Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
19-ти състав, в публично заседание проведено на десети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Антоанета
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10901 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от О.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, ****, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми както следва: главница в
размер на 11962,36лв., лихва в
размер на 2240,57лв. за периода
15.11.2008г.-19.01.2010г.вкл., наказателна лихва в размер 239,57лв. за периода 15.12.2008г.-04.02.2010г.вкл., по договор за банков кредит от 23.06.2008г.
на осн. чл.417 т.2 ГПК, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2010г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
- ДТ в размер на 288,85лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 538,85лв., поради погасено по давност принудително
изпълнение по ИЛ от 08.02.2010г., издаден по ч.г.д.№1616 по описа на ВРС,
17-състав, предмет на образуваното изп.дело
№20107120400164 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№718.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. №
1616/2010г. на ВРС, в полза на Райфайзенбанк АД на 08.02.20109г. срещу О.Д.Г.,
бил издаден изпълнителен лист за сумата 14442,50, представляваща както следва:
неизплатена главница в размер на 11962,36лв.; лихва в размер на 2240,57лв. за
периода 15.11.2008г.-19.01.2010г. вкл., наказателна лихва в размер 239,57лв. за
периода 15.12.2008г.-04.02.2010г. вкл. по Договор за банков кредит от
23.06.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.02.2010г. до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на него на
01.04.2010г. било образувано изпълнително дело №20107120400164/2010г. по описа
на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№718, район на действие ВОС. На 26.04.2010г. е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца, а след тази дата не било
извършвано нищо в продължение на две години. Твърди се, че налице изоставяне на изпълнението от страна
на взискателя, поради което на 26.04.2012г. същото
било прекратено по силата на закона. На 09.08.2013г. е конституиран като взискател настоящият ответник въз основа на Договор за
цесия. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере принудително
вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира
искане за постановяване на положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва, като неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията
от страна от ищеца по сключения Договор за кредит, кредиторът Райфайзенбанк АД
въз основана на Заповед за изпълнение се е снабдил с ИЛ и по този повод било
образувано изп.дело №164/2010г. по описа на ЧСИ
Илиана Станчева, рег.№718, район на действие ВОС. Сочи, че с издаването на
заповедта за изпълнение се е прекъснала погасителната давност, а с депозиарнето й в съда, същата е спряла да тече и е
възобновена на 08.02.2010г. с издаване на ИЛ. Взискателят
овластил ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва
действия срещу длъжника, като така давността за вземанията отново е прекъсната.
По време на изпълнителния процес давност не била текла. Извършените действия по
изпълнението са прекъснали давността за вземанията. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите
насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че по заявление подадено "Райфайзенбанк" АД, ЕИК №****, е
инициирано ч.гр.д. № 1616/2010г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл.
417, т.2 ГПК и изпълнителен лист в полза на молителя. На 08.02.2010г. е издаден
изпълнителен лист, който обективира задължението на О.Д.Г.,
ЕГН ********** да заплати на "Райфайзенбанк" АД, ЕИК№**** сумата 14
442.50, представляваща както следва: главница в размер на 11962.36 лв., лихва в размер на 2 240.57 лв. за периода от
15.11.2008г. до 19.01.2010г.вкл., наказателна лихва в размер на 239.57лв. за
периода 15.12.2008г. до 04.02.2010г вкл. по договор за банков кредит от
23.06.2008г., на основание чл. 417, т. 2
от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда –05.02.2010г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и направените по делото съдебно деловодни
разноски представляващи както следва – държавна такса в размер на 288.85лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 538.85, на
основание 78, ал. 1 от ГПК.
Посредством молба от
кредитора по описаното задължение на 01.04.2010г. е образувано изпълнително
дело №20107120400164/2010г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№718, район на
действие ВОС. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от постъпилия препис от изпълнително дело № №20107120400164/2010г. по
описа на ЧСИ Илиана Станчева:
На 06.04.2010г. е наложен запор
върху ППС, притежавани от длъжника.
На 26.04.2010г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД.
На 29.08.2012г. е насрочена дата за извършване на опис на движими вещи на
длъжника.
На 06.11.2013г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника „Ритон-Р“ЕООД, връчено на 12.11.2013г.
По молба на „К.и.и.Б.“ ЕАД, същият е
конституиран, като взискател по изп.
дело въз основа на договор за цесия от 24.06.2013г.
За извършената цесия е изпратено уведомление до длъжник на постоянния му
адрес, но пратката е върната като непотърсена, с отбелязвеане
„отсъства при посещение“ .
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск
се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което
евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите
изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за
законност на изпълнителното производство. Материалноправните
изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното
производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото
право в полза на взискателя и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно
даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя
за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение,
който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с
чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може
да оспорва дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане
и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените
в чл.439 ГПК условия.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение
на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно задължителното
разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт
има декларативно, а не конститутивно значение.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решение е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай последното валидно действие по събиране на вземането е
от 26.04.2010г., когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД.
Към 29.08.2012г. са изтекли повече от две години, поради което насрочването
на опис и оценка на движими вещи на длъжника, не е валидно извършено, като
заедно с останалите действия извършени след 26.04.2012г. са без правно
значение.
При преценка на фактите следва да бъде съобразена и нормата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, която предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение
на две години взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия. В настоящото производството се установява, че след
26.04.2010г. до 29.08.2012г. не са предприемани изпълнителни действия. Предвид
горното и съобразно т. 10 от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на ВКС
прекратяването на изпълнението настъпва по право с осъществяване на описания в
нормата фактически състав - изтичане на две години от последното извършено изпълнително
действие или искането за такова. Прекратяването настъпва по силата на закона и
е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ
постановление за прекратяване. Последното има само констативен характер.
Следващото извършено от взискателя същинско изпълнително
действие, което е можело да прекъсне давността за вземането е с дата
29.08.2012г., когато е насрочен опис и оценка на движими вещи. Това действие
обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е било прекратено
в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по право, което е станало на
26.04.2012г. Мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разясняват, че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Съобразно тези мотиви
насрочването на опис и оценка на движими вещи не може да бъде ценено като
действие, прекъсващо давността, доколкото същото е предприето в условията на
прекратено изпълнително производство. Действието е нищожно. Същото не е
породило предвидения в чл.116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на давността. / в
този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV
г. о., ГК, Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т.
о., ТК/.
Давността не е прекъсвана и е продължила да тече до 11.07.2019г., т.е. до
завеждане на иска и след завеждането му за установяване несъществуване на
вземането и преди даване ход по същество на спора пред ВРС. Давността не спира
да тече, тъй като не ответникът е предявил иск за прекъсването й, а ищецът се е
позовал на несъществуване на вземането на ответника. Упражненото от ищеца
процесуално право по чл.439 ал.1 ГПК чрез предявяване на иск отричане на
вземане по издадената заповед не спира собствената му давност. /аналогия с
Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о.,
ГК/. Ето защо и съставът приема, че
давността не е прекъсвана и спирана след 26.04.2010г. Същата е изтекла на
26.04.2015г., затова и настоящият състав на ВРС приема, че давността за
принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на вземанията се е
осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от
последното валидно извършено от взискателя действие
на 26.04.2010г. до 26.04.2015г.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответното дружество следва да
бъдат възложени разноските за дължимата по делото държавна такса за разглеждане
на предявения иск в размер на 610,81 лева и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат в размер на 1000лева .
Съдът, съобрази, че именно в този размер претендираното
адвокатско възнаграждение съответства на минималния еднократен такъв по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията преди
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че О.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
не дължи на К.и.и.Б.
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ****, претендираните от ответника суми, представляващи както следва: главница в размер на 11962,36лв., лихва в размер на 2240,57лв. за периода
15.11.2008г.-19.01.2010г.вкл., наказателна лихва в размер 239,57лв. за периода 15.12.2008г.-04.02.2010г.вкл., по договор за банков кредит от 23.06.2008г.
на осн. чл.417 т.2 ГПК, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2010г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
- ДТ в размер на 288,85лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 538,85лв., поради погасено по давност принудително
изпълнение по ИЛ от 08.02.2010г., издаден по ч.г.д.№1616 по описа на ВРС,
17-състав, предмет на образуваното изп.дело
№20107120400164 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№718, на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.и.и.Б. ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, **** ДА ЗАПЛАТИ на по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 610.81лева,
представляваща разноски за дължима
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.и.и.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, **** ДА ЗАПЛАТИ на О.Д.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 1000лева, адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 28.01.2019г., на
осн. чл. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: