Р
Е Ш Е
Н И Е №260124
гр.Шумен 3.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Константин Моллов
2. Теодора Димитрова
при секретаря Галина Георгиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№32 по
описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260066/21.09.2020г.
по гр.д.№3409/2019г. по описа на ШРС, съдът е
признал за установено на
основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна
9009, общ. Варна, обл. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Г”, представлявано по закон от Г. К., П.С.С.
и Я.М.Д., че Г.П.Г. не дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сума в размер на 1 699.92лв. , представляваща служебно начислена консумирана ел.
енергия по фактура №**********/30.09.2019г. за периода от 18.10.2017г. до
17.10.2018г. за обект находящ се в гр.Ш.,местност „№ИТ№********** абонатен
№********** коригирана въз основа на Констативен
протокол №1301502/17.10.2018г.
Решението е обжалвано от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД действащо ,чрез
пълномощника си адв.Б.Г. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбите съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли иска.
Въззиваемата страна Г.П.Г.
действаща ,чрез пълномощника си адв.Ж.Д.
от ШАК, е депозирала отговор на жалбата, с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна: Беспорно
е по делото , че ищецът е потребител на
енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от
ДР на Закона за енергетиката и клиент на дружеството ответник и
ползва електромер с абонатен №**********. Видно
от представеният Констативен протокол за техническа проверка №1301502 на 17.10.2018г. е била извършена проверка от служители на “Електроразпределение
Север“ АД на електромера ползван от ищеца на обект в гр. Ш.,местност „№и той
бил демонтиран за експертиза в БИМ и подменен с нов. Представен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №216118.09.2019г. на
БИМ за електромер с идентификационен №1114 0215 6608 7912 от който се
установява ,че липсват механични дефекти на кутията ,на клемите , на клемния
блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от
две тарифи Т1 и Т2 . Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3-008970.3kWh. Не е осъществен достъп до
вътрешността на електромера , електромерът съответства на метрологичните
характеристики , отговаря на изискванията за точно измерване на
електроенергия. С писмо от 27.09.2019г. „Електроразпределение Север” АД гр. Варна
уведомило ищеца, за извършените действия, като на същия бил изпратен препис на
констативния протокол от 17.10.2018г. Видно от становище от 25.09.2019г. от „ЕРП – Север“ А била
изчислена и коригирана сметката на Г. за периода 18.10.2017г. до 17.10.2018г. Въз основа на констатациите в този протокол, била извършена корекция на
сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 1699.92лв.
с фактура №**********/30.09.2019г. Видно от Протокол № М 3020497/23.03.2015г. за монтаж на електромер с фабр. №1114 0215 6608 7912 на адреса на ищеца, с посочените клиентски и
абонатен номер, са
отбелязани данни за показанията на тарифите само за нощна
и дневна енергия, без да са посочени ,какви са били показанията по тарифа Т3. Представени
са по делото и „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.ОН България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007
г. на ДКЕВР (КЕВР), ОУ на договорите за пренос на енергия през
разпределителната мрежа на Е.ОН България Мрежи одобрени с Решение
№ОУ-060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР) . От
показанията на разпитаните пред ШРС двама
свидетели С.Г.Д. и П.З.Д. , които са
служители на „Електроразпределение Север” АД гр. Варна се
установява ,че те извършили проверка на
електромера на ищеца на 17.10.2018 г. Същите констатирали, че не могат да
осъществят софтуерна връзка между използвания служебен преносим компютър и
електромера на ищеца. Служителите
демонтирали електромера на ищеца за проверка.
Съгласно заключението по
извършената по делото съдебно-техническа експертиза пред ШРС, процесното СТИ е
преминало първоначално заводско калибриране и има допълнителна метрологична
маркировка ,срока на метрологичната му годност е до края на 2021г. , бил е
метрологично годен към датата на проверката 17.10.2018г. Възможно е през
процесния електромер ,като се отчетат записите в неговите регистри да бъде
измерена цялата потребена от ищеца ел.енергия в периода ,посочен в
корекционната сметка. Съществуват данни за неправомерно софтуерно вмешателство върху
процесното средство за търговско измерване. То е препараметризирано ,част от
преминалата през него ел. енергия се натрупва в невидимия на дисплея регистър
Т3. За да се извърши това препараметризиране не е необходимо да се осъществи
пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране без отваряне на
същото. Налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от
захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като
неотчетеното количество е отразено в регистър Т3 на процесното СТИ. Отчетеното в скритият
регистър количество електроенергия реално е преминало през СТИ и е потребено от
ищеца. Определеното в справката за корекция количество електрическа енергия
може да бъде доставено до обекта на абоната, съобразно пропускателната
способност на присъединителните съоръжения и на СТИ. Вещото лице заключава, че
изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно и са остойностени по цени за технологичен
разход действащи през процесният период . Причината да не се визуализира
регистър Т3 е софтуерно препараметризиране на СТИ. Процесният
електромер е монтиран на адреса на ищеца с показания на тарифите Т1 000000
нощна и Т2 000000дневна. Електромера пристига от завода производител с нулеви
показания по всички тарифи. Електроразпределение Север „ АД притежава софтуерна програма ,непълна версия само за
четене на данни от паметта на СТИ. От заключението на вещото лице Л.С.Б. по СЕТКЕ , назначена от ШОС се
установява , че няма данни кога е била активирана тарифа Т3 и следователно не е
възможно да се определи за какъв период от време електромера натрупва
консумираната ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 на тарифа Т.3 преди
демонтирането му. Не е възможно да се
манипулират регистрираните данни от
измерването. Може да се променя само броя на активните регистри , но не
и наличните показания в тях. Нарушителят е променил броя на активните тарифи от
две на три,но показанията на третата тарифа не се визуализират на дисплея.
Нарушителят влизайки в програмата за параметризация на електромера ,не само
променя броя на активните регистри , но в същото време намалява размера на
времевия диапазон на часовите зони на другите тарифи , което е причина част от
потребената енергия да се регистрира в невизуализирания регистър 1.8.3 с цел
натрупаното количество ел.енергия в този регистър да не се отчита при
ежемесечния редовен отчет. Отчетената ел.енергия включително и тази преминала
през скритият регистър може да бъде доставена. Доказано е ,че в регистър 1.8.3
на тарифа Т3 има записани показания на стойност 8970 к Wh . Наличието на тези
показания в този невизуализиран регистър се дължи на човешка намеса. Електромера
на ищеца при монтажа му е бил нов с нулеви показания по първа и втора тарифа. В
случая има неправомерна намеса в програмата за параметризациа на електромера ,като е активирана
тарифа Т3 и не е указано да се
визуализира на дисплея. Това не е грешка допусната от завода производител или от ЕРП Север.
ЕРП Север и БИМ Русе разполагат само с програма която само може да чете
информацията записана в енерго независимата памет. Не е възможно да се установи
точно в кой момент е извършено неправомерното вмешателство в параметризацията
на електромера. Напълно е възможно
нарушението да е извършено веднага след монтажа на 25.03.2015г. В
допълнителната експертиза вещото лице сочи цената на отчетената в регистър
1.8.3 електроенергия в размер на 8970 кWh по най-ниската цена и тя възлиза на сумата от 993.17лв.
При така установената
фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е
предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК ,че не му дължи сумата от 1699.92лв. по фактура №**********/30.09.2019г. представляваща начислена от ответника, като
корекция за неточно измерване на потребена електрическата енергия за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. за електромер с абонатен №**********. находящ се в гр. Ш.,местност №
В тежест на ответника по
предявеният отрицателен установителен иск е да установи ,при условията на пълно
и главно доказване : 1. наличието на
договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през
претендирания период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по
договора точно и с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на
процесното СТИ е извършена проверка, от която се е установило отклонение от
отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и
степента на грешното отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното
от него и обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия).
В тежест на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Ответното дружество е изложило твърдения в
отговора на исковата молба, че сумата по процесната фактура е начислена
посредством прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата
потребена електроенергия от страна на ищеца
и че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ . В условия на евентуалност,
ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума
е дължима на осн.чл.183 от ЗЗД.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът
на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с
договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати. Без съмнение, електрическата енергия като
особен вид движима вещ може да бъде предмет на договор за продажба.
Установи се, че през
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по повод
продажбата на електрическа енергия за
обекта, находящ се в гр.Ш.,местност № по силата на което ответникът е поел
задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на
последния да заплаща цената на доставената електрическа енергия.
От събраните доказателства се установи, че след извършена проверка
е констатирано, че в процесното СТИ се
натрупва електическа енергия в „скрит“ регистъра Т3 , който не се визуализира на екрана на СТИ.
Основният спорен въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи
основание на ответното дружество да извършва едностранно корекция на
потребената електроенергия за процесния период - на посоченото в отговора на
исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ.
В Закона за
енергетиката първоначално не съществува изрична уредба, която да
позволява установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ
с ДВ бр. 54/12 год. След изменението практиката на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Действително за периода на
действие на тези правила е съществувало
законово основание за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия.
В настоящия случай е
коригирана начислената за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано
с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесният констативен протокол от 17.10.2018 год.,
същите следва да бъдат приложени. Комисията за енергийно и водно регулиране е
приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2. от ПЗР
на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на
процесния констативен протокол е отменена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ,
регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият
съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените, към
момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на комисията.
Те регламентират само хипотезите, при
които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на
правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да
фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде
заместена и по аналогия.
Предвид това и не може да се признае правото на ответника да
начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ, въз
основа на констатациите от проверката.
В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени
след отмяна на ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в
тези разпоредби, тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по
т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о.,
определение №490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен,
поради липсата на насрещно пълно и главно доказване на релевантните
обстоятелства от страна на ответното дружество.
Не се установи по безспорен начин от ответното дружество, че
ищецът е осъществил неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна
препараметризация, довело до констатираното натрупване на показания на трети „Скрит“
регистър.
От представенят по делото протокол за монтаж на електромера на адреса на ищеца, в който са
отбелязани само показанията на тарифите
за нощна и дневна енергия, не се установява какви са били показанията на скритият
регистр Т3 към датата на монтажа на
електромера на адреса на ищеца . По
никакъв начин не се установява от коя дата е започнал записът в процесния скрит
регистър Действително, ирелевантно е през кои часови зони е започнало
натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия
е фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите.
Липсата на конкретен момент, обаче, от който е започнало неточното отчитане,
води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за
миналият едногодишен период, който е предмет на иска и в този смисъл
извършените от крайния снабдител корекции за този минал едногодишен период се
явяват произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона резултат
– доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е.
до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи
на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не се
установява кога е настъпил този факт, предвид заключениата на вещите лица по
двете експертизи дадени пред ШРС и пред
ШОС.
На основание чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа и той следва да отговаря за
техническата му изправност.
Вещото лице е изразило статистическо
/математическо/ предположение, че е технически възможно такова количество
електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е. да бъде
реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на трети „скрит“ регистър , нефигуриращ на дисплея на СТИ, установено
при софтуерно четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова
количество ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от
абоната именно в процесният едногодишен период. Вещите лица и по двете СТЕ не са определили кога точно е преминало процесното
количество енергия през електромера , като по делото не е доказано ,че
посоченото за заплащане от ищцата количество електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в този едногодишен период от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. В протокола
на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел.
енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по аргумент
от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай
натрупването на показанията по третата тарифа,
обаче, не е станало в присъствието на тези лица, поради което само въз основа
на този документ не може да се обоснове
извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера
показания са на реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен
времеви период.
Съдът е запознат с
цитираните от ответното дружество Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019 год. по
гр. д. № 2991/ 2018 год., но споделя възприетото от константната съдебна
практика становище в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане
на реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално
потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното
количество електрическа енергия (Определение № 39 от 16.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о., ГК). В настояшият случай ответникът не
доказа , че през именно през исковият период от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. се е натрупало
претендираното от него за заплащане по издадената фактура, количество
електроенергия.
Доколкото тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото
производство, въззивният съд счита, че претендираната сума е недължима от
абоната, поради което предявеният отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК
е основателен.
Предвид гореизложеното , съдът счита ,че искането на ответника съдът да се произнесе относно
дължимостта на исковата сума от ищеца по реда на чл.162 от ГПК е неоснователно.
Предмета на иска по настоящото дело е въведен от ищеца с исковата молба и той
касае дължимостта на сумата от 1699.92лв. за периода от 18.10.2017г. до
17.10.2018г. и този предмет не може да
бъде променян от съда по реда на чл.162 от ГПК .
С оглед на обстоятелството,
че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на
правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят– ответник в
първоинстанционното производство трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски във въззивното производство в
размер на 350лв. за адвокатско
възнаграждение и в размер на 234лв. за възнаграждение по експертизата , общо
584лв.
На ищеца Г.П.Г. с ЕГН ********** следва да бъде върната сумата от 366лв.
внесена от него като депозит на вещото лице по СЕТКЕ, тъй като тази сума не е
била изразходвана по делото.
На ответника “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ********* следва да
бъде върната сумата от 191лв. внесена от него като депозит на вещото лице по
СЕТКЕ, тъй като тази сума не е била изразходвана по делото.
Водим от горното и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът :
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260066/21.09.2020г. по гр.д.№3409/2019г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ********* да заплати на Г.П.Г. с
ЕГН ********** сумата от 584лв., представляващи сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
На ищеца Г.П.Г. с ЕГН ********** да се върне по посочена от
него банкова сметка ***.
На ответника “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ********* да се върне по посочена от него банкова
сметка ***.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.