№ 2040
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501546 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 17286 от 24.10.2023 г. на Софийски районен съд, 77-ми
състав, постановено по гр. д. № 19078/2023 г. Е. И. Ш. е осъден да заплати
на „Топлофикация – София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 649,37 лв. – цената на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул.
„*******, тавански етаж, аб. № *******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до погасяването; 10,46
лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 490,60 лв. –
разноски по делото; О. Е. е осъден да заплати на „Топлофикация – София“
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми:
354,20 лв. – цената на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*******, тавански етаж, аб. №
*******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 10.04.2023 г. до погасяването; 5,70 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 10.04.2023 г. до погасяването, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 267,60 лв. – разноски по делото; Г. М. К. е осъден да
заплати на „Топлофикация – София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1
първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 177,10 лв. – цената на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София,
бул. „*******, тавански етаж, аб. № *******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до погасяването; 2,85
лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до
погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 133,80 лв. –
разноски по делото.
Със същото решение са отхвърлени следните искове на
„Топлофикация – София“ ЕАД: иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу Е. И. Ш. за заплащане на сумата от 74,84 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
24.03.2023 г. и за сумата от 5,05 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 24.03.2023 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. М. К. за
заплащане на сумата от 20,41 лв. – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г. и за сумата от
1,38 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 24.03.2023 г. и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу О. Е. за заплащане на сумата от 40,82 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 24.03.2023 г. и за сумата от 2,75 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 24.03.2023 г.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са уважени
предявените от дружеството искове, е постъпила въззивна жалба от
ответниците Е. И. Ш., Г. М. К. и О. Е., подадена чрез адв. Р. К., в която са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
атакуваната част поради нарушение на процесуалните правила. На първо
място според въззивниците неправилно районният съд не е допуснал двама
свидетели на ответниците, които да установят факта на липса на отоплителни
тела в имота за процесния период. Считат, че по този начин съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, като намират и за неправилно
становището, че доказателственото искане е неотносимо към предмета на
доказване. В заключение посочват, че по този начин решаващият съд е отнел
възможността на ответниците да проведат насрещно доказване по отношение
на факта за доставяне на топлинна енергия, което от своя страна е попречило
за изясняването на делото от фактическа страна.
На следващо място според въззивниците неправилно решаващият съд не
е уважил искането на ответниците по чл. 190 ГПК да задължи третото лице
помагач да представи отговор или резултат от направеното от ответниците
оспорване на изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. В
тази връзка излагат, че оспорването е направено в срок и за това е представено
доказателство с отговора на исковата молба, но ответниците не получили
никаква обратна връзка от третото лице помагач. Това от своя страна довело
до „оставяне в сила“ на въпросните изравнителни сметки, които впоследствие
послужили за уважаване на исковете. Намират, че в случай че бъде
установено, че въпросната изравнителна сметка е била оспорена, но по
2
оспорването няма произнасяне и/или проверка то би бил излязъл на дневен
ред въпросът дали сметката има обвързващо действие за ответниците и дали
посочените в нея суми могат да послужат като основание за уважаване на
исковите претенции.
Намират, че в първоинстанционното решение е налице и разминаване
между установеното от доказателствената съвкупност и приетото за
установено от съда, тъй като в хода на производството пред СРС ищецът не е
представил нито едно доказателство, което да докаже дали и в какво
количество е била доставяна топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода. Приетата техническа експертиза също потвърдила, че не са направени
реални замервания на изразходената енергия, а всички се основават на
служебни замервания по формули, които обаче според въззивниците не са
доказателство за реално доставена топлинна енергия. Не ставало и ясно от кои
измервателни уреди е била отчетена топлинната енергия, доколкото нямало
отоплителни уреди, на които да бъдат поставени измервателни уреди.
Намират още, че в случай, че се касае за общи измервателни уреди, то третото
лице помагач няма нито договорно, нито законово основание да извършва
замерване и разпределяне на разходваната енергия, доколкото представеният
от ищеца договор между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост е
бил прекратен към процесния период.
Поради изложените съображения е отправена молба до настоящата
инстанция за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
такова, с които исковете да бъдат отхвърлени в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна, като е отправена молба до въззивния съд да я остави без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило
становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че в обжалваната част решението е
валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
3
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на стойността на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна
собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за
забава за плащане на същите. Решението в частта, с която исковете по чл. 86
ЗЗД са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет
на настоящото въззивно производство.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, т.е. договорът за продажба на топлинна енергия за
битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия, а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те
дължат цената на доставената топлинна енергия.
В настоящия случай от приложените писмени доказателства по делото и
по-конкретно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том III,
рег. № 3692, дело № 341 от 07.07.2016 г. се установява, че ответниците са
придобили следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул.
„******* на тавански етаж, при посочени в документа за собственост квоти,
както следва: 55 % за Е. И. Ш., 15 % за Г. М. К. и 30 % за О. Е.. Доколкото по
делото не се твърди и не се установява, че ответниците са се разпоредили със
своите идеални части от процесния недвижим имот, следва да се приеме, че
същите се явяват собственици по смисъла на чл. 153 ЗЕ и на основание чл. 150
ЗЕ се установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото
топлофикационно дружество, респективно качеството им на потребители на
топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
4
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), което настоящият състав кредитира като обосновано и компетентно
изготвено, се установява, че за периода от м.10.2020 г. – м.04.2021 г.
начислената топлинна енергия за отопление на имот е за един брой
отоплително тяло в имота без уред за индивидуално отчитане и в съответствие
с Наредба № 16-334 от 24.04.2007 г., а за периода м.10.2021 г. – м.04.2022 г.
няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Вещото лице
изяснява, че за втория период е начислявана за отдадена от сградна
инсталация топлинна енергия, която е в съответствие с нормативната база,
както и, че за въпросния период няма начислявана топлинна енергия за
отопление на общи части. За целия процесен период (01.05.2020 г. – 30.04.2022
г.) е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както
следва: за периода от 01.05.2020 г. – 31.08.2021 г. въз основа отчета на един
брой топъл водомер, отчитан след края на отоплителния сезон; за периода от
01.09.2021 г. – 30.04.2022 г. е начислена служебно топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване в имота за един брой потребител при норма на разход
на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и в
съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г.
Като взе предвид изводите на експерта по СТЕ, настоящият съдебен
състав намира, че не е налице допуснато процесуално нарушение, довело до
неизясняване на делото от фактическа страна, във връзка с недопускането до
разпит на двама свидетели, които да установят, че в процесния имот не е
имало отоплителни тела. На първо място това обстоятелство не се оспорва от
ищеца и се установява от представения от ответниците протокол от 17.05.2021
г. за премахнати радиатори. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. В хипотеза, в която топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището е прекъснато обаче, съгласно изричната норма
на чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответниците остава потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. В процесния случай за част от процесния период е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот е за един брой
отоплително тяло (допреди премахването му на 17.05.2021 г.), за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и за битово горещо
водоснабдяване, чието заплащане ответниците дължат в качеството им на
потребители на топлинна енергия.
В заключението си вещото лице посочва още, че начислените суми за
топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон фирмата за дялово разпределение изчислява реалното потребление на
5
топлинна енергия и извършва изравняване между начислената и дължимата
сума съгласно изискванията на действащата нормативна база за процесния
период. Тук е мястото да се посочи, че неоснователни са възраженията,
релевирани с въззивната жалба, че третото лице помагач не е имало нито
договорно, нито законово основание да извършва замерване и разпределяне на
разходваната енергия. По делото е представен договор от 04.09.2002 г.,
сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и
етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, в
качеството на възложител, съгласно който фирмата за дялово разпределение е
приела да извърши доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки. Действително в т.
2.4 от договора е посочено, е същият е със срок на действие две години. По
делото обаче са представени изготвените от третото лице – помагач дялови
разпределения за топлоснабдявания имот за исковия период, което
обстоятелство, обсъдено наред с липсата на доказателства за изявления на
етажната собственост, че счита договора за прекратен, води до извод, че
договорът е бил мълчаливо продължен с конклудентни действия, което
приложимата нормативна уредба не забранява.
На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда –
етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл.
139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за резултатите от
който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от
посоченото в коментирания договор лице, което да извършва дяловото
разпределение, нито ищецът – въззиваема страна в настоящото производство,
да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага
изводът, че за исковия период третото лице – помагач в производството е
извършвало въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение
дяловото разпределение и отчитане на потребената в процесната жилищната
сграда – етажна собственост.
По отношение на оплакването на въззивниците във връзка с оспорването
на изравнителните сметки следва да се посочи следното. Действително
потребителят има правото да направи възражение (рекламация) срещу
верността на регулярно отчитаните от средствата за търговско измерване
консумирани обеми топлинна енергия, но дори и такава рекламация да бъде
направена, потребителят не се освобождава от задължението да заплати
реално доставеното количество енергия. Дали обемът на доставената
топлинна енергия е законосъобразно и правилно изчислен в изравнителните
сметки, е въпрос, отговорът на който при всички случаи зависи от преценката
на технически подготвено лице със специални знания, като не зависи и не е
обусловена от това, дали клиентът е направил рекламация против
изравнителните сметки и/или против отчетите на средствата за търговско
измерване (респ. дали има някакъв резултат от така направената рекламация),
а от това, дали отчитането е вярно, достоверно и съответно на действащите
6
законови и подзаконови правила и нормативи. В случая видно от
представеното от ответниците извлечение от електронна поща се установява,
че същите са оспорили изравнителна сметка за отчетен период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г. на 31.08.2022 г., за който съгласно заключението на вещото
лице е начислявана топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,
която е в съответствие с нормативната база, както и за битово горещо
водоснабдяване в имота за един брой потребител при норма на разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и в
съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. Ето защо в случая е ирелевантно дали по оспорването на
сметката има произнасяне и/или проверка.
От заключението се установява и размерът на сумите за потребена
топлинна енергия за процесния период, които възлизат на общо 1216,98 лв.,
както и размерът дължимата сума за услугата „дялово разпределение“, която
възлиза на 19,01 лв. При това положение според настоящия съдебен състав с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес първоинстанционният съд
правилно е уважил исковите претенции за главница за потребена топлинна
енергия и за дялово разпределение в пълния претендиран размер съобразно
квотите на всеки от ответниците.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът
има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в минимален размер от 100 лв.
по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба
при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред
въззивния съд. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда, а
не от страната, при което наличието или липсата на възражение от насрещната
страна за прекомерност на соченото такова е без значение. Ето защо съгласно
квотите на всеки от тримата ответници Е. Ш. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 55 лв., Г. М. К. – сумата от 15 лв. и О. Е. – сумата от 30 лв.
Предвид цената на всеки от отделните искове и разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 17286 от 24.10.2023
г. на Софийски районен съд, 77-ми състав, постановено по гр. д. № 19078/2023
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. Ш. с ЕГН
******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********
сумата от 55 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Г. М. К.,
7
гражданин на Израел, роден на ********** г., паспорт № ******* да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 15 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Е., гражданин
на Израел, роден на ********** г., паспорт № ********* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 30 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД –
трето лице помагач на страната на ищеца
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8