№ 34
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. П.а Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600040 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на
основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК, за възобновяване на НОХД №
3190/2024 год. по описа на Районен съд – Бургас, отмяна на определение от
16.09.2024 г. за одобряване на споразумението за решаване на делото в
съдебното производство и връщане делото на прокурора.
В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на
наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Излагат се
съображения за допуснато нарушение на материалния закон – неправилно
квалифициране на деянието по чл.197, ал.3, вр. ал.1 от НК, вместо по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, при налични по делото
данни за предходна съдимост на дееца, обуславяща хипотеза на опасен
рецидив. Сочат се обстоятелствата, че преди извършване на деянието по
настоящото дело, спрямо осъдения са били постановени две присъди, с които
му е било наложено наказание лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на
1
наказанието не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК. Твърди се също, че като е
одобрил противоречащо на закона споразумение за решаване на делото, съдът
е допуснал нарушение на процесуалния закон – чл. 382, ал.5 и ал.7 от НПК.
Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново
разглеждане.
Пред настоящия съд прокурорът от АП-Бургас поддържа искането по
изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено.
Осъденият А. П. Ж. се явява лично в съдебно заседание и с назначения
му в хипотезата на чл. 94, ал.1, т.6 от НПК служебен защитник – адвокат В. С.
от АК-Бургас, който моли искането за възобновяване на наказателното дело да
бъде оставено без уважение. Сочи, че случаите на опасен рецидив са
изчерпателно изброени в чл.196 от НК, като в обхвата на т.1 от същия попада
само основния състав на кражбата по чл.194, ал.1 от НК. В този смисъл и
намира, че в хипотеза на маловажен случай, какъвто е приет да е налице по
отношение на деянието, извършено от Ж., институтът на опасен рецидив е
неприложим. Поддържа, че предложеното на съда споразумение за решаване
на делото не противоречи на закона, поради което и с одобряването му не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, въведено от
главния прокурор като основание за възобновяване на делото. Моли искането
за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без
уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК, в срока
по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.
419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т.2 от НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това
са следните:
НОХД № 3190/2024 год. по описа на РС-Бургас е образувано по внесен
от РП-Бургас обвинителен акт срещу А. П. Ж., ЕГН: ********** с обвинение
за извършено от последния престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр.
2
ал.1 от НК. В хода на воденото съдебно производство, преди началото на
съдебното следствие, между прокурора от РП-Бургас и назначения на
подсъдимия Ж. служебен защитник – адвокат Христина Късева от АК-Бургас,
е постигнато споразумение за решаване на делото, изготвено в писмен вид и
представено на съда за одобряване по реда на чл. 384 от НПК.
С определение от 16.09.2024 год., постановено по същото дело от РС-
Бургас, е одобрено споразумение, постигнато между прокурор от РП-Бургас и
защитника на подсъдимия А. П. Ж., с което последният се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1
от НК - за това, че на 20.01.2023 г. в гр.Бургас, ресторант „Теньова Къща“,
находящ се в ж.к. „Славейков“, отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 250 лева, от владението на Светла Христова Хранова, без нейно
съгласие и с намерението противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд отнетата парична сума е върната на пострадалата.
За извършеното от Ж. престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр.
ал.1 от НК, на същия е наложено наказание при условията на чл. 54 от НК -
„пробация“, включваща мерките:
-по чл.42а ал.2 т.1, вр. чл.42б ал.1 от НК - „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от девет месеца, която да се изпълнява чрез явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично;
-по чл.42а, ал.2, т.2, вр. чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца.
Разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия.
Определението е влязло в законна сила на 16.09.2024 год.
Апелативен съд – Бургас намира, че са налице релевираните нарушения
по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Данните от приложената по делото справка за съдимост сочат, че преди
датата на деянието, за което спрямо Ж. е било одобрено споразумение за
решаване на делото, същият е осъждан на наказание „лишаване от свобода“,
както следва:
-С определение по нохд № 663/2019г. по описа на РС-Бургас за
3
одобряване на споразумение, влязло в сила на 22.02.2019г., за извършено от Ж.
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, на същия е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години;
-С определение №260149/16.07.2021г. по нохд № 134/2021г. по описа на
РС-Бургас за одобряване на споразумение, влязло в сила на 16.07.2021г., за
извършено от Ж. престъпление по чл.198, ал.1 от НК, на същия е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на 30.08.2022г.
С определение от 30.07.2021г., постановено по реда на чл.383, вр.
чл.306, ал.1, т.3 от НПК по същото дело - нохд № 663/2019г. по описа на РС-
Бургас, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на Ж. по нохд №
663/2019г. по описа на РС-Бургас, с определен първоначален общ режим на
изтърпяване. Определението е влязло в сила на 17.08.2021г. Приведеното в
изпълнение наказание е изтърпяно на 06.01.2022г.
Очертаните обстоятелства, свидетелстващи за това, че преди
извършване на деянието по настоящото дело Ж. е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК, както и че сроковете по чл. 30, ал. 1 от НК не са изтекли, категорично
обуславят извод за наличие на хипотеза на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Горното от своя страна предопределя и квалификация
на процесното деяние /извършено на 20.01.2023г./ по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК, която не е приложена от прокурора в
досъдебната фаза на процеса.
Противно на съществуващите данни за съдимостта на Ж., прокурорът не
е повдигнал обвинение на последния по посочения законов текст, вместо
което е приел, че деянието следва да се квалифицира по чл.197, т.2, вр. чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК, с каквото именно обвинение Ж. е бил предаден на съд.
Същата правна квалификация на деянието е била възприета и в постигнатото
между страните споразумение за решаване на делото, което след
представянето му на вниманието на съда, е било одобрено.
В рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от
4
НПК – в хипотеза на постигнато споразумение за решаване на делото в
съдебното производство по чл.384, ал.1 от НПК, съдът е бил длъжен да
анализира данните за съдимостта на осъдения Ж. /с каквито е видно, че е
разполагал/, съответно да извърши собствена преценка за правилност на
предложената от страните правна квалификация на деянието, с оглед
правомощията му чл.382, ал.7 от НПК. Длъжен е бил също да констатира, че в
справката за съдимост на Ж. фигурират предходни негови осъждания,
обуславящи извод, че процесното деяние изпълва признаците на престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, поради което и не би могло да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“, както е отразено в споразумението.
Като е одобрил споразумението във вида, в който е било предложено от
страните – с неправилна квалификация на извършеното от Ж. деяние по
чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, вместо по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК, РС-Бургас е допуснал нарушение на
закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Нарушението на закона е последица от неизпълнение от страна на съда
на процесуалното задължение по чл. 382, ал. 7 НПК - да не одобрява
споразумение, което "противоречи на закона"- противоречие, което вече е
било допуснато от прокурора, предявил с обвинителния акт обвинение срещу
Ж. по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, некореспондиращо със
събраните на досъдебното производство данни за предходни осъждания на
последния.
Следва да се отчете, че в случая съдът не е разполагал с правната
възможност по чл.382, ал.5 от НПК – да предложи промени в споразумението,
които да бъдат обсъдени с прокурора и защитника, доколкото отстраняването
на констатирания недостатък изисква изменение на споразумението в
съдебното производство с приемане на по-тежка квалификация, което би
влошило положението на Ж. и на свой ред би довело до нарушение на
процесуалните правила. Поради това и след като прокурорът не е упражнил
правомощията си по чл. 287, ал.1 от НПК /да предложи изменение на
обвинението с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление/,
законосъобразния подход на съда е налагал единствено да констатира, че
предложеното споразумение противоречи на закона, на основание на което да
откаже да го одобри.
5
Доводите на защитника на осъдения, че правната квалификация на
деянието, прието за „маловажен случай“, не противоречи на закона, е
неоснователно. Заявеното в тази насока от защитника не държи сметка преди
всичко за обстоятелството, че в рамките на правната квалификация по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК не е предвиден леконаказуем състав при
"маловажен случай", поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е
изключена от законодателя, без оглед на стойността на предмета на
посегателството и другите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93,
т. 9 от НК. Казано по друг начин, при рецидивната кражба, в хипотезата на
опасен рецидив по чл. 29 от НК, какъвто се явява процесният случай, законът
не предвижда състав на "маловажен случай". Привилегировани състави при
"маловажен случай" на кражба са предвидени само спрямо основния състав на
чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 6 от НК. В
този смисъл, като се отчете, че данните от справката за съдимост на Ж.
свидетелстват за това процесното деяние да е извършено при условията на
опасен рецидив по б.“б“ на чл.29, ал.1 от НК, то не би могло да се приеме, че
кражбата представлява „маловажен случай“.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав намира, че искането на Главния
прокурор, с релевирани доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т.
5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, е основателно, поради което и НОХД
№ 3190/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас следва да бъде възобновено.
Отстраняването на констатираното в определението по чл. 384 ал.1 вр. чл. 382
ал.7 от НПК нарушение не може да бъде осъществено в настоящото
производство, което налага делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 3190/2024г. по описа на
Районен съд – гр. Бургас.
ОТМЕНЯ определение от 16.09.2024 г. постановено по НОХД №
3190/2024г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е одобрено
6
споразумение за решаване на делото, водено срещу А. П. Ж. за престъпление
по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, и е постановено прекратяване на
производство по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7