Р Е Ш Е Н И Е №
08.02.2019 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 30.01. /тридесети ЯНУАРИ/ 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 444 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, със законен представител Н.Т.С. и М.Д.Д. –
Изпълнителни директори чрез пълномощник А.Н.Б. – с адрес: гр. ***, ***, в качеството й на
юрисконсулт против С.Р.Р., ЕГН **********,***.
В исковата молба се сочи, че процесното
вземане произтича oт сключен на 30.05.2016 г между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД /кредитодател/ и С.Р.Р. /кредитополучател/ Договор за
стоков кредит N***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити и които са неразделна част от
Договора. C подписването на договора кредитополучателят удостоверява, че My e
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация oт страна на
банката, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, an. 1 от ОУ към Договора, когато „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" EAД отпуска стоков кредит, същият cc отпуска зa цената на
стоката, закупена oт Потребителя в търговски обект. B тoзи слyчай сумата no
кредита се превежда oт кредитодателя директно към съответния тьрговец, от който
кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен oт
потребителя на датата нa заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора и ОУ,
кредитодателя е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 169,00
лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева и 00 ст./, като отпусната сума е
преведена no банковата сметка на търговеца на дата 30.05.2016г, с което
кредитодателят е изпълнил своето задължение пo договора. Това наше твърдение се
потвърждава и от издаденото Уведомление №*** oт „Уни Kpeдит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД до Технополис България ЕАД за подписания Договор за стоков
кредит в размер нa 1 169,00 лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева и 00 ст./,
което е послужило като основание за предоставянето нa стоката, обект на
финансирането, от Технополис България ЕАД на ответника. B същото Уведомление
ответникът се e подписал, че на 30.05.2016 r. е получил стоката, a зa
предоставянето на стоката нa ответника, Технополис България ЕАД е издал на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД дубликат oт служебния бон за
закупуването на същата, върху кoйтo е положен подписът на ответника.
Съгласно
сключения Договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 1274,49 лв. /хиляда двеста седемдесет и четири лева и 49
ст./, кoятo сума представлява сбор oт чиста стойност на кредита /цената на
стоката/ oт 1 169,00 лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева/ и застрахователна
премия от 105,49 лв. /сто и пет лева и 49 ст./. Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се e задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне в срока нa договора ведно с начислените лихви и разноски нa
кредитодателя. Страните са уговорили, че усвоената парична сума за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран зa целия срок нa договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от тьрговския обект, като годишният лихвен процент е в
размер на 24,00 % /двадесет и четири процента/. Така, подписвайки договора,
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да
бъде в общ размер на 342,63 лв. триста
четиридесет и два лева и 63 ст./. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1 617,12
лв. /хиляда шестотин и седемнадесет лева и 12 ст./, която сьгласно клаузите на
Договора е платима на 24 /двадесет и четири/ броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 67,38 лв.
/шестдесет и седем лева и 38 ст./, като в инкорпорираният в договора
погасителен план са посочени и датите, на които следва да се погаси всяка една
от вноските - първата погасителна вноска е с падеж на 01.07.2016 r., a
последната е с падеж на 01.06.2018 r. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към
момента на предоставяне на кредита.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения пo кредита е 01.06.2018 г/дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, нo предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението сu за
заплащане в срок нa погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 13, aл. 2, от Общите условия, неразделна част от
договора зa кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките Cu
вземания пo предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски
no кредита /главница и лихва/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, aл. 1 от ОУ, при забава в плащанията на дължимите oт
кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени
и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена нa 360 /триста и шестдесет/ дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Ha длъжника е начислено
обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 41,35
лв. /четиридесет и един лева и 35 CT./ за периода oт 01.03.2017 r. до датата на
входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
нe e заплатил изцялo дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 541,38 лв./петстотин четиридесет и един лева
и 38 ст./, с която са погасени,
както следва: възнаградителна лихва: 180,60 лв., глaвницa: 359,54 лв. и лихва
за забава 1,24 лв.
Ha
19.09.2017 г: е подписан Ин.дивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, слючен на основанне чл. 2.1. от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ oт 20.12.2016 r.,
които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, EИK
********* и „Агенция за събиране на вземания" EAД с EИK ***, no силата на
което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу С.Р.Р.,
произтичащо от договор за стоков кредит № 229155 1/30.05.206 г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството — кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 19.09.2017 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г.
„Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението за цесия no реда на чл. 99 or
33Д, изпратено до ответника е u съобщил на същия, че поради допуснато просрочие
u неплащане на погасителни вноски no договора го кани да uзплamu uлu разсрочи
задъпжението сu, като ако не изплати uлu разсрочи задължението си, срещу него
ще бъдат предприети съде6ни действия за събиране на дължимите суми, както u на
гьрба на уведомлението изрично е посочено, че вземанията пo процесния договор
са изцяло изискуеми. Ищецът излага, че уведомлението за цесията и за обявяване
на предсрочната изискуемост е получено редовно от ответника на 03.10.2017г
Предвид
изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да
предяви вземането си пo съдебен peд, с оглед на което е входирано Заявление no
чл. 410 oт ГПK срещу длъжника С.Р.Р. в деловодството на Районен съд - гр.
Айтос. Съдът е образувал ч.гр.д. № 146 пo oпuca му зa 2018 r. и е издал Заповед за изпълнение.Длъжникът по Заповедта С. Р. не е намерена на всички известни адреси по
делото, поради което на осн.чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид изложеното ищцовото
дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение
, с което да се приеме за установено, че ответника С.Р., като Кредитополучател
no Договор за стоков кредит №***/30.05.2016 г. дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕА,Д, с EИK ***, следните суми, присьдени в издадената срещу нея
Заповед за изпълнение на парично задължение no чл. 410 от ГПК no ч.гр.д. №
146/2018 г. на Районен съд - гр. Айтос a именно:914,95 лева /деветстотин и
четиринадесет лева и 95 стотинки/ - главница 16 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 01.03.2017 г. дo 1.06.2018 г. ;112,29 лева /сто и
дванадесет лева и 29 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена
за периода от периода от 01.03.2017 г. дo 19.09.2017 г. /датата на прехвърляне
на задължението/; 40,11 лева /четиридесет лева и 11 стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.03.2017 r. дo датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга;
75,00
лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски no ч.гр.д. № 146/2018 г. на PC - гр.
Айтос.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от страна на ответника С. Р..
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.
Ответницата, също редовно призована за о.с.з., не се е явила, не е изпратил и надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 45 и чл.46 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или на негов упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и
кумулативно изискуемата предпоставка
по чл.239 от ГПК, т.к. на ответника е
указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са
съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане
на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и неявяването
в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния казус
отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с
оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в условията на
обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка
за постановяване на неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с
оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с
исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно: договор за стоков кредит №***/30.05.2016 r., вeднo c
Пoгacитeлeн плaн и Oбщи ycлoвия към нeгo; Съгласие за директен дебит от
разплащателната сметка, която обслужва кредитната сметка на ответника; Застраховка „Защита Макс" към
Договор за стоков кредит №***/30A5.2016 r.; Уведомление до Технополис България
ЕАД no договор № ***; Дубликат oт Фактура от „Технополис" от 30.05.2016
r.; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.09.2017 г.; Потвърждение
за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от
което се удостоверява, че вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
спрямо ответника е предмет нa договора за цесия; Пълномощно от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД; Уведомително писмо за извършена цесия, — Изх. №
УПЦ-П-УКФ/*** от 28.09.2017 с, ведно с обратна разписка.
Въз основа на същите, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения договор
за стоков кредит №***/30.05.2016. С подписването му страните са постигнали
съгласие относно предмета, срока и начина на доставяне на услугата и начина на
нейното заплащане.
При липса на оспорване и релевирани своевременно,
годни правоизключващи или правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид
паричния характер на вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви.
За да направи тези изводи, съдът съобрази правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, вменена на ответника и указана му с доклада по делото,
който следва да доказва положителния факт на изпълнението. Изложените
аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло, досежно всяко от
вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска,
разноските направени в настоящото производство, се дължат от ответника в пълен
размер, така както и са били присъдени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като
длъжникът бъде осъден да заплати доказаната сума на разноските.
Видно от представеният списък с разноски в настоящото
производство се претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева в настоящото производство (доколкото липсват претенции за по-високо
възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание
чл.239, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК по отношение
на ответника С.Р.Р., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на ищеца
„Агенция за събиране на вземания " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:гр. ***, ***, по Заповед №589/08.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №146/2018г. по описа на AРС, за сумата
от 914,95 лева /деветстотин и четиринадесет лева и 95 стотинки/ - главница 16
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.03.2017 г. дo
1.06.2018 г. ;112,29 лева /сто и дванадесет лева и 29 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от периода от 01.03.2017 г. дo
19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 40,11 лева /четиридесет
лева и 11 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
01.03.2017 r. дo датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга;
75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски
no ч.гр.д. № 146/2018 г. на PC - гр. Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника С.Р.Р., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца „Агенция за събиране на
вземания " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:гр. ***, ***,
направените по гр.д.№ 84/2018г на АРС
разноски в размер на 75 / седемдесет и пет/ лева, от които 25,00 лв. за
държавна такса , 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис
от решението да се връчи на ответника, който в 1-но месечен срок, от
получаването, може да поиска неговата
отмяна от ОС-Бургас, в случай че е бил лишен от възможността да участва по
делото.
Районен съдия: