РЕШЕНИЕ
Номер 260494 26.04.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На двадесети януари две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 7109 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3993244, издаден от ОДМВР-гр.Пловдив,
с който на В.Т.Н., с ЕГН **********, адрес: ***, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1,
на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят Н., моли Съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Оспорва нарушението по същество, като сочи, че по това време
конкретния служебен автомобил е бил управляван от още двама негови колеги.
Навежда доводи за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН, доколкото е изтекла една
година от извършване на нарушението. Редовно призован, не се явява лично в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна ОДМВР–Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. До Съда е
депозирана писмена молба-становище от законния представител на страната, в която
излага съображения за потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира
разноските по делото.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.07.2018г. около 10.19ч товарен автомобил с рег. № **, марка „Форд”,
модел „Транзит Конект 200”, собственост на „МН-ПАРТИ“ООД, ЕИК **,
представлявано от Н. Т. ***. Към този момент скоростта му била към 90 км/ч при
ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 529, монтирана в служебен автомобил на МВР. Отчетен бил и съответен толеранс
от – 3 км/ч в
полза на водача на измерената скорост от 93 км/ч. За така установеното
нарушение бил издаден ЕФ Серия К № 2152633 от ОД МВР Пловдив на Н. Т.Т., ЕГН **********,
като законен представител на собственика дружество. В съответствие с разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП на 23.09.2020г. последният упражнил правото си и декларирал
писмено, че установеното на 03.07.2018г. движение с МПС рег. № **, с превишена
скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е извършено при управление на автомобила
от жалбподателя В.Т.Н., към която декларация, освен лични данни приложил и
копие на СУМПС и контролен талон към него, също личен картон от отдел ТРЗ,
трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради
изпълнение на формалната процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП издаденият ЕФ бил
анулиран и впоследствие е издаден процесният такъв /серия К № 3993244/ срещу
жалбоподателя В.Т.Н., предмет на
разглеждане в настоящото дело.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка от клип, снимков материал на
разположението на АТСС, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване,
протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15
от ЗДвП се ползват с доказателствена сила, както и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, копие на
СУМПС и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Издаденият
електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто
образец е утвърден от министъра на вътрешните работи образец и в същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, лицето, чиято отговорност е ангажирана, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане. Заснемането на МПС в нарушение е в съотвествие със законовите и подзаконовите
разпоредби, тъй като АТСС е от одобрен тип, преминало е метрологична проверка
за годност, валидно към датата на нарушението и е използвано, по начин,
удостоверен в прокол. В последния са попълнени данни, отговарящи на отразените
в ЕФ.
С оглед
цялата доказателствена съвкупност безспорносно се установява вмененото на
жалбоподателя Н. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Последният не ангажира доказателства, с които да обори по
същество административното обвинение, поради което като неоснователно и
неподкрепено с доказателства се оценява възражението му, че друг, а не той е
управлявал служебния автомобил на дружеството в процесното време и място.
На следващо място, Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че нарушението е погасено по давност. Това
възражение е неоснователно. Действително ЗАНН в чл.82 е предвидил давностен
срок от две години, но той касае събиране на глобата. Началото на този
двегодишен срок започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложена
глобата. В процесния казус това не е
станало, тъй като след връчването на ЕФ, жалбоподателя е подал жалба срещу него.
Ето защо законният акт влиза в сила след влизане на съдебното решение в сила.
Едва от този момент започва да тече двегодишния давностен срок за събиране на
глобата по чл.82 ЗАНН. Давността, която има предвид жалбоподателят е различна,
тъй като изключва наказателното преследване и не държи сметка за събиране на
глобата. Понеже в чл.34 от ЗАНН няма
специална разпоредба за т.нар. абсолютна давност при преследване за ангажиране
с отговорност, тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.81, ал. 3 от НК
във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, следователно срокът, който
следва да е изтекъл е четири години и шест месеца. На практика фишът е връчен
преди изтичане на три години от извършване на нарушението – 03.07.2018г., а с връчването му е прекъснат
този срок и започва да тече нов. Така погасяване на административнонаказателното
преследване би настъпило, независимо от спирането и прекъсването на давностния
срок, но след изтичане на период от четири години и половина, считано от дата
на извършване на нарушението, който
към настоящия момент не е изтекъл.
Предвид
горното, Съдът намира, че правилно е ангажирана админстративнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Н., при което следва обжалваният елекронен фиш да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Не на последно място следва да се
посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 40
км/ч над разрешената такава в населено място. Наказанието е във фиксиран от
закона размер, който не подлежи на редуциране от страна на Съда.
По
разноските:
С оглед изхода на делото съдът
намира, че на ОД на МВР-Пловдив, която е страна по делото следва на основание
чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение с
оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в
размер на 80 лв., тъй като делото не се отличава с някаква сложност или извънредна
активност на страната, налагаща да се присъди максимума по Наредбата.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К № 3993244, издаден от
ОДМВР-гр.Пловдив, с който на В.Т.Н., с ЕГН **********, адрес: ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/. ОСЪЖДА жалбоподателя В.Т.Н., с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати сумата от 80 /осемдесет/ лева на ОД на МВР – Пловдив
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.