№ 13
гр. Кула, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20231330100075 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявен е иск с правно основание чл. 26,
ал.2, предложение второ от ЗЗД, образувано по искова молба от Е. И. Н., ЕГН
********** с адрес *** чрез адвокат пълномощник Д. Б. Ц. - АК Видин със
съдебен адрес: ********* против „Окото - Ирис" ООД с ЕИК *********,
адрес на управление *********, представлявано от Н.Ц.Л. с искане съдът да
прогласи нищожността на Договор за наем от ******, сключен между
страните за Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в землището
на с. ****** поради липса на изразена воля /съгласие/ от страна на ищцата
като собственик на имота, посочена в същия като наемодател.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на
посочения поземлен имот, като в началото на 2023г. е посетила ОС“ЗГ“ -
Кула, където е била уведомена, че за нейния имот има сключен договор за
наем от ******, сключен с ответника „Окото - Ирис" ООД, съгласно който
имотът се отдава под наем за срок от 1 година, за периода от ******** при
годишна наемна цена от 30 лв. за декар, като в договора имотът е посочен със
стария си номер от КВС - 2006, а не с идентификатора по действащата към
момента кадастрална карта - *****. Твърди се също, че ищцата никога не е
подписвала такъв договор и не желае да го потвърди, както и че в
представения от ответника в ОС“ЗГ“ Кула договор за наем, подписът в
графата „Наемодател“ не съответства на подписа на лицето, сочено за негов
автор.
Представител на ответното дружество не е открит на посочения в
Търговския регистър адрес, поради което връчването на препис от исковата
молба е станало по реда на чл. 50, ал.4 ГПК със залепване на уведомление и
от същото не е получен отговор на исковата молба.
В съобщението за връчване на препис от исковата молба и подаване на
отговор по чл. 131 ГПК и приложеното Разпореждане на съда № 94 от
27.04.2023г., ответното дружество е било предупредено, че при
1
непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по
делото, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
Отговор на исковата молба от ответното дружество не е постъпвал и не се е
явила представител на дружеството в първото заседание по делото. Не е
правено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и по делото не са
правени никакви изявления от тяхно име.
В писмено становище от 31.01.2024г., ищцовата страна прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Формалните предпоставки по чл. 238, ал.1 ГПК са налице: ответното
дружество не е представило в срок отговор на исковата молба и не се е явил
представител на дружеството в първото по делото заседание, като не е
направено и искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. На ответното
дружество са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Налице е и материалноправната предпоставка по чл. 239, ал.1, т.2 ГПК –
искът е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства –
заверено копие на Нотариален акт № ******** на нотариус Валентина
Баракова с район на действие РС – Кула, Договора за наем от ****** между
страните за наем на процесния имот и скица за същия, от които се установява,
че е налице Договора за наем от ****** между страните за наем на процесния
имот, в който ищцата фигурира като наемодател, а ответното дружество като
наемател, в който договор има положени подписи в графите „ Наемател“ „
Наемодтел“ , че ищцата е собственик на имота, предмет на договора за наем,
като от заключението на изготвената по делото съдебно-графическата
експертиза се установява, че подписът, положен в реквизита „ Наемодател“
не е положен от ищцата Е. И. Н., сочена в договора като наемодател.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество.
С оглед на посоченото, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноките:
С молбата от 31.01.2024г. ищецът претендира разноски за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
на иска. По делото ищецът доказва извършването на претендираните в
настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 50
лв.– вносна бележка от 25.04.2023г., депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
- вносна бележка от 20.12.2023г. По делото е представен и договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител
на 23.02.2023г., в който е договорено между страните, че представителството
ще е безплатно, при условията на чл. 38, ал.1,т.3, предложение второ от
Закона за адвокатурата. Тази разпоредба регламентира безплатна правна
помощ на близки лица. Алинея 2 на същия текст предвижда, че ако
насрещната страна е осъдена на разноски, както е в случая, то адвокатът има
право на възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36, ал.1 ЗА, т.е в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно адв.Д. Б.
Ц. е упълномощен да изготви и подпише искова молба и да осъществи
процесуално представителство и защита по граждански дело за обявяване на
нищожност на договор за наем на имот № 002006 по КВС на ***. Адвокат Д.
2
Б. Ц. е изготвил исковата молаба, въз основа на която е образувано
настоящото дело и е участвал в съдебното производство, изпълнявайки
указанията на съда и изразявайки писмени становища, като не е се явявал в
проведените открити заседания. Настоящото дело е исково с предмет
неоценяем иск и попада в случаите, изброени в чл.7, ал.1,т.4 от Наредбата,
където минималното определеното възнаграждение е в размер на 1000 лв. В
случая обаче съдът намира, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално определения размера на
адвокатското възнаграждение в чл. 7, ал. 1,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който е в размер на 400,00лв., с оглед
решение на СЕС, постановено на 25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на
СЕС. В посоченото решение СЕС е приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики“. Ето защо, тъй като съдът намира,
че делото не е с висока фактическа и правна сложност, адвокатът е изготвил
искова молба и е представил писмено становище, като не е се е явявял в
откритите съдебни заседания, следва да му бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300/триста/ лева, с която сума ответната страна
следва да бъде осъдена да му заплати.
С оглед на посоченото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата 200 лв. – разноски в производството, от които 50 лв. за
платена държавна такса и 150 лв. депозит за вещо лице и на адвокат Д. Б. Ц.
от АК – Видин сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД –
поради липса на съгласие, Договор за наем от ******, сключен между ищеца
Е. И. Н. ЕГН:********** от ******, като наемодател и ответника „ОКОТО
ИРИС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин
ул. „Цар Симеон Велики„№112, представлявано от Н.Ц.Л., като наемател, по
3
силата на който ищецът отдава под наем на ответника за временно и
възмездно ползване за стопанската 2021/2022г Поземлен имот с
идентификатор *****, находящ се в землището на с. ******, местността „
******“.
ОСЪЖДА „ОКОТО ИРИС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. Видин ул. "Цар Симеон Велики" №112, представлявано от
Н.Ц.Л. да заплати на Е. И. Н. ЕГН:********** от ****** сумата 200/двеста/
лева за направени разноски по делото за заплатена държавна такса и депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА „ОКОТО ИРИС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. Видин ул. "Цар Симеон Велики" №112, представлявано от
Н.Ц.Л. да заплати на адвокат Д. Б. Ц. от АК – Видин, ********, офис 601
сумата 300/триста/ лева - адвокатско възнаграждение.
Решението, като неприсъствено, на основание чл.239 ал.4 от ГПК не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
4