29.09.2023
г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Костова –
Грозева административно дело № 620 по описа на Административен съд Стара Загора
за 2020 година.
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК, във вр. с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по повод на жалба от С.П.Ч.
***, чрез пълномощник адв. П.К.,*** против ревизионен акт /РА/ №
Р-160024119007740-091-001 от 16.06.2020г., издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 430/30.09.2020г. на Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на
НАП.
Жалбоподателят
счита РА за нищожен, отделно за незаконосъобразен, поради което иска
обявяването му за невалиден, респективно отмяната му.
На първо място прави възражение за
изтекла 5 годишна давност по отношение на част от установените в негова тежест
задължения, като доводите за това се свеждат до следното: твърди, че
ревизионното производство било образувано с ЗВР от 28.02.2020г., като към тази
дата на осн. чл.171 от ДОПК вече били погасени по давност задълженията за
корпоративен данък на „ДАТАЛИНК“ЕООД за 2013г. в размер на 11 375,36лв. и
прилежащи лихви в размер на 7174,69лв., задълженията за данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м. 06-12/2014г., ведно
с прилежащите лихви, задължения за ДДС за данъчни периоди в 2013 и 2014г.,
ведно с прилежащите лихви
/конкретни посочени/. На последно място твърди и че е
настъпил ефекта на погасителната 5 год. давност и по отношение на задълженията
за вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за осигурители за 2014г., ведно с
прилежащите лихви.
На
второ място се твърди противоречие на РА с принципа на пропорционалността и
правото на ЕС в частта му, в която на Ч. били вменени и задължения за лихви в
размер на 192 694,13 лева, като несвоевременно платени от „ДАТАЛИНК“ЕООД.
На
трето място се твърди, че били допуснати съществени процесуални нарушения на
ревизионното производство, като отново се аргументира с довода за изтекъл
преклузивен срок, през който е възможно да се образува производство за част от
задълженията, като се сочи, че предвид липсата на специална норма в случаите на
ангажиране отговорност п очл.19 от ДОПК, то следва да намира приложение текстът
на чл.109 от ДОПК.
На четвърто място се твърди и
неправилно приложение на материалния закон.
Излагат се конкретни доводи относно
вменените задължения за корпоративен данък за 2013, 2014 и 2015г., установени с
два РА, издадени против „Даталинк“ ЕООД, макар да не
били събрани, то причината не била в оспорващия и той не можел да отговаря за
тях в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК, нито в хипотезата на ал.2 от текста.
Излагат се и доводи за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността
на Ч. на осн. чл.19 от ДОПК.
Твърди се също така, че дори и ГДД
за 2013г. да била подписана от Ч., не били налице другите предпоставки за
възникване отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, тъй като несъбираемостта на
задължението за корпоративен данък за 2013г. не било резултат от поведението
му, нито умишлено бил направил нещо, за да не бъдело събрано това задължение.
Не се сочела недобросъвестно от страна на Ч. при декларирането на този данък,
нито на умисъл да осуети събирането му задължението, което се установявало с РА
от 2015г. Липсвала причинна връзка между действията на оспорващия и
несъбираемостта на задължението.
Твърди се и, че оспорващият се бил
дистанцирал от дейността на дружеството още през 2014г. до напускането му пред
м. май 2016г. и той не бил извършил никакво действие по разпореждане по см. на
чл.19, ал.2 от ДОПК, което да водело до намаляване имуществото на дружеството и
от там до не внасяне на задълженията му. В управлението участвали и други лица,
като това налагало да проследи и тяхното поведение, а не само да се търси
отговорността от Ч., предвид това, че същият тогава бил управител на дружеството.
Несъответствие на декларираното спрямо действителното, само по себе си не било
достатъчно за ангажиране отговорност от лицата по чл.19, ал.1 от ДОПК. Твърди
се, че оспорващият, докато е бил управител, не извършил каквито и да е било
недобросъвестни действия, в резултат на които имуществото на дружеството да е
намаляло и поради това да са останали непогасени задължения, нито е целял да
възпрепятства плащането на тези задължения, не укрил подлежащи на деклариране
факти и обстоятелства, за да осуети събиране на задължения.
Ревизиращите не аргументирали от
обективна страна умисъл в поведение на Ч., макар да се позовавали на това, нито
аргументирали причинно – следствена връзка между подадената ГДД за 2013г. и
невъзможността за събиране на корпоративния данък за 2013г. Не били налице
предпоставките и за ангажиране отговорността и по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК
/в ред. до изменението й от 01.01.2015г./.
Горните доводи се изтъкват, като
приложими и по отношение вменената отговорност за корпоративен данък и за
годините 2014-2015. Мотивира се още, че органите не аргументирали по никакъв
начин, че Ч. бил подписал съотв. ГДД, нито му
преписвали други действия по укриване. За тези години задълженията били
установени в по-голям от декларирания размер с РА от 2018г., като оспорващият
нямал знание за образуването на ревизионното производство, нито имало
твърдения, че Ч. подписвал документи, което не се кредитирали от ревизиращите,
че той подписвал фактури, по които в последствие бил отказан данъчен кредит на
дружеството, нито каквито и да било други документи. Ч. не бил в причинна
връзка нито с определянето на задължения в по-голям размер с РА на дружеството,
нито в причинна връзка с не внасянето им, нито с не събирането им. Обобщава се,
че не били доказани предпоставките за ангажиране отговорността по чл.19 от ДОПК
по отношение на жалбоподателя.
По отношение на вменените на Ч.
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения на дружеството, същият претендират, че не може да носи
отговорност за тях, защото не са налице хипотезите на чл.19 от ДОПК. Органът претендирал, че тези задължения били
установени от подадени декларации по образец, но нямал твърдения за
разпоредителни действия от страна на Ч., а само неясно се твърдяло, че имало
разпореждания, но не ставало ясно от кого. Препраща се към доводите по-горе,
относно корпоративния данък.
На следващо място се оспорва
приложимостта на чл.19 от ДОПК и относно вменените задължения за ДДС и лихви
върху тях, като относно се акцентира на горните доводи за изтекла давност и
липса на конкретни твърдения за извършено от Ч. неправомерно поведение, което
да обуславяло приложението на двете хипотези на чл.19 от ДОПК. Твърди се, че Ч.
не е знаел до издаването на РА от 2015г. за по-големите размери на задълженията
за ДДС, а след издаването му вече е бил дистанциран от дейността на дружеството
и не знаел, че тези задължения не били платени и не можел да ги внесе. Той
обаче не извършил недобросъвестни действия по разпореждане с имущество на
дружеството, което да било в причинна връзка с не внасяне на задълженията. За другите задължения, установени с РА от
2018г., Ч. практически не бил във възможност да знае, защото вече е бил
напуснал управлението на дружеството. Допълнително се навеждат твърдения, че в
периода края на 2014г. м. 05/2016г. жалбоподателят нямал деятелност, касаеща
търговското дружество, не извършвал плащания, нито отчуждавания, не се
разпореждал с активи на дружеството, не увеличил пасива му и не бил отговорен
за не внасянето на задълженията, не бил извършвал плащания от името на
дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент. На
последно място се твърди, че било неотноС. обследване
на добросъвестно му при прехвърляне на дружествените му дялове, тъй като това
би имало отношение, само при твърдение за действие по чл.19, ал.2 от ДОПК. По
същите доводи се оспорват и изводите на органа за вменяване на задълженията на
„ДАТАЛИНК“ ЕООД на Ч. досежно не внесени
осигурителни вноски, вноски за здравно осигуряване и УПФ.
Изцяло се оспорва като вярно и
обосноваващо приложимостта на чл.19, ал.2 от ДОПК твърдението на органа, че по
времето, когато Ч. бил управител не предприел действия декларираните задължения
на дружеството да бъдели погасени, а допуснал извършването на плащания или
разпределение на парични суми от имуществото на дружеството н размер на над 700
хил. лева.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично в с.з. и с
процесуален представител адв. К., като се поддържа оспорването изцяло.
Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител. Пледира
за неоснователност изцяло на подадената жалба.
Страна - ОП Стара Загора, редовно
призована в с.з., чрез представляващия е прокурор,
пледира за неоснователност на жалбата.
Съдът въз основа на наличните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2010г. в град Стара Загора
Б.Б., С.Ч., и С. С. сключили договор за учредяване на дружество с ограничена
отговорност „ДАТАЛИНК“ ООД. Съгласно чл.16, ал.1 от учредителния договор
дружеството се управлявало от тримата
съдружници заедно и поотделно. /л.905-908/.
От орган по приходите бил издаден
РА № Р-24-1463161-091-001/12.03.2015г., с който по отношение на „ДАТАЛИНК“ООД,
с ЕИК *********, представлявано от С.Ч., Б.Б. и Д.А. били установени задължения
за корпоративен данък и ДДС за периода съотв.
24.02.2010г. -31.12.2013г. и 11.03.2010г. – 30.06.2014г. /л.484-490/.
От
орган по приходите бил издаден и РА № Р-16002417006220-091-001/27.03.2018г., с
който по отношение на „ДАТАЛИНК“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от С. А.
били установени задължения за корпоративен данък и ДДС за периода съотв. 01.01.2014г. -31.12.2016г. и 01.07.2014г. –
30.11.2017г., поправен с РА за поправка №П-16002418063414-003-001/16.04.2018г.
/л.289-357/.
С разпореждане №С190024-035-033231
от 04.12.2019г. на Гл. публичен изпълнител, по изп.
дело № **********/2015г. /вж. том Приложение №1/ , образувано против длъжника „ДАТАЛИНК“ООД
с ЕИК *********. Същото е било прекратено на осн. чл.225 от ДОПК.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419007740-020-001/02.12.2019г., издадена от С.П.С., началник
сектор, била възложена ревизия на С. П. Ч. за установяване на отговорността му
за задължения на „ДАТАЛИНК“ ЕООД, ЕИК *********. Ревизията била възложена
на П. Г.а, гл.
инспектор и ръководител ревизията и С. Т., гл. инсп.
по приходите с посочен в заповедта обхват на видове задължения и период. ЗВР
била връчена на Ч. по електронен път на 04.12.2019г. /л.64/. Със ЗИЗВР №
Р-16002419007740-020-002 от 28.02.2020г., издадена от С. П.а,
бил удължен срокът на ревизионното производство до 04.05.2020г., като тази
заповед също била връчена по електронен път на 06.03.2020г. /л.67/. До С.Ч.
било изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16002419007740-040-001/13.12.2019г. /л.823-824/.
На 18.05.2020г. от определения екип
ревизори със ЗВР бил съставен ревизионен доклад РД № Р-16002419007744-092-001,
с който били направени констатации за наличие на предпоставки по чл.19, ал.1 и
ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорност от С.П. Т. за задължения по ЗКПО, по ЗДДФЛ,
по ЗДДС, по КСО и по ЗЗО в качеството му на управител на „Даталинк“
ЕООД /л.141-167/. РД бил издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и
бил подписан с електронен подпис от издателите си. РД бил съобщен на Ч. по
електронен път на 21.05.2020г. /л.140/. До ръководителя на ревизията – Началник
сектор С. П.а било изпратено уведомление от
18.05.2020г. за съставен РД /л.139/. На 01.06.2020г. Ч. подал възражение против
РД с вх. № К7-23 /л.135-138/, с което изложил доводи против констатации на
органа по приходите /л.135-138/. По повод на подаденото възражение били
извършени допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства, което
били приобщени в ревизионното производство с Протокол № 1641847/15.06.2020г.
/л.108-109/.
На 16.06.2020г. от Началник сектор
и възложил ревизията С. П.а и ръководител на
ревизията П. Г.а бил издаден РА №
Р-16002419007744-091-001, с който била ангажирана отговорността на С.Ч. на осн.
чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на „ДАТАЛИНК“ ЕООД, ЕИК ********* по
ЗКПО, по ЗДДФЛ, по ЗДДС, по КСО и по ЗЗО в общ размер на 541 154,01лева. С.Ч.
подал чрез ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково до Директор ДОДОП Пловдив жалба с вх.
рег. № 11603/02.07.2020г., с която обжалвал РА
Р-16002419007740-091-001/16.06.2020г., с която изцяло го оспорил /л.40-43/. Подадената
от Ч. жалба против РА била изпратена за произнасяне от горестоящия
административен орган с писмо вх. № 20-33-41/20-31-53-1 от 15.07.2020г. /л.45/.
С Решение №430/03.09.2020г.
директорът на ДОДОП Пловдив потвърдил изцяло РА №
Р-16002419007740-091-001/16.06.2020г., с който относно С.Ч. била определена
отговорност по чл.19 от ДОПК за данъчни задължения в размер на главница
378 459,88лв и лихви в размер на 192 694,13лв. Решението на Директор
на ДОДОП Пловдив било съобщено на С.Ч. по електронен път на 08.09.2020г.
/л.12/. Жалбата против Решение №430/03.09.2020г. до съда била подадена по
пощата на 23.09.2020г.
По делото се
прилагат още:
Заповед № РД09-2433/16.12.2019г. и Приложение №1 и 2 към нея /л.13-16/; Заповед
№ РД-09-1801/28.09.2018г. /л.17-18/; сертификат за валидност на КЕП на С. Т.
/л.19 и л.21/, на П. Г.а /л.20/, на С. П.а /л.21/; заповед № ЗЦУ-опр-23/16.06.2017г. /л.23/;
Заповед № 7328/20.08.2020г. /л.24/; заповед № РД-09-1/03.01.2017г. и приложение
№1/2 /л.25-27/; протокол за разпит на свидетел от 11.04.2019г. /л.111-117/;
протокол за разпит на свидетел от 08.05.2019г. /118-126/; декларация от Б.Б. от
21.11.2016г. /л.264/; РД № Р-24-1403161-092-001/ 11.02.2015г. /л.498-541/;
въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК
/л.838-840/; справка за проучено имуществено състояние и категоризация на
задължено лице /л.840-844/; протокол изх. № С190024-026-0037085/30.10.2019г.
/л.844-845/; приложените към писмо рег. № 531/26.01.2021г. доказателства
/л.931-1124/; приложения към писмо на ОП стара Загора по ДП № 85/2018г. по
описа на ОП Стара Загора /л.1223-1252/;
По делото допусна събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел. Лицето С.В.Т. в с.з. на 22.04.2021г. сочи пред съда, че била счетоводител
на фирма „Даталинк” ЕООД през 2014 г., но не си
спомня точно кои месеци. Само за този период била счетоводител на това
дружеството и за няколко месеца. През този период кореспондирала единствено с Б.Б..
Тя се занимавала с изготвянето на ДДС декларациите и тяхното подаване. От
фирмата /дружеството/ й се представяли първични счетоводни документи за
изготвяне на декларациите. Б.Б. й представял първичните счетоводни документи.
Познавала С.Ч., имала контакт с него единствено като представител на фирмата,
като сътрудник, представен й чрез фирмата от Б.Б.. Нямала спомен С.Ч. да бил
извършвал някакви действия във връзка с изготвянето на ДДС декларациите на фирмата. Плащането се
осъществявало от Б.Б.. Не знаела къде се намира касата на дружеството,
плащанията били по банков път. През 2014 г., когато „Даталинк“
ЕООД и бил клиенти за няколко месеца, никой друг не се занимавал със
счетоводството на фирмата и с изготвянето, и подаването на справка декларация
по ДДС. С „Даталинк“ ЕООД имала сключен договор и
издавала документи за обслужването. След като приключила работата, предала документите на Б.Б. и доколкото имала спомен
той ги предал на друга колежка.
По делото са допуснати и изслушани две
съдебно-счетоводни и една съдебно – графологична експертизи.
По задачите, поставени на ВЛ Г.В.
по основната съдебно-счетоводна експертиза, експертът дава следните отговори:
По въпрос първи отговорът е, че по
фактурите и кредитните известия, издадени от посочените в експертизата търговци
и по които с РА от 2015 и 2018г. не е признато право на данъчен кредит,
експертът не е установил лично какви са били данните по тези първични
документи, но по данни на дружеството, осъществявало счетоводното обслужване на
„ДАТАЛИНК“ ЕООД те са били предадени на Б.Б..
По въпрос втори отговорът е, че във
всички подадени декларации /СД по ЗДДС/ за 2013г., като упълномощено лице за
подаване на декларациите е посочен С.П.Ч.. В декларациите за 2014г.-2016г. е
посочен Б. Г. Б..
По въпрос трети, отговорът е, че
единствено ГДД по чл.92 от ЗКПО е подадена от С.Ч..
По въпрос четвърти отговорът е, че
ВЛ поради липса на достатъчно данни не може да даде категоричен отговор.
По въпрос пети, отговорът е, че в
материалите по делото имало приложени 306 броя фактури за извършени продажби
/том 2, лист 667-819/, които се отнасяли за периода 2013г.-2014г. На всички
фактури в качеството на съставител бил посочен С.П.Ч.. Последната фактура била
с №915/28.11.2014г. Нямало налични фактури след посочената дата. От отговорите
по предходните задачи ставало ясно, че С.Ч. бил съставител и подател на
декларациите по ЗДДС за 2013г., на ГДД и ГФО за 2013г., за периода 2014г. и
2015г. бил Б.Б.. За 2016г. в ГФО бил посочен Б.Б., а в ГДД - С. А..
По въпрос шести, отговорът е, че
съгласно приложен дневник на с/ка 498 „Други
дебитори'" за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. /том 2, лист 462/ на
01.01.2016г. била извършена счетоводна операция Д-т с/ка
498 партида Б.Б., срещу кредита на с/ка 501 „Каса”
със сумата 179 000лв. Чрез сметка 498 предприятията отчитали вземанията си от
трети лица по операции, които не били обхванати от другите сметки в групата.
Чрез тази операция било осчетоводено предоставянето на парични средства в
размер на 179 000лв. на Б.Б.. Сумата била предоставена в брой. От
счетоводството на Даталинк ООД не можели да
предоставят счетоводни документи /РКО/, основание за извършената счетоводна
операция. Нямало данни за Решение на ОС.
По въпрос седми, отговорът е, че
съгласно приложен дневник на с/ка 498 „Други
дебитори” за периода 01.01.2016г. -31.12.2016г. /том 2, лист 452/ на
01.08.2016г. била извършена счетоводна операция Д-т с/ка
498 партида Б.и Б., срещу кредита на с/ка 501 „Каса” със сумата 595 930лв. Чрез тази операция било
осчетоводено предоставянето на парични средства в размер на 595 930лв. на Б.Б..
Сумата била предоставена в брой. От счетоводството на Даталинк
ООД не можели да предоставят счетоводни
документи /РКО/, основание за извършената счетоводна операция.
По въпрос осми,
отговорът е, че съгласно приложен дневник на с/ка 498
„Други дебитори” за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. /том 2, лист 462/ на 31.12.2016г. била извършена
счетоводна операция Д-т с/ка 501 „Каса”, срещ кредита на с/ка 498 „Други
дебитори”, партида Б.Б. със сумата 774 930лв. Чрез тази операция било
осчетоводено връщането на парични средства в размер на 774 930лв. от Б.Б. в
касата на дружеството. Сумата била предоставена в брой. От счетоводството на Даталинк ООД не могат да предоставят счетоводни документи /РКО/,
основание за извършената счетоводна операция.
По въпрос девети, отговорът е, че съгласно
приложен дневник на с/ка 498 „Други дебитори” за
периода 01.01.2017г.-31.08.2017г. /том 2, лист 462/ на 31.08.2017г. била
извършена счетоводна операция Д-т с/ка 498 „Други
дебитори”, партида Б.Б., срещу кредита на с/ка 411
„Клиенти” със сумата 482 622,49лв. В следствие на счетоводната операция били намалени вземанията от клиенти с
посочената сума. Съгласно оборотна ведомост за периода
01.01.2017г.-31.08.2017г. /том 2, лист 458/, след извършването на счетоводната
операция, вземанията от клиенти към 31.08.2017г. били 0,00 лв.
По въпрос десети, ВЛ в табличен вид
сочи с какви активи е разполагала „ДАТАЛИНК“ ООД към визираните във въпроса
моменти.
По въпрос единадесети, отговорът е,
че съгласно баланса на дружеството към 31.12.2015г. дружеството не разполага с
парични средства, но ВЛ отчело известно разминаване с данните от оборотна
ведомост към 31.12.2015г., според която паричните средства към 31.12.2015г.
били в размер на 19 658,58лв. /том 2, лист 457/. Съгласно справка за
задълженията към 12.03.2015г. /том 2, лист 491-492/, Даталинк
ООД имало задължения в размер на 3572,97лв./главници-3151,52лв. и
лихви-421,45лв./, а с Ревизионен акт №Р-24-1403161-091-001/12.03.2015г. били
установени и допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО в размер на 112 467,73лв. и
лихви - 40 029,66лв.
По въпрос дванадесети, ВЛ отговаря,
че общо постъпилите суми по образуваното против Даталинк
ООД изпълнително дело били в размер на 4090,53 лева.
По въпрос тринадесети, отговорът е,
че ИД №24150002279/2015г. е образувано на 16.02.2015г. Във връзка с него било
направено пълно проучване на имущественото състояние на Даталинк
ООД. Наложен бил запор върху безналични акции и запор върху действащите банкови
сметки на дружеството в Уникредит Булбанк АД и SG Експресбанк АД. С
постановление № С160024-022-0011693/21.06.2016г. бил наложен запор върху
средства на задълженото лице в каси. Нямало данни за провеждане на производство
по чл.216 от ДОПК /обявяване на недействителни действия или сделки/. Съгласно
справка за задълженията на Даталинк ЕООД към
16.06.2020г., дружеството имало задължения в размер на 1 328 080,61лв. /в т.ч.
главници 921 143,39лв. и лихви - 406 937,22лв./.
По въпрос четиринадесети, отговорът
е, че от ПНОМ изх. № С160024-022-0011693/21.06.2016г. ставало ясно, че
задължението по ИД №24150002279/2015г. към 21.06.2016г. възлизало на 169
099,13лв. /в т.ч. главници 113 966,55лв. и лихви-55 132,58лв./.
В отговор на въпрос петнадесети, ВЛ
посочва съответни данни.
В с.з. на
22.04.2021г. експертът посочва още, че към чисто хронологично към 31.12.2015г.
дружеството не разполагало със сумата 179 000 лева, а към 01.01.2016г.
била направена счетоводна операция за плащане на такава сума в брой към Б.Б..
Това ВЛ установило от приложена по делото счетоводна справка.
Съгласно съдебно-графологичната
експертиза, изготвена от ВЛ И., поставените два подписа под обследвания
документ „решение на Дружеството „ДАТАЛИНК“ООД от 04.06.2015г. за приемане на
ГФО за 2014 г.“ не са изпълнени от С.Ч..
От правна страна, съдът приема
следното:
По валидността на процесния РА –
Съдът намира, че от представените и неоспорени доказателства по делото се
удостоверява, валидността на процесния РА. В изпълнение на задължениято
по доказателствата относно валидност на електронните подписи на приходните органи,
подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА към съответните дати на издаване с електронни
подписи и за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед
изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014
г., ответникът представи безспорни данни - оптичен носител /диск/, съдържащ
ЗВР, РД, РА, подписани с електронни подписи и данни за валидността на КЕП, проверима към конкретната дата на подписване на съответния
документ. Всички те в своята съвкупност удостоверяват, че в периодите на
поставяне на КЕП от органите по приходите попадат датите на издаване на ЗВР /02.12.2019
г., 28.02.2020 г./, към 16.06.2020 г. – дата на издаване на РА.
РА от категорията на процесния, за да е валиден
административен акт, следва да е издаден от компетентни органи по материя, по
място и по степен. Компетентността на орган по приходите да възложи ревизионно
производство и да издаде РА е определена в материално-правните разпореди на
закона, макар и да се намират в процесуални закон – ДОПК,
така в чл. 7, ал. 1, вр. С чл. 8, чл. 119,
ал. 2 относно РА и чл. 112, ал. 2, т. 1 относно ЗВР. В случая ЗВР и
ЗИЗВР, както и РД, и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3,
ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид фикцията в ал. 2 се приема,
че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени са на
РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите
с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на потвърждение за
получаване по см. на чл.
30, ал. 6 ДОПК.
На основание чл.
184, ал. 1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези
електронни документи са представени с административната преписка като
възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Доказателствената
сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ. Доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД
и РА са притежавали КЕП, са представени в съдебното производство както на
хартиен, така и на електронен носител /CD/, съдържащ издадените като електронни
документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени данни за проверка на валидността на
електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията.
Водим от тези доказателства, Съдът приема извода, че РА е издаден от компетентни органи по см. на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 ДОПК. Първата ЗВР е връчена редовно на 04.12.2019г. /вж. л.64/, като същата, както и ЗИЗВР от 28.02.2020г., РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи, валидни към съответните дати на издаване/подписване на документите и съответстващи на изискванията на Регламент 910/2014. От страна на жалбоподателя липсва нарочно извявление по оспорване на електронните подписи, като неотговарящи на изискванията за "квалифициран електронен подпис" по см. на чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014. В жалбата не се съдържат доводи в насока - РА не е подписан с квалифициран електронен подпис, вкл. представените доказателства в преписката – извлечения от проверки за КЕП не са оспорени от жалбоподателя.
По материалната законосъобразност на РА, Съдът приема следното: за да издадат процесния акт, органите по приходите обосновават, че от събраните в проведеното въз основа на ЗВР от 02.12.2019г. доказателства се удостоверяват законовите предпоставки за ангажиране отговорност от С.Ч. за посочените видове и в посочените размери публични задължения за корпоративен данък, ДДС, ДОО, ЗО и УПФ, данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения. От своя страна жалбоподателят оспорва тези констатации, като на първо място претендира погасяване на част от задълженията по давност към датата на образуване на ревизионното производство, респективно на второ място претендира, че по отношение на него незаконосъобразно му се ангажира отговорността за задълженията /главници и лихви/ в посочените размери на осн. чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК, тъй като не били налице предпоставките за това.
Съдът намира за неоснователни наведените възражения за изтекла давност, по така изложените в жалбата доводи. Преди всичко следва да се подчертае, че не отговаря на действителността твърдението на оспорващия, че той бил уведомен за започналото ревизионно производство едва със ЗВР от 28.02.2020г., поради което и то следвало да се счита за образувано едва от тази дата, с оглед на което твърдение обосновава доводите си за изтекъл давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за част от задълженията. Обективните и не оспорени писмени данни обаче еднопосочно сочат, че ревизионното производство по отношение на Ч. е отпочнато със ЗВР, издадена на 02.12.2019г., като тази заповед е надлежно връчена на Ч. по електронен път още на 04.12.2019г. Това е видно от приложеното не оспорено удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 64, чрез което се удостоверява, че именно на 04.12.2019г. ЗВР е била изтеглена от имейл ******@***.**. На 28.02.2020г. е издадена ЗИЗВР, като с нея е продължен срокът на ревизионното производство, която също е надлежно връчена на Ч. по същия начин и на имейл ******@***.** на 06.03.2020г. Въпросните установявания сочат обаче, че ревизионното производство по ангажиране отговорност по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК на Ч. е редовно отпочнато на 04.12.2019г., а не на 28.02.2020г. и поради това именно датата от декември 2019г. е релевантната за преценка изтичане на сроковете по чл.109, ал.1, респ. по чл.171, ал.1 от ДОПК. Няма спор, че към 04.12.2019г. не са изтекли същите за така определените в обхвата на ревизията публични задължения, поради което и наведените доводи в тази насока са изцяло неоснователни, вкл. относно корпоративния данък за 2013г., така и за ЗДДС за посочените в жалбата периоди, за задълженията за данък трудови и приравнени на тях правоотношения за визираните месеци и за задълженията за ДОО, ЗО и УПФ за 2014г.
НезавиС. от горното, Съдът при съобразяване на доказателствения материал, приема, че органът по приходите не провеждат пълно и главно доказване на онези обстоятелства, които предпоставят законосъобразното ангажиране на отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК от С.Ч., за задължения на „ДАТАЛИНК“ ЕООД.
Нормата на чл.
19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на
неправомерно поведение на третото лице (укриване
по ал. 1 и извършване на плащане или
отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните
задължения да бъдат събрани – чл. 19,
ал. 1 ДОПК, респективно погасени – чл.
19, ал. 2 ДОПК. Видно от РА, ответникът е ангажирал правно и двете хипотези на
отговорност по чл.19 от ДОПК.
Кумулативно дадените предпоставки за ангажиране
отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК се свеждат до следното: 1. лицето да има
качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14,
т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2.
да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка
между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични
вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. От своя страна
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК
изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен
начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по
чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото
на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по
посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Както се посочи
по-горе, тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на
двете разпоредби е на органа по приходите, който следва да докаже същите
съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК.
Съдът приема за безспорно доказано, че С.Ч. е имал качеството на субект на отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, тъй като несъмнено в периода 2010 година до осми април 2016г. е бил съдружник, на „ДАТАЛИНК“ООД, понастоящем „ДАТАЛИНК“ ЕООД, а до 30.05.2016г. е бил е управител на въпросното дружество, което време се включва в процесния период. Т.е., удостоверява се едната от кумулативните предпоставки в двата текста. Удостоверява се и фактът, че „ДАТАЛИНК“ООД /сега ЕООД/ е било задължено лице по чл.14, т.1-2 от ДОПК.
По отношение претенцията за ангажиране отговорността на Ч. на осн. чл.19, ал.1 от ДОПК следва да се посочи, че допълнително се удостоверява и предпоставката - невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски, тъй като образуваното през 2015г. против дружеството, чийто съдружник и управител е бил Ч. в коментирания период, изпълнително дело №**********, е било прекратено с разпореждане от 04.12.209г. от публичния изпълнител на осн. чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК /вж. л.222 от том Приложение 1/.
Съдът обаче не споделя доводите на органа по приходите за установеност на другите кумулативни предпоставки на чл.19, ал.1 от ДОПК по отношение на С.Ч., за да е налице законосъобразно ангажиране на неговата отговорност за посочените видове и размери публични задължения на това правно основание.
За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, която е особен вид
отговорност и тя е лична, релевантна
е връзката между поведението на управителя/ съдружника на задължено лице по
чл.14 от ДОПК и несъбираемостта на
вземанията на дружеството. Отговорността на Ч. е ангажирана именно поради
неговото качество на Управител на задълженото дружество. Удостоверява се обаче
по делото, че такова качество през ревизирания период са имали и другите
съдружници – Б.Б. и Д.А., което налага пред съда да бъдат представени безспорни
и непротиворечиви данни, които да удостоверят, че поради личното поведението
именно на С.Ч. се е стигнало до невъзможността да бъдат събрани задълженията за
данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество „ДАТАЛИНК“
ЕООД. Т.е., следва въпросните данни да сочат, че лично Ч. умишлено е укрил
факти и обстоятелства /бездействие, ал.1/, които по закон е бил длъжен да обяви
на органа по приходите или публичния изпълнител, или е извършил активни
действия /ал.2/, в резултат на които имуществото на задълженото лице е намаляло
и поради това се е стигнало до не погасяване на публичните задължения.
В мотивите на РД се визира, че Ч. в
качеството си на Управител, съотв. законен
представител на субекта по чл.14, ал.1 от ДОПК, не е информирал приходната
администрация чрез подаване на справки декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС за
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на лицето и правилното
определяне на публичните задължения, като в следствие на извършени две
ревизионни производства и въз основа на издадените в тях два РА, съотв. през март 2015 и през март 2018г. било установено
разминаване между декларираните с подадени СД данни по ЗДДС и действителното
положение.
Удостоверява се, че действително
през 2015г. е било инициирано ревизионно производство по отношение на
дружеството, чийто Управител е бил Ч. в периода 2010- м. май 2016г., като с РА
от 12.03.2015г. по отношение на „ДАТАЛИНК“ ООД са били допълнително установени
задължения за ДДС за периода м. 03/2010 – 30.06.2014г. и за КД за периода
24.02.2010г. - 31.12.2013г. В следствие на издадения РА са били установени
задължения и за КД за 2013 г. в размер на 11 375,36 в. главница и прилежащи
лихви към надлежния момент. Не е спорно, че така установените задължения не са
били внесени в бюджета, както и че РА е влязъл в сила административен акт, тъй
като не е бил обжалван. Ново установените публични задължения са били в
следствие на непризнато право на данъчен кредит по конкретни фактури и в следствие
на това извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за м.
12/2013г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО и съотв.
определен допълнително КД за 2013 година. Обобщено е в РД /стр.6/52/, че Ч. е
знаел за задълженията на дружеството през коментираните периоди.
С второто ревизионно производство, приключило
с РА от месец март 2018г. /когато Ч.
вече не е в никакви правни връзки със задълженото лице/ е удостоверено, че
същото е било с обхват по ЗДДС за времето от 01.07.2014г. до 30.11.2017г. и по
ЗКПО за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017г., като с него са били установени
допълнителни задължения за КД за 2014г. и 2015г. и по ЗДДС /вж. таблицата на
стр. 6-8/52 от РД/. Не се спори, че въпросните задължения не са внесени, както
и че и този РА не е бил обжалван и съотв. е влязъл в
законна сила. Не е спорно, че допълнително установените задължения за ДДС, съотв. за КД, са също в резултат на непризнато право на
данъчен кредит, поради приемане
нереалност на обследваните в ревизионните производства доставки. Това, според
изводите на ревизиращия орган, означавало, че управителят /в случая Ч./
допуснал да бъде упражнено от представляваното от него дружество право на
данъчен кредит по фактури, които не отразявали реални доставки и така
бездействал, като укрил факти и обстоятелства, които по закон следвало да обяви
пред данъчния орган. Това „допустителство“ било недобросъвестно поведение, тъй
като управителят не положил необходимата добра грижа на добър търговец и
стопанин по въпросните сделки на представляваното от него дружество, в резултат
на което допуснал използване на документи, по които не били осъществени реални
сделки и допринесъл за вменяване на задължения, които не били внесени, поради
липса на достатъчно имущество на задължения субект, което ги характеризирало
като несъбираеми.
За правилното прилагането на отговорността по чл. 19,
ал. 1 ДОПК в съдебната практика на ВАС се приема, че релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава
връзка с декларираните данни в справките – декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО не
е налице. Укриването на факти е отноС. към
дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият
състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна
връзка между укриването на факти и
обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичен изпълнител, и
невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. В
този смисъл позоваването на горните обстоятелства - подаване на СД и ГДД по чл.92 от ЗКПО с
данни, не отговарящи на действителното положение, така както се мотивира с РД и
с решението на ответника, е не отноС. към ангажиране
на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК от управителя на едно задължено
търговско дружество. Още повече, въпросните справки и декларации се подават от
чуждо име и за чужда сметка, макар и опосредено и те
задължават едно трето лице – търговското дружество, което носи задължението да
ги внесе. Коментираната особена отговорност не е за носителя на задълженията за
внасяне на данъци и /или осигурителни вноски по влязъл в сила ревизионен акт
или по подадени данъчни декларации и/или декларации за вноските, а е
субсидиарна, поради което трябва да има връзка между поведението на третото
лице – управител/изпълнителен директор и юридическото лице, носител на
задължение за данъци и/или осигурителни вноски.
Не на последно място се установи
пред съда, че задълженото дружество се е управлявало
от повече от един управители – заедно и по отделно, като данните сочат, че
именно лицето Б.Б. основно е било пряко ангажирано със задължението да подава
данни пред НАП, като само ГФО по чл.92 за 2013г. е подаден в ТР с подписа на Ч.
и ГДД за 2013г. са подадени от Ч., а за
останалите години те са подадени от Б. /вж. стр.9/52 от РД/. Нито в РД, нито в
решението на ответника има извършено разграничаване на действията на всеки от
управителите /вкл. и Д.А./, действащи заедно и поотделно. Решаващото обаче е, че
липсват фактически установявания и надлежни доказателства за налична причинна
връзка между действията на самото ревизирано лице, в качеството му на управител
и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания на
дружеството. Няма нито едно доказателство, което да подкрепи извод в тази
насока. РД и решението изобилстват от предположения, основани единствено и само
на разпоредбите на ТЗ, касателно фигурата на управителя на едно дружество с
ограничена отговорност, но там не се съдържат еднопосочни и без противоречиви
факти и съотв. доказателства за тях, че именно поради
укриване на факти и обстоятелства от страна на С.Ч., които той по закон е
следвало да ги обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител /след
образуване на изпълнителното дело през 2015г./ се е стигнало до несъбираемостта
на задълженията на дружеството. Още повече, изпълнителното дело е образувано
през 2015г., като едва след втория РА са присъединени и задълженията за ДДС и
КД за периодите след м. юли 2014г., установени с него, а след 2014 г. органите
не сочат никакви данни какво реално е участието на оспорващия в дейността на
задълженото лице, или данни, чрез които да обосноват, че именно той през 2014г.,
2015г. и до м. май 2016г. е укрил факти и обстоятелства, които да са в пряка
причинна връзка с несъбираемостта на задълженията на „ДАТАЛИНК“ ООД. Не на
последно място от значение е и обстоятелството, че в РД не се мотивира по ясен
начин от кой момент де факто органът приема, че е настъпила невъзможност за
дружеството да изпълни задълженията си, което е релевантно с оглед преценката и
на другите визирани в нормата обстоятелства и най-вече касаещи личното
поведение на Ч.. Видно от мотивите на стр. 18/52 от РД, през 2016г. са
извършени действия по изпълнителното
дело, образувано против „ДАТАЛИНК“ООД /така разпореждане № С160024-125-0142433
от 04.10.2016г./, което индицира, че към м. 10/16г.
все още не бил следвало да е настъпил факта на несъбираемост на задълженията, а
към този момент Ч. вече няма качество на съдружник и управител на въпросното
търговско дружество. Ако пък се приеме, че несъбираемостта на задълженията е
настъпила към датата 04.12.2019г., когато е издадено и разпореждането на осн.
чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК, то този момент напълно изключва отговорността на
жалбоподателя по този ред.
Изискването на закона, съобразно новелата
на чл.19, ал.1 от ДОПК, е именно поведението на конкретния член на органа на
управление да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани
публични вземания. В конкретният случай, че невъзможността да бъдат събрани
публичните задължения на „ДАТАЛИНК“ЕООД е пряка и непосредствена последица
единствено и само от поведението на жалбоподателя поради укриване на обстоятелства
и факти, които той по закон е следвало да обяви
пред НАП / публичен изпълнител /каквато е хипотезата на ал.1/, Съдът
приема, че не се доказа от страната, носеща доказателствената тежест за това в
процеса и съотв. ангажирането на неговата отговорност
на това правно основание е незаконосъобразно извършено, вкл. и касателно
задълженията за ДОО, ЗО, УПФ и за данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения по подадените декларации, обр. 6.
Последните касаят периоди от средата на 2014г., но ответникът и за
тях не удостоверява, дори и не твърди, с какво от поведението на Ч. и поради
укриването на кои факти и обстоятелства,
се е стигнало до невъзможността тези задължения да бъдат събрани. Напротив, в решението на ответника е
прието изрично, че „за останалите не внесени задължения /именно ДОО, ЗО, УПФ и
пр./, за които е определена солидарна отговорност по този ред, в хода на
ревизията не са установени доказателства
за наличие на неверни данни, за разминаване на декларираното с действителното
състояние в резултат на недобросъвестността на С.П.Ч.. Ревизираното лице
като управител на „Даталинк“ ЕООД е изпълнило
задълженията си, информирайки приходната администрация чрез подаване на
съответните декларации обр. 6 и данните в тях не са укрити. В случая за
декларираните от дружеството и не внесени задължения, които не са обективирани
с РА, не е налице укриване на факти и обстоятелства, т.е. разминаване между
декларираното и действителното, в резултат на което да е невъзможно да бъдат
събрани въпросните задължения на търговското дружество /вж. Стр.16/20 от
решението/. Т.е, самият орган фактически отрича
приложимост на тази хипотеза на чл.19 досежно жалбоподателя и за тези видове
задължения чрез тези си признания, но отново не визира нищо конкретно, какво в
поведението на Ч. е допринесло за несъбирането на
тези задължения.
Както вече се посочи
по-горе /досежно подадените СД по ЗДДС и декларациите по ЗКПО/, релевантно за
отговорността е връзката между поведението на управителя и несъбираемостта на
задълженията, а не с тяхната дължимост. Досежно тези задължения е безспорно, че
те са надлежно декларирани пред НАП със съотв.
декларации, но не са платени в сроковете, а тяхното събиране е станало
невъзможно в последствие, но няма нито едно фактическо твърдение, че това е
резултат от укриване на факти и обстоятелства именно от единия от управителите
на задълженото лице – С.Ч., напротив, изрично се признава от ответника, че
такова не е налице.
Ответникът е възприел и извод, че отговорността на Ч. може да се
ангажира и на основание чл.19, ал.2 и по – конкретно на т.1 от ДОПК /макар и
общо да визира ал.2/. Съдът, като съобрази данните по делото, както и изложените
фактически изводи в РА и решението на ответника, приема извод, че и тази
разпоредба е незаконосъобразно приложена по отношение на жалбоподателя.
В тази хипотеза, субектът на отговорността, посочен и
в ал. 1, отговаря, когато недобросъвестно
извърши /активно действие/ едно от следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент. Фактически данни за поведение в
хипотезата на т.2 на ал.2 от чл.19 от ДОПК в РА не се съдържат, поради което и
тя не подлежи на изследване.
Видно от стр.15/52 на РД, в който се съдържат и
фактическите мотиви на процесния РА, органите по приходите сочат, че от
представени счетоводни ведомости за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. се
установило отразени д-т и к-т обороти по см. 498-други дебитори сума в общ
размер на 774 930, 00 лева. Посочено е още, че на 01.01.2016г. била
кредитирана сметка Каса със сумата в размер на 179 000 лева в кореспонденска сметка 498 – други дебитори – по партида на Б.Б..
Сочи се и, че същата операция била извършена и на 01.08.2016г. като тогава
сумата била в размер на 595 930, 00 лева. На 31.12.2016г. била дебатирана
сметка Каса със сумата от 774 930 ,00 лева в кореспонденция със см. 498.
Допълнително органът мотивира от фактическа страна, че
при проверка на представена оборотна ведомост към 30.09.2016г. дебитното салдо
по св. 498 била в размер на 774 930 ,00 лева, като за нея управителят Б.
декларирал пред органите на приходната администрация, че тази сума била
изплатени хонорари от дружеството за периода 01.01.2011 -30.09.2016г., които
той щял да декларира през 2017 година. В следствие на допълнително извършените
действия по установяване на релевантните факти /изискване на документи,
проверка на ГФО на дружеството за 2016г./, органите по приходите установили, че
не били налице писмени данни, които да обосновават горните счетоводни операции,
вкл. и на тази за възстановяване на изплатени през каса в м. януари и м. юни
2016г. суми. Бил изведен фактически извод, че нямало данни за внесени и
удържани данъци при изплащане на дивидент на съдружници, нито решение на ОС на
дружеството за изплащането на такива в полза на Б., нито имало достоверни
счетоводни данни за възстановяване на сумите в касата на дружеството и
използването й в дейността му. От допълнително изложени /фактически установявания
/стр. 17/52/ от РД/ е изведен извод за недобросъвестно поведение и умисъл в
действията на Б.Б. в посока препятстване органите на НАП да установят и съберат
задълженията на дружеството, генерирани вече към 2016 година. Заключава се и
също, че ревизираното лице, тъй като имал качеството на Управител и законен
представител на задълженото дружество е знаел за тези действия на Б.Б. по
извършено разпореждане с коментираните по-горе парични средства от касата.
Вече се подчерта в мотивите на решението по-горе, че
въпросната отговорност е лична, което налага задължение за ответника да
удостовери факта на лично поведение /активно/ от страна на С.Ч., в следствие на
което да се е стигнало до намаляване на имуществото на задълженото лице по
чл.14, т.1 и 5 от ДОПК. Т.е., ответникът е следвало да твърди и удостовери, че
именно С.Ч. е извършил съзнателно плащания в пари от имуществото на „ДАТАЛИНК“
ООД, което да е довело до неговото намаляване и поради това не са били погасени
негови задължения за данъци и осигурителни вноски.
Самия ревизиращ екип мотивира в своя РД от фактическа
страна, че през 2016г. на два пъти е извършено плащане на парични средства в
общ размер на 774 930,00лева в полза на единия от съдружниците – Б.Б., едното
на 01.01.2016г. за сумата от 179 000,00лв., второ на 01.08.2016г., за
което обаче Ч. обективно няма как да бъде ангажиран, защото към този момент,
той вече няма релевантното качество на управител/съдружник в задълженото
търговско дружество. Що се отнася до изплащането от каса на първата сума от
179 000 ,00 лева, то в РД също не се твърди, нито са налични
доказателства, че това плащане е извършено по нареждане именно на Ч., напротив
основно се обоснова незаконосъобразно поведение на „получателя“ на тази сума – Б.Б..
Законът обаче не релевира в чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК отговорност за „знанието“
за незаконосъобразни действия, извършени от други лица, както се стреми да
докаже ответникът. За закона е важно органът по приходите да сочи и докаже, че
именно ревизираното лице е извършил конкретните действия по т.1 от нормата. В
този случай такова доказване за плащането от 01.01.2016г. относно Ч. не е
налице, а за второто плащане вече се посочи, че жалбоподателят обективно не би
могъл да го е извършил.
Не се споделят за основателни и твърденията на органа,
че отговорност на това основание следва да се ангажира, защото имало данни за
недобросъвестни действия на Ч. в качеството му на собственик на капитала и
управител, свързани с прехвърляне на неговите дружествени дялове в полза на
Вичо А., тъй като това станало след деклариране на изискуеми задължения по ДДФЛ
и здравно-осигурителни вноски. В решение № 2134 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2019 г., I о., докладчик председателят
Йордан Константинов, се приема, че „продажбата на дружествени дялове не
е равностойна на продажба на самото предприятие на дружеството…...“ и че
прехвърлянето на дружествените дялове не е „….действие, което да се намира във
връзка с имуществото на дружеството…“.
Не без значение са и фактите, които самите органи са
установили от прегледаните от тях счетоводни данни на дружеството, че същото е
регистрирало за процесните години значителни обеми от входящи и изходящи
парични средства, като за 2014г. са отразени
д/т и к/т обороти по с-ка 501 – каса, в размер
на 795 хил., за 2015г. - 1459 хил., а за
2016г. - 1914 хил. лева., което не подкрепя тезите на ревизиращите, че в тези
периоди дружеството не е разполагало със средства да заплаща задълженията си и
че те са били несъбираеми тогава или че не е било възможно погасяването им,
както и че Ч. е извършил в този период недобросъвестно и лично действията по
чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, в следствие на което
имуществото на задлъжнялото дружество е намаляло и поради това не е било
възможно тяхното погасяване. В хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК законът
изисква едно активно поведение от лицето, чиято отговорност се търси да се
ангажира, поради което всичко, което няма такава характеристика, не е
релевантно. В това число е и твърдението за „допускането“ извършването на
такива действия, което може да се осъществи само във формата на бездействие, поради
което също няма никакво релевантно значение, още по-малко, ако допустителството е по отношение на действия, извършени от
трето лице. В случая ответникът не доказа наличието и на последния кумулативен
елемент на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК –причинно-следствена връзка
между поведението на Ч. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на
дружеството за данъци и осигурителни вноски.
По така изложените доводи, съдът
приема извод, че незаконосъобразно приходната администрация е предприела
действия за ангажиране отговорност на осн. чл.19, ал.1 и ал.2 от С.Ч. за
задълженията на „ДАТАЛИНК“ ЕООД, за ДДС, КД, ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ за процесните
периоди в общ размер на 378 459,88лева главница и 192 694,13 лева
лихви и жалбата против РА № Р-160024119007740-091-001 от 16.06.2020г., издаден
от органи по приходите, потвърден с Решение № 430/30.09.2020г. на Директора на
ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП се явява изцяло основателна. Оспореният ревизионен акт следва да
бъде отменен изцяло в потвърдената от ответника част – главници и лихви, тъй като и съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7/2019 г., отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено
лице включва установеното задължение за лихви на
главния длъжник. Възприетото е потвърдено и от СЕС
в Решение от
13.10.2022 г. по дело С-1/21 г.
При този краен правен извод, Съдът
намира за основателна и претенцията на оспорващия за заплащане на направените
от него деловодни разноски. Такива се претендират, съгласно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 7876 лева, в това число и заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 6315 лева. Ответникът прави възражение за прекомерността на
същото за неоснователно, като съобрази нормата на чл.8, ал.1, вр. с ал.2 от наредба №1/2004г., вкл. и в редакцията й към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Въпреки този
извод, Съдът приема, че по делото оспорващият удостоверява чрез приложения
договор за правна защита и съдействие на л. 10, гръб, че въпросната сума е
договорена, както и са налични писмени доказателства, за пълното и заплащане, съотв. на към датата на сключване на договора /л.11, гръб и
л. 1156/. На л. 888, 1135, 1162, 1217, 1262 и л. 1307 са налични писмени
доказателства за заплащането на другите направени от страна деловодни разходи,
поради което претенцията за възстановяване на разноските, съгласно списъка по
чл.80 от ГПК се явява изцяло основателна и следва същите да се присъдят на
оспорващата страна.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.Ч. ***, ЕГН - ********** изцяло ревизионен
акт /РА/ № Р-160024119007740-091-001 от 16.06.2020г., издаден от органи по
приходите, потвърден с Решение № 430/30.09.2020г. на Директора на ДОДОП Пловдив
при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл.19, ал.1 и
ал.2 от ДОПК за задължения на „ДАТАЛИНК“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 378 459,88 лева главница и 192 694,13 лева прилежащи лихви.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите, град София да заплати на С.П.Ч. ***, ЕГН – ********** разноски по
делото в размер на 7876,00 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р. България.
Административен
съдия :