Р Е
Ш Е Н
И Е № 88/18.6.2020 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 89 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.211 ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на Т.П.М. ***, съдебен
адрес ***/сектор „Пътна полиция“/
срещу Заповед УРИ
№326з-530/19.03.2020 г. на Директора на
ОД на МВР, с която на оспорващия Т. М. - Началник сектор в „Пътна полиция“,
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР, Ямбол на основание чл.194, ал.2,
т.2, чл.197, ал.1, т.2,чл. 199 ал. 1 т. 5 и
чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от 3 месеца“, считано
от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
поради допуснати съществени процесуални и материалноправни
нарушения при издаването й, поради което се претендира за нейната отмяна.
Излага подробни съображения в жалбата си за незаконосъобразността на оспорения адм. акт. Акцентува на обстоятелството, че неправилно е
квалифицирано установеното нарушение като „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност.“-чл.
199, ал. 1 т. 5 от ЗМВР, за което също излага аргументи.
В съдебно
заседание оспорващия, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
За ответната
страна се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна с
искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обжалвана е заповед № 326з-530 от 19.03.2020г. на Директора
на ОД на МВР, Ямбол за наложено дисциплинарно наказание на оспорващия-писмено
предупреждение за срок от 3 месеца на Т. М. - началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР, Ямбол.
Заповедта е издадена след справка УРИ
326р-1950/31.01.2020г. по описа на ОД на МВР, Ямбол, изготвена от началник
отдел „Охранителна полиция“, в която справка са посочени данни за извършено
нарушение на служебната дисциплина от служители на сектор „ПП“. Със заповед №
УРИ 326з-244/07.02.2020г/изм. със заповед № УРИ 326з-447/05.03.2020г. по описа
на ОД на МВР, Ямбол е разпоредено извършването на проверка
по реда на чл. 205 ал. 2 от ЗМВР. Установените факти и обстоятелства са подробно
изложени в справка с УРИ 326р-4179/10.03.2020г., като тази справка е
предшествана от справка с рег. № 326р-3813/04.03.2020г., извършена по заповед №
УРИ№326з-244 от 07.02.2020г. на ОД на МВР, Ямбол и изготвена от назначената
комисия с членове-двама главни и един
старши инспектор в ОД на МВР, Ямбол. Извършена е проверка затова, че е съставен фиш серия „Н“ № 697026/03.06.2019г.
на лицето С.К., който е подал възражение с рег. № 813000-3389/04.06.2019г., с
искане фишът да се анулира. Впоследствие е установено, че фишът е анулиран без
да е съставен АУАН. Първоначално проверката се извършва срещу двама служители
единия от които оспорващия, като видно от справка с рег. №
326р-3813/04.03.2020г. спрямо другия-Т. К. е прекратена проверката, а продължава само срещу оспорващия Т. М.. В
хода на проверката са снети писмени сведения от Т. М.-началник сектор „ПП“, към
отдел „ОП“ в ОД на МВР, Ямбол с рег. № 326р-2984/18.02.2020г., от ст. инспектор
Г.Б., началник група МПСВАНД на сектор „ПП“ с рег. №326р-2983/18.02.2020г . и
инспектор Т. С.К. “полицейски инспектор“ ІV степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ в сектор „ПП“ с рег. № 326р-2985 от 18.02.2020г.
От сведенията става ясно, че резолюция върху докладната записка с рег. №
813р-2092/28.06.2019г. е поставена от Г. Б., замествал /съгласно заповед №
326р-1257/09.07.2019г. към момента Т. М. в качеството му на началник сектор
„ПП“. Според резолюцията докладната следва да се изпрати на г-н К. за съставяне
на АУАН за нарушението и анулиране на глобата с фиш. Резолюцията е поставена на
09.07.2019г. В писмено сведение на гл. инспектор Т. М. същият заявява, че след
завръщането му от отпуск, са му били докладвани
материали от служители между които и докладна записка рег. №
813р-2092/28.06.2019г. с приложена преписка и възражението на нарушителя. След
запознаване с материалите по преписката, оспорващия Т. М. преценил, че
извършеното деяние е в условията на чл. 68 ал. 2 от Наредба № 18/2001г. за
сигнализиране на пътищата с пътните знаци, а именно, че забраните въведени с
пътни знаци „В2, В-3, В-14 и В-27“, по отношение на престоя и В-28 не се
отнасят за ППС, обслужващи лица, които притежават документ за инвалидност. Като
е взел предвид това, инспектор М. е анулирал фиш серия „Н“ № 697026 в АИС-АНД с
резолюция от 31.07.2019г. и е отложил
преписката към дело, като е преценил, че няма основание за съставяне на АУАН. В
справката е цитирана и резолюция върху посочената докладна записка с рег. №
813р-2092/28.06.2019г.:“Фиша е анулиран в АУС-АНД на основание чл. 68 ал. 2 от
Наредба № 18/2001г. п.з. от 31.07.2019г. и „КД-СПП“ от 31.07.2019г., положени
от гл. инспектор Т. М.. В последствие се установява от ДКИС справка с рег. №
5290р-3856/25.02.2020г., че фиш серия „Н“ № 697026/03.06.2019г. е анулиран от
потребител Т. М. на 09.07.2019г.
Установено е, че за периода 08.07.2019г. до 19.07.2019г. е бил в период на законоустановен отпуск.
В резултат на установеното комисията счита, че трябва
да продължи проверката по отношение на Т. М., за това, че същият е анулирал процесния фиш без да бъде съставен АУАН в нарушение на чл.
186ал. 2 от ЗДвП. Заключението на комисията, видно от справката от 04.03.2020г.
е , че оспорващия с действията си е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения да познава
ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове“, вменени му с
длъжностната характеристика, като неправилно е анулирал процесния
фиш на основание чл. 68 ал. 2 от Наредба № 18/2001г., тъй като в случая
нарушението констатирано от контролните органи било по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП/“За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението
и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци/ и не е
приложил чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращ, че на лице, което оспорва
извършеното от него нарушение или размер на наложената глоба или откаже да подпише
фиша, се съставя акт. Според изложеното от комисията в справката от
04.03.2020г. К. е оспорил нарушението, за което правят извод от възражението с вх. № 813000-3389/04.06.2019г.
Следва да се посочи, че във възражението си
С.К. действително е поискал анулиране на фиша, но се е позовал на факта,
че притежава стикер за хора с увреждания, впоследствие се потвърждава, че спрял
е в зоната на знак В27, действително резолюцията върху възражението е за
съставяне на АУАН и анулиране на фиш, поставена е на 04.06.2019г.
В резултат на изложеното е направен извод, че
оспорващия е извършил нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 199 ал. 1 т. 5 предл.
2-ро от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в
пропуски в прилагане на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност-ЗДвП, Наредба № 18/2001г.
След справката от 04.03.2020г. е изготвена втора
справка от 10.03.2020г. за проверка въз
основа на заповед УРИ № 326з-244/07.02.2020г., изм. и доп. със заповед УРИ №
326з-447/05.03.2020г. на ОД на МВР, Ямбол, видно от която комисията обобщава
информацията и прави изводи конкретно за оспорващия , след като както се посочи
по горе прекратява дисциплинарното производство по отношение на другия
служител. В тази справка извода на комисията за нарушението извършено от Т. М.
не се променя и предлага да му се наложи наказание –писмено предупреждение за
срок от 3 месеца. В тази обобщена справка, преди да извърши предложението,
комисията посочва, че представената кадрова справка с рег. №
326р-3292/21.02.2020г., от назначаването му на работа на 16.02.2000г. до
момента на проверката, Т. М. е
награждаван 7 пъти с парична награда от Министъра на вътрешните работи и
няма налагани дисциплинарни наказания.
За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи,
че в адм. преписка се съдържат сведения и справки и
по отношения на други констатации, отнасящи се до работата на инсп. Т. М., които съдът не счита за необходимо да
коментира в съдебното решение, а и които не са предмет на оспорената заповед,
тъй като комисията се е ограничила единствено до констатацията с анулиране на
фиш № „Н“ № 697026/03.06.2019г. Проверката е започнала в резултат на писмо рег.
№ 3286р-1921 от 14.01.2020г. от Главна дирекция “Национална полиция“ до
директора на ОД на МВР, Ямбол“, в което има посочени други действия на работещи
в АИС АНД, не само за анулиране на процесния фиш, но и за АУАН.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед УРИ №326з-530/19. 03. 2020г. на Директора на ОД на МВР, с която на оспорващия
Т. М.-„Началник сектор“ в „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД
на МВР, Ямбол на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2,чл. 199 ал. 1
т. 5 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение за срок от 3 месеца“, считано от датата на
връчване на заповедта.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспорената заповед УРИ №326з-530/19. 03. 2020г. на Директор
на ОДМВР-Ямбол е постановена от надлежен орган в кръга на неговата
компетентност по чл.204, ал.1, т.3 ЗМВР но е незаконосъобразна, т.к. е издадена
при нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона.
Със заповедта е ангажирана дисциплинарната отговорност
на оспорващия на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - именно неизпълнение на служебни задължения,
изразяващи се в пропуски в прилагане на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност-ЗДвП, Наредба № 18/2001г. и чл.
194 ал. 2 т. 2 – неизпълнение на служебни задължения.
ЯАС намира, че с няколкото
справки изготвени във връзка с откритото дисциплинарно производство по никакъв
начин не се доказват пропуски в прилагане на разпоредбите регламентиращи
служебната дейност от оспорващия.
На първо място следва да се посочи, че инсп. Т. М. не оспорва установеното от ДНО в хода на
проверката по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР, но счита, че в случая не се касае за
пропуски в изучаване и прилагане на
разпоредбите регламентиращи служебната дейност, тъй като става въпрос за едно
действие, а не за две и повече, поради което счита, че е проявена небрежност в
служебната дейност-чл. 199 ал. 1т.3 от ЗМВР.
Следва да се посочи още, че не става ясно в какво се
изразяват пропуските в прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност.
Съдебният контрол
за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали
са налице установените от дисциплинарнонаказващия
орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на
посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая
нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно
наказание на Т. М. е на основание на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР неизпълнение на
служебните задължения във връзка с чл. 199 ал. 1 т. 5 -„пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.
От изложеното в подробната преписка на ДНО,
може да се направи извод, че е извършено нарушение, при което отклонението е
незначително. Действително с оглед разпоредбата на чл. 182 ал. 6 от ЗДвП в
7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено
възражение пред директора на съответната структура на Министерството на
вътрешните работи. Директорът разглежда възражението и преценява
доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият електронен фиш
се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че:
1. моторното превозно средство е било обявено
за издирване;
2. нарушението е извършено с моторно превозно
средство със специален режим на движение.
В конкретния
случай не са налице хипотезите на т. 1 и т. 2.
От докладната
записка на контролните органи е установено, че автомобила на С.К. е паркиран
отляво на посоката на движение и е
посочена като нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. От друга страна
е установено, че нарушението е в зоната на знак В27/забранява се престоя на
ППС/, а на предното стъкло е била поставена карта за паркиране на хора с трайни
увреждания. В сведение № 326р-1913 от 31.01.2020г. на гл. инсп. М.
до директора на ОД на МВР, сочи, че при
проверка извършена от инсп. К. е предложено фишът да се
анулира, с оглед разпоредбата на чл. 68 ал. 2 от Наредба № 18 за сигнализиране
на пътищата с пътни знаци, според която забраните въведени с п.з., сред които и В27 по отношение на престоя не се
отнасят за ППС, обслужващи лица, които притежават документ за инвалидност, като
е предложено фиша да бъде анулиран, поради което не е съставен АУАН на
собственика на автомобила.
Действително нарушението констатирано от контролните органи било по
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП/“За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци“. Безспорно, независимо от
това, че определени лица притежават документ за инвалидност, това не ги освобождава
от отговорността да спазват ЗДвП, като в определени случаи както се посочи
по-горе имат облекчен режим.
Но в конкретния казус познаването на правните норми от
гл. инсп. Т. М. е налице и няма как да се направи
извод за това, че е извършил нарушението - неизпълнение на служебни задължения,
изразяващи се в пропуски в прилагане на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност-ЗДвП, Наредба № 18/2001г.
Вменяването във вина на това точно адм.нарушение е
незаконосъобразно и необосновано. Поведението на ответника е квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Следва да се посочи още, че в
заповедта по същество липсва обоснованост защо на оспорващия е наложено второ
по тежест в ЗМВР наказание, след като е установено, че няма до сега
дисциплинарни наказания и нещо повече 7 пъти е награждаван с парична награда от
Министъра на вътрешните работи.
Не на последно място следва да се посочи още, че
създава объркване в правния мир цитираното в заповедта дисциплинарно нарушение
по чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения и ангажиране
на отговорност по чл. 199 ал. 1 т.
5-„пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, след като „неизпълнение на служебни
задължения“ се санкционира по чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР. Съдът намира, че
това също е самостоятелно основание за отмяна на процесната
заповед, тъй като се нарушава правото на защита на лицето, адресат на заповедта,
поради което се създава противоречие относно констатираното нарушение и наложеното съответно
дисциплинарно наказание.
Съдът преценя законосъобразността на оспорения адм. акт към момента на издаването му. По същество липсват
мотиви в заповедта обосноваващи налагане на конкретното дисциплинарно
наказание. С оглед принципите заложени в АПК, адм.
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато
с адм. акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. На преценка
подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
В заключение,
установените в хода на проверката фактически обстоятелства не обосновават
основания за налагане на дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение".
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради
което същата следва да бъде отменена.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.П.М. ***, съдебен адрес ***/сектор
„Пътна полиция“/ Заповед УРИ №326з-530/19. 03. 2020г. на Директора на ОД на МВР.
Решението на основание чл.211 ЗМВР не подлежи на
касационно оспорване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете