М О Т И В И

 

към Присъда № 31 от 16.02.2018 год. по НОХД № 1457/2017 год. на СлРС

изготвени на 20.02.2018 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й.Х.Й. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. 2 вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание пострадалата Д.И.Д. *** е заявила, че желае да бъде конституирана като частен обвинител. Конституирана като частен обвинител, се представлява от повереник, който поддържа повдигнатото обвинение и пледира на подс. Й. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и на основание чл. 343Г от НК да му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 343Г от НК същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Й.Х.Й. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и поддържа казаното от неговия защитник.

Адв. Хр. Х. ***, упълномощен защитник на подсъдимия Й.Х.Й., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. Й. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и на основание чл. 343Г от НК да му бъде определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок към минималния предвиден в закона.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Й.Х.Й. е със средно образование, женен, работи, неосъждан.

Подс. Й.Х.Й. притежавал свидетелство за управление на МПС № ********* от 06.04.2012 год., издадено от ОД МВР – Сливен, категории „В”, „М” и „АМ”. Към месец декември 2015 год. притежавал МПС – лек автомобил м. „БМВ” 320 И, с рег. № ....

На 23.12.2015 год., около 13,30 часа подс. Й.Й. управлявал посочения автомобил по бул. „Братя Миладинови” в гр. Сливен, като се движил в посока от „Рикас-център” към „Розова градина”. В това време пеша от Окръжна болница към „Розова градина” се придвижвала свид. Д.Д.. Жената предприела пресичане на пешеходната пътека, намираща се пред четвърти пощенски клон. В същото време подсъдимият се движил в лявата лента за движение по еднопосочната улица, състояща се от две платна в едната посока. Приближавайки пешеходната пътека, намалил скоростта и пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци в ляво от него. След като се убедил, че има свободен коридор, ускорил движението на автомобила без да забележи, че в това време от дясно свид. Д.Д. преминавала по пешеходната пътека. Вдигайки единия си крак и вече стъпила на островчето, разделящо двете платна, жената усетила удар, паднала върху предния калник на автомобила на подсъдимия, превъртяла се от лявата му страна и изпаднала върху разделителната линия на платното (островчето). Непосредствено след удара подсъдимият Й.Й. спрял превозното средство и отишъл при свид. Д.Д. за да провери в какво състояние е. Притекли се на помощ и други граждани, които се обадили на 112.

На мястото на инцидента бил изпратен екип от сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Сливен. Полицейските служители свид. Б.Ж. и свид. Д.Ж.проверили подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 5710 с номер ARDM 0202, като уредът отчел отрицателен резултат. През това време пострадалата свид. Д.Д. била откарана в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” - гр. Сливен за оказване на медицинска помощ.

Полицейските служители изчакали да получат информация за телесните увреждания на свид. Д.Д. и след като били информирани, че същата има леки наранявания свид. Д.Ж.съставил АУАН № 2484/23.12.2015 год. на подсъдимия Й.Й.. На 30.12.2015 год. било издадено наказателно постановление № 15-0804-002484, влязло в сила на 23.02.2016 год., с което му била наложена глоба в размер на 150,00 лева за това, че при потегляне на пешеходна пътека блъснал преминаващата по нея пешеходка Д.И.Д..

Свид. Д.Д. страдала от диабет. Откарана в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” непосредствено след инцидента, била прегледана от дежурния лекар. При извършените рентгенови изследвания на главата, гръдния кош и крайниците, както и при КАТ на главата и ехографското изследване на корема не били установени данни за счупвания на костите на главата или други кости, както и на мозъка и вътрешните органи. Била осъществена консултация и със специалист по неврохирургия и освободена от лечебното заведение в 17,50 часа на 23.12.2015 год. Оплакванията на свид. Д.Д. продължили, имала виене на свят, зашеметяване и не можела да се придвижва. Били установени масивни кръвонасядания в областта на десен раменен пояс и лумбална ТБС и бедрена област в ляво. На 07.01.2016 год. постъпила по спешност на Хирургично отделение при МБАЛ – Сливен към ВМА – София с оплаквания от силна болка, изтръпване в областта на лявото стъпало по външния ръб на същото. При огледа на лявото бедро, подбедрицата и стъпалото се установили оточни, кръвонаседнати с голям подкожен хематом в областта на бедрото и лявата глутеална област. По външния ръб на лявото стъпало се установила повърхностна инфектирана рана с инфилтрирани ръбове с дифузно зачервена кожа. Извършена била хирургична интервенция на 08.01.2016 год., при която били отстранени девитализирани меки тъкани, примесени с дребни коагулуми. Свид. Д.Д. била изписана от отделението на 15.01.2016 год. с окончателна диагноза: Инсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения; Вулнус инфектум педис синистра; Статус пост операционем eт санационем и придружаващи заболявания – Морбус хипертоникус гр. ІІ – умерена степен; Хипертрофична кардиомиопатия; Стенокардиа стабилис; Емфизема пулмонум; Коксартрозис билатералис; Халукс валгус билатералис; Хематома регио фронталис декстра фацеи – в процес на организация; Статус пост контузионем капитис; Церебрастениа посттравматика; Хематома регио глутеи синистра eт феморис синистра; Хематома регио супраклавикуларис декстра.

Оплакванията на пострадалата продължили, като на 05.05.2016 год. била прегледана и бил установен изразен болков синдром и ограничени активни и пасивни движения в дясната раменна става. Въпреки проведеното лечение, на 05.10.2016 год. била хоспитализирана в ОТО при МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД гр. Трявна, където след оперативна интервенция на 06.10.2016 год. била изписана на 08.10.2016 год. с окончателна диагноза: Контрактура хумери декстра пост контузионем; контрактура хумери декстра; Руптура тендо мускулус супраспинатус и придружаващи заболявания – ХСБ, ЗД – НИЗТ.

За установяване травматичните увреждания на свид. Д.Д. и тяхната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП била назначена и изпълнена колективна съдебно-медицинска експертиза с участието на специалист по Патоанатомия и следдипломна квалификация по Съдебна медицина и специалист по ортопедия и травматология.

Видно от заключението на вещите лица, следствие на ПТП-то свид. Д.Д. е получила следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на масивен, разлят хематом в дясната половина на челото и лицето с данни за сътресение на мозъка; масивни кръвонасядания в областта на двете мишници и подмишничните области; контузия и масивно кръвонасядане в лявата седалищна област; контузия и масивно кръвонасядане в областта тазобедрена става и страничната повърхност на лявото бедро; контузия в областта на ходилото на левия крак с наличие на разкъсно-контузна рана; контузия, болка и масивно кръвонасядане в областта на дясната раменна става и над дясната ключица. Вещите лица са заключили, че увреждането на дясната раменна става, развилата се контрактура на същата и нейното обездвижване, което е наложило извършването на оперативно лечение на 06.10.2016 год., се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с контузията на ставата в резултат на ПТП-то, станало на 23.12.2015 год. и е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник”.

Образуваното и приключило административно-наказателно производство спрямо подс. Й.Х.Й. било възобновено от Административен съд – Сливен с Решение № 114 от 27.09.2017 год. по КАНД № 101/2017 год., посоченото наказателно постановление било отменено, а административно-наказателното производство прекратено.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза: скоростта на автомобила „БМВ” преди ПТП е около 20 км. в час, като автомобилът е ускорил и към момента на удара скоростта на движение е достигнала до около 26 км. в час. Автомобилът не е бил установен в пълен покой преди предприетите действия от водача; опасната зона за спиране при скорост около 26 км. в час е около 12 метра. Пешеходката е била върху пешеходната пътека и на около 2,2 метра от мястото на удара в момента на предприетото ускоряване от водача на автомобила. Автомобилът е предприел ускоряване на разстояние 3,9 метра преди мястото на удара; водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката и предотврати ПТП към момента на стъпване на пешеходката на платното за движение. Наличието на неизвестен лек автомобил от дясната страна на автомобила „БМВ” не е било причина водачът да не възприеме наличието на пресичащ пешеходец по пешеходната пътека. Техническата причина, довела до възникването на ПТП е неправилното поведение на водача на автомобила при наличие на пешеходец, пресичащ платното за движение по пешеходна пътека. Технически правилно е водачът на автомобила да изчака преминаването на пешеходката по пешеходната пътека и след това премине нейния коридор на движение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили колективна съдебно-медицинска експертиза и съдебна авто-техническа експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Й.Х.Й. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. 2 вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, тъй като на 23.12.2015 год. в гр. Сливен, по бул. „Братя Миладинови”, при управление на МПС – марка „БМВ” 320, с рег. № ..., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”; Чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”; Чл. 20, ал. 1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”; Чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”; Чл. 116 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.”; Чл. 119, ал. 1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.И.Д., на 66 години, изразяваща се в контузия на дясната раменна става с разкъсване на сухожилието на супраспиналния мускул, довело до „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник”, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Деянието си подсъдимият е извършил по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причини и условия за извършване на престъплението е подценяване на правилата за движение по пътищата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични, липсата на образувани наказателни производства, оказаното съдействие на досъдебното производство, семейното му положение и обстоятелството, че същият е пожизнено инвалид.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съдът на основание чл. 343Г от НК лиши подсъдимия Й. от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Й.Х.Й. беше осъден да заплати на частния обвинител Д.И.Д. *** сумата от 1150,00 лева (хиляда сто и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Й.Х.Й. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 718,88 лева (седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: