РЕШЕНИЕ
№
гр.С., 26.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9433 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът А.О.М., твърди, че е привлечен като обвиняем на
01.11.2011 г. по ДП № 92-РП/2011 г. по описа на ВОП Сливен, след това подсъдим
за престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. НК, за
което е окончателно оправдан с решение № 113/24.06.2016 г. по н.о.х.д. №
339/2015 г. по описа на ВКС, влязло в сила на 24.06.2016 г. Сочи, че му е
вменено извършване на престъпление по чл. 321, ал.З, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, а именно, за това, че за времето от началото на м. юни 2011 г.
до 31.10.2011 г. в гр. Бургас е участвал в образувана и
ръководена от Х.А.М.от гр. Бургас организирана престъпна група, създадена с користна
цел - имотна облага, за да върши съгласувана в страната и чужбина престъпления
по чл. 242, ал. 1, б. „д“ от НК с участници в нея: О.А.Х., А.А.З.,И.М.В., и
бивш гл. с-на В.Н.Ч.от в.ф. 26 420, всички от гр. Бургас - престъпление
по чл. 321, ал.3, пр. 2, т.2 НК.
Излага, че наказателното производство е продължило почти пет години, като в
хода му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 36
дни, а на 05.12.2011 г. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на РБ“, отменена на 11.06.2015 г. Поддържа, че в резултат на незаконното обвинение е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от осъждане, неудобство
пред близки и познати; бил е лишен от възможност да се намери добра работа;
задържането му под стража се е отразило негативно върху здравословния и личния
му живот, бил е злепоставен и трудно е понесъл несправедливостта и унижението.
По всички изложени съображения в исковата молба, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 85 000 лв. на основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, (независимо, че са в
исковата молба се сочат отделни искове, видно от обстоятелствената част се
касае за един иск за вреди от
незаконното обвинение в престъпление, който поглъща претендираните вреди за
наложените мярка за неотклонение и мярката по чл. 68 НПК), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от обвинение в
извършване на престъпление, като лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, ведно със законна лихва от 24.06.2016 г.
Ответникът по делото П.НА Р.Б., оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан, като поддържа, в досъдебната фаза продължителността е кратка, а основно
продължителността се дължи на допуснати от съдилищата нарушения, довели до
двукратно отменяне на актовете, постановени от първите две инстанции. Счита
размерът на обезщетението за завишен.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
На 01.11.2011г. с Постановление на прокурор
при Сливенска военноокръжна прокуратура по ДП № 92-РП/2011г. по описа на ВОП
Сливен, А.О.М. е привлечен за като обвиняем, за извършено престъпление по чл.
321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК. С обвинителен акт от 19.11.2012 г.
делото е внесено за разглеждане, като в акта е отбелязано, че по отношение на А.М.
мярката „задържане под стража“, взета с Постановление от 01.11.1011 г.
(наложена и с определение от 04.11.2011 г. на Сливенски военен съд, по ЧНД
284/2011 г.), е изменена с постановление на 06.12.2011 г. в мярка „подписка“, която
остава непроменена.
С постановление на военен прокурор при
Сливенска военноокръжна прокуратура по ДП № 92-РП/2011 г., на ищеца е
наложена забрана за напускане пределите на РБ. По делото не са представени доказателства относно продължителността на
наложената мярка.
В
приложена по делото справка за съдимост (л. 257), е отразено че ищеца е осъждан
за престъпление по чл. 152, ал.3, т. 1 от НК.
С Решение №225/15.07.2014 г. (видно от сайта на ВКС),
постановено по н.д. №184/2014г. по описа на ВКС, ІІІ НО, ВКС отменя решение №
37/30.10.2013г. на Военно апелативния съд решение №37 от 30.10.2013 г.,
постановено по внохд №26/2013 г. по описа на Военно-апелативен съд на
Р.България, в частта, с която е потвърдена първоинстанционна присъда №5 от
08.04.2013 г. по нохд №268/2012 г. на Сливенски военен съд, в частта, в която ищеца е осъден, като връща делото за
ново разглеждане.
С присъда № 9 от 15.07.2015
г. на Сливенски военен съд, по НОХД № 103/2014 г. А.О.М. е признат за виновен
за престъпление по 321, ал. 3, пр. 2, т.
2, вр. ал. 2 и чл. 54 НК и осъден на три години лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 НК за срок от пет
години.
С Решение №113/24.06.2016г.,
постановено по касационно НОХД №339/2016 г. но описа на І HO на ВКС, А.О.М. е оправдан по
обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 54 НК.
А.С.Х. (живее на семейни
начала с ищеца), в показанията си сочи, че А.М.
е задържан на 01.11.2011 г. и 36 дена е бил в ареста, бил е притеснен, като
на 05.12.2011 г. е освободен и му е наложена забрана да напуска държавата за 4
години. Сочи, че отношението към въжа й от страна на близки и роднини се е
отразило лошо, съседите ги гледали с лоши очи. Делото се отразила на здравето
на ищеца, който се затворил в себе си, не излизал никъде.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл. 321, ал. 3 от НК, по което е оправдан от ВКС през 2016г., при второ по ред
касационно производство. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да
обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди,
доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни
психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и
от показанията на изслушания по делото свидетел. Като взе предвид вида и характера на обвинението, продължителността на
наказателното производство (пет години), взетата мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за 36 дни (впоследствие е взета най-леката мярка за неотклонение –
„подписка“) и наложената мярка по чл. 68 НПК,
съдът намира, че справедливото обезщетяване на А.М. за
незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 7000
лв. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата
на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 24.06.2016
г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Искът
следва да бъде отхвърлен за разликата над 7000 лв. до пълния предявен размер от
85 000 лв.
Предвид задължителните указания, съдържащи се
в т. 4 от ТР № 3/04 г., отговорността на държавата за вреди от действия на
правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за
незаконни - в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от влизане в сила на
оправдателната присъда. От този момент държавният орган (Прокуратурата) е в
забава и дължи лихва върху обезщетението. С оглед влязлата в сила на 24.06.2016г., оправдателна присъда, съдът приема, че претенцията за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
уважена.
Предвид уважената част от исковете,
ищеца има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му
бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса от 10 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр. С., бул. „********, да заплати на А.О.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение Решение №113/24.06.2016г., постановено по НОХД №339/2016 г.
но описа на І HO на ВКС, ведно със законната лихва от 24.06.2016г., до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7000 лв. до
предявения размер от 85 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. С., бул. „********,
да заплати на А.О.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10 лв., разноски за държавна такса за настоящото производство.
Решението може
да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: