Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. с Глава ХХІ НПК. С Решение № 1110 от 18.12.2014 г., постановено по НАХД № 2891 по описа на В. районен съд за 2014 г., обвиняемият В. Х. П. - роден на ............. г. в гр. Д., обл. К., български гражданин,с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т. улица „С.” № 9, .1 А., с висше образование, разведен, неосъждан, с ЕГН *е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.11.2014 г., около 11,50 ч., в град В. Т. по ул. Х. Д.,до № 8,като управлявал МПС - собствения си лек автомобил „Ф. М.” с рег. № ........., рама № .........., с поставена предна регистрационна табела от картон с изписани с черна боя инициали „............”, облепена с безцветно полиетиленово фолио, си служил с контролни знаци, не издадени от съответните органи – престъпление по чл. 345, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на1000 /хиляда/ лева. На основание чл.53, ал. 1, б. А от НК съдът отнел в полза на държавата приобщената по делото като веществено доказателство картонена табела с изписани с черна боя инициали „............” и 2 броя зелени телчици, запечатани с картон А 002980, които след влизане в сила на решението следвало да се предадат в Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново за унищожаване, съгласно чл.11, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., издадена от МВР на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП. П. бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд В. Т. направените по делото разноски в размер на 47,65 лева, като и 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението е обжалвано в срок от адвокат В. П. С. от ВТАК, в качеството му на защитник на В. Х. П.като неправилнои незаконосъобразно. Твърди се, че съдебният акт е произнесен в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се навеждат доводи за неправилност на същия. Изтъкват се обстоятелства свързани с това, че извършеното от П. не съставлява престъпление по чл.345,пр.2 от НК, защото не покривало всички обективни и субективни елементи на този престъпен състав и на второ място защото дори и да осъществява формално признаците на престъплението по чл.345, пр.2 НК, деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно, респ. обществената му опасност е явно незначителна и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК същото не може да се квалифицира като престъпно. Моли се в жалбата след извършване на въззивна проверка да се отмени решението, като при това се оправдае обвиняемия. Постъпило е становище от прокурор С. Р. против въззивната жалба. В него се твърди, че изнесеното от адв. С., като защитник на В. П. е абсолютно несъстоятелно, видно от приложените към становището съдебни решения. От същите ставало ясно, че дори да е поставена само една регистрационна табела, неиздадена от съответните органи, то се приема че е осъществен престъпния състав на чл.345, пр.2 от НК, независимо от употребения текст „контролни знаци". Деяниетобило формално и престъпния състав се осъществявал със самото поставяне на табелата, която е неиздадена от съответния орган на автомобила, като лицето е съзнавало, че табелата е неистинска и е знаело какъв е реда за нейната подмяна. Съдебните решения, приложени към становищетонавеждали такива казуси, при които била изгубена една от двете регистрационни табели и лицето само си е поставяло табела вместо такава, издадена от контролните органи. Във всички изнесени случаи съдът признал лицето за виновно по чл.345, пр.2 от НК. Не било нужно да са налице други вредни последици. Относно твърдението на адв. С. за евентуално приложение на чл.9, ал.2 от НК прокурорът счита, че не са налице никакви основания за това, като сочи подробни мотиви на Окръжен съд гр. В. в Решение № 342/05.12.2013 г. по ВАНД № 1362/2013 г., с което съдът потвърдил решение по НАХД № 4133/2013 г. на Варненски районен съд. В съдебно заседание В. Х. П. не се явява, като се представлява от упълномощения защитник адв. В. П. С.. Поддържа се подадената въззивна жалба, катоне се иска събирането на нови писмени и гласни доказателства. Защитата твърди в лицето на адв. С., че така постановеното наказание се явява явно несправедливо, защото е постановено за нещо извършено от П., което не било съставомерно и не съставлява престъпление по чл. 345, пр. 2 НК. Това е така защото деянието не покривало всички обективни и субективни елементи на този престъпен състав но дори и да ги осъществявало, то поради своята малозначителност извършеното се явява обществено неопасно, респективно обществената му опасност е явно незначителна, като с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК същото не следва да се квалифицира като престъпно. Излага своето виждане за установената фактология по делото, а именно че на 22.10.2014. при пътуване в гр. Х., В. П. установил липсата на предна регистрационна табела на своя лек автомобил. Възможно било същата да е изпаднала по време на движението, или да е станала обект на кражба. Незабавно след завръщането си във В. Т. П. предприел действия за обявяване на това обстоятелство чрез подаване на съответното заявление в РУП В. Търново.Това сторил на 23.10.2014 г. Според административната практика съществуваща в полицейските органи, за обявяванетобило необходимо да се издаде съответно удостоверение и след представянето му в КАТ превозното средство да се регистрира с нов регистрационен номер. Обвиняемият започнал да чака издаването на документ за загубване на табелата, като през цялото време периодично ходел или в полицията, или сеобаждал по телефон за да се информира. Защитата твърди, че поради безхаберие на полициятареалнои неправомерно П. бил лишен от право да управлява собствения си лек автомобил и след скандал в деловодството на полицейското управление, на 22.11.2014 г. петък, той получил известие, че удостоверението му е издадено. Можело обаче да го получи на 24.11.2014 г., в понеделник. В събота или неделя, П. решил, че след като в понеделник трябвало да закара автомобила си в КАТ за извършване на пререгистрация и поставяненови табели не трябвада го управлява без преден регистрационен номер. Затова изработил и такъв от картон, изписалвърху него букви и цифри, съответстващи на действителната към момента регистрация и поставил „табелата” на автомобила. В понеделник сутринта излязъл от жилището си, като управлявал собствения си лек автомобил „Ф. М.” с рег.№ .........., рама .........., с поставена предна регистрационна табела от картон с изписани с черна боя инициали „.............”, облепена с безцветно полиетиленово фолио. Колата била забелязана в района на кв. Б. от полицейски служители, които след като го спрели установили въпросната табела. Същият ден на 24.11.2014 г., следобед след получаване удостоверението от РУП, П. извършил пререгистрация на автомобила си, обстоятелство видно от справката намираща се на лист 24 от БП. Поставя съществени според него въпроси, прави твърдения на които търси от въззивната инстанция отговор. Първото и основно възражение на защитата е за това налице ли е съставомерност на деянието от обективна страна. Според адв. С. и в двете хипотези на чл. 345 от НК, законът определя за престъпно служенето с контролни знаци – знаци, издадени за друго МПС и знаци, неиздадени от съответните органи. Понеже е употребено множествено число, това показвало, че противоправно е използването не на един, а на няколко контролни знака, респективно регистрационни табели за МПС, които не са издадени от съответните органи. Районният съд необосновал виждането си и не изложил никакъв аргумент противно на тезата на защитата. Прави връзка между табелите и възможността съответното МПС да бъде идентифицирано, което се явявал и смисълът на изискването на чл. 140 от ЗДвП, по пътищата да се движат само МПС, които са регистрирани и са с регистрационни табели, поставени на определените места за да може при движението съответното превозно средство да бъде идентифицирано, като по този начин се извършвал контролавърху водачите. Тоест целтапреследвана от нормативната уредба регламентираща движението по пътищата се постига, ако върху превозното средство има истинска стандартна табела, дори и другата да не е такава, в крайна сметка се възпроизвежда действителната регистрация на МПС-то. В подкрепа на тезата си посочва, съответно представя в съдебно заседание препис от решениена ВТОС по н.д. № 615/2011 г. от 08.12.2011г., в съдебния състав по което участвал и докладчика по настоящото дело. С въпросното решение окръжният съд е отменил като неправилен и незаконосъобразен съдебния акт на С. районен съдпо сходен казус, за същото престъпление по чл. 345 ал. 1 НК. Второто и основно възражениезащитата свързва с наличието или не на субективна страна, пряк умисъл за извършване на престъплението. Първоинстанционният съд бил употребил и използвал схематичен израз за това обстоятелство без да го запълни с конкретното съдържание. Дори и да се направи извод за формална съставомерност на деянието от обективна и субективна страна то при изричното позоваване от страна на защитата на чл. 9 ал.2 от НК, съдът следвало да извърши сериозен анализ за степента на обществена опасност на деяниетои преценка дали същата не е явно незначителна или въобще липсваща поради малозначителност на деянието. Защитникът изтъква тезата, че макар и по наказателния закон да съществува престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, то обществена опасност на деянието следва да се преценява с оглед на разпространената в общественото пространство преоценка на държавните органи за нуждата от неговата криминализация. Развива въпроса за приетия от Министерския съвет като висш орган на изпълнителната власт проект за нов Наказателен кодекс, внесен в 43-то Народно събрание в края на м. януари 2014 г. където престъплението по чл. 345 от НК изобщо не е включено. С § 26, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на проекта за НК, деянията по чл. 345 от сега действащия НК са регламентирани като административни нарушения по т. 2 от ал. 1 на чл. 175 от ЗДвП. Това показвало новото съвременно виждане и оценка на държавата за обществената опасност на деянията по съществуващия и прилаган чл. 345 от НК. Излага и други доводи за приложението на чл.9 ал.2 от НК като прави анализ на част от мотивите на първоинстанционния съд. Според ВТРС се изключвала възможността за прилагането на тази разпоредба за определена категория престъпления, което било правен абсурд и не можело да се приеме за законосъобразно. Никаква опора в закона не намирал извода, че за общоопасните престъпления предвидени в глава XI от НК не можело да се приложи чл.9 ал.2 от НК. Неправилно съдът акцентирал и върху времето на осъществяване на деянието и факта, че табелата е била поставена на автомобила няколко дни преди проверката. Защитата оспорва като недоказан по несъмнен начин този факт, тъй като имало по делотоединствено обяснения на подсъдимия, че поставил табелата в събота. Това не съответствало на показанията на разпитаната пред съда свидетелка К. М. С. Неоснователно решаващият съд е направилизвода, че през въпросното време автомобилът вероятно също бил управляван. Това противоречало на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, според която присъдата не може да почива на предположения.На следващо място оспорва изводите на съда свързани с това, че понеже деецът бил правоспособен водач на МПС и разполагал според характеристичните му данни с необходимия социален и житейски опит, с интелектуален капацитет за да осъзнае противоправността на извършеното деяние, това повишавало степента на обществената опасност на деянието и дееца. Прави налагащ се извод, че ако деянието е извършено от неграмотен и лумпенизиран, непритежаващ правопоспособност за управление, то стореното би било с по - ниска и незначителна степен на обществена опасност, което било абсурдно. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново решение, с което обвиняемия бъде оправдан. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. В. дава становище за неоснователност на въззивната жалба.По време на въззивно съдебно производство, не се е установило нещо различно по фактологията сравнено с изяснената вече на първата инстанция фактическа обстановка, нито пък се налагали различни правни изводи. Твърди, че наказанието глоба е определено съразмерно и съответно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на личността на дееца. Оспорва твърденията за нарушения на материалния закон тъй като деянието било осъществено виновно и при безспорни доказателства. Иска се потвърждаване на съдебното решение на ВТРС. В. окръжен съд като обсъди доводите на страните, връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на бързото производство, в хода на първата съдебна инстанция и настоящата въззивна, достигна до следните фактически и правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА. С жалбата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на жалба е упражнено валиднои срочно, като тя отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в жалбата и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение независимо от основанията посочени от страните, намира за установено следното: Обвиняемият В. Х. П. е роден на .............. г. в гр. Д., обл. К.Завършил е висше образование. Работи като проектант към Камара на инженерите в гр. В. Т. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателнаотговорност наоснование чл.78а от НК. От приложената към бързото производство характеристична справка и представените в съдебно заседание пред районния съд писмени доказателства, се установява, че обвиняемият П. е обществено ангажиран и има изключително добри характеристични данни. В средата на месец октомври 2014 г. при пътуване в гр. Х., В. П. установил липсата на предна регистрационна табела на своя лек автомобил. Тогава пътувал със св. К. М. С.Било е почивен ден. Незабавно след завръщането си във В. Т. П. предприел действия за обявяване на това обстоятелство чрез подаване на съответното заявление в РУП В. Търново. Обвиняемият започнал да чака издаването на документ за загубване на табелата, като през цялото време периодично ходел или в полицията, или сеобаждал по телефон за да се информира. На 20.11.2014 г. четвъртък последвал скандал в деловодството на полицейското управление, а на 21.11.2014 г. петък, П. получил известие, че удостоверението му е издадено, но не успял да го получи този ден. Останало да го вземе на 24.11.2014 г., в понеделник. В събота сутринта на 22.11.2014 г. той поставил на собствения си лек автомобил „Ф. М.” с рег. № ..........., рама ............., изработена от него предна регистрационна табела от картон с изписани с черна боя инициали „.............”, облепена с безцветно полиетиленово фолио. Това направил защото трябвало да работи на обект в промишлената зона в с. Ш. Имал намерение през първия работен ден първоначално да посети районното управление и след като вземе удостоверението да извърши пререгистрацията на автомобила си в КАТ. На 24.11.2014 г. понеделник тръгнал от гр. В. Т. с автомобила, с поставената на него и изработена от картон табела, като отишъл до обект в с. Ш. Впоследствие се върнал обратно в гр. В. Т. и решил да си закупи радиатор, поради което посетил и магазините на ул. „Х. Д.”. На същата дата, около 11.50 ч., свидетелитемл. автоконтрольор Д. Г. П. и мл. автоконтрольор В. И. С., служители на Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. В. Т. изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход по ул. „Х. Д.”, в гр. В. Т. Тогава и там те забелязали паркиран на тротоара в района пред магазините на ул. „Х. Д.” № 1, до № 3 лек автомобил „Ф. М.”, с peг. № ..........., на който предната регистрационна табела била неистинска. Тя била изрисувана и видимо облепена в прозрачно фолио и тиксо. Спрели служебния автомобил пред л.а. „Ф. М.” с peг. № .......... Там и установили обвиняемия в магазина, който им разказал за случилото се с табелата му. В съдебно заседание била разпитана и свидетелката С., намираща се във фактическо съжителство с П., която потвърдила изнесеното от него изложено по горе като фактология. Била е назначена и изготвена техническа експертиза по бързото производство при която се е изяснило, че представената за изследване регистрационна табела с инициали „................” е неистинска и не е изработена от един и същ инструмент /шанца/ с представените като сравнителен материал части от оригинални регистрационни табели от Сектор ПП - гр.В. Районен съд град В. Т. приел, след собствена преценка на събраните в хода на бързото производство доказателства /на основание чл.378, ал.2 от НПК/, както и на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие, чена 24.11.2014 г., около 11,50 ч., в град В. Т. по ул. Х. Д.,до № 8,В. Х. П.като управлявал собствения си лек автомобил „Ф. М.” с рег. № .........., рама ............, с поставена предна регистрационна табела от картон с изписани с черна боя инициали „...............”, облепена с безцветно полиетиленово фолио, си служилс контролни знаци, не издадени от съответните органии е осъществил състава престъплението по чл. 345, пр. 2 от НК. От обективна страна деянието се е изразило в служене с контролни знаци - предна регистрационна табела от картон с изписани с черна боя инициали „.............”, облепена с безцветно полиетиленово фолио, неиздадена от съответните органи. Служенето като форма на изпълнително деяние било обективирано в привеждане на автомобила в движение и неговото управление, и индивидуализация на същия именно с табела с регистрационен номер, която не е издадена от органите на МВР. За съставомерността на деянието от обективна страна било достатъчно служенето с един контролен знак, неиздаден от съответния орган, какъвто е и този случай. От субективна страна било установено, че П. е съзнавал факта, че предната регистрационна табела на управлявания от него автомобил не е издадена от съответния орган на МВР, а е изработена от самия него. Деянието той извършил при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Това следвало както от обясненията му в хода на бързото произвоõство, така и от тези дадени в съдебно заседание. Настоящият съдебен състав в качеството си на въззивна инстанция приема че от събраните в хода на бързото производство доказателства /на основание чл.378, ал.2 от НПК/, както и от доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред ВТРСсе налагат други изводи за установени факти по делото, както и правни изводи различни от тези на произнеслия се вече Районен съд В. Т. В този смисъл и подадената въззивна жалба се явява частично основателна. Следва тук да се имат предвид обаче някои обстоятелства, при които настоящата съдебна инстанция обективно може да се произнесе. Установените различия при фактическата обстановка приета от този състав се дължат на обсъждане доказателства, останали в страни от вниманието, както на прокуратурата така и на ВТРС. Става въпрос за показанията на св. К. М. С. и частичните обяснения на В. Х. П. дадени пред първоинстанционния съд. Съдът в този си състав не приема изложеното от адв. С. възражение касаещо съставомерността на деянието от обективна странаи по точно схващането на защитата, че и в двете хипотези на чл. 345 от НК, законът определял за престъпно служенето, използването не на един, а на няколко контролни знака, респективно регистрационни табели за МПС, които не са издадени от съответните органи. Първоинстанционният съд в мотивите към решението си се е задоволил само да отбележи, че от обективна страна било достатъчно служенето с един контролен знак, неиздаден от съответния орган, какъвто е случая. В този смисъл настоящата инстанция приема за основателна необходимостта от разясняване на становището си. Въззивният съд не споделя тези съображения на защитника. На първо място, не може да бъде споделено виждането, че и двете форми на изпълнителното деяние по са относими единствено и само за МПС. Напротив по аргумент за противното, след като в първото предложение изрично е посочено "контролни знаци, издадени за друго МПС", а във второто се казва "или със знаци, неиздадени от съответните органи", то правната логиканалага извода, че ограничението до МПС е относимо само до първото предложение. Втората форма на изпълнителното деяние /ползването на контролни знаци, неиздадени от съответните органи/ е относима за всяко ППС, което подлежи на регистрация и на което се поставят контролни знаци. По начало на регистрация подлежат не само МПС /по реда на Наредба № I-45 и по реда на Наредба № I-181/, но и колесни трактори, тракторни ремаркета и самоходна техникапо реда на и на ; бронираната, верижната, колесната техника, влекачите и специалната техника на МВР по реда на специална наредба, регистрация на техниката на въоръжените сили и др. Самите регистрационни табели, като вид контролни знаци, се издават от различни органи. Освен това следва да се има предвид, че понятието "контролни знаци" няма легално определение в НК. Безспорното е,че регистрационните табели на МПС са най-разпространения и най-често срещания вид контролни знаци.Наред с това обаче различните нормативни актове предвиждат и други контролни знаци, поставяни по различните видове ППС, които удостоверяват едно или друго обстоятелство, свързано с това средство, като стикер за платена застраховка "Гражданска отговорност", стикер за преминат технически преглед, стикер /холограми/ за регистриран автомобил за таксиметрови услуги и т.н. Очевидно е, че законодателя е искал да обхване всички възможни форми на противозаконно ползване на контролни знаци, свързани с транспорта с оглед мястото на разпоредбата на и за това е използвал израза в множествено число, за да не се ограничи единствено до регистрационни табели и контролни знаци на МПС. Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, чезакона инкриминира само служенето с повече от един знак, поради което служенето с един неистинскизнак не е съставомерно. Законът използва множествено число "контролни знаци", за да обхванеименно всички видове контролни знаци, издавани по съответен ред и от съответен орган за контрол напревозни средства, а не да ограничи приложното поле така, че да е престъпно използването самона всички регистрационни табели. Такива контролни знаци както беше вече спомената по горе са и знаците за технически преглед, запревозване на опасни товари и др. Ето защо настоящият състав споделя решението напървоинстанционния съд, че описаното поведение на обвиняемия е съставомерно поповдигнатото обвинение със направената забележка касаеща необосноваността. След направен внимателен анализ и съпоставка с останалите събрани и приобщени доказателства по делото въззивната инстанция счита приетото от ВТРС, че липсват предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, за неправилно.Такъв извод по несъмнен начин не се налага и не се извлича от доказателствата по делото.Окръжният съд приема за основателни доводите на защитата и изложените аргументи в тяхна подкрепа, поради което и не следва да ги преповтаря. За да счете обвиняемия за невиновен, окръжният съд в този си състав приема, че в случая е приложима разпоредбата на , тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с този извод на защитника на П.предвид следното: Разпоредбата на сочи, че не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Малозначителността по смисъла на се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление за всеки конкретен случай. В тази връзка е от значение и следва да се съобрази характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед възможността, която то създава за засягането на този обект. В настоящия случай с деянието си обвиняемият е осъществил формалните признаци на престъпния състав по , но това деяние се отличава с явна незначителност на обществената опасност, която изключва противоправността, като един от основаните и задължителни елементи на всяко едно престъпно посегателство. С използването на неистинска регистрационна табела безспорно се засягат обществените отношения свързани с нормалната транспортна дейност, без обаче инкриминираното деяние да е довело до поставяне в опасност или реално увреждане на определени лични или имуществени интереси. Освен това безспорно извършеното деяние не е причинило сериозна вреда, като по никакъв начин не се е достигано до някакво неблагоприятното въздействие върху обекта на престъпното посегателство. Обществените отношения, обект на защита по реда на глава XI, раздел II от НК, са засегнати в изключително ниска степен. С окачването на неистинската регистрационна табела, деецът не е целял да заблуди компетентните органи на Република България. Няма данни чрез това деяние извършителят да е преследвал някаква друга неправомерна цел. Безспорно е установено, че целта на обвиняемия е била съвсем друга - да придвижи първоначално автомобила си до РУП гр. В., а в последствие и до сектор „Пътна полиция” в с.гр. за извършване на пререгистрацията. Това, че по делото са събрани доказателства за поставянето на табелата в събота, на 22.11.2014 г., пътуване на 24.11.2014 г. в понеделник с автомобила от гр. В. Т. до обект в с. Ш., с поставената на него и изработена от картон табела, не налага друг по различен правен извод. Отделно от това не са настъпили някакви допълнителни неблагоприятни последици, от извършеното деяние.С оглед на изложената конкретика обществена опасност на деянието е толкова ниска, че третирането му като престъпление би било неоправдано, което налага изключване на наказателната репресия.В този смисъл правилно защитата на П. е поискала той да бъде оправдан при прилагане разпоредбата на . Настоящата съдебна инстанция следва да отмени обжалвания акт, като приложи разпоредбата на , признае обвиняемия за невиновен и на основание го оправдае по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по . В·ззивният съд преценява събраните доказателства и фактологията произтичаща от тях по малко по - различен начин от възприетата от ВТРС, което променя крайният извод досежно наличието на виновно поведение у обвиняемия П. Предвид гореизложеното и възприето от настоящата инстанция за случило се от фактическа страна по обвинението спрямоВ. Х. П., ВТОС приема от правна страна, че той не е осъществил състава на престъплението чл. 345, пр. 2 от НК, като прилага поради явна незначителност на обществената опасност на извършеното деяние, поради което и на основание чл. 304 от НК, следва да го признае за невиновен и го оправдае. При такъв изход на делото разноските по делото трябва да останат за сметка надържавата, априобщената по делото като веществено доказателство картонена табела с изписани с черна боя инициали „................” и 2 броя зелени телчици, запечатани с картон А 002980 се отнеме в полза на държавата. Водим от вътрешното си убеждение и изложеното, както и на основание чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК, В. Окръжен Съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯРешение № 1110 от 18.12.2014 г., постановено по НАХД № 2891 по описа на В. районен съд за 2014 г. вместо което ПРИЗНАВА обвиняемият В. Х. П. - роден на ............. г. в гр. Д., обл. К., български гражданин,с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т. улица „С.” № 9, .1 А., с висше образование, разведен, неосъждан, с ЕГН *за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.11.2014 г., около 11,50 ч., в град В. Т. по ул. Х. Д.,до № 8,като управлявал МПС - собствения си лек автомобил „Ф. М.” с рег. .............., рама ............., с поставена предна регистрационна табела от картон с изписани с черна боя инициали „.............”, облепена с безцветно полиетиленово фолио, си е служил с контролни знаци, не издадени от съответните органи, поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с /явната незначителност на обществената опасност на извършеното деяние/, гоОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, пр. 2 от НК. ОТНЕМАв полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК веществено доказател±тво картонена табела с изписани с черна боя инициали „.............” и 2 броя зелени телчици, запечатани с картон А 002980, които след влизане в сила на решението да се предадат в Сектор ПП при ОД на МВР В. Т. за унищожаване, съгласно чл.11, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г., издадена от МВР на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП. Направените разноски по делото в размер на 47,65 лева остават за сметкана държавата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |