустойка в размер на 458,36 лв. със спорът, за който съдът е десезиран поради извършен от ищеца отказ. Позовава се на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., според който адвокатът има право на хонорар за всяка една отделна искова претенция, определен по реда и условията на наредбата. Съдът е следвало да определи размерът на адвокатските възнаграждения поотделно за всеки един от обективно съединение искове и извършеното от него изчисление е незаконосъобразно. Според частния жалбоподател дължимото адвокатско възнаграждение за исковото производство за прекратения иск за главницата от 6376,24 лв. е в размер на 648,81 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. Предявеният иск за неустойката е в размер на 458,36 лв. и е приложим чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като дължимия адвокатски хонорар е 300,00 лв. Счита, че незаконосъобразен е изводът на съда, че за определяне на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, намира приложение чл.6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Претендира да бъдат присъдени 150,00 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ в заповедното производство. Претендира разноски и за настоящото производство.
С разпореждане от 24.09.2019 г., съдът е разпоредил да се извърши процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, като се съобщи на насрещната страна за исканото изменение и е дал едноседмичен срока за представяне на отговор.
В даденият срок, насрещната страна е представила отговор. Счита обжалваното определение за законосъобразно и че при постановяването му са взети предвид всички обстоятелства по делото. Съдът правилно е изчислил дължимото се на всяка страна възнаграждение, в това число и адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ответната страна. Моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана подадената частна жалба и да се потвърди обжалваното определение.
Настоящият състав на съда намира, че молбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.
Жалбоподателката е ответник по иск за установяване на вземане от "Профи Кредит България" ЕООД. Искът е предявен за сумата от 8627,60 лв. - общо задължение по договора, включващо: сума на кредита - 2100,00 лв.; срок на кредита -48 месеца; размер на вноската -176,41 лв. дата на погасяване -15 ден от месеца; годишен процент на разходите /ГПР%/- 157,76; годишен лихвен процент - 98,52; лихвен процент на ден - 0,27. Предявен е иск за неустойка по договора в размер на 458,36 лв.
За посочените суми е била издадена заповед № 3954 от 01.08.2018 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1523/2018 г. по описа на ГРС. Срещу нея е било подадено възражение от Р.К., чрез адв. Ф., с което заявяват че частично не дължи претендиралите суми, поради прогласена нищожност. Признават частично иска за вземането за главница. С възражението се претендират и присъждане на разноски в размер на 150, 00 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. Представен е и договор за правна защита и съдействие, по който е предоставено безплатно представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на материално затруднено лице.
С определение № 4417 от 30.08.2018 г., заявителят е уведомен, че длъжникът е възразил и може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Исковата молба е депозира в указания срок на 18.10.2018 г., като се претендира сумата от 8169,24 лв. - номинал и 458,36 лв. - неустойка. Подаден е писмен отговор, в който отново се оспорва размера на предявения иск и е представен договор за правна защита и съдействие по безплатно представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С протоколно определение от 07.03.2019 г. съдът е прекратил частично производството по гр.д. № 1985/2018 г. на ГРС по предявения иск за главницата в частта за сумата от 6376,24 лв., както и по предявения иск за неустойка в размер на 458,36 лв., поради оттегляне на исковата молба.
Съдът е постановил своето решение като не се е произнесъл по отношение на разноските.
В законоустановения срок е постъпила молба по чл. 248 от ГПК, с която се иска допълване на решение № 217 от 11.06.2019 г., в частта за разноските, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказаната безплатна правна помощ в заповедното и в исковото производство на материално затруднената ищца.
С определение № 4069 от 25.07.2019 г., съдът е допълнил решението си като е присъдил сумата от 671,73 лв. за исковото производство и 50,00 лв. за заповедното производство, като е отхвърлил претенциите в останалата част.
Настоящият състав намира, че процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерно въвличане на другата в съответното производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение по чл.414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски още при подаване на възражението, като е представил и доказателства, че същите са платени.
Заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в гражданския процес, който чл.78, ал.4 от ГПК урежда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Като неизправна страна, която е довела с действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските. В този смисъл е и практиката на съдилищата.
Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение дължимо на адв. Ф., като представител на длъжника по ч.гр.д.№1523/2018 г. на РС -Габрово следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.20104 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В настоящия случай се претендира заплащане на сумите от 8627,60 лв.- номинал и 458,36 лв. - неустойка. Като се приложи разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата дължимото минимално адвокатско възнаграждение, която препраща към ал. 2 от същата, основателно е искането за присъждане на сумата от 150,00 лв. в заповедното производство.
Ищецът пред Габровски районен съд е предявил два иска: един за номинала по договора в размер на 8169,24 лв. и един за неустойка в размер на 458,36 лв. Следователно основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 648,81 лв. за прекратената част от предявения иск в размер на 6376,24 лв., както и за сумата от 300,00 лв.-възнаграждение за прекратения иск в размер на 458,36 лв. за неустойка.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по граждански дела възнагражденията се определят за всеки един иск поотделно. При договори за безплатна правна помощ платими на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА размера на възнаграждението не се договаря между страните по договора, като размера на същото се определя по чл. 38, ал. 2 от ЗА стриктно по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормата на чл. 2, ал. 5 от горната Наредба също стриктно следва да се спазва – за всеки един разгледан иск се дължи отделно възнаграждение /Определение № 262/01.08.2018 г. по гр. д. № 3381/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 2561 от 20.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 2567/2018 Г. на ОС - Пловдив/.
Във връзка с горното, на адв. Ф. се дължи възнаграждение в размер на 648,81 лв. за прекратената част в размер на 6376,24 лв. - и отделно още 300,00 лв. по иска за неустойка, който също е бил прекратен с протоколно определение от 07.03.2019 г.
С оглед направените изводи, определението на Габровски районен съд се явява незаконосъобразно и следва да се отмени и на адв. Ф. да се присъдят следните възнаграждения: още 100,00 лв. за процесуално представителство по заповедното производство /присъдени са 50,00 лв. и още 100,00 лв., общо 150,00 лв./; 948,81 лв. за исковото производство, от които 648,81 лв. за прекратената част от 6376,24 лв. и 300,00 лв. за претендираната неустойка, в която част също е било прекратено делото, като сумата от 671,81 лв. е присъдена и остава да се доприсъди сумата от 277,08 лв.
В частната жалба се обжалва и определението в частта, с която е отхвърлено изцяло искането за изменение на решение № 217 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 1985/2018 г. по описа на ГРС, в частта за разноските като неоснователно.
Твърди, че незаконосъобразен е извода на съда, че ответницата дължи заплащането на разноски, тъй като решението е постановено при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, поради което не намирала приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Счита, че и двата елемента от фактическия състав на чл.78, ал. 2 от ГПК са налице - ответницата е признала иска за главницата в основателната му част и с многократно, преди завеждане на делото, чрез адв. Ф. е предлагала на кредитора да заплати дълга си.
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че решението не е постановено при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника.
В допълнение на горното, съдът приема, че ако е имало намерение от страна на Р.Й.К. да погасява дълга си към "Профи Кредит България" ЕООД, то същата е можела да го стори, по посочената банкова сметка или чрез плащане по друг начин. В тази насока няма и твърдения за заплащане на част от присъдената сума от 1 793,00 лв. по решението. Решението като необжалвано в тази си част е влязло в сила.
Жалбоподателката е претендирала разноски за настоящото производство, но същото с правно основание чл. 248 от ГПК. Това производство не е ново самостоятелно производство, различно от исковото или заповедното производство по делото, по което съдът се е произнесъл с акт по съществото на спора, но не се е произнесъл по отношение на разноските, или макар и да се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, страните не са не са удовлетворени и са поискали изменение на решението само в частта на разноските. Напротив то е продължение на това предходно производство. По молбата с правно основание чл.248 от ГПК на страна по исковото или в заповедното производство не се образува ново, отделно производство от това по делото, по което съдът се е произнесъл по съществото на спора и по разноските. Поради това не следва да се присъждат разноски на страните за адвокатска защита: нито на страната, инициирала производството по чл.248 от ГПК, нито на противната страна по това производство /определение № 493/26.10.2016 г. по гр.д. 4088/2016 г., ІV г.о. на ВКС/. По изложените съображения на страните по делото не следва да се присъждат разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 4069 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 1985/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер над 671,73 лв. до претендираното, като неоснователно и за сумата над 50,00 лв. до претендираното за подаване на възражение в заповедното производство по ч.гр.д. № 1523/2018 г. на ГРС, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адвокат Д.Л.Ф. вписана в Адвокатска колегия - София, с личен номер ***, с адрес в гр. София, ул.** сумата от 100,00 лв. /сто лева/, която се явява разлика от предендираната от 50,00 лв. до 150,00 лв. - възнаграждение по ч.гр.д.№ 1523/2018 г. по описа на РС -Габрово, на основание чл.78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адвокат Д.Л.Ф. вписана в Адвокатска колегия - София, с личен номер ***, с адрес в гр. София, ул. **сумата от 277,08 лв. /двеста седемдесет и седем лева и 8ст./, която се явява разликата от 671,73 лв. до 948,81 лв. - възнаграждение по гр.д.№ 1958/2018 г. по описа на РС -Габрово, на основание чл.78, ал.4 от ГПК във вр. с чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.