Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2334/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД предявен от Г.Н.Д., ЕГН********** с адрес *** против „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 782,80лева, претендирана като платена при начална липса на основание по корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия по клиентски номер ********** и абонатен номер ********** и издадена фактура **********/13.02.2019г., за минал период 14.11.2018г.-11.02.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В сезиралата съда искова молба, ищецът излага твърдения,
че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот
в гр. ****. При проверка на текущата си сметка, установила, че й е начислена процесната сума след извършена проверка на СТИ на адреса й
за консумираната ел.енергия по партидата й. На 18.03.2019г. ищцата заплатила
тази сума. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата
и твърди, че същата е платена без правно основание. Искането отправено до съда
е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърди, че процесната сума представлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия по отчетени
показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и
се дължи на основание чл. 183 вр. чл. 200 ЗЗД.
Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ и ответникът се сочи да изпълнява задълженията си по тях. На
11.02.2019г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на
двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с №1105423. При
проверката е установено наличието на неправомерно присъединяване - прикачен
проводник-мост между вход и изход на токовите клеми на СТИ. По този начин
консумираната по този проводник ел. енергия не се заплащала. На 12.02.2019г.
„Електроразпределение Север“ АД съставило справка 51222-87DF за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. На 13.02.2019г. ответното дружество издало
фактура №02762858550, с което е определена цената на реално консумираната
ел.енергия, а именно в размер на 782,80лв, дължима за реално доставена и
консумирана енергия в размер на 3960кВтч. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание страните се
представляват от пр. си представители, които поддържат исковата молба и
отговорът.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание л.55, ал.1 пр.1 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно относно установяване предпоставките дали му основание да начисли процесното допълнително количество ел. енергия; че с ищеца се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия в посочения обект и период, че в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните отчети, поради неправомерно присединяване, че съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. същото е заплатено с основание от абоната.
Безспорно е между страните, че ищецът е титуляр на партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за адрес на потребление, находящ се в гр. Варна ж.к. “Младост“ бл.№123, вх.6, ап.119.
От констативен протокол № 1105423/11.02.2019г. се установява, че на 11.02.2019г. била извършена от специалисти енергиен контрол към ЕРП“Север“АД техническа проверка на електромера монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца. В него е документирано, наличие на неправомерно присъединяване - прикачен проводник-мост между вход и изход на токовите клеми на СТИ. По този начин консумираната по този проводник ел. енергия не се отчитала, респ. не се заплащала.
На 12.02.2019г., „Електроразпределение Север" АД съставило Справка за корекция № 51222-87DF за периода от 14.11.2018г. до 11.02.2019г., за 3960 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното вземане.
На 13.02.2019г. „Енерго-Про Проджби" АД издало фактура № **********, с която била определена дължимата цената на неотчетената електрическа енергия, а именно 782,80лв.
От извлечение за фактури и плащания /л.11/ се
установява, че задължението на ищцата по фактура **********/13.02.2019г. е
погасено на 18.03.2019г.
От заключението на в.л. инж. Л.Б., вкл. с дадените в с.з. разяснения се установява, че процесното СТИ е тип АМS B1B и към датата на проверката е било в метрологична годност. Отразената констатация в КП – добавен допълнителен мост в токовите клеми на СТИ, означавало, че е налице неправомерно вмешателство, което е причина консумираната ел.енергия да не се измерва и отчита точно. Изчисленията са извършени съгласно методиката, посочена в ОУ на ДПЕЕЕМ. Тези изчисления вещото лице е определило, като математически точни.
Настоящият състав приема, че проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите, като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват ред за извършване на корекционната процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 11.02.2019г.
От заключението на в.лице се установи, че при извършване на корекцията в казуса е ползвана методологията на чл. 38, ал.3, т.3 ОУ на ДПЕЕЕМ. Т.е корекцията е извършена на базата пропусквателната способност от 50А. В приложените в случая ОУ липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/2012г. е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. Решение № 79/11.05.2011г. На ВКС, постановено по т.д. № 582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. На ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 29/15.07.11г. по т.д. № 225/10г. На ВКС, ІІ Т.О., решение № 12/11.02.2013г. по т.д. № 1080/11г. на ВКС Т.О., решение № 201/21.12.13г. по т.д. № 799/12г. На ВКС, ІІ Т.О., докладчик съдията Камелия Ефремова и много други/.
В заключение, операторът не е спазил процедурата по извършване на корекцията.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен период от време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Липсата на проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество е точно потребеното по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от потребителя.
По изложените съображения съдът приема, че
погасената чрез плащане на 18.03.2019г. сума от 782,80лева, подлежи на връщане при
начална липса на основание, а претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е
основателна и следва да бъде уважена до този размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за дължимо платена в ДТ, в размер на 50лева и адв. възнаграждение от 300лева по договор за правна помощ. Така в полза на ищеца се присъдят разноски от общо 350лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Д., ЕГН********** с адрес *** сумата от
782,80лева, представляваща платена при начална липса на основание по корекция
на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на
електроенергия за минал период 14.11.2018г.-11.02.2019г. за обект на
потребление, находящ се в гр. ****, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал.1 пр. ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ Г.Н.Д., ЕГН********** сумата от 350лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: