Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,26.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№62 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу А.С.К. с ЕГН ********** ***
ищецът „АКПЗ“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ул.“П.
В.“№29, ет.3, представлявано от Т. Я. К. твърди, че е подал заявление по чл.410
от ГПК , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата е връчена на ответника в хипотезата на чл.410 от ГПК, в
резултат на което за него е възникнал правния интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск. Твърди се, че на 10.05.2017г между „И.
А. М.“АД в качеството на заемодател и
ответника А.К. в качеството на заемополучател е сключен договор за паричен заем
№2807740, по силата на който
заемодателят се е задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ
размер от 1 500лв.Ответникът се е
задължил да върне сума в размер на 1 630.23лв., ведно с договорна лихва на
21 седмични погасителни вноски , всяка в размер на 77.63лв./ включваща главница
и договорна лихва/.Твърди се, че по този договор ответницата е извършила
частични плащания в общ размер на 974лв. Към настоящия размер дължимата
главница е в размер на 956.82лв. За ползване на предоставената заемна сума
ответникът дължи договорна лихва в размер на 52.21лв. за периода от
19.05.2017г / датата на първата вноска/ до 06.10.2017г датата на настъпване на
падежа на договора. Страните са уговорили в тридневен срок от усвояване на
сумата заемополучателят да предостави на заемодателя едно от обезпеченията , посочени изчерпателно в
договора като се е съгласил, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка
. Неустойката се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключване на
договора и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Към
настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 446.40лв. Разпоредбите
предвиждат, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“АД при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за
събиране , представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. на
всеки 30 дневен период, до максималния размер от 45лв. Твърди се, че ответникът
дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 27 лв.Твърди се, че ответникът е следвало да изплати целия заем на
06.10.2017г , последната падежна дата, като от тогава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и настоящата искова
молба сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна са настъпили,
а ответникът по делото продължава
виновно да не изпълнява задълженията си ,поради което същият дължи
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 57.22лв. за
периода от 07.10.2017г. до датата на подаване на заявлението -19.04.2018г.
Твърди се, че вземането по горевизирания
договор е прехвърлено от „И. А. М.“АД в
полза на ищеца по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/ цесия/ и Приложение № 1 към него от 01.03.2018г. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер
на 956.82лв., договорна лихва в размер на 52.21лв. за периода от 19.05.2017г до
06.10.2017г, неустойка аз неизпълнение на договорно задължение в размер на 446.40лв., разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени
задължения размер на 27 лв.,
лихва за забава върху непогасената главница в размер на 57.22 лв.за периода от
07.10.2017г. до 19.04.2018г, ведно със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.Претендират се сторените в исковото и в заповедното
производство разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаде писмен отговор, с
който се оспорва предявения иск. Твърди се, че ответницата не е уведомена за извършената цесия, поради
което ищецът не е неин кредитор.Оспорва се Приложение№ 1 от 01.03.2018г към
Рамковия договор като се възразява, че
същият в частта, с която се договаря прехвърляне на бъдещи вземания е нищожен , тъй като предмет на цесионната
сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, като неопределяемостта на
прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията. В процесният
рамков договор е посочено „ следващи вземания“, които щели да се индивидуализират
от страните с ново Приложение №1 със съответната дата, същият е нищожен поради
липса на предмет на основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД . Вземането на „И. А. М.“ АД спрямо ответницата е възникнало много
време след сключване на рамковия договор за цесия , поради което същият има
характер на бъдещо вземане относно договора за цесия. Приложение №1 е
недействително, тъй като не е посочено между кои страни то е сключено, не става
ясно кой е продавач на вземанията, нито на кого принадлежат подписите , поставени
върху документа, както и дали лицата, положили подписите си върху този документ
имат представителна власт относно действията си. На следващо място се твърди ,че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1,
т.7, 10 и т.11 от ЗПК . Не става ясно върху каква база се изчислява ГПК по
заема, както дали тези разходи са включени в общата сума по кредита и ако да,
то в какъв обем.Твърди се ,че уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка в
размер на 781.20лв. за заем в размер на 1 500лв., респективно
претендираната от ищеца 446.40лв. за остатъчен дълг в размер на 955.82лв.,
тоест неустойка от 47% е прекомерно
висока, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции
и е нищожна като накърняваща добрите
нрави.Касае се за мораторна неустойка , предназначена да обезщети вредите от
забавено изпълнение на парично задължение за връщане на цялата заета сума, а не
за компенсаторна такава, като очакваните от неточното изпълнение вреди
принципно се съизмерват със законната лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради
това уговорената неустойка драстично надвишава законоустановените норми. Твърди
се, че заложените в договора фиксиран ГПР
в размер на 47.61% и фиксиран ГЛП в размер на 40% са довели до прекомерно
оскъпяване на кредита и тези клаузи не са индивидуално уговорени , а са
изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на
съдържанието им.Клаузата за ГЛП надвишава трикратния размер на на законната
лихва , поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1778/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 10.05.2018г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №949/16.05.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.С.К. / ответника
по делото/ да заплати на „АКПЗ“ООД/ ищец по делото/ следните суми: главница в размер на 956.82лв.,
договорна лихва в размер на 52.21лв. за периода 19.05.2017г. до 06.10.2017г.,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 446.40лв., разходи за
извънсъдебно събиране на задължението -27.00лв., законна лихва в размер на 57.22лв. за периода от 07.10.2017г
до 19.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 08.05.2018г до изплащане на вземането. Видно от т.12 на заявлението
вземането произтича от договор за паричен заем№ 2807740, сключен на 11.05.2017г между А.К. като
заемател и „И. А. М.“АД като заемодател, вземането по който договор е
прехвърлено от „И. А. М.“АД на ищеца на 01.03.2018г. с Приложение №1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ от 30.10.2017г.Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . С
разпореждане №14653 от 14.11.2018г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.12.2018г.
и в едномесечния преклузивен срок,а именно на 04.01.2019г. заявителят е
предявил настоящия иск
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По
същество съдът намира следното:
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 10.05.2017г
между „И. А. М.“АД с ЕИК .... в
качеството на заемодател и А.с.К. с ЕГН ********** в качеството на заемател е сключен
договор за паричен заем №2807740, по силата на който заемодателят е предоставил
на заемателя сумата от 1500лв.Заемателят
се е задължил да върне заетата сума на 21 седмични погасителни вноски всяка
вноска в размер на 77.63лв. като в чл.5 от договора са фиксирани падежните дати
на всяка вноска. Първата вноска е с падеж 19.05.2017г, а последната вноска е с
падеж 06.10.2017г. Уговорен е годишен лихвен процент – 40%, ГПР -47.61%
Заемателят се е задължил да върне общо сумата от 1630.23лв. Съгласно чл.3 от договора с
подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в
брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума. Съгласно чл.4 от договора заемателят се
задължава в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/ поръчителство на две физически лица, всяко от
които да е с нетен осигурителен доход в размер над 1000лв., да работи по
безсрочен трудов договор , да не е заемател или поръчител по друг договор за
заем , сключен с „И. А. М.“АД, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статут не по-лош от 401“Редовен“ или 2/ банкова гаранция . Според алинея
2 от същата клауза при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи на
заемодателят неустойка в размер на 781.20лв. Неустойката се заплаща
разсрочено заедно с всяка погасителна
вноска като към размера на погасителната
вноска , посочен в чл.2,т.2 се добавя сума в размер на 37.20лв. Разпоредбите на
договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“АД при забава на плащане
на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за
всеки 30 дневен период до максималния размер от 45лв.
От
приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/
цесия/ се установява, че на 30.01.2017г между „И. А. М.“АД в качеството на
цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер е сключен договор със
следния предмет съгласно чл.2 , а именно – страните се споразумяват, че
продавачът ще прехвърля на купувача свои изискуеми вземания , произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по
смисъла на ЗПК, които същият е отпуснал на свои клиенти като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение 01 към този договор, като Приложение №1 ще бъде
съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни Съгласно
чл.2.2 от договора страните изразяват воля да прехвърлят вземанията си при
спазване условията на този договор на
месечна база. Вземанията се индивидуализират от страните в съответно Приложение
№1 със съответна нова дата , като с неговото съставяне , подписване и
подпечатване то става неразделна част от
договора. Видно от съдържащото се на лист 13 и 14 от делото Приложение № 1 от 01.03.2018г към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. под №401 е
прехвърлено вземането по договор за паричен заем №2807740 от 10.05.2017,
обсъден по- горе за следните суми:
остатък от главница в размер на 956.82лв., остатък от договорна лихва в размер
на 52.21лв., неустойка за забава в размер на 473 лв. лихва за забава в размер
на 48.65лв лв.или общо 1531.08лв.
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо до длъжника А.К., съдържащо се на лист 15 от делото
. Липсват данни това уведомително писмо да е изпратено на длъжника.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че по процесния
договор за паричен заем е извършил следните плащания на 22.05.2017г в размер на
174лв. и на 21.08.2017г в размер на 800лв. или общо 974лв. С тях са погасени
главница в размер на 543.18лв., лихва по договора в размер на 78.02лв. ,
неустойка по договора в размер на 334.80лв., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 18лв. Вещото лице заключава, че остатъчното
задължение по пера към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е както следва : главница в размер на 956.82лв.,
договорна лихва в размер на 52.21лв., неустойка по договор-446.40лв., такса
разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 27.00лв. и лихва за забава за периода от 07.10.2017г
до 10.05.2018г в размер на 57.41лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет
на ч.гр.д.№1778/2018г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №949 от 16.05.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 30.01.2017г. между него в качеството му на цесионер и „И. А. М.“АД с ЕИК .... в
качеството му на цедент.Тук е момента да
се обсъдят двете основни възражения на ответницата, инвокирани в писмения
отговор, а именно, че цесията не е произвела действие по отношение на нея
поради несъобщаването и, както и че рамковият
договор и приложение № 1 към него са нищожни. Двете възражения са
неоснователни.
Уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение
за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на
договора за цесия, тоест с постигането на съгласие , вземането преминава от
цедента/ неговия носител към този момент/ върху цесионера/ приобретателя на
вземането. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права- по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е
регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, които има действие спрямо третите лица и длъжника от деня ,
когато то е било съобщено и на последния
от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на договора. Уведомяването е с цел да се създаде достатъчна
сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да
обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има
единствено и само отношение към въпроса
на кого следва да плати длъжника
при евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали
да изпълни на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти.
Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването , доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не излага доводи , че е платил
изцяло или отчасти остатъка на задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от кредиторите си. Установи се, че
той изобщо не е плащал погасителни вноски
по отпуснатия му кредит след 01.03.2018г. Ето защо съдът счита, че
ищецът се явява носител на процесното вземане.Цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.За пълното на изложението следва да се отбележи,
че законът не въвежда изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на
вземането на кредитора „ И. А. М.“АД
срещу него по процесния договор за
потребителски кредит да се извърши преди иницииране на заповедното
производство. Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент.
Заповедното производство в конкретния случай е образувано от цесионера срещу
длъжника като е достатъчно уведомяването за цесията да се извърши в хода на
исковото производство по установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в хода на производството по делото, което е
напълно достатъчно, за да валидира всички процесуални действия на страните по съобщаването на
длъжника за цесията. Както се посочи по-горе съобщаването на цесията има
действие за длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да
изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на цедента, но това не
опровергава факта, че такова задължение
съществува и е непогасено, както и че е прехвърлено от цедента на
цесионера с факта на сключване на договора за цесия. Действително от изричният
текст на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на
длъжника за извършената цесия е цедентът/ предходния кредитор/ В т.см. решение
№123 от 24.06.2009г по тълг.д.№12/2008г на ВКС. Това разрешение намира
приложение в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от
цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. Ако цесионерът е
надлежно упълномощен от цедента, той
може да извърши уведомяването по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД/ в
т.см.решение №156 от 30.11.2015г по
т.д.№2639/2014г на ВКС, решение №114 от 07.09.2016г по т.д.№362/2015г на ВКС.На
лист 17 от досието на делото е приложено нарочно пълномощно от „И. А. М.“АД , с
което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за извършената цесия на
всички длъжници , чиито задължения са предмет на цесията.Съгласно константната
съдебна практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и
с връчване на препис от исковата молба, какъвто е настоящия случай/ в т.см. решение
№114 от 07.09.2016г по т.д.№362/2015г на ВКС и решение №3 от 16.04.2014г по
т.д.№1711/2013г. на ВКС/.
Неоснователен
е доводът, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на индивидуализация на
вземанията, които са негов предмет. Действително в процесния рамков договор за прехвърляне
на вземания конкретните вземания не са описани. Това обаче не означава, че
договорът е с неопределен предмет.В
чл.2, ал.1 от договора изрично е предвиден ред, по който ще се определят
вземанията, предмет на рамковия договор като е договорено това да стане на
по-късна дата с подписване от двете страни на Приложение№1, в което подробно да
бъдат изброени вземанията. Това приложение се съдържа в кориците на делото. В
него изрично е посочено, че се издава въз основа на сключения между страните рамков
договор за прехвърляне на вземания, подписано е от двете страни, съдържа
детайлен списък от подробно индивидуализирани вземания , включително и това към
ответника, посочено в позиция 401. При това положение съдът счита, че договорът
за цесия както и Приложение№1, съставляващо неразделна част от него, не са нищожни
поради неопределеност на предмета им.Същите
съображения важат и за изложеното възражение, че в договора за цесия не е
определена покупната цена на вземанията. В параграф 3 от договора е изложен
подробен механизъм, по който страните при взаимно съгласуване на волите да
определят конкретната изкупна цена на всяко вземане. Тоест цената по договора
за възмездна цесия е определяема, което е достатъчно да се приеме, че същият не
е нищожен поради неопределеност на предмета. Следва са се съобрази, че и двете
страни по договора за цесия са търговци, поради което за тях се прилагат общите
правила на за търговските сделки, уредени в ТЗ.В този смисъл дори и цената по
договора за цесия да е абсолютно неопределена, то договорът не е нищожен доколкото
на основание чл.326, ал.2 от ТЗ ще се дължи средната пазарна цена.
Предвид
изложеното и след съвкупен анализ на доказателствените материали безспорно се установи наличието на твърдяната
облигационна връзка, черпеща правна опора в договора за продажба и прехвърляне на вземания. По своята правна
природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение , като вземането
преминава в патримониума на цесионера в обема , в който го е притежавал цедента
с всички привилегии, обезпечения и
изтекли лихви. В тази връзка безспорно се установи, наличие договорно отношение между „И. А. М.“АД в качеството на кредитор и ответника по
делото в качеството на кредитополучател/ потребител/ по договор за паричен
заем, сключен на 10.05.2017г. Установи
се също така че в предметния обхват на цедираните вземания попада и вземането
на цедента към ответника К. по
горевизирания договор за потребителски кредит, които към момента на
прехвърлянето/ 01.03.2018г/ са в следния размер : главница в размер на 956.82лв., договорна лихва в
размер на 52.21, неустойка за неизпълнение на задължението в размер на
446.40лв., разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземани в размер на 27 лв., лихва за забава в размер
на 57.22лв.Цесията е извършена на 01.03.2018г преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, подадено на 10.05.2018г.
По
делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ
се установява, че посоченият в договора кредитор „И. А. М.“АД е регистриран
като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство
определя това дружество като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна
отпуснатия заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на параграф 13т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредите е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори като нарушението на тези
норми не е въведено като основание / в този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.1 на ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГК на ВКС/
Съдът като взе
предвид наведените от ответната страна правни доводи относно недействителност
на сключения между „И. А. М.“АД и ответника договор за потребителски кредит и
извършвайки служебна проверка в тази
насока намира следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Съдържанието на договора включва дата и място на сключването
му, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП.
Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от ЗПК. В текста на чл.11, ал.9 от ЗПК е посочено , че в договора за потребителски
кредит трябва да се посочи лихвения процент на кредита , условията за
прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен общо на годишна база
като процентна величина. Това обаче не е
достатъчно , за да се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на
закона.В процесният договор не е посочен текущия/ месечен/ лихвен процент, с
който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на
лихвения процент по кредита, а именно- да се посочат показателите, по които ще
се формира ГПР като основание лихвен процент, който кредитора прилага в случая
и съответните надбавки над него. Не са посочени условията и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита.
На следващо място
в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания ,
използвани при изчисление на ГПК по определения в Приложение №1 от закона начин , каквото е изискването на
чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишния
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя /
настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения ГПР, което води до неясното относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин/ чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
императивните изисквания, въведени с чл.11, ал.1т.11 и т.12 от ЗПК , договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията на
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погасителният план следва
да посочва дължимите плащания , да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяване на главница, лихва , изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо , допълнителните разходи. Към процесния договор не е приложен
погасителен план, а и не са твърди такъв да съществува. Липсата на погасителен
план поставя потребителя в невъзможност да разбере с извършените плащания каква
част от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10, т. 11 и т.12 от ЗПК, поради
което същият е недействителен/ нищожен / по силата на чл.22 от ЗПК.Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23
от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва и други разходи по кредита.
За пълнота на
изложението следва да се развият
допълнително аргументи за неоснователност на претенциите за неустойка в размер на 446.40лв. и за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на
27лв. Както се посочи по-горе съгласно
чл.4 от договора кредитополучателят се е задължил в 3 дневен срок от получаване на кредита да
предостави на заемателя следните обезпечения:1/ поръчителство на две физически лица, които да работят по
безсрочен трудов договор, да имат минимален осигурителен доход в размер над
1000лв., да нямат неплатени осигуровки
пред последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови
институции или ако имат такива кредитната история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статут не по- лош от 401
„Редовен“ или 2/ банкова гаранция.При неизпълнение на това задължения
заемателят дължи неустойка в размер на 781лв, от която ищецът в настоящото производство претендира
446.40лв. Съгласно договора и Тарифата на „И. А. М.“АД, която тарифа не бе
представена по делото при забава на плащане на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни се дължат разходи за събиране , представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещения на адрес в размер на 9 лв. за всеки 30 дневен период до максималния
размер от 45 лв., от която ищецът в настоящото производство претендира 27 лв. Доколкото
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, същият следва да е съобразен с императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. В чл.33, ал.1 от ЗПК е регламентирано, че при забава на потребителят
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а според ал.2 на чл.33 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита , обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва . Съдът счита, че с уговорените в процесния договор за
потребителски кредит клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение , разходи и такси за извънсъдебно събиране , при определени условия
след настъпването на падежа на главното задължение по същество се цели заобикаляне на
ограниченията , които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК поставя
пред кредиторите и въвежда допълнителни плащания, чиято дължимост дефакто е
изцяло свързана със забава на длъжника. Подобни клаузи преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
От
начина по който е формулирано задължението на длъжника да осигури двама поръчители, към които са предявени
значително завишени изисквания относно тяхната платежоспособност в изключително кратък срок – 3 дни след усвояване на кредита , се налага
извода, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговските отношения – този за
справедливостта, изискващ защита на всеки признат от закона интерес.Както се посочи обезпечението чрез поръчителство не
е уговорено предварително, а едва след сключване на договора .Следвало е
кредиторът предварително да се убеди в кредитоспособността на кредитополучателя
и ако преценката е негативна - да не предоставя искания кредит. Ето защо
уговорената неустойка се отклонява от присъщите и функции / обезпечителна ,
обезщетителна и санкционна/, предвидени в чл.92 от ЗЗД и цели неоснователно
обогатяване на кредитора и води до
накърнява добрите нрави. Съгласно т.3 от ТР№1/2009г от 15.06.2010г по
тълк.д.№1/2009г. съдът намира , че клаузата за неустойка в коментирания договор
за кредит е нищожна на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД . Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК.
Клаузата
в договора за заплащане на такси за бъдещи разходи, каквито са посочените за
извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава също
противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното
изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва.
В
нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и
комисионни по предоставяне на потребителя да допълнителни услуги във връзка с
договора като по правилото на чл.10а, ал.4 от ЗПК видът размерът и действието,
за което ще се събират таксите , следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
Ето защо съдът съзира противоречие на клаузата за такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането с императивната норма на чл.10а,
ал.2 от ЗПК .
Предвид
изложеното съдът намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата
сума по смисъла на чл.23 от ЗПК е в размер на 1500лв., която сума реално е била предадена от заемодателя на заемателя.
Релевантният факт – предаване на сумата
от 1 500лв.- не бе спорен, а се установи и от анализа на
доказателствата. В подлежащата на връщане по силата на чл.23 от ЗПК чиста
стойност на кредита се включва единствено сумата от 1500лв. Съществен е
въпросът каква част от тази сума е погасена чрез извършените от ответника
плащания. Според кредитираното заключение на вещото лице ответникът К. е направила две плащания по кредита: на 22.05.2017г
в размер на 174лв. и на 21.08.2017г в размер на 800лв. или общо 974лв. Тези
плащания на основание чл.23 от ЗПК следва да бъдат отнесени единствено към
погасяване на дължимата от ответника чиста стойност на кредита, която както
се посочи по-горе е 1 500лв, поради
което непогасената главница възлиза на сумата от 526лв.
Ето защо
предявеният иск се явява частично основателен и следва да се приеме за
установено, че съществува вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от 526 лв. главница по договор за
паричен заем № 2807740 от 10.05.2017г. ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението 08.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед№949/16.05.2018г.
по ч.гр.д.№1778/2018г. по описа на РС-Пазарджик като следва да бъдат отхвърлени исковете за разликата
от 526лв. до претендираната главница в размер на 956.82лв., за договорна лихва
в размер на 52.21лв. за периода от 19.05.2017г до 06.10.2017г, за неустойка за
неизпълнение на задължението в размер на 446.40лв., за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 27 лв. и за лихва за забава в размер на
57.22лв. за периода 07.10.2017г. до
19.04.2018г.
По разноските:
С оглед уважената
час от иска ищецът има право на разноски за заповедното и за исковото
производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 27.62лв. и разноски за
исковото производство в размер на 545.66лв. Ответникът също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска, но същата не ангажира
доказателства, че е сторила такива.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на А.С.К. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ АКПЗ“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ул.“П. В.“№29, ет.3, представлявано от Т. Я. К. за
сумата от сумата от 526 лв. главница по договор за паричен заем № 2807740
от 10.05.2017г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението 08.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед№949/16.05.2018г. по ч.гр.д.№1778/2018г. по описа
на РС-Пазарджик като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата от 526лв. до
претендираната главница в размер на 956.82лв., за договорна лихва в размер на
52.21лв. за периода от 19.05.2017г до 06.10.2017г, за неустойка за неизпълнение
на задължението в размер на 446.40лв., за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението в размер на 27 лв. и за лихва за забава в размер на 57.22лв. за периода 07.10.2017г. до 19.04.2018г.
ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ АКПЗ“ЕООД с ЕИК .... със седалище
и адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, ет.3, представлявано от Т. Я. К. сумата от 27.62лв. разноски за заповедното производство
и сумата от 545.66лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :