№ 757
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 272548/17.021.2021 г., подадена от А. С. З., С.
С. И. и З.С. И., чрез пълномощник срещу Определение № 261552/08.02.2021г., постановено
по гр. дело № 539/2021г. на Варненски районен съд,50СВ., с което производството по
делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
определението.Претендира се неговата отмяна.
Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните
отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния
обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Пред ВРС е образувано производство по гр. дело № 539/2021г. по молба на
въззивниците срещу наследниците на П.Д. Б., за признаване на установено, че ищците, в
качеството им на наследници на А.Т.К. са притежавали право на собственост върху
двуетажна паянтова жилищна сграда, намираща се в УПИ II-164, кв.48 по регулационния
план на с.Голица, общ.Долни Чифлик, както и , че горепосочената къща е премахната и към
настоящия момент не съществува физически в недвижимия имот.
С Разпореждане № 262263/20.01.2021г. съда е оставил производството по делото без
движение, дал е указания на ищците, като им е разяснил последиците от неизпълнението.
С молба от 05.02.2021г. ищците са посочили, че правният им интерес от установяване
право на собственост върху процесната сграда към минал момент и фактът на премахването
й е обусловен от съществуващия правен спор за собствеността на къщата на дядо им, т.к.
наследниците на П. Б. са твърдели, че къщата им пречи защото се намира в имота им и са
настояли за премахването й. Излагат твърдения, че без установяване правото им на
1
собственост към минал момент, не могат да претендират правата си за обезщетение на
причинените им вреди. Твърди се, че документите с които разполагат им дават право да
считат, че е налице грешка в регулационния план на с.Голица, поради което са
претендирали установяване кому принадлежи правото на собственост върху погрешно
нанесената част, както и пространствения обхват чрез точна индивидуализация на
границите и квадратурата на правото им на собственост с оглед правилното му отразяване в
плана.
С атакуваното определение №261552/08.02.2021г., първоинстанционният съд е
прекратил производството с мотив, че предявения от ищците установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК - за установяване право на собственост върху процесния имот –
жилищна сграда, на наследниците на А.Т.К. към един минал момент, е недопустим,
доколкото такава възможност е уредена в закона в изрични хипотези - чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 53,ал.2 от ЗКИР /отм./ Приел е, че не е сезиран с иск за
установяване на граници, доколкото в случая се цели не установяване на границата на
дворното място между собствения на ищците и наследниците на собственика на съседното
такова, а на вече несъществуваща сграда и нейната площ, което е недопустимо. Цитирал е
съдебна практика.
Установителен иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от
установителния иск, като задължителна процесуална предпоставка за допустима му е
налице, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или
претендира правото, което ищецът отрича.
Проверката за надлежно сезиране на съда с искова молба съдържаща реквизитите по
чл. 127 от ГПК,с ясно формулиран петитум и обстоятелства въз основа на които ищеца
черпи правата си, както и относно допустимостта на предявения иск е вменена служебно на
съда по см. на чл. 129 и чл.130 от ГПК.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че за ищците не
е налице правен интерес от така заявения петитум и по така изложените фактически
твърдения в исковата молба. При изрични твърдения , че процесната жилищна сграда, чиято
право на собственост се цели да се установи е несъществуващата такава, а се претендира
установяване на такова право към минал момент,безспорно обуславя недопустимостта на
производството, доколкото не са налице предвидените в закона изключения., за което
първоинстанционния съд е цитирал съдебна практика , която настоящия съд изцяло споделя.
Доводите за наличие на правен интерес, поради възможността да се предяви иск за
обезщетение за вреди е несъстоятелен. Неоснователни са и възраженията на въззивниците,
че в случая е предявил иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР /отм./, доколкото такива твърдения , а и
петитум липсват в исковата и уточнителната молба.
Правилно и законосъобразно в изпълнение на чл. 129 от ГПК съда е направил
преценка за допустимостта на производството и констатирайки абсолютната процесуална
пречка на същото го е прекратил на основание чл.130 от ГПК.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като
такова следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважаване.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261552/08.02.2021г., постановено по гр. дело №
539/2021г. на Варненски районен съд,50СВ., с което производството по делото е прекратено
на основание чл. 130 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3