Определение по дело №367/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2067
Дата: 30 май 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500367
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 422

Номер

422

Година

16.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.20

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димо Колев

дело

номер

20114100500985

по описа за

2011

година

за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение №..../28.06.2011г., постановено по гр.д. № ..../2010г. В. районен съд е приел за установено по отношение на “Е. Б. П.” , че "К. - М.М.", потребител с клиентски № * не дължи на “Е. Б. П.” сумата над 1233,80 лева, до начислената 2482,72 лв., представляваща част от начислената стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 22.10.2009 г. – 19.04.2010 г., на основание чл. 38 ал. 3 т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е. Б. Мрежи” , по констативен протокол № ...../19.04.2010 г., за което е издадена фактура №..../..... г. като за сумата до 1233, 80 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски и за двете страни в производството, с оглед изхода на делото.

Против това решение, в частта му с която иска е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от "К. - М.М.", подадена чрез процесуалния му представител – адв. Н.. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано и вътрешно противоречиво. Необосновано съдът бил приел, че по отношение на жалбоподателя действат изменените ОУ на „Е. Б. мрежи” , тъй като не било доказано публикуването Þм в местната преса. Възразява се срещу доказателствената стойност на констативния протокол /KП/ като се излагат съображения за това, но основно се акцентира върху отразеното в него наличие на неразрушени пломби на електромера и клемореда. Не било предоставено досие на обекта, поради което не можело да се установи кое СТИ, кой абонат обслужва. СТИ било собственост на енергийното предприятие и негово задължение било да го поддържа и контролира. Липсвала регламентация позволяваща корекция за минал период при неизправност на СТИ. Поддържа се отново възражението за нищожност на клаузата на чл. 24 от ОУ на ответното дружество, направена и пред първата инстанция. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и за постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата “Е. Б. П.” , в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Изводите на съда по релевантните за спора факти били обосновани и правилни като почивали на събраните по делото доказателства. При извършената на 19.04.2010г. проверка били спазени правилата на чл. 34 ал. 3 Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б. Мрежи” /ОУ на ДПЕЕЕМ/. Бил съставен КП като констатациите отразени в него се потвърждавали от свид. Шумелов. Технически невъзможно било да бъде определено точното количество енергия, което абоната е потребил. Корекцията на сметката на абоната правилно е извършена по реда на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Отправя се искане атакуваното решение да се потвърди респ. въззивната жалба да се остави без уважение като се претендира и присъждане на направените разноски във втората инстанция.

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част и приема, че решението е валидно и допустимо.

Предмет на въззивното производство е тази част от съдебното решение на районният съд, с която ищцовата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказано до размера на 1233, 80 лв. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид и следното:

Производството е образувано по предявен от "К. - М.М." срещу „Е. Б. П.” иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2482, 72 лв., начислена за процесния период за недоставена и непотребена ел. енергия, поради липсата на правно основание за заплащане на тази сума. В исковата си молба ищецът твърди, че е потребил на ел. енергия на адрес гр. В. Т., ул. „Г. И.” № ..., с кл. № * и аб. № ..... С дебитно-известие от 24.04.2010г., ведно със справка за корекция на сметки бил уведомен, че ответното дружесто претендира заплащането на сумата от 2482, 72 лв., представляваща корекционна сума начислена от трето лице. По повод на това ищецът депозирал жалба от 11.05.2010г., тъй като смята, че не дължи сумата по корекцията. Излага подроби доводи за това, свързани с неправомерното съставяне на корекционната сметка от „Е. Б. мрежи” , която нямала съответната лицензия. Твърди, че прилаганата от ответното дружество процедура за начисляване на корекционни суми е неправомерна и се основава на нищожни норми. Това представлявало злоупотреба с монополно положение, още повече, че в случая процесното СТИ е с ненарушени държани пломби и пломби на капака на клемния блок. Оспорва начина и методиката, по която е начислена сумата по ищцовата партида.

В срока за отговор ответникът „Е. Б. П.” заема становище, че между него и ищеца има сключен договор за доставка на ел. енергия при Общи условия, публикувани на 30.11.2007г. във в – к „Черноморие” за продажба на ел. енергия и такива за пренос на ел. енергия през ел. разпределителните мрежи на „Е. Б. Мрежи” публикувани на същата дата във в – к „Дневник”. Сочи, че на 19.04.2010г. служители „Е. Б. мрежи” са извършили проверка на СТИ на ищеца като е констатирано, че „схемата на присъединяване е неправилна, монтиран е неправомерно мост от меден проводник – 4 кв. мм между входящата и изходящата фаза на електромера. По този причина консумираната през този проводник ел. енергия не се отчита и заплаща. Това нарушение било отразено в КП. След приключване на проверката била възстановена правилната схема на свързване. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки като на основание чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода от 22.10.2009г. до 19.04.2010г. За получена сума в размер на 2482, 72 лв. била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа.

От КП № ....../19.04.2010г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. Мрежи” са извършили техническа проверка на СТИ с № ...., находящо се на ищцовия адрес с клиентски № *. Констатирано е, че ел. таблото е монтирано вътре в магазин като пломбите на електромера и капака на клемния блок са налични. Пломбите на клемния блок са с четливи означения – 311/ЕОН. Отразено е още, че след махане на капачката му е намерен мост от меден проводник – 4 кв. мм между входящата и изходящата фаза на клемореда на електромера. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. Мрежи” , които са участвали в извършването на проверката. КП е подписан от тях и от потребителя М. Ц. М.. Последния подписал протокола със забележка, че електромера е поставен и пломбиран от представители на Е. и отговорността не е негова.

От приложените по делото - писмо с изх. № ..../22.04.2010г. от „Е. Б. П.” , справка за корекции на сметки при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */22.04.2010г. и извлечение от сметка е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на „ К. – М. М.” е начислена за плащане сумата от 2482, 72 лв.

От разпита на свид. Л. Ш. – служител на „Е. Б. Мрежи” , който е извършил проверката на процесното СТИ става ясно, че при проверка с преносим еталонен уред е установил, че електромера на ищеца, който е монтиран в магазина му, неизмерва точно. Поради това с колегата си С. срязали ведомствената пломбата на капачката на клемореда. След сваляне на капачката се видяло, че има поставен мост от меден проводник – 4 кв. мм между входящия и изходящия фазов проводник. Обяснили на присъстващите за какво служи, премахнали го и отново пломбирали електромера. Съставили констативен протокол, който бил подписан и от потребителя.

По делото са изслушани съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, в чиито заключения е отразено, че наличието на меднен проводник в СТИ не може да бъде производствен дефект, както и че преминаващата през него ел. енергия не се отчита и заплаща. Съгласно експертните заключения коригираното количество ел. енергия е изчислено математически правилно, според чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, но в конкретния случай дължимата сума за корекция относно процесния период е следвало да се изчисли по т. 2 от цитираната разпоредба, поради което размера й възлиза на 1233, 80 лв.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответника, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка т¯й трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума.

В процесния случай не е спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа, както и че е в договорни отношения с ответното дружество. Възраженията на жалбоподателя, че ответникът не е провел доказване относно влизането в сила на общите си условия е неоснователно. В първата инстанция този момент не е бил спорен, а и районния съд е изложил подробни съображения, защо смята, че тези общи условия действат между страните. Посочил е печатните издания, в които те са публикувани, както и обстоятелството, че съдържанието им е достъпно на интернет страницата на ответното дружество и доколкото влизането им в сила не е обусловено от писмено приемане от потребителите е заключил, че те действат между страните по делото. Въззивният състав не намира основания да ревизира този извод на съда.

Доказано по делото се явява и наличието на меден проводник, играещ ролята на мост между входящия и изходящия фазов проводник. В процесния случай, в КП е отразено, че документът е подписан от абоната, поради което съдът приема, че същият е изготвен съобразно предвиденото в ОУ на ДПЕЕЕМ и доколкото съдържа неизгодни за ищеца факти, обвърза съда с материална доказателствена сила. Още повече, че тези констатации се подкрепят от показанията на разпитания свидетел.

В съдебното производство, обаче недоказано остана обстоятелството за нерегламентирано вмешателство във функционирането на СТИ. Констатираната по делото намеса изисква прекъсване на пломбите на клемния блок. В конкретния случай и ведомствената, и държавната пломба са били налични, видно от констативния протокол и от показанията на свид. Ш., поради което е очевидно, че не може да се говори за интервенция от неоторезиразни лица, след като към момента на проверката на СТИ не е установена деструкция на която и да е пломба, или друг вид повреда. При тези обстоятелства ангажирането на отговорност за абоната, дори при спазването на предвидената в ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура би представлявало санкция за него, тъй като не се държи сметка и не се изисква доказване на виновно негово поведение, от което следва, че за потребителя се въвежда обективна отговорност. Този тип дълг е изключение, тъй като поражда отговорност за едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е в правомощията само на законодателя. Въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД и по – точно с императивните правила на закона. Нещо повече тези клаузи са инкорпорирани в ОУ, които не се договарят между страните, а стават част от съдържанието на съглашението автоматично. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите посочени в цитираната разпоредба.

В тази връзка събраните по делото доказателства не предпоставят, че самият потребител е въздействал виновно върху СТИ. Последното не е негова собственост, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената ел. енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ ответникът следва да докаже пълно и главно, че абоната е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и количеството на реално потребената енергия. По този начин, той би доказал виновното неправомерно поведение на потребителя, съобразно договора.

Отделно от изложеното основателно се явява и възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите от ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранна корекционна процедура. Нито в ЗЕ, нито в Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Клаузите от ОУ позволяващи едностранната корекционна процедура създават неравнопоставеност между страните и водят до липсата на защита на интереса на потребителя, съгласно чл. 2 ал. 2 ЗЕ, поради което се явяват неравноправнипо смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). По тези причини обсъжданите клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не могат да породят правно действие. В този смисъл са Решение №79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №582/2010г. и Решение №189/11.04.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №39/2010г., които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, в обжалваната част на решението на ВТРС, същото следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено такова, с което да бъде уважен първоначално предявеният иск до размера на 1233, 80 лв.

Предвид изхода на спора, следва да се коригират и присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото, което налага решението на ВТРС да бъде отменено и в тази му част, като вместо него въззивния състав да направи ново произнасяне.

С оглед на представените по делото доказателства и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК въззиваемото дружество следва да заплати на "К. - М.М." сумата от 1223, 99 лв., представляваща съдебни разноски за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, В. Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №..../28.06.2011г., постановено по гр.д. № ...../2010г. В. районен съд, само в ЧАСТТА МУ, в която предявения от "К. - М.М." срещу „Е. ОН Б. П.” , иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК е отхвърлен до размер на 1233, 80 лв., като неоснователен и недоказан, както и в ЧАСТТА за разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. ОН Б. П.” , ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. В., С. № .., че "К. - М.М.", ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „Д. Б.” Б. 9, В. В, . 1 А. 1, представлявано от М. Ц. М., ЕГН: *, потребител с клиентски № * НЕ ДЪЛЖИ на „Е. ОН Б. П.” сумата от 1233, 80 /хиляда двеста тридесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляващи част от начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електроенергия за периода 22.10.2009г. до 19.04.2010г. на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е. Б. Мрежи” , по констативен протокол № ...../19.04.2010 г., за което е издадена фактура №...../22.04.2010 г.

ОСЪДЖДА „Е. ОН Б. П.” , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. В., С. № .. ДА ЗАПЛАТИ на "К. - М.М.", ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „Д. Б.” Б. 9, В. В, . 1 А. 1, представлявано от М. Ц- М., ЕГН: * сумата от 1223, 99 / хиляда двеста двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляващи разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. Да се връчи на страните препис от решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

6A6BF9FBBBB1AF65C225794200530EAE