№ 8445
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110156602 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД, чрез адв. Г., извежда съдебно предявените субективни права
при твърденията, че на 21.10.2017 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Атанас Москов“ и ул.
„Самара“ било реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на МПС
„БМВ 518“ с рег. № НОМЕР, собственост на С. А. К., управлявано от същия и МПС
„Мерцедес Арокс“ с рег. № НОМЕР, управлявано от Г. И. П.. Поддържа, че според
представения Протокол за ПТП № ****** от 21.10.2017 г., съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на С. А. К.,
който се движел по ул. „Атанас Москов“ с посока от бул. „Ал. Малинов“ към „Бизнес парк“
и на кръстовището с ул. „Самара“, поради несъобразена скорост и неспазване на знак за
предимство, не пропуснал и реализирал ПТП с движещото се с предимство от дясно МПС
„Мерцедес Арокс“ с рег. № НОМЕР, вследствие на което му нанесъл материални щети.
Твърди, че МПС „БМВ 518“, с рег. № НОМЕР, било застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № BGНОМЕР,
която била валидна към момента на събитието. В ЗД „БУЛ ИНС“ АД била заведена щета
под № ******* от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ на увредения автомобил. След направена оценка на щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 11 926,81 лв. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за
увреденото МПС „Мерцедес Арокс“, с рег. № НОМЕР. Поддържа, че от Протокол за ПТП №
****** от 21.10.2017 г. било видно, че ответникът отказал да се подложи на проверка за
алкохол с алкотест дрегер, поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът имал
право да получи от С. А. К. платеното застрахователно обезщетение. С писмо ответникът
бил уведомен за заплащане на сумата, но такова не последвало. Ето защо моли съда да
уважи предявеният иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 11
926,81 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира
1
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. А. К. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявеният иск по подробно изложени съображения. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Оспорва, че ищецът е заплатил обезщетение по договора за
вреди в предявения размер, които да са в причинна връзка с противоправно поведение на
ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. четвърто от Кодекса за
застраховането (КЗ), застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя
да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице
обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега
действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към
застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици,
респ. отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с
действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП,
ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за
застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Наличието на
предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава
обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото
увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).
По така предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. четвърто КЗ, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: че е налице договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между него и собственика на увреждащото МПС;
настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение;
причинените от него вреди; причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди;
размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за възникване на регресното право по
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно - че ответникът е отказал да се подложи на проверка за
алкохол с техническо средство. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства водещи до
спиране или прекъсване на давността.
От представените по делото писмени доказателства, в това число и справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на
Гаранционен фонд, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
2
полица № BGНОМЕР между ищеца и ответника като собственик на управляваното от него
МПС „БМВ 518“, с рег. № НОМЕР, възникнало по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие от
10.10.2017 г. до 09.10.2018 г.
Относно механизма на процесното произшествие, същият се установява по безспорен
начин от приетия протокол за ПТП № ****** от 21.10.2017 г., съставен от младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР. От него се установява, че на 21.10.2017 г., в гр. С., около
19,30ч., лек автомобил "БМВ 518", с рег. № НОМЕР, управляван от С. А. К., се движи по ул.
"д-р Атанас Москов", с посока от бул. „Александър Малинов“ към „Бизнес парк“, и в района
на кръстовището с ул. „Самара“ водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се от
дясно влекач „Мерцедес Арокс“, с рег. № НОМЕР. Протоколът е съставен от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието,
поради което същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление. При протокол изготвен след посещение
на място, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В
настоящия случай изложените в протокола констатации не се опровергават, а се
потвърждават от приобщената по делото административно-наказателна преписка във връзка
с описания протокол за ПТП, както и от експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза.
От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че виновен за
процесното произшествие е ответникът С. А. К., който при управление на МПС "БМВ 518",
с рег. № НОМЕР, не е пропуснал движещото се от дясната му страна МПС „Мерцедес
Арокс“, с рег. № НОМЕР – нарушение на чл. 48 ЗДвП, съгласно който на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че всички описани в представените от
ищеца писмени доказателства щети върху МПС „Мерцедес Арокс“ с рег. № НОМЕР, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.10.2017 г. ПТП в гр. С..
От представените с исковата молба доказателства се установява, че на 23.10.2017 г.
собственикът на увреденото МПС „Интерлийз“ ЕАД е подал до ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“, уведомление за
настъпилото ПТП, по което е образувана преписка по щета № *********. По преписката е
извършен оглед на увредения автомобил и заснемане на щетите, въз основа на които е
съставен доклад по щетата, с който е определено за изплащане застрахователно обезщетение
в размер на 11 911,81 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, което е било заплатено от
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на собственика на увреденото МПС на 08.12.2017 г.
3
На следващо място, от представените с исковата молба доказателства се установява, че
на 11.01.2018 г. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ на увредения автомобил „Мерцедес Арокс“, с рег. №
НОМЕР, собственост на „Интерлийз“ ЕАД, е подал до ищцовото дружество писмо, ведно с
приложени в оригинал ликвидационни преписки по 12 броя регресни щети, сред които и
щета № *********. Установява се, че във връзка с подаденото писмо в ЗД „Бул Инс” АД е
образувана преписка по щета № *******. По преписката е съставен доклад по щетата, с
който е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 11 926,81 лв. (с
вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), което видно от представеното по делото платежно
нареждане за кредитен превод и съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, е било изплатено от
ЗД „Бул Инс” АД на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на 30.05.2018 г.
От приетото и неоспорено заключение по САТЕ се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на вредите по МПС „Мерцедес Арокс“, с рег. № НОМЕР,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП (21.10.2017 г.) е в
размер на 14 294,17 лв. При определяне на стойността експертът е взел предвид
обстоятелството, че към датата на произшествието увреденият автомобил е бил в
експлоатация в продължение на 1 година, 8 месеца и 26 дни. Следователно от събраната по
делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че изплатеното от
ищеца-застраховател обезщетение за вредите от процесното ПТП, причинени виновно от
ответника, не надхвърля действителната стойност на вредите по средни пазарни цени.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца срещу
ответника, съдът намира следното. Обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи
на тест за алкохол се установява както от съдържанието на описания по-горе протокол за
ПТП, в който изрично е отбелязано, че „отказва“, така и от приобщения и неоспорен от
ответника талон за медицинско изследване № ******* от 21.10.2017 г. (л. 115 от делото), в
който ответникът е посочил, че отказва да бъде проверен с техническо средство "дрегер".
Както се изясни, при неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя,
може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (в
този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС). Отделно от това, по делото е представено и Наказателно постановление
№ 17-4332-021738 от 30.10.2017 г., влязло в сила на 22.05.2018 г., с което на основание чл.
174, ал. 3 ЗДвП на С. А. К. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че е отказал проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му. В разглеждания случай ответникът не е провел пълно обратно доказване, че не е отказал
да се подложи на тест за алкохол, като представените от същия писмени доказателства не са
достатъчни, за да опровергаят отразеното в протокола за ПТП, в талона за медицинско
изследване и в наказателното постановление. От така изложените обстоятелства се
установява възникването на суброгационното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач, както
на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 4 КЗ – поради отказ да се подложи на проверка за
алкохол.
Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер, на разглеждане
подлежи релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Същото е допустимо, тъй като е релевирано своевременно в рамките
4
на предоставения от съда срок за отговор на исковата молба. Разгледано по същество,
възражението е неоснователно по следните съображения.
Съгласно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ, основното задължение на застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е да поеме на
свой риск срещу възнаграждение гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. Суброгационното право на застрахователя срещу
застрахования представлява законоустановено отклонение от същественото съдържание на
договора за застраховка и поради тази причина е възможно да възникне единствено в
изрично и изчерпателно изброените в закона хипотези (чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ). В случая
исковата молба е подадена на 19.10.2022 г., от който момент се счита предявен искът, и от
този момент настъпват последиците по чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД – прекъсване
и спиране на погасителната давност за вземането.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В
случая плащането на застрахователното обезщетение от ЗД „Бул Инс” АД на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД е извършено на 30.05.2018 г., на която дата ищецът се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор срещу ответника и за вземането му е започнала да тече
петгодишната давност. От посочената дата до датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл изискуемият 5 годишен срок, поради което и процесното вземане не е погасено по
давност.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение възлиза в
размер на 11 926,81 лв., както и сумата от 25 лв. ликвидационни разноски за образуваната
пред ищеца щета, или общо 11 951,81 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба (19.10.2022 г.) до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството пред СРС, както следва: за държавна такса в размер на
477,67 лв., за депозит за автотехническа експертиза в размер на 400 лв., за депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лв., като претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Ето защо на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1277,67 лв. Не следва да бъдат
присъждани внесените от ищеца 70 лв. - депозит за свидетел, тъй като такъв не е бил
разпитван в настоящото производство, а ищецът разполага с възможността да подаде молба
за възстановяване на посочената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-1“ № 23, вх. 8, ет. 2, ап.
99, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата в размер на 11 951,81
лв. (с включени 25 лв. ликвидационни разноски), представляваща платеното от
застрахователя обезщетение за имуществените щети, претърпени от настъпило на 21.10.2017
5
г. пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от С. А. К., който управлявал МПС
„БМВ 518“, с рег. № НОМЕР, по ул. "д-р Атанас Москов", с посока от бул. „Александър
Малинов“ към „Бизнес парк“, и в района на кръстовището с ул. „Самара“ не пропуснал и
реализирал ПТП с движещия се от дясно влекач „Мерцедес Арокс“, с рег. № НОМЕР, като
ответникът С. А. К. отказал да се подложи на проверка за алкохол с техническо средство,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
(19.10.2022 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-1“ № 23, вх. 8, ет. 2, ап.
99, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1277,67 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6