РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. , 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20201220100644 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Ф. АХМ. Х., М. Х. С., ГЮНД. М. С. и М. М. С., всички от
с.Рибново, обл.Благоевград против Ф. Х. АЛ., Ш. Т. АВ., АХМ. Т. АЛ. и Н. Т.
АЛ., всички от с.Р., обл.Бл.. Иска се на основание чл.108 от ЗС да бъде
признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
основание наследствено правоприемство на 1/3 идеална част от УПИ ХІІ,
имот пл. № 254, от кв.29 по плана на с.Рибново, обл.Благоевград, одобрен със
Заповед № 237/2001 г. на кмета на община Г., с площ за имота от 228 кв.м.,
при съседи за имота : УПИ ХІ, пл. № 255 на Дж. М. И., УПИ ХІІІ, пл. № 256
на Ф. Л. и от две страни улица, ведно с построената в същия имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху собствените
им идеални части от описания имот.
Твърди се от ищците, че заедно с ответниците са наследници на А. А. А.
и Н. А. А. Наследодателите им били собственици по давностно владение на
процесния недвижим имот, в който живели до смъртта си. Поземления имот
1
получили по наследство от бащата на А. А. А., а именно: А. А. С. или А. А.
С.. Няколко пъти сина им Т. А. (наследодател на ответниците) помолил майка
си да му прехвърли имота, но тя повтаряла, че имота е на всички. След
смъртта на майка им ищците са лишени от владение над процесния имот,
поради което е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.108 от ЗС.
Ответниците представят писмен отговор в определения законов
срок, като считат исковата молба за нередовна. Изразяват становище
за допустимост, но неоснователност на иска. Твърдят, че наследодателят
им Т. А. е установил самостоятелно владение върху процесния имот още
преди 30 години, като владението му е предадено от родителите му.
Около 1988 г. се разболял Р. А. - брат на А. А. А., който живеел в съседен
имот. Тъй като съпругата на Р. била починала, а нямали деца, А. А.А. и Н.А.
А. се преместили да живеят при него, за да го гледат. Процесния имот дарили
на Т. А. и му предали владението. След като Р. починал А. и Н. А.
продължили да живеят в неговата къща. След смъртта на А., Н. останала там,
а за да не е сама, при нея отишла да живее ответницата Н.А.. След две
години ответницата се омъжила и напуснала имота, но баба й останала да
живее сама там, до смъртта си. Т. А. и неговите наследници са правили
подобрения в имота, които надхвърлят обикновеното ползване и
поддържане, като така са демонстрирали на останалите наследници своето
отношение към имота като към собствен. Поради изложеното, правят
възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение и за
извършени подобрения в размер на 20000 лв. и искане за задържане на
процесния имот до заплащане на извършените подобрения и разноски за
запазване на жилищната сграда.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е чл. 79 от ЗС
и чл.72 от ЗС.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са
наследници на А. А. А., починал на 22.06.1992 г. и Н. А. А., починала на
14.10.2015 г. Ищцата Ф. АХМ. Х. е тяхна дъщеря, ищците М. Х. С., ГЮНД.
М. С. и М. М. С. са наследници по заместване на починалата им дъщеря Н. А.
2
С.. Ответниците са наследници по заместване на починалият им син Т. А. А.,
като съответно Ф. Х. АЛ. е негова съпруга, а Ш. Т. АВ., АХМ. Т. АЛ. и Н. Т.
АЛ. са негови деца.
По наследство от своя баща А. А. С. (Ал. А. С.), починал на 03.09.1965
г. и въз основа на упражнявано давностно владение в периода от 1973 до 1988
г. А. А.А. притежавал процесния недвижим имот УПИ ХІІ, имот пл. № 254,
от кв.29 по плана на с.Р., обл.Благоевград, одобрен със Заповед № 237/2001 г.
на кмета на община Г., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи за имота :
УПИ ХІ, пл. № 255 на Дж. М. И., УПИ ХІІІ, пл. № 256 на Ф. Л. и от две
страни улица. През 1973 г. А. А. съборил старата жилищна сграда в имота и
построил сега съществуващата двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м. В нея заживял със семейството си – съпругата си и
трите си деца, без противопоставяне на останалите наследници на А. С.. След
като двете му дъщери се омъжили и заживели при съпрузите си, на първия
етаж на жилищата сграда останали да живеят А.и Н. А., а на втория етаж
заживял синът им Т. А. със своето семейство.
През 1988 – 1989 г. брата на А. А. – Р. С., който имал къща в близост, се
разболял. Съпругата на Р. била починала преди него, те нямали деца, поради
което А. и Н. се преместили в къщата на Р., за да се грижат за него. Р.
починал на 03.09.1991 г., но А. и Н. останали да живеят в неговата къща,
където Наджие останала да живее и след смъртта на своя съпруг. Макар
преимуществено да живеели в къщата на Р., А. и Н. продължили да ползват и
къщата в процесния имот, като преспивали и там, когато решат. Също така
имали там крава и кон, за които се грижели. Н. продължила да отива в тази
къща и до смъртта си. Дъщерите й също отивали до къщата, макар и на гости,
тъй като живеели със своите семейства.
Докато бил жив Т. А. извършвал само поддържащи ремонти в къщата,
тъй като не могъл да отдели средства за друго. Освен това изградил подпорна
стена под улицата. След смъртта на Т. А., сина му – ответника А.А. започнал
да извършва подобрения в къщата – заменил дървеното вътрешно стълбище с
бетонно, изградил веранда под терасата, оформил баня с тоалетна на първия
етаж, подменил летви и керемиди на покрива.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелят Д. М. – първи
братовчед на ищцата Ф.Х. и на наследодателя на ответниците обяснява, че
3
знае процесния имот като собствен на родителите на ищцата Ф.Х., които били
вуйчо и вуйна на свидетеля. През 1973 г. те изградили в имота жилищната
сграда и заживели в нея с децата си. След като се омъжили, дъщерите им
отишли да живеят в домовете на съпрузите си, а в процесната къща останали
А. А. и съпругата му Н., които живеели на първия етаж, а на втория етаж
живял сина им Т. със семейството си. Когато се разболял другият му вуйчо –
Р., А. и Н. А. се преместии в неговата къща, за да се грижат за него. Отивали
и в своята къща, в която оставили багаж, а и там имали животни – кон, крава
и телета, за които се грижели. Скоро след това А. починал, но Наджие
останала да живее в къщата на Р.. До смъртта си Н. отивала и в процесната
къща и преспивала там. Свидетеля не е чувал за уговорки къщата да остане за
някое от децата на вуйчо му, не е чул другите наследници да са оставяли
къщата на Тахир. Счита, че ако е имало такива уговорки, би разбрал за тях.
Не е чувал и за спорове относно собтвеността на имота докато ответника А.А.
не завел дело за част от къщата на Р.. Ф.Х. не била допусната в къщата, когато
вещото лице по делото извършило оглед, не знае да е била гонена от къщата
преди това. Според свидетеля стопанската постройка в парцела е построена
още от А. и Н. А., те изградили и външна тоалетна. Терасата на къщата не е
уширявана, но след смъртта на Наджие в къщата започнали ремонти –
сменило се дървеното стълбище с бетонно, изградена е веранда под терасата.
Според М. Б., къщата в процесния имот е построена през 1973 г. от
родителите на ищцата – А. и Н. А.. Мястото било наследсвено от бащата на А.
А. и в него имало стара къща, която А. съборил и на нейно място построил
процесната сграда. А., Н. и децата им се нанесли в къщата есента на същата
година. След като дъщерите им се омъжили, отишли да живеят при съпрузите
си, а в къщата останали да живеят родителите - на първия етаж и синът със
семейството си – на втория етаж. През 1989 г. се разболял Р. - брат на А. А., и
А. и Н. А. се преместили в неговата къща, за да се грижат за него. До смъртта
си продължили да отиват и до процесната къща, ползвайки долния етаж, но
повечето време били в къщата на Р.. След смъртта на Р. и на А., Т. започнал
да ползва цялата процесна сграда, но Н. също ползвала първия етаж, където
някои вечери оставала да преспи и имала къщата като своя. Свидетелят не е
чул, че родителите оставят къщата на Т., нито Т. е казвал, че къщата остава за
него. След смъртта на Н., както къщата, така и парцела се ползват от
ответника А. С.. Преди в къщата е имало баня и тоалетна на първия етаж, а А.
4
направил такива и на втория етаж, заменил дървеното стълбище между
етажите с бетонно, изградил веранда под съществуващата тераса и втора
подпорна стена в имота. Не е чул страните да имат спор за този имот, до
момента когато преди няколко години се завели дела за къщата на Р..
Свидетелката С. И. – леля на ищцата Ф.Х. и на бащата на ответника
А.А., обяснява, че спорния имот е бил на баща й, но брат й А. А. си изградил
къща на мястото на старата им къща. Тя и останалите наследници на баща й
нямат претенции към този имот. Брат й А. живял малко време в имота, тъй
като преди 30 години се пренесъл със съпругата си при големия им брат – Р.,
за да се грижат за него. Оттогава в процесния имот живял само Т. А. със
семейството си, а майка му Н. отивала там на гости. Не знае дали Н. е
оставила багаж в тази къща. През последните 66 години, след като се
омъжила, свидетелката живее в с.Б.. Отивала по веднъж в годината в с.Р. и
отивала при Н., в къщата на Р.. Н. й казала, че оставя къщата на Т., да си е
негова. Брат й А. не й е споделил такова нещо, тъй като бил починал. Децата
на Н. също не са споделяли, че ще оставят къщата на Т., не знае да са
говорили по този въпрос с майка си. Ищцата Ф.Х. не е влизала в процесния
имот, откакто починал баща й. Т. А. сменил дограма и плочки в къщата,
направил мивка, уширил терасата. След смъртта му А.А. направил
пристройка, сменил стълбището, направил веранда, баня и тоалетна, както и
сменил керемидите на покрива. След това заявява, че пристройката, както и
банята и тоалетната са направени от Т. преди сватбата на А.. Свидетелката не
е чула за спорове относно собствеността на имота, разбрала за такива едва по
повод на настоящото дело.
Свидетеля Ш.н Х., брат на ответницата Ф.А. и вуйчо на останалите
ответници също заявява, че знае процесния имот като собствен на Т. и Ф. А.и,
които живеят там от 40 години. Когато около 1980 г. сестра му се омъжила за
Т. А. и отишла да живее в процесния имот, в къщата живели родителите на
съпруга й – А. и Н. А.. Около 10 години след това А. и Н. се изнесли от
къщата и отишли да живеят в къщата на Р., брат на А. А.. От сестра си знае,
че родителите на Т. му подарили къщата. Не е чувал за извършено дарение
лично от родителите му, но дарението било „обществена тайна“ в с.Р., както и
това, че на останалите деца са дадени пари за къщата. Дъщерите на А. и Н.
били омъжени и докато родителите им живеели в процесния имот, отивали
там, но след като родителите се преместили, отивали при тях в къщата на Р..
5
Ако са отивали в процесния имот, са отивали на гости. Къщата се заключва и
ключ има само семейството на Т., не знае дали Н. е имала ключ. Спорове за
ползването на имота не е имало, започнали сега. Тахир правел малки
подобрения в имота, тъй като не можел да заделя средства за по-големи. След
смъртта му А.А. направил значителни подобрения – направила се подпорна
стена на стопанската сграда, дървената стълба в къщата се сменила със
стоманено-бетонна, под стълбата се направила баня с тоалетна, а на втория
етаж – кухня. Освен това се направила парна инсталация, веранда под
терасата на втория етаж, подменили се греди на покрива и се подменили
керемидите. Това със сигурност е станало известно на лелите, тъй като тогава
майка им била жива и те отивали при нея в къщата на Р., която е в близост.
Веднъж Ф.Х. видяла, че слагат плочи, отишла до самия вход на къщата, но не
влязла вътре. Иначе сестрите отивали на гости в процесната къща, били в
добри отношения, отношенията се влошили след смъртта на Наджие.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Имам по отношение
на твърденията й, че след като изградили къщата в парцела, А. и Н. А.са
живели малко време в процесния имот, тъй като отишли да живеят в къщата
на Р.. В тази част показанията й противоречат на показанията на останалите
свидетели, включително на показанията на свид. Х., ангажиран от
ответниците. Според останалите свидетели след като през 1973 г. А. и Н. Ал.
построили къщата, те живели в нея до 1988 – 1989 г., когато се пренесли при
Р., за да се грижат за него. Не дава вяра и на твърденията на И., че Т. А. е
изградил пристройка към къщата, в къщата направил баня, сменил плочки,
дограма, направил мивка, тъй като отново противоречат на показанията на
всички останали свидетели, според които банята, смяната на плочки и
дограма са извършени след смъртта на Т. от сина му А.А.. Не става ясно
какво има предвид свидетелката под пристройка, но ако визира стопанската
постройка, то според останалите свидетели тя е изградена от Ахмед Али, а
ако има предвид уширение на терасата на втори етаж, подобно уширение не
се твърди от останалите свидетели. Дори свидетеля Х., който е извършвал
подобренията по терасата, макар първо да заявява, че терасата е уширена,
след това обяснява, че се е объркал и уширение не е правено, а
пространството под нея е затворено, като е образувано предверие на къщата
(или веранда в останалите обяснения). Показанията на свид.Имам в тази част
явно се дължат на изминалия дълъг период от осъществяване на събитията,
6
относно които излага твърдения, както и това, че на част от тях – извършени
подобрения, тя не е присъствала, а дава показания по предположения.
Съдът не взема под внимание показанията на свидетеля Х., относно
това, че родителите на Т. А. му подарили неформално процесния имот. Той не
е присъствал лично на такива изявления на А. и Н. А., а повтаря твърденията
на сестра си и се позовава на „обществена тайна“ без изяснени източници.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза за установяване
вида и стойността на извършените в имота подобрения, вещото лице по която
е представил заключение и допълнително такова, изготвено след изслушване
на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съгласно първоначалното заключение на вещото лице, в процесния
имот са извършени следните подобрения :
1. В жилищната сграда : -увеличаване площта на терасата на втори етаж;
-обособяване на покрит вход на първи етаж под терасата на втори етаж; -
направа на баня на първи етаж - под стълбата, осъществяваща подхода към
втори етаж; -направа на подова настилка първи етаж; -направа на нова
тухлена стена на първи етаж; -направа на стоманобетонна стълба,
осъществяваща подхода към втори етаж; -направа на частично стоманобетона
плоча на II етаж; -направа на баня на втори етаж; -направа на инсталация
водно отопление II етаж; -направа на частична външна гладка вароциментова
мазилка.
2. Направа на външна тоалетна
3. Направа на подпорна стена откъм съседа Д. И..
4. Направа на подпорна стена.
5. Направа на стопанска постройка.
Всички описани строителни дейности, представляват подобрения в
имота.
Вещото лице заявява, че не е запознат с първоначалното физическо
състояние на сградата, няма данни за извършено конструктивно обследване,
за издадено разрешение за строеж и за направа на технически пас порт на
сградата, каквито се изискват за извършване на основен ремонт или
реконструкция по ЗУТ, поради което не може да отговори на въпроса дали са
изпълнени строителни дейности, които са необходими за запазване на
7
жилищната сграда. В къщата има частична подмяна на междуетажна
конструкция от дървен гредоред със стоманобетонна и изпълнение на ново
стоманобетонно стълбище.
Вещото лице е посочило в таблица всички извършени дейности и
подобрения в имота и тяхната единична и обща стойност, последната в
размер на 19900.00 лева.
В допълнителното заключение вещото лице е заявява, че не може да се
ангажира с отговор на въпроса какви са цените на подобренията към момента
на извършването им, тъй като същите са извършини в един дълъг период от
време, а в личната му база данни той няма информация за: -актуалните цени
на вложените материали към момента на извършване на отделните видове
СМР; -актуалните цени на труда към момента на извършване на отделните
видове СМР; -доставно складовите разходи за отделните видове строителни
материали; -процента на допълнителните разходи върху труда; -процента на
печалбата на строителя и т.н., т.е.
Жилищната сграда, в която се претендират извършените подобрения, е
двуетажна еднофамилна. По конструкция е масивна с външни носещи стени,
с дървен гредоред на междуетажните конструкции и с частични
стоманобетонни елементи. По данни на разпитаните свидетели същата е
изградена през 1974 година. Общата експлоатационна годност е 60 години.
Остатъчна експлоатационна годност е 40 години - експертно определена,
предвид установеното физическо състояние на сградата. Амортизация
изчислена от вещото лице е 22.22 %.
От свидетелските показания се установява, че: 1. Терасата на първия
етаж не е уширявана и позициите касаещи разширението отпадат; 2. Не е
правена нова стопанска постройка - отпада от КСС; 3. Имало е водоснабдена
външна тоалетна и тя отпада от КСС.
Претендираните ремонти и подобрения в имота вещото лице е
остойностил по цени актуални към 27.08.2021 година и е коригирал същите с
процент за амортизация, който процент е съобразен с определената остатъчна
експлоатационна годност на отделния обект.
Вещото лице е посочило в таблица всички извършени дейности и
подобрения в имота и тяхната единична и обща стойност, последната в
размер на 11800.00 лева.
8
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в първото заключение в
т.8 и т.53 - „доставка и монтаж на парапет инокс“ е записана единична цена
110 лв., а в допълнителното заключение за същото е посочена цена 125 лв.,
което не е техническа грешка, а съобразяване с промяната на цените. Това са
цени към момента на изготвяне на експертизата, коригирани със съответен
процент амортизация. Не е възможно да се определи цената на подобренията
към момента на извършване на ремонта, защото към днешната дата
извършените подобрения имат съвсем друга стойност, а във всеки един
магазин цените на материалите са различни, както и на труда, който предлагат
изпълнителите. По отношение на подпорната стена откъм съседа Д.
амортизацията е посочена общо като процент, без да е изчислена в таблицата.
Процента амортизация, посочен от в.лице не е променен, и въз основа на него
може лесно да е изчисли стойността след амортизацията. Обяснява, че
визуално не може да се направи разграничение на периода на извършените
различни видове работи при огледа на място.
По делото е открито производство по оспорване авторството на
подписите, поставени за Т. А. А. в данъчна декларация вх. № ПО-Г-34199 от
15.04.1998 г. в ОбА Г..
Във връзка с направеното оспорване е назначена съдебно – графическа
експертиза, заключението по която е, че подписите за декларатор в
изследваната декларация не са изпълнени от Т. А. А..
С оглед заключението на приетата по делото експертиза, която
кредитира напълно, съдът намира, че оспорената декларация не е подписана
от Т. А. А., представлява неистински документ и следва да се изключи от
доказателствата по делото.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим като
предявен от лица, имащи правен интерес от предявяването му и срещу
надлежни ответници, оспорващи претендираните от ищците права.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен, по следните
съображения:
За да бъде уважен предявения иск, трябва да бъде установено от
ищците, че са налице кумулативно и трите предпоставки за уважаване на иск
9
по чл. 108 от ЗС, а именно: ищеца да е собственик на имота, предмет на иска;
имота да се намира във владение на ответниците и това владение да е без
правно основание.
Установява се от представените удостоверения за наследници, а и не се
спори по делото, че страните са наследници на А. А. А., починал на
22.06.1992 г. и Н. А. А., починала на ***** г. Ищцата Ф. АХМ. Х. е тяхна
дъщеря, ищците М. Х. С., ГЮНД. М. С. и М. М. С. са наследници по
заместване на починалата им дъщеря Н. А. С.. Ответниците са наследници по
заместване на починалият им син Т. А. А., като съответно Ф. Х. АЛ. е негова
съпруга, а Ш. Т. АВ., АХМ. Т. АЛ. и Н. Т. АЛ. са негови деца.
Бащата на А. А. А. - А. А. С., починал на ********* г. притежавал УПИ
ХІІ, имот пл. № 254, от кв.29 по плана на с.Р., обл.Бл., одобрен със Заповед №
237/2001 г. на кмета на община Г., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи за
имота : УПИ ХІ, пл. № 255 на Д. Мустафов И., УПИ ХІІІ, пл. № 256 на Ф. Л. и
от две страни улица. През 1973 г. А. А. А. съборил старата жилищна сграда и
застроил в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 72 кв.м. и стопанска постройка, които съществуват и до момента.
Оттогава до 1988 – 1989 г. имота бил владян от А. А. А. и съпругата му Н. А.
А.. Установи се от представената по делото декларация (л. 148 по делото) и от
показанията на свидетелката .С. Имам, че останалите наследници на А. А. С.
са нямали претенции към имота, поради което той е придобит от А. А. А. и Н.
А. А. въз основа на упражнявано от тях спокойно и непрекъснато давностно
владение в периода от 1973 г. до 1988 г. След като двете му дъщери се
омъжили и заживели при съпрузите си, на първия етаж на жилищата сграда
останали да живеят А. и Н. А., а на втория етаж заживял синът им Т. А. със
своето семейство.
През 1988 – 1989 г. брата на А. А. – Р. С., който имал къща в близост се
разболял и А. и Н. се преместили в къщата на Р., за да се грижат за него. Р.
починал на ****** г., но А. и Н. останали да живеят в неговата къща, където
Н. останала да живее и след смъртта на своя съпруг. Макар преимуществено
да живеели в къщата на Р., А. и Н.продължили да ползват и къщата в
процесния имот, като преспивали и там, когато решат. Отглеждали и животни
в процесния имот. Дъщерите им също отивали до къщата, макар и на гости,
тъй като живеели със своите семейства.
10
Между страните не се спори, че след преместването си в къщата на Р.,
А. и Н. са посещавали и процесния имот, спорно е дали са отивали като в своя
собственост или са отивали на гости на сина си Т., на когото неформално са
дарили имота приживе. Съответно спорно е дали Т. А. и съпругата му са
придобили имота въз основа на давностно владение, упражнявано в период от
1988 г. до смъртта на Т., а след нея - упражнявано от наследниците му.
Ответниците не доказаха твърденията си, че Т. А. е осъществявал явно,
спокойно и непрекъснато владение над процесния имот в период от 1988 г. до
смъртта му, нито, че владението е продължено от наследниците му.
Обстоятелството, че само Т. А. и семейството му са живели в процесния имот
след 1988 – 1989 г., не е достатъчно да обоснове придобиване на
собствеността въз основа на давностно владение. Имота е придобит по
давностно владение от родителите на Т. – А. и Н. А., които са били живи към
1988 г. Не се доказа по несъмнен начин, че родителите са извършили
неформално дарение на имота в полза на сина си Т.. Свидетеля Х. знае за
подобно дарение, не от лични възприятие на изявления на Ахмед и Наджие
Али, а по думи на сестра си – ответницата Ф.А.. Не се доказа да са правени
изявления от А. и Н. А. за дарение на имота, доколкото е нормално, ако са
имали подобни намерения, то да ги направят достояние на всичките си деца, а
евентуално и на най-близките роднини. Свидетелката И. не е чула брат си А.
А. да прави изявления, че дарява имота на сина си. Заявява, че след смъртта
му Н. А. е казала, че оставя къщата на сина си, да е негова. От думите й не
става ясно дали Н. не е имала предвид, че предоставя само ползването на
къщата, доколкото не е упоменала, че я дарява. Също така никой от
свидетелите не знае Н. да е заявявала на някое от другите си деца, че дарява
къщата на Т., което би било нормално, ако тя е имала такова намерение.
Съдът приема, че Н. е имала съзнание, че предоставя на сина си
единствено ползването на къщата. Ако бе имала друго намерение, е имала
достатъчно време да оформи прехвърляне на имота по съответния законов
ред. Че е считала имота за свой може да се съди и по обстоятелството, че
според свидетелите М. и Б. от време на време тя преспивала в спорната къща,
което не би правила, ако я счита за собственост на сина си, а самата тя живее
в къща, която е на около 5-6 метра от процесната. Свидетелите твърдят и че
до 2-3 години преди смъртта си Наджие е гледала животни в процесното
дворно място.
11
От друга страна след смъртта на съпруга си Наджие не може да се
разпорежда с имота изцяло. Неформално дарение би могло да постави начало
на давностно владение само за нейната идеална част от имота, но не и за
частта, която децата й (дъщерите й) наследяват от баща си, за когото не се
доказа да се е разпореждал с имота – по законов ред или неформалн. Но както
вече се упомена, съдът намира, че неформално дарение не е извършено и от
страна на Н. А..
С оглед приетото по - горе Т. А. би могъл да придобие собственост
върху имота ако е упражнявал явно, спокойно и непрекъснато владение на
имота в изискуемия от закона срок, демонстрирайки намерението си да го
свои. Дори да не са упражнявали владение върху имота си, собствениците не
биха могли да загубят правото на собственост, ако друго лице не установи
своя собственост върху същия имот. Сам по себе си фактът на осъществяване
на фактическата власт върху имота от един от наследниците не е достатъчен
да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност
на идеалните части на останалите сънаследници. Приема се, че такъв
наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите наследници. За да се превърне
във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху него по
силата на давност, този сънаследник, следва да отблъсне владението на
останалите сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да
свои имота изцяло (в този смисъл решение № 566 от 21.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1053/2009 г., решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
627/2010 г., решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г. и
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г.).
Следователно едва след демонстриране на собственическо намерение по
отношение на имота към останалите съсобственици/наследници започва да
тече придобивната давност. От показанията на свидетелите, включително
тези, ангажирани от ответниците, се установи, че и след преместването си в
къщата на Р., А. и Н. А. са посещавали процесния имот, гледали са там
животни, преспивали са в къщата. Дъщерите им са посещавали имота и след
като са се омъжили. Според свид. Х. ищцата Ф.Х. е влизала в имота след
смъртта на Тахир А., когато той е полагал плочки в къщата, и е наблюдавала
от входа. Не се установи по делото Т. А. да ги е изгонил от имота и да е
12
заявил собственически намерения спрямо целия имот. Достъпа им не бил
ограничаван и от наследниците до завеждане на дело относно правата върху
къщата, бивша собственост на Р. С.. От значение за даване начало на
давностно владение е манифестирането на собственическото намерение към
целия имот по отношение на останалите съсобственици. Ответниците не
доказаха Т. А. да е поставил в известност останалите собственици и
наследници, че се счита за собственик на целия имот преди смъртта си. Не се
доказа и наследниците да са демонстрирали намерение на собственици
спрямо имота преди 2020 г. Съответно съдът намира, че не беше доказано по
несъмнен начин от страна на ответниците, че Т. А. А. е владял процесния
имот като изцяло свой, отблъсквайки владението на останалите собственици и
наследници, в необходимият според закона 10 годишен срок в период от 1988
г. до смъртта си, което владение да е продължено от наследниците му. Дори
да се приеме (противно на показанията на свидетелите), че наследниците му
са преустановили достъпа на останалите наследници не през 2020 г., а след
смъртта на Тахир през 2014 г. изискуемият от закона 10 годишен срок не е
изтекъл и към 10.08.2020 г. - датата на предявяване на процесния иск, който
прекъсва теченето на давността.
От всичко изложено до тук следва извода, че А. и Н. А. е са губили
собствеността върху имота, тъй като тя не е придобита от другиго. След
тяхната смърт собствеността е наследена при равни дялове – по 1/3 ид.част от
ищцата Ф.Х., наследниците на Н. С. и наследниците на Т. А.. Посочените
права наследниците също не са губили, тъй като собствеността върху
процесния имот не е била придобита от другиго.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са налице и трите
предпоставки за уважаване на предявения иск – ищците са собственици на
претендираните общо 2/3 идеални части от имота, той се владее изцяло от
ответниците по делото и владението на последните е без правно основание за
частта над притежаваната от тях по наследство 1/3 идеална част.
След като ревандикационният иск е основателен, съдът следва да
разгледа и предявеното от ответниците възражение за задържане на имота до
заплащане на сторените от тях подобрения в размер на 20000 лева.
С оглед възражението на ответниците, съдът им указа, че в тяхна
тежест е да докажат, че са добросъвестни владелци на имота, че са извършили
13
твърдените подобрения в имота, да докажат датата или периода на
извършване на всяко отделно подобрение, както и с колко се е увеличила
стойността на имота в следствие на тези подобрения.
Не беше доказано от ответниците твърдението им, че са добросъвестни
владелци на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от Закона
за собствеността владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание. В настоящият случай не се доказа по делото нито
праводателят им, нито ответниците да владеят имота на правно основание,
годно да ги направи собственици.
Според чл. 74, ал. 1 от ЗС недобросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения, а според ал.2, когато собственикът е знаел, че
се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на
владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
В настоящият случай се установи от показанията на свид. Х., че част от
подобренията – подмяна на греди и керемиди на покрива са извършени след
смъртта на Т. А. и преди смъртта на Н. А., т.е между 24.03.2014 г. и
14.10.2015 г. Останалите подобрения са правени след смъртта на Т., но не
стана ясно по-точно кога са извършени.
Според свидетеля Х. подмяна на греди и керемиди на покрива, както и
лепене на плочки на първи етаж на къщата са станали със знанието и без
противопоставяне на ищците. Не се установи дали извършването на
останалите подобрения в имота е станало достояние на ищците и дали
отношенията за тях следва да се уреждат по чл.74, ал.1 или по чл.74, ал.2 от
ЗС.
С оглед решението на съда по иска по чл.108 от ЗС и по възражението
на ответниците за придобиване на имота по давност, в периода на направа на
подобренията в имота, ответниците са били владелци само на своята 1/3 ид.
част от процесния имот и държатели на идеалните части, притежавани от
ищците. Следователно на основание чл.30, ал.3 от ЗС те трябва да понесат 1/3
14
от тежестите (разходите за подобрения) на съсобствената вещ, а за останалата
2/3 от тежестта за извършване на твърдените подобрения ответниците не биха
могли да имат право на задържане, тъй като не са имали качеството на
владелци на тези ид.части и отношенията с ищците за тези подобрения се
уреждат съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не по чл.72 или 74 от ЗС.
Това е така тъй като последната разпоредба би намерила приложение
съгласно Тълкувателно решение № 85 на ОСГК на ВС от 2.12.1968 г. по гр. д.
№ 149/68 г. и ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. само когато
съсобственика владее целия имот за себе си и не е държател на частите на
другите съсобственици, а техен владелец.
Независимо от това, въпреки указанията на съда, не се доказа кога са
извършени твърдените подобрения, нито сумата, с която се е увеличила
стойността на имота в следствие на тези подобрения. По делото бе назначена
експертиза за установяване стойността на извършените в имота подобрения.
Вещото лице заяви, че предвид обстоятелството, че не е установено кое
подобрение кога е извършено и с оглед променящите се цени на материали и
услуги, не би могъл да изчисли стойността на извършените в имота
подобрения към момента на извършване, поради което е изчислил стойността
им към момента на изготвяне на експертизата (видно е че стойността на
подобренията е различна дори и при двете изготвени заключения). Съответно
не са доказани сторените от ответниците разходи за направени подобрения,
които според вещото лице са били на различна стойност към момента на
извършването им, която той не може да определи, както поради променящите
се цени, така и поради неяснота за времето, в което са извършвани
подобренията.
Не доказа също така сумата, изчислена от вещото лице като стойност на
подобренията към момента на изготвяне на експертизата, да е сумата, с която
се е увеличила стойността на имота вследствие тези подобрения – подобен
въпрос не е поставян, а и не се твърди от вещото лице.
Поради изложеното възражението за заплащане на сторените от
ответниците подобрения в процесния имот и за задържането му до
заплащането им, подлежи на отхвърляне като неоснователно и
недоказано.
Ищците са извършили по делото съдебни и деловодни разноски в
15
размер 50 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, 15
лева за държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 400 лева за
заплащане на възнаграждение на вещи лица. Освен това ищеца Ф.Х.е сторила
разноски за заплащане на възнаграждение на адвокат в размер на 600 лева и
ищеца Г.С. е сторил разноски за заплащане на възнаграждение на адвокат в
размер на 600 лева. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на
ответниците.
С оглед изхода на делото на ответниците не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Х. АЛ., ЕГН
**********, Ш. Т. АВ., ЕГН **********, АХМ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Н.
Т. АЛ., ЕГН **********, четиримата от с.Р., обл.Б., че Ф. АХМ. Х., ЕГН
********** от с.Р., обл.Б. е собственик на основание наследство и
правоприемство на 1/3 (една трета) идеална част, а М. Х. С., ЕГН **********,
ГЮНД. М. С., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********, тримата от с..,
обл.Бл. са собственици на основание наследство и правоприемство на общо
1/3 (една трета) идеална част от следният недвижим имот, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ парцел ХІІ (дванадесети), имот с
планоснимачен номер 254 (двеста петдесет и четири), от квартал 29 (двадесет
и девети), по плана на село Р., община Г., област Бл., одобрен със Заповед
№237/2001 година на Кмета на община Г., с площ за имота от 228 (двеста
двадесет и осем) квадратни метра, при съседи за имота, съгласно скица с изх.
№672/17.08.2020 г. , издадена от техническа служба при община Г.:
Урегулиран поземлен имот парцел ХІ (единадесети), имот с планоснимачен
номер 255 (двеста петдесет и пет) - собственост на Д. М. И.; Урегулиран
поземлен имот парцел XIII (тринадесети), имот с планоснимачен номер 256
(двеста петдесет и шест) - собственост на Ф. Л. и от две страни - улица, ведно
с построената в същия имот ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 72 (седемдесет и два) квадратни метра.
ОСЪЖДА Ф. Х. АЛ., ЕГН **********, Ш. Т. АВ., ЕГН **********,
АХМ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Н. Т. АЛ., ЕГН **********, четиримата от
16
с.Р., обл.Б. да предадат на Ф. АХМ. Х., ЕГН **********, М. Х. С., ЕГН
**********, ГЮНД. М. С., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********,
всички от с.Р., обл.Бл. владението върху собствените им общо 2/3 (две трети)
идеални части (от които 1/3 ид. част на Ф. А. Х. и общо 1/3 ид. част на М. Х.
С., ГЮНД. М. С. и М. М. С.) от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ парцел
ХІІ (дванадесети), имот с планоснимачен номер 254 (двеста петдесет и
четири), от квартал 29 (двадесет и девети), по плана на село Р., община Г.,
област Б., одобрен със Заповед №237/2001 година на Кмета на община Г., с
площ за имота от 228 (двеста двадесет и осем) квадратни метра, при съседи за
имота, съгласно скица с изх. №672/17.08.2020г. , издадена от техническа
служба при община Г.: Урегулиран поземлен имот парцел ХІ (единадесети),
имот с планоснимачен номер 255 (двеста петдесет и пет) - собственост на Д.
М. И.; Урегулиран поземлен имот парцел XIII (тринадесети), имот с
планоснимачен номер 256 (двеста петдесет и шест) - собственост на Ф. Л. и от
две страни - улица, ведно с 2/3 идеални части от построената в същия имот
ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ
от 72 (седемдесет и два) квадратни метра.
ОТХВЪРЛЯ възражението по чл.72, ал.3 от ЗС на Ф. Х. АЛ., ЕГН
**********, Ш. Т. АВ., ЕГН **********, АХМ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Н.
Т. АЛ., ЕГН **********, четиримата от с.Р., обл.Бл. за задържане на
процесния имот до заплащане от страна на ищците на извършените
подобрения и разноски за запазване на жилищната сграда в размер на 20000
лева, като неоснователно.
Признава за установено, че данъчна декларация вх. № ПО-Г-34199 от
15.04.1998 г. в ОбА Г. е неистински документ, като неподписана от Т. А. А.,
посочен като декларатор.
На основание чл.194, ал.3 от ГПК, след влизане в сила на решението по
делото, препис от решението заедно с данъчна декларация вх. № ПО-Г-34199
от 15.04.1998 г. в ОбА Г. да се изпратят на прокурора.
ОСЪЖДА Ф. Х. АЛ., ЕГН **********, Ш. Т. АВ., ЕГН **********,
АХМ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Н. Т. АЛ., ЕГН **********, четиримата от
с.Р., обл.Б. да заплатят на Ф. АХМ. Х., ЕГН **********, М. Х. С., ЕГН
**********, ГЮНД. М. С., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********,
всички от с.Р., обл.Бл. сторените разноски в размер на 465 (четиристотин
17
шестдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Ф. Х. АЛ., ЕГН **********, Ш. Т. АВ., ЕГН **********,
АХМ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Н. Т. АЛ., ЕГН **********, четиримата от
с.Р., обл.Бл. да заплатят на Ф. АХМ. Х., ЕГН ********** от с.Р., обл.Б.
сторените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Ф. Х. АЛ., ЕГН **********, Ш. Т. АВ., ЕГН **********,
АХМ. Т. АЛ., ЕГН ********** и Н. Т. АЛ., ЕГН **********, четиримата от
с.Р., обл.Б. да заплатят на ГЮНД. М. С., ЕГН ********** от с.Рибново,
обл.Благоевград сторените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18