РЕШЕНИЕ
гр.София.12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1696 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.11.2018 г. по гр.д. №37071/17 г., СРС, ГО, 53 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че „С.Т.“ АД с ЕИК ******* дължи на „РТД Т.“ ЕООД с ЕИК ******* сумата в размер на 600 лв., представляваща неизплатената част от цената по Договор за международен транспорт, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 23.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С.Т.“ АД с ЕИК ******* да заплати на „РТД Т.“ ЕООД с ЕИК *******, сумата от 700 лева - разноски в заповедното и исковото производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно ,поради допуснати нарушения на материалния
закон и необосновано.Излага
съображения,че съдът
неправилно приложил Конвенцията ЧМР като решил,че не е предявена рекламация в
срока предвиден в чл.30 ал.3 от Конвенцията и е изгубил правото си да
претендира неустойка за забава в срока по чл.32 от Конвенцията.Неправилно е
решението в частта,с която не е уважено възражението за прихващане.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърли претенцията ,алтернативно
да се уважи възражението за прихващане. С въззивната жалба се
претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата.Претендират
се разноски .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
По заявка
на "С.Т." АД с изх. № 50161006851 от 08.09.2016г., „Р. Г. „ЕООД е извършил международен автомобилен
транспорт от България до Германия, удостоверен в международна товарителница .
Стоката е приета от получателя и товарителницата е подписана без забележки.
Рекламационно
производство по реда на Конвенцията не е
провеждано от страна на ответника в рамките на установените в нея срокове.
В
съответствие с условията на договора е издадена данъчна фактура на "С.Т."
АД за дължимото навло в размер на 2 760 лв. с ДДС, от която сума, с платежно нареждане от 01.11.2016г., длъжникът е
заплатил 2160 лв. Остатъкът от сумата, в размер на 600 лв., не е заплатил.
Възражението
на ответника е, че стоката е била доставена със закъснение от 4 дни, поради което е задържал 600 лв.
от стойността на навлото. Твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане между
вземането на ищеца и негово вземане в размер на 600 лв.
Процесният договор е договор за
международен превоз и се урежда от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки / СМР/, тъй като мястото на приемане на стоката за превоз и
мястото на доставянето й се намират в две различни държави.
Правилно и в
съответствие с релевантните за делото правни норми /чл. 30, т. 3 от
Конвенцията/, първоинстанционният съд е приел, че при забава на доставянето,
може да се претендира обезщетение за вреди само, ако в срок от двадесет и един
дни от деня на представяне на стоката на разположение на получателя, е била
отправена писмена рекламация до превозвача.
В
представената по делото товарителница липсват възражения и забележки на
получателя, а в 21 дневния срок по т. 3 на чл. 30 от Конвенцията до превозвача
не е
отправена надлежна писмена
рекламация. Претенция относно срока на доставката е направена за първи път е
отговора на исковата молба по настоящото дело.
Забавата на
доставянето може да даде основание за обезщетение само при наличието на
следните две предпоставки: Провеждане на рекламационно производство в срок от
21 дни от датата на получаване на стоката от получателя /чл. 30, т. 3 от
Конвенцията/;Доказване на действително претърпени вреди от забавата /чл. 23, т.
5 от Конвенцията/.Така напр. Решение по гр. д. № 1142/2002 г., ВКС, V г. о.„
Определение № 260 от 12.05.2010г. по т.д. № 11/2010г., Т. К., II Т. О. на ВКС.
Ответникът не е доказал да е предявил рекламация за твърдяната забава,
съгласно разпоредбите на Конвенцията. Съдебното изявление за прихващане би
могло да бъде релевантно, само ако е налице задължителната предпоставка за
предявяване на претенция за забава-проведено
рекламационно
производство.
Срокът по
чл.ЗО, т.З от Конвенцията има преклузивен характер и с изтичането му се
погасява правото да се претендира обезщетение за вреди от забавено изпълнение.
Доколкото неустойката представлява предварително уговорено право на обезщетение
за вреди - арг. от чл.92, ал.1 ЗЗД, то и разпоредбата на чл.ЗО, т.З от
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, се отнася и за
вземането за неустойка за забава.Липсват и твърдения за претърпени вреди от
забава, както и за техния размер.
Не се
доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед този изход на спора на въззиваемата страна се дължат сторените
разноски в размер на 300 лв.за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2018
г. по гр.д. №37071/17 г., СРС, ГО, 53 с-в
ОСЪЖДА
„С.Т.“ АД с ЕИК ******* да заплати на „РТД Т.“
ЕООД с ЕИК *******, сумата от 300 лева разноски за адвокатски хонорар пред
възввината инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.