№ 1199
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110120024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу В. С. П., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника
топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. С. П. бил потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за
него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от *** на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът
за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот,
находящ се в гр. С****, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „****. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, съсобствен между ответника и на
1
трети за исковото производство лица, били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 28.08.2023
г. по ч. гр. д. № 46663 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав, срещу ответника и останалите съсобственици на процесния
имот С. С.а П.а и Цветан С. П.. Само ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК,
което наложило предявяването на настоящите искове срещу него. Ето защо ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. С. П. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който не се оспорва
дължимостта на процесните вземания. Ответната страна сочи, че най-късно до първото
открито съдебно заседание по делото щяла да заплати претендираните от ищеца суми
и да представи доказателства за това.
С молба с вх. № 316522/08.10.2024 г. (л. 57 - 58) ответникът е представил
платежно нареждане за заплатена в полза на ищеца сума в размер на 461,06 лева, като
твърди, че със същата са погасени в цялост процесните вземания за главници,
мораторни лихви и законни лихви до датата на плащането - 05.09.2024 г.
В подадено в тази връзка становище от ищеца (л. 62) е заявено, че въпреки
извършените от ответника плащания, непогасени са останали част от процесните
задължения, а именно законна лихва в размер на 15,13 лева, дължимите разноски по
заповедното производство и заплатената държавна такса по исковото производство,
като е отправено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер за същото.
В проведеното на 29.10.2024 г. открито съдебно заседание ответникът не
оспорва твърденията на ищцовото дружество за наличие на неизплатена част от
процесните вземания, като изразява готовност да заплати същите, след като размерът
им бъде конкретизиран с решението по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът В.
С. П. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. С****, абонатен № ***, дължи на *** 1/3 част от вземания за потребена
топлинна енергия, както следва: 1/ сумата от 344,55 лева, представляваща 1/3 част от
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април
2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/
сумата от 49,42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г.; 3/ сумата от 13,12 лева,
представляваща 1/3 част от начислена такса за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 4/ сумата от 3,02 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., начислена върху такса за дялово разпределение, за
които на 28.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 46663 по описа
за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в
забава спрямо същите.
С отговора на исковата молба ответникът е признал дължимостта на всички
процесни вземания, като е представил и доказателства за извършено в полза на ищеца
на 05.09.2024 г. плащане на сума в размер на 461,06 лева. В разписката е посочено като
основание номерът на настоящото гражданско дело и абонатният номер на процесния
топлоснабден имот. В изрично становище по така извършеното плащане *** е заявило,
че с посочената сума са заплатени част от претендираните по делото вземания.
Като съобрази изложените факти, съдът намира, че към датата на приключване
на устните състезания по делото между страните липсва спор относно наличието на
основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на процеса – на
05.09.2024 г. – плащане на претендираните задължения, което не се оспорва от
ищцовото дружество, представлява признание за наличието на изискуемите
материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции. Така
направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК.
При съблюдаване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с платената
от ответника сума от 461,06 лева са погасени вземанията за главници за топлинна
енергия в размер на 344,55 лева и за дялово разпределение в размер на,13,12 лева,
лихвите за забава върху двете главници в размер съответно от 49,42 лева и 3,02 лева,
3
както и част от законната лихва за забава. Общият размер на същата за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, изчислен от съда чрез електронен калкулатор, възлиза на
сумата от 51,35 лева. Със сумата от 50,95 лева, представляваща разликата между
платените от ответника 461,06 лева и сборът от погасените с тази сума главници и
мораторни лихви (общо 410,11 лева), е погасена част от дължимата законна лихва, като
дължими остават само 0,40 лева от същата (51,35 - 50,95 = 0,40).
Тъй като плащането на процесните вземания, с изключение на част от
дължимата законна лихва, е извършено след подаването на исковата молба на
09.04.2024 г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода
на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство
съобразно изхода на спора. Поради това със заплатената от ответника сума не следва
да се погасяват вземания за разноски за исковото и за заповедното производство, както
твърди ищецът, тъй като тежестта за разноските ще бъде разпределена с настоящото
решение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните
вземания, но след образуването на исковото производство и след подадено от него
възражение в хода на заповедното. Поради тази причина ответната страна следва да
заплати разноски на *** за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в общ размер от 150,00 лева, а за заповедното производство - в
общ размер от 25,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. П., ЕГН:
**********, с адрес в гр. С****, в качеството си на потребител на топлинна енергия в
недвижим имот, находящ се в гр. С****, абонатен № ***, дължи на ***, ЕИК: ***, със
4
седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 0,40 лева (четиридесет стотинки),
представляваща неизплатена част от законна лихва за забава, начислена за периода от
21.08.2023 г. до 05.09.2024 г., за която на 28.08.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 46663 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, срещу В. С. П., ЕГН: **********, с адрес в гр. С****, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът, в
качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр.
С****, абонатен № ***, дължи на ищеца 1/3 част от вземания за потребена топлинна
енергия, както следва: 1/ сумата от 344,55 лева, представляваща 1/3 част от стойността
на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г.; 2/
сумата от 49,42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г.; 3/ сумата от 13,12 лева,
представляваща 1/3 част от начислена такса за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 4/ сумата от 3,02 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., начислена върху такса за дялово
разпределение, за които на 28.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 46663 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
47-ми състав, поради извършено в хода на процеса плащане на процесните
вземания.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН: **********, с адрес в гр. С****, да заплати на „***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева), представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски, и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща сторени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5