РЕШЕНИЕ
№ 1902
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110151395 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Б В И Г срещу С о с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 345,97 лева – заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 11.05.2022 г. М. Л. С. – водач на
ПТП – движейки се със собственото моторно превозно средство марка
Мерцедес Е320 с рег. № в с посока от бул. Сливница към София попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, от което били
нанесени щети на автомобила. Автомобилът бил застрахован по застраховка
Бонус Каско към ищеца, валидна от 25.08.2021 г. до 24.08.2022 г. След
подадено заявление била образувана щета, изготвени били опис - заключение,
калкулация по щета и ликвидационен акт, въз основа на които на „М. Л. С., в
качеството му на собственик било изплатено застрахователно обезщетение в
общ размер на 345,97 лева, с преводно нареждане от 23.05.2022 г. Пътят, по
който се движил автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът.
Ищецът поканил ответника да му изплати заплатеното обезщетение с писмо,
получено от последния на 08.08.2022 г. Ищецът счита, че му се дължат
изплатеното обезщетение и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не
оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на
необезопасена дупка на пътното платно на мястото на възникване на
твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да
1
заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на
процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено.
Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите по
процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорен между страните е факта, на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е представен препис на застрахователна полица за застраховка
„Каско“ по отношение на процесния автомобил за период от 25.08.2021 г. до
24.08.2022 г. (л. 17 от делото).
По делото е представен протокол № 1829775 от 11.05.2022 г. (л. 14 от
делото), от който се установява, че на същата дата служител на МВР е
установил, че водачът на л.а. Мерцедес Е320 се е движил по т като е
осъществил ПТП с необезопасена дупка на пътното платно. От представените
опис-заключения и калкулация по претенция по образуваната щета (л. 21 и л.
22 от делото) се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 349,97 лева, изплатени на доверен сервиз, видно от
представеното платежно нареждане (л. 20 от делото).
По делото като свидетел беше разпитан М. Л. С. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. Бил през 2022 г., но не помни точен
месец. Излизайки на околовръстното шосе, попаднал с автомобила си в
дълбока дупка. След това се обадил на тел. 112 изпратили му екип на КАТ,
който установил причинената щета с гумата, която била срязана. Гумата била
дясна, но свидетелят не дали предна дясна, или задна дясна. Дупката не била
сигнализирана или обезопасена. Била разположена в дясната лента между
осева линия и дясна лента. Свидетелят нямал възможност да я види преди
това. Скоростта му била 50кв./ч., движението било спокойно. Разпознава и
потвърждава подписът, положен от него в приетия Протокол за ПТП.
Инцидентът не случил в светло, сухо време.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли или объркването на точната дата на
ПТП са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите
на човешката памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 443,27 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
2
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение. Заплащането на
обезщетението не се оспорва от страните. Наличието за застрахователно
правоотношение съдът намира за доказано от представения препис на
застрахователна полица. Механизмът на ПТП, настъпилите вреди, както и
причинната връзка между двете, съдът намира за установени от
представеното уведомление за щета, приетата експертиза и свидетелските
показания.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 345,97 лева.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на Столична община. На това основание именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок –
така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото
не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е
бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 443,27 лв. с ДДС. Искът за главница е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
3
50 лева – държавна такса, 360 лева – адвокатско възнаграждение, 360 лева –
депозит за експертиза и 50 лева – депозит за свидетел. При този изход на
спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О , ЕИК: , с адрес на управление представлявана от Й.ка Ф
– кмет, да заплати на Б В и груп ЕАД, ЕИК: със служебен адрес на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 345,97 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на
настъпило ПТП на 11.05.2022 г. в г с посока от бул. Сл към София с
участието на лек автомобил Мерцедес Е320 с рег. № ведно със законната
лихва върху тази сума от 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С О ЕИК: *********, да заплати на Б В и ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 360 лева –
адвокатско възнаграждение, 360 лева – депозит за експертиза и 50 лева –
депозит за свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4